Меркюри беше два метра мускулна маса, а лицето му толкова много наподобяваше това на котка, че нямаше начин да се движи на обществено място, без веднага да предизвика необуздана паника сред гражданите. Беше неприветлив, студен, една машина за убиване и един от най-преданите и почтени хора, които Тайбър някога бе познавал.

— Може да получи леглото до моето — тънките устни се разтегнаха в студена усмивка, а зловещите кехлибарени очи проблеснаха с хладно разбиране. Мерк не беше глупак.

— Трябва скоро да поговорим, Рони — Реджиналд се усмихна леко, когато Меркюри улови ръката му твърдо. — Напипвам нещата, нали знаеш.

— Мисля, че си казахме достатъчно миналата седмица, Реджиналд — отговори младата жена решително, гласът й бе достатъчно студен да замрази айсберг. — Наслаждавай се на престоя си. Но се съмнявам, че ще имам време за гостуване.

— Може би ще намериш време — Реджиналд се опита да издърпа ръката си от тази на войника, който го извеждаше от къщата. — Помисли за това, Рони. Помисли добре — вратата се затвори при прощалните му думи.

Тайбър продължаваше да наблюдава внимателно половинката си, умът му работеше, прехвърляше възможностите и заплахите, и все повече се нуждаеше от отговори.

— Искаш ли да ми обясниш тази малка среща, Рони? — попита той тихо, осъзнаващ, че всички очи са насочени към тях.

Погледът й се повдигна към него бавно, но не достатъчно, за да пропусне проблясъка от страх, който Рони се опита да прикрие.

— Разбира се, Тайбър — мъжът не хареса леката, напрегната усмивка, която премина по устните й. — Ще бъда повече от щастлива да го направя, когато отговориш на въпроса ми от по-рано. Кръгом, бейби — Рони го сръга с лакът в кръста с едно умишлено и пресилено игриво настроение. — Можеш да ме уведомиш, когато бъдеш готов да говориш.

След това се обърна и се заизкачва по стълбите, като се движеше толкова забързано, сякаш тичаше. Опитваше се да избяга, да се скрие, както бе правила винаги, като по-млада, когато бягаше в нощта, разчитаща само на сетивата си. В повечето случаи Тайбър я намираше объркана и изплашена. Той се питаше какво ще открие, когато я последва този път.

— Тайбър, може да имаме проблем — Калън се приближи, изваждайки малък, изключително чувствителен приемник от джоба на панталоните си. — Взех това от офиса, когато Мерк ме информира кой е той — приемникът беше удобен малък локатор, даден им от американските военни. — Добрият стар Реджиналд носеше мощен предавател. Единственият ни проблем сега е да разберем кой го е наел.

Глава двадесет и втора

— Най-добрият начин да разберем какво иска, е да го държим далеч от Рони възможно най-дълго — каза Тайбър на хората, които се бяха събрали в големия офис на партера рано на следващата сутрин.

Калън, Танер, Мерк, Кейн и няколко от братята му, го наблюдаваха мълчаливо.

— Ти го познаваш по-добре от нас — Калън сви рамене. — На какво смяташ, че е способен?

Тайбър изсумтя.

— Реджиналд е един долен мръсник. Няма умствените способности да организира нещо повече от едно добро напиване или дребни кражби, така че ще допусна, че е едно от тези две неща. Иска да измъкне пари от нас или някой друг му дърпа конците. Той не се справя зле, когато има инструкции, но хич не го бива в импровизациите. — Тайбър се намръщи, когато се замисли за неприятностите, в които знаеше, че се бе забърквал Реджиналд през последното десетилетие. Ставаше най-лукав и най-опасен, когато работеше за някой друг.

— Такова е и моето предположение, че е марионетка — заговори Кейн. — Разгледах досието му миналата вечер, след като Мерк го заведе в казармата. След това поисках няколко услуги и получих малко допълнителна информация от моите източници. В миналото господин Андрюс е работил с доста големи играчи. Хора, на които изобщо не им пука да го използват, за да стигнат до дъщеря му. Ако се докопат до нея, ще стане лошо.

Всички бяха наясно с факта, че Съветът отчаяно искаше да научи значението на белега, който Меринъс носеше на рамото си, и това на тестовете, до които успяха да се доберат от учените, които бяха изследвали Породите след неочакваното им разкриване пред света, преди три месеца. Хормоналните промени, които кръвната картина и другите тестове показаха, накараха учените да се разтревожат. Откритието, че тя може да зачене, въпреки малкото количество човешка сперма, която тялото на Калън обикновено произвеждаше, ги беше шокирало допълнително.

Истината, която собствените им доктори бяха открили, щеше да ги изуми още повече. Не спермата, съдържаща се в пениса му при еякулация, бе толкова ефикасна. Беше тази, съдържащата се в малкия шип, подобен на палец, който се изпълваше само по време на секс с Меринъс, и позволяваше зачеване.

