— Само не стреляй по него, става ли? Той има и добри страни.

— Сигурна съм, че има — провлече младата жена. — Просто не съм ги открила все още. Обещавам да ги потърся, преди да взема твърдо решение да му откъсна главата.

— Благодаря, приятелю — каза саркастично Тайбър. — Оценявам помощта ти.

Калън му намигна.

— Да. Пак заповядай, синко — той потисна смеха си, когато погледна над главата на Рони към другия мъж. — Имам доверие в теб, въпреки това. Сигурен съм, че можеш да я убедиш да те остави жив, поне за известно време.

Тайбър изсумтя, но Рони се отегчи от мъжкото им забавление.

— Имам нужда от баня — тя се измъкна от леглото и изпробва дали краката й ще я издържат. — И храна. Имам нужда от храна. Пица определено е подходяща за тази ситуация.

Тайбър ожесточено я грабна на ръце и бързо прекоси стаята.

— Мога да ходя — въздъхна Рони и обви ръце около раменете му, наслаждавайки се на кратката почивка от притесненията, които наркотиците й бяха осигурили.

— Разбира се, че можеш — той погледна надолу към нея, устните му бяха толкова влудяващи, когато се извиха в усмивка. — Но на мен ми харесва да те нося.

Той винаги я носеше, при всяка възможност, припомни си тя. Беше я носил, когато я откри за първи път, свита в нощта, ужасена от звуците на мрака и от мъжете, които я бяха прогонили от дома й. След това, го бе правил всеки път, когато му се предоставеше възможност.

— Имаш ли някаква представа колко добре те чувствам в ръцете си? — попита Тайбър, докато се изкачваше бързо по стълбите към апартамента, в който я бе направил своя.

Ритна вратата, за да я затвори зад себе си, но не можа да стигне до спалнята. Срина се върху дивана, ръцете му още бяха стегнати и твърди около нея, когато сведе глава и устните му покриха нейните настойчиво.

Рони не искаше този път да бъде само участник. Малко преди това се бе изправила пред смъртта. Беше се сблъскала с мисълта, че всеки един момент тя или Тайбър могат да престанат да съществуват. Не искаше повече да се бори с желанието, крещящо в тялото й. Или това в сърцето й.

Тя се надигна в прегръдките му, пренебрегвайки тихото предупредително ръмжене, докато сядаше в него, обгръщайки кръста му с крака и се взря в изненадания му поглед.

— Мой! — шепотът й, въпреки мекотата, отекваше от чувство за притежание и сила, изпълващо я сега.

Очите на Тайбър пламнаха. Нефритенозеленият цвят потъмня, а зениците се разшириха, когато пръстите й се спуснаха върху копчетата на окървавената му риза. Памукът, въпреки че Рони бе сигурна, че е достатъчно мек, подразни дланите й, когато ги плъзна по раменете му, след това надолу към първото копче. Разтвори го лесно.

— Рони — мъжът преглътна мъчително, дрезгавият му глас отекваше от напрегната емоция.

— Ти ме маркира — каза му тя тихо и решително. — Но не го направи в деня, когато притисна устата си към шията ми, Тайбър. Маркира ме, когато бях на единадесет години и ме отнесе към безопасността. Когато бях на шестнадесет и ти организира първото ми парти за рожден ден. Когато постави онази лека, напълно невинна целувка върху устните ми. Маркираше ме по малко всеки път, когато те погледнех, всеки път, когато ме докоснеше. Сега, аз ще маркирам теб.

Тя отмести ризата от гърдите му, по широките рамене, и притисна устата си към мястото, където се срещаха рамото и шията му. Ухапа го там, по плътния, пулсиращ мускул. Не толкова силно, че да пусне кръв, но достатъчно да накара тялото му да се стегне, бедрата му се извиха и настаниха пениса му в гнездото на бедрата й, а ръцете му приковаха ханша й с невероятна сила.

Рони слезе надолу, облиза мястото, вкусвайки го с върха на езика си, засмука го дълбоко, повтаряйки еротичните, заредени с чувственост ласки, с които я бе дарил преди много месеци. Ефектът върху него изглежда не бе по-различен, отколкото върху нея.

Тайбър разкъса ризата от гърба й, докато вниманието на младата жена остана приковано върху стегнатата плът, която галеше със сила, варираща между болка и удоволствие. Накъса плата, след това го отстрани от тялото й, преди пръстите му да се преместят към прилепналите й дънки.

— Свали ги — гласът му беше див, тътнещ, докато теглеше дрехата от ханша й към средата на извивката на седалището й.

От Рони се откъсна мек звук на удоволствие, когато ръцете му се мушнаха под дънките и уловиха заоблената плът, а пръстите му се огънаха срещу твърдите мускули, докато я придърпваше грубо към покритата си мъжественост.

Младата жена не бързаше и нямаше намерение да му позволява да я форсира. Искаше да го докосне, да го вкуси, за да разбере, че той е в безопасност в прегръдките й и това не е просто поредният отчаян сън.

