Ръцете му се отдръпнаха от стената и се плъзнаха надолу по гърба й, докато не уловиха хълбоците й, залюлявайки я върху твърдото бедро, вмъкнато между нейните.

— Тайбър! — трябваше да го накара да спре. Нали?

Рони отново отблъсна раменете му, а главата й падна назад към стената, докато се бореше с омаломощаващата страст, която бушуваше във вените й.

— Рони, не знам дали мога да спра — прошепна мъжът, докато побутваше с устни дантеления сутиен, приближавайки се опасно близо до твърдото връхче отдолу.

Младата жена можеше да усети дъха му върху измъчената си плът, всяка нейна клетка се изопваше от прелестен копнеж, докато зъбите му подръпваха плата, отстранявайки го от заоблената гръд.

— Тайбър, не мога да… О, Господи! — Рони се изви в ръцете му, когато езикът му се завъртя около твърдата пъпка. Сякаш електрически ток я прониза направо в утробата и й отне дъха, докато потръпваше от удоволствие. Добре, очевидно нямаше да може да каже не, помисли си тя примирено. Това не означаваше обаче, че ще го остави жив, след като приключеха.

Устата му покри зърното и го засмука отчаяно, бузите му се присвиха, докато езикът дразнеше връхчето. Рони започна да се извива върху твърдото му бедро. Натискът върху клитора й беше опустошителен, давеше я в удоволствие и отчаяние. Усети смътно как ръцете му разкопчават дънките й, след това се плъзват под плата и улавят гладките полукълба на дупето й. Дланите му покриха голата кожа, стегнаха се, като стиснаха и разтвориха заоблените бузи, раздвижвайки Рони срещу себе си.

— Не мога да чакам за леглото — изръмжа той в гърдата й и кракът му се отдръпна от измъченото хълмче между бедрата й. — Сега. Точно тук, Рони.

Тайбър побутна надолу панталоните й с едната си ръка, а с другата разтвори дънките си, освобождавайки големия си пенис от затвора му. Не губи време да й помогне да изхлузи обувките си. Нито й позволи да го отхвърли. Преди Рони да успее да изрази гласно шока си, той я натисна, за да застане на колене и я последва на пода зад нея.

— Тайбър! — шокирана, почти парализирана от нуждата, забиваща нокти в тялото й, тя успя само да проплаче името му, когато той я натисна напред.

Задържа я неподвижна с рамене на пода и повдигнати хълбоци, отворени за него, даващи му достъп. Той не чака, за да предяви претенциите си над това, което смяташе за свое. Рони едва успя да си поеме дъх, преди да усети притискането на дебелия му член към вагината си, плъзгащ се по тясната цепнатина, докато откри входа й. Тайбър задържа бедрата й, прошепна името й и се тласна мощно в недокоснатата й сърцевина.

Рони изкрещя от болезненото удоволствие на твърдото му проникване, когато той се зарови в нея до край. Мъжът изруга пресипнало, но не спря. Младата жена се гърчеше под него, ужасена от силните контракции на утробата си, от силата на тласъците му, от спираловидните усещания, борещи се вътре в нея.

Можеше да почувства как пениса му я разтяга, как мускулите на влагалището й едновременно протестират и приветстват огромния нарушител, стягат се около него, когато звуците от влажната засмукваща плът изпълниха съзнанието й. Беше прекалено влажна и възбудена. Соковете й покриваха бедрата и женствеността й. Острото ужилване от болка би трябвало да я извади от това състояние и да я накара да крещи протестиращо, но тя само се смеси с удоволствието.

Светът й бе съсредоточен единствено в дълбоките, мощни тласъци на пениса в тясната й вагина. Мъчителната наслада изгори тялото й, наелектризира нервните окончания и отнеха дъха й, когато усещанията се натрупаха едно върху друго, удавяйки я със силата си.

Усещането на Тайбър, който с една ръка притискаше плешките й, за да я държи неподвижна, а с другата стискаше хълбока й, докато се тласкаше твърдо и дълбоко в чувствителната й вагина, бе прекалено много, за да го понесе. Тя не можеше да се движи, можеше само да чувства, а това, което чувстваше, заплашваше да я унищожи.

Килимът на пода драскаше коленете и нежната плът на гърдите й, но моментните усещания само се смесиха с другите. Една светкавица се изви от влагалището през утробата й, започна да пращи под кожата й, докато преминаваше през тялото й, хвърляйки я по-високо, докарвайки я по-близо до унищожението.

Тайбър я тласна стремително към екстаза, пенисът му се движеше вътре в нея, изпълваше я, изтласквайки вече отприщената възбуда по-високо.

— Не! — опита се да изкрещи Рони, когато усети как утробата й се стяга и потрепва. Щеше да я погуби. Каквото и да бе това усещане, силата, която се надигаше вътре в нея — щеше да я убие.

