— Тайбър! — извика Рони от силното остро удоволствие, което се стрелна от зърната към вагината й, и я накара да се извие към него. Ръцете й се протегнаха назад и се стегнаха в задната част на твърдите му мускулести бедра.

— Харесва ли ти това, бейби? — Тайбър го направи отново и Рони помисли, че ще експлодира от надигналата се възбуда. — Следващия път ще използвам зъбите си — прошепна в ухото й. — Докато ги стискам и подръпвам, ще ги галя с езика си, ще ги засмуквам в устата си и ще те накарам да достигнеш върха само от това усещане.

А той можеше да го стори. Рони знаеше, че думите му не са само празни приказки. Кулминацията й вече се надигаше, а удоволствието заплашваше да достигне връхната си точка вътре в измъчените дълбини на вагината й. Тогава той спря. Рони изскимтя от загубата на усещането върху чувствителните зърна. После простена от наслада, когато зъбите му захапаха белега на шията й миг, преди да долепи устата си върху него и да започне да смуче, както беше обещал да направи със зърната й.

Главата й падна върху гърдите му. Рони неясно осъзнаваше факта, че той е чисто гол зад нея. Беше свалил първо тениската, после обувките и дънките си. Гърдите му галеха гърба й, карайки я да потрепва от усещането на тънките, почти незабележими косъмчета, които ги покриваха. Беше ги забелязала преди години, но бе забравила колко греховно еротично е да ги усеща по кожата си.

— Точно така, бейби — прошепна мъжът, дъхът му помилва белега, карайки я да потрепне в отговор. — Просто се наслаждавай. Почувствай колко хубаво може да бъде. Толкова си сладка и мека, толкова тясна и гореща, когато прониквам в теб. Само да те докосвам, е най-прекрасното нещо, което съм познавал в живота си.

— Ще ме убиеш — гърдите й бяха стегнати от вълнение, болезнено напрегнати и копнеещи за нещо повече от физическо докосване. — Как ще го понеса, когато си отидеш отново?

Тайбър изръмжа, един свиреп, животински звук, който почти я доведе до върха от въздействието върху сетивата й. Бог да й е на помощ! Как можеше подобен див рев да бъде толкова дяволски секси?

— Няма начин да те пусна вече, Рони — каза той мрачно, ръцете му уловиха хълбоците й и я придърпаха плътно към бедрата му.

Пенисът му бе силен и дебел, горещ и твърд. Усещаше го като топла стомана, когато се докосна до гънката на дупето й. Рони се притисна към него, хълбоците й се раздвижиха, принуждавайки копието да разтвори заоблените полукълба и да се настани дълбоко между тях.

Зад нея Тайбър рязко пое дъх миг преди в гърдите му да завибрира печален смях.

— Не ме изкушавай — предупреди мъжът, а гласът му трептеше от възбуда. — Вече съм на ръба на контрола си, Рони — тя почти можеше да си представи чувствената усмивка, която чу в гласа му. Усмивка, която караше сърцето й да се свие от нечестивите мисли, които предизвиква. Лекото накланяне на една страна, проблясването на зъби, докато зелените му очи искрят от веселие и топлота.

— Защо ти е контрол? — Рони се бореше да диша, да сдържи молбите си да я вземе веднага, бързо и силно, както беше направил преди. — Не те е грижа, че открадна моя.

— О, бейби — Тайбър се раздвижи бавно, пъхна едната си ръка зад коленете й, а с другата обви раменете й и я вдигна на ръце. — Моят контрол ще ти донесе повече удоволствие, отколкото би могла да си представиш.

Рони изпъшка, а ръцете й се обвиха около врата му, докато го наблюдаваше изненадано. Никой, освен Тайбър, не я беше носил на ръце. Това й липсваше. Караше я да се чувства невероятно женствена, да иска той да я държи както сега. Очите му бяха тъмни и блестящи от гореща, чиста страст, докато я пренасяше през късото разстояние до леглото.

Не беше трудно да го направи. Но я държеше здраво и стегнато, докато я спускаше бавно върху матрака.

— Искам да оближа всеки сантиметър от тялото ти — изръмжа Тайбър. — Но не знам дали ще успея да стигна дори до устните ти, преди да те взема.

Той коленичи до нея, погледът му беше собственически, блестящ от нарастващата възбуда, докато се накланяше над нея. Тялото му приличаше на произведение на изкуството. Гърдите и ръцете му се огъваха от мощ, коремът му беше стегнат, а пенисът… Рони преглътна и позволи на ръката си да погали бедрото близо до него. Като коприна, обвита около стомана, главичката туптеше от живот. Гледката предизвика топлина и влага по жадната й вагина.

— Не — Тайбър улови ръката й, преди да го докосне. — Ако го направиш, ще изгубя всичкия си контрол. Просто се отпусни. Нека да ти покажа колко хубаво може да бъде.

Глава тринадесета

Беше прекалено хубаво. Ръцете на Рони стискаха чаршафите, а Тайбър лежеше до нея и я докарваше до ръба на лудостта. Устните му бяха на едната й гърда и си играеха нежно с твърдото връхче, докато ръката му измъчваше другата.

