Рифър изглеждаше съсипан.

— Наистина ли смяташ, че така е най-добре?

— Да.

Двамата се отдръпнаха един от друг. Рифър й обърна гръб и пооправи кърпата около хълбоците си. Спенсър направи грешката да погледне към мократа му кожа и широките му гръбни мускули. Стомахът й се сви. Като че ли придърпвана от невидими конци, тя отново се наведе към него. Той я притисна към дървената стена и силно я целуна.

— Знаех си, че не можеш да ми устоиш — пошегува се Рифър.

Спенсър се засмя смутено.

— Добре де, можем да се гушкаме скришом, докато не слезем от кораба.

— Стига да можем да се гушкаме, на всичко съм съгласен. — Той отвори вратата. — Да отидем в басейна. Имам чувството, че кожата ми се свари.

Спенсър кимна неохотно.

— Но ако видим Наоми, веднага си тръгваме.

— Съгласен.

Те зашляпаха по плочките на коридора към басейна. Група момчета се боричкаха на плиткото, а момичетата се препичаха на слънце в шезлонгите край бара. Под крака на Спенсър нещо изскимтя и едва когато се озова във въздуха, тя осъзна, че се е подхлъзнала. Падна тежко на плочките и си удари лакътя. Пред очите й причерня от болката в глезена.

— Ох! — извика тя и се сви на кълбо.

Рифър се отпусна на колене.

— Добре ли си?

— Не знам. — Спенсър докосна крака си. Той вече беше започнал да отича.

— На какво се подхлъзна, всъщност? — попита Рифър.

— Не знам. — Спенсър се огледа за предмета, който й се беше изпречил на пътя, но коридорът беше празен. Тогава тя долови познатия аромат на бебешко олио. На няколко сантиметра от мястото, където се беше приземила, се виждаше плитка локвичка. Но Спенсър беше минала по същия този коридор на път за сауната. Допреди няколко минути локвичката я нямаше — тя бе уверена в това.

Момичето усети как костите й се вледеняват. Внезапно в коридора отекна писклив кикот. Докато Рифър помагаше на Спенсър да се изправи, телефонът й пропя. Тя тромаво го извади от плажната си чанта и прочете новия есемес:

Внимавай, внимавай! Току-виж взема и аз да се подхлъзна — и да се раздрънкам.

А.

19.

Плаването на мъртвеца

— Ариа? — извика Ноъл пред малката кабинка за преобличане край басейна. — Идваш ли?

— Не знам — отвърна Ариа, докато оглеждаше тялото си, облечено в лилавия бански, който Хана я бе накарала да си купи за пътуването. Тя беше толкова заета с търсенето на съкровища, че не го беше обличала още, но сега се чувстваше неловко. Той беше далеч по-оскъден от всеки бански костюм, който беше носила досега, с дълбоко изрязано горнище и долнище.

— Как ще те науча да плуваш, ако не излезеш от съблекалнята? — отбеляза Ноъл.

Беше събота следобед. Ариа и Ноъл тъкмо бяха приключили обедната си смяна в кафенето и най-накрая щяха да прекарат известно време заедно. Когато Ноъл предложи да я научи да плува, Ариа си помисли, че се шегува.

— Гарантирам ти, че съм най-добрият учител — настоя той.

Тя се показа от кабинката. През последния час времето бе захладняло и районът около басейна беше опустял. От джакузито се вдигаше пара. В пластмасовите кошове по палубата бяха натъпкани надуваеми шезлонги, дъски за плуване и гумени играчки. Но в празното помещение имаше нещо зловещо — декорациите от морски звезди, делфини и октоподи по парапета изглеждаха гневни, вместо приятелски.

Тя свали увитата около тялото й кърпа и я хвърли върху един от шезлонгите. Ноъл, който носеше шорти на цветя, вдиша шумно.

— Леле.

— О, престани — каза Ариа, усмихвайки се вътрешно. Отиде до стълбичката и започна да слиза в басейна. Водата покри пръстите на краката й, после прасците, накрая се потопи до кръста. Тя скри главата си под водата и изскочи с пръхтене. — Студено!

— Ще свикнеш. — Ноъл доплува до нея. — Ела при мен — прошепна той, сграбчи я през кръста и я привлече към себе си.

Ариа уви краката си около него, чувствайки се безтегловна и свободна. Двамата се целуваха известно време, а миришещата на хлор вода се плискаше в телата им. Някъде от вътрешността на кораба се разнесе ню ейдж музиката на „Цирк дьо Солей“.

— Да видим сега техниката ти на плуване — каза Ноъл, когато се откъснаха един от друг.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредила. — Ариа навлезе в дълбокото, докато пръстите й вече не достигаха до дъното. След това лудо размаха крака. Ръцете й започнаха да пляскат наляво и надясно. След известно време влезе в ритъма, който Майк наричаше Шльопането на Ариа.