— Убиваш ме — Тайбър вече се задъхваше, главата му се наклони на една страна, давайки й пълен достъп до силната линия на шията му.

Рони осъзна, че никога не се е чувствала толкова уверена или силна, толкова чувствена, каквато беше в този момент. Той беше безпомощен под докосването й. Дрезгави стонове вибрираха в гърлото му, всеки мускул беше напрегнат, ерекцията му се триеше отчаяно в материята, покриваща горещата й влажна сърцевина.

Ноктите й се плъзнаха по гърдите му, по опънатата кожа на корема, след това обратно към стегнатите, твърди зърна. Когато се задоволи от това, че е оставила поне малък белег по грубата му кожа, тя пусна плътта, която държеше и прокара езика си бавно по шията му. Ухапа го леко под твърдата линия на челюстта, след това продължи да ближе надолу по гърлото му, усещайки огъването на кожата, когато той преглътна мъчително.

— Обичам вкуса ти — Рони се отдръпна от еротичните, погубващи разума движения на пениса му, притискащ се към женствеността й. — Толкова необуздан и див. Мога ли да те опитомя, Тайбър?

Краткият, остър смях, лишен от веселие, беше едно възклицание от първична страст, докато той се опитваше да й отговори.

— Ти вече го направи. Преди години.

— Ммм. Моя собствена дива котка. Мога ли да те погаля? Или ще ме погълнеш, преди да успея да ти покажа всички начини, за които съм мечтала да ти доставя удоволствие?

Клепачите му бяха полуспуснати, очите му блестяха от толкова зашеметяваща топлина, че можеше да сгрее всяко кътче на душата й. В този момент, в този малък промеждутък от време, нищо или никой не съществуваше в света на Тайбър, освен тя. Рони почти достигна връхната точка, само от опияняващата мисъл, че има такава власт над него.

— Покажи ми — прошепна мъжът, въпреки че гласът му бе толкова измъчен, колкото би бил на всеки човек.

Тя го дари с бавна, преднамерено провокативна усмивка, поглеждайки го изпод полуспуснатите си клепачи. Наблюдавайки го внимателно, предизвикателно, Рони бавно се надигна от скута му, като пренебрегна животинския звук на протест, който той издаде.

— Стой там — каза му тихо, когато той също понечи да се изправи.

Тайбър се облегна назад на дивана, както бе инструктиран, но тя можеше да види как мускулите му се напрягат, докато всичко вътре в него настоява да я вземе веднага.

— О, толкова контролиран — измърмори Рони доволно. — Чудя се колко дълго можеш да сдържаш цялата тази сила.

— Не много — когато погледът му проследи пръстите й, той стисна ръцете си в юмруци от двете страни на тялото си.

Рони внимателно плъзна презрамките на сутиена по раменете си, борейки се с всеки страх и свян, които биха могли да попречат на насладата й от този момент. Тайбър я бе виждал гола неведнъж и очевидно гледката му харесваше.

Той облиза устните си с едно бавно и гладно движение, когато тя изви ръка зад гърба си, разкопча дантеления плат и го отстрани от заоблените си гърди.

Зърната й бяха щръкнали и твърди, умоляващи за докосването му. Вместо него, го направи Рони. Като го гледаше, тя ги улови между палеца и показалеца си, подръпваше ги, масажираше ги, докато погледът му потъмня още повече, а изражението му стана по-грубо от силата на възбудата му.

— Аз мога да го направя — преглътна мъчително.

— Знам, че можеш — съгласи се тя, дъхът й секна, когато една светкавица от усещане се изстреля от зърната към влагалището й. — Свали си дънките, Тайбър. Нека да видя дали те възбуждам — той започна да се надига. — Не. Не се изправяй. Свали ги, докато ме гледаш.

Мъжът се поколеба, очевидно борещ се за въздух, за контрол. Рони отмести ръце от зърната си и плъзна длани надолу към корема си, докато стигна до разтворената предна част на панталоните си.

Тайбър бързо разхлаби своите. Рони му се усмихна в отговор. Обичаше играта, която играеха и се питаше кой пръв ще изгуби контрол. Тя избута плата и го остави да се плъзне бавно по бедрата, след това надолу по краката й и го изрита. Устата й пресъхна, докато наблюдаваше как Тайбър прави същото.

Беше направила грешка в преценката си. Нито веднъж досега, не бе имала време да разгледа истински изумителния орган, който я докарваше до такива върхове на удоволствие. Но сега го направи.

Той се надигаше до пъпа му, дебел почти колкото китката й, бронзов като останалата част на тялото му и пулсиращ със свой собствен живот. Главичката във формата на гъба, заострена за максимално проникване, се надигаше над по-широка основа и тежък, жилест ствол. Нищо чудно, че я докарваше до лудост с остротата на болката, последвана от възхитително удоволствие. Пенисът му, също както и тялото, беше създаден за издръжливост и точно сега Рони не искаше нищо друго, освен да го почувства вътре в горещата си сърцевина.