Вече нямаше въздух да крещи, нито да вика. Очите й се разшириха, а зрението й се замъгли. Мускулите на влагалището й се стегнаха около пениса му, когато усети внезапната промяна, настъпила в него. Сякаш някакъв малък израстък се надигна под пламтящата кожа на ерекцията му, нарасна и се настани в един сноп нерви вътре в нея, галещ, вибриращ, докато тя не избухна.

— Господи! Рони! Бейби… — мощна струя гореща семенна течност се изстреля дълбоко в невероятно тесния проход, което доведе до още един трепет, още една експлозия, която я остави задъхана, бореща се за въздух. Рони се срина на килима.

Какво беше това? Тя потръпна отново, когато Тайбър я последва на пода, стенещ дрезгаво. Малката ласка на добавената стимулация задържа трепета в тялото й. Като че ли… Не! Мисълта бе отхвърлена. В него не би трябвало да има физически белези на животното, което бе той. Учените бяха уверили обществото в това. Освен по-дългите си кучешки зъби, те бяха хора. Нали?

Рони не можеше да разсъждава в момента. Последната експлозия, която разкъса тялото й, беше почти брутална със своята интензивност. Младата жена можеше само да крещи и да се остави във властта й, докато Тайбър се срина отгоре й. Дишането му беше накъсано, а тялото му — влажно, също като нейното.

— Рони — гласът му звучеше измъчено и огорчено, докато се бореше да си поеме дъх.

— Какво направи, Тайбър? — прошепна тя, а зрението й се замъгли още повече. — Какво направи…

Глава девета

— Тя ще се оправи — доктор Мартин потупа отпуснатата ръка на Рони и внимателно я остави на леглото до безжизненото й тяло. Най-накрая бе приключил с прегледа. На масата до леглото бяха поставени флакони за различните проби, от които се нуждаеше. — Не забравяй, че тя е едва втората половинка, за която ни е известно, и че тялото й е било под напрежение повече от година. Физически, чифтосването може да бъде много по-различно при нея, отколкото беше при Меринъс. Ще пусна изследванията и ще видим как се справя, когато се събуди.

Тайбър гледаше надолу към Рони от другата страна на леглото. Съвестта му се измъчваше от разкаяние. Какво бе направил с нея? За първи път от детството си насам, животинската страна, а не човешката, бе поела контрола над него. И което бе по-важно, той беше забравил, че е човек.

— Тя спи ли или е в безсъзнание? — Тайбър почти трепна от звука на собствения си глас и болката, просмукана в него.

Док го стрелна със загрижен поглед.

— Просто спи, Тайбър. Денят беше изпълнен със събития за нея. Остави тялото й да си почине, а съзнанието да приеме цялата нова информация. Понякога това е всичко, от което човек се нуждае, за да успокои душата си — тайнствените сенки, които останаха в очите му доказваха този факт. — На сутринта я искам в лабораторията. Ще проведем още няколко теста, за да сме сигурни, че съвпадат с показанията, които имаме от Меринъс, след това просто ще чакаме и ще видим.

Да чакаме и видим дали ще забременее. Юмруците на Тайбър се стегнаха с почти убийствена ярост. От мига, в който бе видял нападението над нея по проклетата телевизия, единствената му мисъл бе да я вземе. Да я маркира. Да се подсигури, че никой друг няма да я докосне отново. Докато се взираше в нея, прокара уморено пръсти през косата си.

Рони беше бледа. Тъмните кръгове под очите й подчертаваха разпръснатите по носа лунички. Изглеждаше толкова невинна… По дяволите, тя беше невинна! Неопитна девственица, а той я бе взел като животно!

Тайбър се обърна към прозореца от своята страна на леглото, издърпа тъмните завеси и се загледа към градините на имението. Беше я взел от дома й, доведе я в този проклет военен лагер и я изнасили преди дори да й обясни промените, настъпили в тялото й след целувката му.

Когато я бе целунал, той знаеше какво прави. Бе знаел какво ще се случи, но бе безпомощен да спре. Беше я защитавал, откакто тя бе дете, до момента, в който наистина бе имала нужда от неговата сила. Тогава я беше разочаровал, позволявайки на животното да вземе контрол, и сега Рони щеше да плати цената.

— Тайбър, ще ми трябват проби и от теб — каза тихо Док от края на леглото. — Възможно най-скоро, ако нямаш нищо против.

Тайбър се отдръпна от прозореца, оставяйки завесите да паднат обратно на място.

— Когато тя се събуди — отвърна младият мъж със същия тон. — Тогава ще сляза.

— Веднага, Тайбър. Не когато се събуди — каза твърдо Меринъс, пристъпвайки напред. — Ти върви с Док. Аз ще остана тук с Рони. Освен това, тя може би ще се нуждае от някой по-спокоен човек, когато се събуди, а точно сега ти си доста изнервен.

Тайбър искаше да отрече, но знаеше, че е права. Рони не трябваше да се изправя пред него, когато отвореше очи. По дяволите, той се ужасяваше дори да я погледне. Да види омразата и отвращението, които със сигурност изпитваше в момента към него. Как би могъл някога да я убеди, че я обича от все сърце, след като я бе взел почти като животно?