Езикът му галеше уверено чувствителната пъпка, а грубото дразнене я караше да крещи от усещанията, заливащи тялото й, когато устата му покри зърното и го притегли с дълбоко, силно всмукване. Рони почти достигна върха. Утробата й се свиваше с такава сила, че тя потрепери и едва не изкрещя от удоволствие.

— Да! — каза Тайбър със свистене, гласът му беше дрезгав. Премести се върху нея, като се разположи между бедрата й, а устата му продължаваше да измъчва подутото връхче. — Остави го, Рони. Позволи ми да ти дам всичко.

Той се премести на другата гърда, повтаряйки ласките. Ръцете й стиснаха раменете му. Колко още можеше да понесе? Тя се гърчеше под него, бедрата й се извиха, притискайки болезненото хълмче на женствеността й към твърдия му плосък корем. О, това вече беше хубаво. Клиторът й пулсираше от удоволствие, докато се триеше в плътта му.

В същото време зъбите му уловиха зърното й и го подръпнаха, езикът му го погали, създавайки ураган от усещания, който се разля към утробата й. Тайбър погледна нагоре към нея, а очите му бяха толкова блестящи, толкова горещи, че пламваше само като се взираше в тях. Изражението му беше напрегнато, свирепо от глад, и въпреки това размекнато от нежност.

Колко нощи беше мечтала той да я докосва по този начин, да я държи в ръцете си? Пръстите й се стегнаха върху мускулестите му ръце. Нещо вътре в нея се надигаше, а тя не знаеше как да го задържи.

— Искам да те докосна — Рони беше неспокойна, топлината и копнежът, разцъфваха вътре в нея, искаше да се бори — искаше и все пак не можеше.

Същото се четеше и в неговите очи. Въпреки страстта, въпреки насладата от това да я докосва, там имаше тъга, която Рони едва успя да зърне. Искаше й се да я изтрие и да я замени с нещо друго. С удоволствие, също толкова опустошително, колкото това, което той й даряваше. Нещо прекрасно, нещо толкова дълбоко, че да достигне душата му и да заличи сенките от очите му.

Тайбър облиза зърното й отново, като измърка — О, Господи, той мъркаше! — гърдите му вибрираха от този толкова чувствен звук, а вагината й бликна от силата на възбудата.

— Не още — прошепна Тайбър над плътта й, докато се преместваше по-надолу по тялото й. — Позволи ми да те докосна, Рони. Позволи ми да се удавя във вкуса ти. Нямаш представа колко много желая това.

Гласът му беше измъчен и пресипнал. Като че ли единствената му мисъл, единственото му желание, беше да утоли жаждата си за нея. Но Рони видя в очите му и друго, нещо много близо до това, което беше виждала в собствените си очи през годините, всеки път, когато погледнеше в огледалото.

Когато мъжът се раздвижи отново, тя вече не можеше да мисли за нищо.

— Тайбър — гласът й бе станал писклив от страх, когато усети дъха му между краката си.

Стресната, Рони погледна надолу към тялото си и простена слабо, когато видя и почувства как мъжът разтваря краката й още повече, отваряйки я за него. Очите му бяха впити в нейните.

— Котките обичат сметана, Рони — прошепна Тайбър порочно. — И се обзалагам, че ти имаш най-сладката сметана в целия проклет свят.

Дъхът заседна в гърдите й, когато видя как езикът му се подава от устата му, след това изчезва в къдриците, които закриваха входа на женствеността й.

— О, Господи! — тя опита да изкрещи, но звукът беше слаб, задъхан, хълбоците й се повдигнаха от леглото, тялото й се разтрепери от усещането на дългото бавно облизване, което разтвори нежните й устни и се зарови в скрития отвор на влагалището й.

Ръцете на Тайбър уловиха дупето й и я повдигнаха от леглото, поставяйки я така, че да му бъде по-удобно да проникне с език в тялото й. След това започна да пие от нея, леки, жадни близвания през гъстата есенция на желанието й. Изръмжа, докато я вкусваше, езикът му се потопи в горещата й вагина, извличайки още от сладостта й в устата си.

Рони се взираше невиждащо в тавана, разтърсвана от удоволствие, толкова прекрасно, че се боеше, че ще изгуби съзнание. Езикът му беше ненаситен, безмилостен. Потапяше се в тесния канал, галеше чувствителната плът и я докарваше до ръба на лудостта, карайки я да се гърчи под него.

Тайбър пиеше от крема, който извличаше от нея, звуците на влагата се присъединяваха към тътнещите му стонове, докато я обладаваше с бавни, равномерни тласъци. Това надхвърляше и най-безразсъдните й мечти. Удоволствието, което я изпълваше, беше като нищо, което можеше да си представи, нищо, за което би могла да мечтае някога да сподели с Тайбър. Напрежението започна да нараства. Вълните в утробата й се засилиха, конвулсивните стягания на вагината й се превърнаха в спазми на почти болезнено удоволствие.