Когато най-накрая успя да стигне до другия край и се обърна, Ноъл изглеждаше ужасен.

— Ти наистина не си се учила да плуваш като дете.

Ариа поклати глава.

— Майк се записа на курсове, но родителите ни никога не са настоявали да го правим. Аз винаги избирах ваяние. Или театралните курсове. Или хип-хоп танци.

— Може би трябва да те науча на основните правила — каза Ноъл. — Знаеш ли как да правиш плаването на мъртвеца?

Ариа потрепна.

— Ами, не.

Ноъл я поведе отново към плиткия край.

— Това ще ти помогне, ако някога го закъсаш в морето.

Ариа го погледна стреснато.

— Благодаря, но нямам намерение да ми се случват такива неща.

— Никой няма. — Ноъл постави ръце на кръста си. — Легни по лице във водата. Аз ще те държа.

Ариа направи каквото й беше казано. Тя почувства ръцете на Ноъл под кръста си.

— Изпъни ръце! — каза той. — Сега се отпусни напълно!

Струваше й се странно, че не се налага да пляска усилено с ръце, за да се задържи на повърхността — не спираше да си мисли, че ще потъне. Но след миг свикна и отвори очи под водата. Дъното на басейна бе покрито с ромбовидни плочки. Едва успяваше да различи замъглените крака на Ноъл.

Тя извърна глава настрани, за да си поеме дъх, след което отново я потопи. Крайниците й се струваха тежки, но не потъваха. Това беше Зен, сякаш наистина беше мъртва.

В съзнанието й проблесна картина на тялото на Табита, което се носи по вълните. Разнесе се глас: Ти го направи. Ще си получиш наказанието. В този миг Ариа изгуби концентрация. Вдъхна и устата й се напълни с вода; тя изскочи на повърхността, плюейки, и се втренчи в Ноъл, сякаш той бе надникнал в мислите й.

— Какво стана? — извика той безгрижно. — Страхотно се справяше!

Ариа избърса водата от очите си.

— Уплаших се — промърмори тя. И това не беше лъжа.

През следващия един час Ариа се научи как да плува жабешката. Беше й трудно да загребва с ръце, но се справи прилично с гребането по гръб. Когато слънцето отново се показа и край басейна се появиха няколко младежи, тя се чувстваше изтощена, но доволна от успеха. Двамата с Ноъл се оттеглиха в горещото джакузи и си поделиха кана с лимонада.

— Наистина си доста добър учител — каза му тя и го целуна по бузата. — Освен това е и романтично. Двамата, почти голи, ти ме прегръщаш…

— Искаш ли да го правим редовно? — Ноъл отпи от чашата си. — Ако се научиш да плуваш, двамата можем да ходим заедно на сърф. Ще ти хареса. Пристрастяващо е.

— Мисля, че все още не съм готова да сърфирам — каза Ариа, затвори очи и позволи на струйките вода да масажират краката й. — Но да. Можем да продължим с уроците.

— Какво ще кажеш за по-късно? Мога да си взема почивен ден от сърфинга.

Ариа отвори очи. Ноъл я гледаше толкова нежно, че тя се намрази заради това, че трябваше да го разочарова.

— Не мога — отвърна със съжаление. — Трябва да се срещна с Греъм.

— О. — Ноъл изглеждаше разочарован. — Добре.

— Съжалявам. — Ариа наистина се чувстваше зле — Ноъл беше толкова разстроен. — Ние сме просто приятели.

— Знам, знам. Но той те харесва. Едно момче веднага може да го разбере.

— Не, не е така — отвърна бързо Ариа. — Той е ей толкова близо до среща с Тори. Снощи се засякоха на вечеря и тя го покани да седне на масата й, но това всъщност не се брои за среща, защото не беше планирано.

Ноъл се изкиска.

— На теб май наистина ти харесва да си играеш на Купидон, нали?

— Определено — отвърна Ариа. — Кара ме да се чувствам добре.

Някой пусна радиото и от него гръмна песен на Шакира. Сервитьорите започнаха да зареждат бюфета и пред него се наредиха още ученици. Ноъл повдигна медальона, който висеше на шията на Ариа.

— Радвам се, че още го носиш.

— Това е най-хубавото нещо, което някой ми е подарявал — промърмори Ариа.

Ноъл пусна огърлицата на гърдите й и тя отново я погледна. В нея имаше нещо ужасно познато, което не можеше да определи.

Нещо до кърпата й привлече вниманието й. Екранът на телефона й беше светнал. Тя се измъкна от джакузито и го погледна. „Имате ново съобщение“.