— По някаква причина, той сигурно мисли, че може да спечели съдействието на Рони — Мерк седеше сковано в стола си и Тайбър можеше да усети нетърпението и неудобството му. Мерк бе обучаван при почти пълна изолация. Без Прайд, който да го подкрепя и без приятели или близки в лабораторията, в която бе открит. Никак не му бе лесно да стои затворен в кабинета с други хора.

— Какво те наведе на тази мисъл? — предпазливо го попита Тайбър. Точно това бе усетил миналата вечер.

— Доста е нетърпелив да стигне до нея. Продължава да настоява да види малкото си момиченце — Породата изрече саркастично последните две думи. — Той не й е баща, между другото.

Тайбър го погледна удивено.

— Той ли ти го каза?

— Не е нужно да ми го казва — изсумтя Мерк. — Можеш да го подушиш, ако отделиш време да го направиш. Нямат никаква връзка. Миризмата му е напълно несъвместима с нейната.

Тайбър погледна към Калън. Водачът им не бе споменал, че най-новият член на Прайда им притежава тази способност. Калън само сви рамене в отговор и поклати глава. Очевидно, той също не бе запознат с нея.

— Как така са несъвместими? — попита Тайбър внимателно.

Другият мъж се наведе напред в стола си, по лъвското му лице премина гримаса.

— Всички, родени с една и съща кръв, споделят уникална ароматна връзка със своите най-близки роднини. Само трябва да имаш способността да доловиш и различиш отделните миризми, за да го разбереш. Реджиналд Андрюс не споделя това с жената, която твърди, че е негова дъщеря. Той няма кръвна връзка с нея.

Това имаше смисъл. Изведнъж голям брой от парчетата от живота на Рони започнаха да се свързват.

— Значи те нямат роднинска връзка, което означава и че няма да има никакви скрупули да й навреди — отбеляза Кейн.

Тайбър изсумтя.

— Никога не е имало. Реджиналд ще продаде и собствената си майка на търговци на роби, ако това ще му донесе достатъчно пари. Единствената връзка, която има, е с портфейла и с дъното на бутилката с алкохол.

Той се изправи от стола си и закрачи из стаята. Осъзнаваше, че погледът на Калън го следва и усети загрижеността от страна на останалите членове на събранието.

— Какви са вашите отношения с нея? — попита Калън.

Тайбър поклати глава. Нямаше намерение да обсъжда това с никой от тях. По дяволите, не беше сигурен, че сам се разбира.

— Тя не изглеждаше много доволна от него миналата вечер — засмя се Танер. — Звучеше така, сякаш той крие нещо от нея. Нека позная, не си й казал за малкото приятелче, което притежава твоя пенис.

Тайбър стрелна по-младия си брат със смразяващ поглед. Танер бързо изтри усмивката от лицето си, но тя остана по ъгълчетата на устните му.

Кейн се изхили. Проклетникът бързо бе разкрил лошата си страна. Намираше прекалено много хумор в цялата тази ситуация.

— Който и да държи Андрюс на каишка, няма да е много далеч — заговори Калън, връщайки разговора обратно в правилната посока. — Те би трябвало да са някъде наблизо.

— А той трябва да осъществява контакт доста често чрез малките буболечки, които носеше на ризата си — гласът на Мерк беше суров и смъртоносен. — Тези копчета са постижение на техниката. Много жалко, че бяха изхвърлени в тоалетната. Предполагам, че той не би трябвало да оставя подобни скъпи играчки да се търкалят наоколо.

— Да, и такива глупости се случват — Танер се усмихна хладно. Би искал да види реакцията на Реджиналд, когато научеше за това. — Дръж го много внимателно под око. Искам доклад за всеки, с когото разговаря, в земите на имението или извън тях. Да видим дали не можем да разберем кои са посредниците му.

— Имам малко хора — обади се Кейн. — Бихме могли да използваме един от тях, за да се сближи с него. Понякога хората ми могат да се проявят като истински коткомразци.

Тайбър въздъхна дълбоко. Имаше времена, когато няколко от хората на Кейн биха могли да го убедят в това.

— Тогава просто ще стоим и ще чакаме — въздъхна той. Досега чакането никога не бе било трудно за него — беше смятан за един от най-търпеливите хора, които съставляваха първоначалния им Прайд — но проклет да бъде, ако това търпение вече не се изчерпваше.

— Да почакаме и да видим колко можем да го притиснем — Кейн сви рамене, като се изправи на крака. — Днес дойдоха няколко строителни работници, за да довършат оградата около имението. Дръжте жените в къщата, а завесите да са спуснати, докато си тръгнат. Не искам да поемам никакви рискове с тях. Ще сложа охрана на всеки вход, за да съм сигурен, че никой няма да се вмъкне. Всичко останало е обичайната ни работа.