Веднага щом излезе от стаята, Тайбър разбра, че Калън го следва, усети странното неодобрение на водача си и въздъхна уморено.

— Застреляй ме — промърмори той, когато влязоха в лабораторията на сутерена на имението няколко минути по-късно.

— Какъв ще бъде смисълът? — попита Калън, а в дълбокия му глас прозвуча нотка на веселие. — Застрелвам те и половинката на Рони си отива. Тя може и да не ми благодари за това по-късно.

Тайбър свали тениската си, както му бе наредил лекарят. Знаеше какво предстои. Кръвни проби, слюнка, семенна течност и проби от пот. Списъкът продължаваше и продължаваше, и самата мисъл за тях караше тялото му да се стегне от отвращение.

— Може и сама да ме убие, когато ме види отново — изсумтя по-младият мъж. Гневът му отново се надигна с пълна сила. — Взех я като животно, Калън. Упоих я, след това я изнасилих. Като звяр.

— Спри, Тайбър — Калън поклати глава и скръсти ръце на гърдите си. Златистокафявите му очи се присвиха. — Това не е изнасилване. Можех да подуша възбудата й, когато я доведе в къщата. И двамата знаем, че хормонът не въздейства, освен ако не си с твоята половинка.

— Тя каза „не“ — Тайбър разтърси глава, неспособен да гледа повече водача си в очите. — Тя каза „не“, Калън, а аз го пренебрегнах.

Тайбър протегна ръката си към доктора и неговите проклети игли, като избягваше погледа на Калън. Мамка му, не предвиждаше първият му път с Рони да е по този начин. Бе искал… не, по дяволите, трябваше — да я докосва нежно и да я успокои за чифтосването.

— Изследванията ми показват, че жестокостта в чифтосването е взаимна, Тайбър — Док Мартин плъзна иглата в ръката му с едно малко убождане. — Почакай да видиш как ще се чувства тя, когато се събуди. Когато реалността се върне, често придаваме известен смисъл на това, което се случва в разгара на страстта. Дори ако не си Порода.

— Рони не може да се върне назад, Тайбър, знаеш го — каза тихо Калън. — Освен това имаме други проблеми. От мига, в който тази история попадна в ефира, започна едно раздвижване сред членовете на Съвета и техните известни войници. Жилището на Рони е било нападнато в рамките на един час, има знаци, че и други са тръгнали да я заловят, преди да е забременяла, и не се интересуват от това, какво ще се наложи да направят и какви средства ще използват.

Съветът. Вместо да преговарят с Вашингтон и да се опитват да играят честно, трябваше да нападнат домовете на копелетата, разиграващи това малко шоу и да им прережат гърлата. Не заслужаваха милостта, която им бе предоставена.

През последните три месеца, след разобличаването си и спасяването на близо стотина други котешки породи, които Кейн бе открил, Съветът водеше тиха, смъртоносна война срещу тях. Не бяха неутрализирани, както правителството бе обещало. Не бяха и безсилни, както Кейн се бе опасявал. Само през последния месец четирима от техните връзки в правителството и военните, бяха убити. Последният от тях, една млада жена, им беше върната буквално на парчета. И сега Рони щеше да бъде в още по-голяма опасност. Те трябваше да й помогнат да разбере процеса на чифтосването, за който бе изтекла информация в медиите. А също и да намерят най-добрият начин да й обяснят как да контролира или унищожава съществата, които ги заплашваха. Тайбър бе непоколебим — всеки, който се опиташе да я залови, щеше да умре.

Устните му се повдигнаха в ръмжене.

— Нека да опитат, Калън. Този път няма да играя меко.

През годините се бяха опитвали да бъдат милостиви. Бягаха, вместо да убиват, а убиваха само когато нямаха друг избор. За тях бе много по-забавно и удовлетворяващо да гледат как войниците се връщат в базата си унижени, а не на парчета. Но се бе заклел, че ако някой посмееше да докосне Рони, ще има твърде много проклети парчета, за да може някой да ги събере.

— Никой от нас няма да играе меко в този случай — увери го Калън. — Но това ме притеснява. Съветът се покриваше досега, но при новината за второто чифтосване на Котките, изведнъж се раздвижиха. Това ме кара да се чудя какво са планирали, докато са били толкова тихи.

Тайбър изсумтя. Бяха чакали хода им в продължение на три месеца, знаейки, че в крайна сметка ще дойде ден, когато ще трябва да се изправят пред чудовищата от миналото си, преди да са получили подкрепата на обществото. Но нямаше никакъв смисъл да се раздвижват сега.

— Какво искат? — Тайбър поклати глава. — Никой дори не се опита да застраши Меринъс, след като се разкрихме. Защо сега?

— Защото Кейн се закле пред всеки проклет агент на ЦРУ, че ще си отмъсти, ако някой докосне сестричката му, а той има влияние, с което да подкрепи думите си — изсумтя Калън.

— Името Тайлър я защитава, засега. Не знам дали ще има същото значение за Рони, или дори дали това е причината Съветът да не се раздвижи досега. Прекалено е рано да се каже. В момента всички ние имаме въпроси и предположения. Трябва ми повече информация, за да мога да съм сигурен в нещо.

— Може да са хормоните, които произвежда жената по време на разгонването — заговори докторът, докато мушкаше един тампон между устните на Тайбър и го напъха под езика му.

Той се намръщи към нетърпеливия мъж и в гърдите му завибрира ниско ръмжене.

— Престани — намръщи се яростно Док в отговор. — Не забравяй кой те обряза. Може кастрацията да е следващото.

— Ще трябва първо да имаш такава възможност — изсъска Тайбър, игнорирайки смеха на доктора, който се отдалечаваше с пробата от слюнката. — В лошо настроение ли е или какво?

Калън поклати глава, гледайки Тайбър развеселено.

— Вземаш шегите ми твърде на сериозно, младежо — оплака се Док, докато разместваше различни флакони и разтвори на другата маса. — Сега върви да се изпишкаш в чашата за добрия доктор и ми дай малко от твоите малки войници, докато си там, след това може да се върнеш и да си поиграем отново.

Тайбър направи гримаса, стрелвайки другия мъж с убийствен поглед.

— Ставаш ужасно странен с възрастта, Док — изръмжа той, пое двете малки пластмасови чашки от ръцете му и се запъти към банята в другия край на лабораторията. — Надявам се поне да си оставил шибаните ми списания там. Един мъж се нуждае от нещо повече от твоето кикотене, за да накара войниците си да се раздвижат, нали знаеш това?

Глава десета

Тайбър не се нуждаеше от списания и не се притесняваше, че ще му се присмеят. Либидото му бе много силно и всичко, което трябваше да направи, бе да си спомни усещането за Рони, за сладката й топлина и леките контракции на тясната й вагина, за да накара малките си войници да се излеят в чашката, както докторът бе поискал.

Не след дълго се върна в лабораторията и сложи затворената чашка на масата, преди да се обърне към Калън.

— Какво друго трябва да очаквам с нетърпение? — изсумтя той. — Първо изнасилих половинката си, сега съм в лабораторията на Франкенщайн и мастурбирам. Ще се забавляваме ли още?

Калън се засмя, а Док Мартин само изсумтя разсеяно като човек, напълно погълнат от това, което му показва микроскопа.

— Хайде. Има доклади в офиса на горния етаж. На пръв поглед, нещата изглеждат така, сякаш е обикновена поръчка, все още не сме разгадали този код. Нашите информатори са нервни, а парите отново са започнали да се движат към подбрани сметки. Източниците на Кейн работят върху това, както и братята му, но може да минат дни, преди да разберем какво, по дяволите, става.

Историята на живота им, направи гримаса Тайбър. Беше почувствал изминалите три месеца като три години. Напредъкът, който бяха постигнали с разкриването си пред благоразположеното общество, беше белязано от всяко препятствие, което Съветът бе поставяло пред тях. Още по-обезпокоително бе надигането на няколко групи, скандиращи за „чиста раса“. Според тях Породите не бяха хора и животинското им ДНК им отнемало всички човешки права, за които те иначе биха претендирали. Копелетата бяха фанатични чудовища и броят им нарастваше с всеки изминал ден.

— Периметърът ни е обезопасен и сме готови да записваме — каза Тайбър, докато се изкачваха бързо по стълбите към втория етаж. — Животните са били освободени миналата седмица и се адаптират чудесно на свобода. Само трябва да се увериш, че Меринъс е на безопасно място, докато разберем колко е добра връзката им между тях и Кейбъл.

Кейбъл беше една загадка и често причина за безпокойство. Засега той бе единствената Порода, която демонстрираше природната си връзка с Котките, чиято ДНК бе част от тях. Имаше бенгалски тигър, лъв и две пуми, които пазеха горите. Всичките бяха жени. И всяка една от тях се намираше под контрола на Кейбъл Сейнт Лорънс.

— Досега те се държат кротко като котенца — изсумтя Калън, когато влязоха в офиса. — Но за всеки случай ще следя нещата. Кейн и Грей ще се движат тази вечер из къщата, за да осигурят допълнителна защита за Меринъс, освен това в периметъра има много от нашите хора, докато разберем какво, по дяволите, става.

— Защо ще се нуждаят от половинка, преди да е заченала? — Тайбър се намръщи, взе няколко от докладите и започна да чете. — Трябва да има нещо, което търсят.

— Предполагам, също като Док, че има нещо общо с хормона, който ги маркира генетично — заяви Калън. — Той произвежда феромон, който инстинктивно предупреждава всички останали мъже, включително и тези, които не са Породи. Комбинирай това с качествата на афродизиак и ще си отговориш защо тези копелета са си размърдали задниците.