А обичайната им работа се бе превърнала в битка за оцеляване.

— Какво стана с нашия малък стрелец? — попита го Танер, имайки предвид убиеца, когото още държаха. — Проговори ли вече?

— Още не — Кейн сви рамене. — Но съвсем скоро това няма да има значение. Сега проверяваме досието му и скоро би трябвало да имаме отговорите, които ни вълнуват. Когато пристигнат докладите, ще науча всяка малка мръсна тайна, която някога си е мислел, че може да скрие. Той няма да бъде проблем задълго.

Ако Тайбър или Калън го докопаха в ръцете си, също нямаше да остане жив задълго.

— Добре, всички знаят задълженията си за днес…

Вратата на кабинета рязко се отвори и прекъсна думите на Калън. Тайбър се обърна изненадано и видя Рони в къса лятна рокля, която подчертаваше стройното й тяло, челото й бе намръщено, а очите й горяха яростно.

„Тази рокля ще ме подлуди“, помисли си той. Мекият кремав цвят контрастираше красиво с кожата й, със синьото в очите й и руменината по страните й. Искаше му се да събере полите на кръста й и да я обладае там, на вратата, да прониква вътре в нея докато започне да крещи от удоволствие.

— Погледни го по този начин — измърмори Кейн зад него. — Поне имаш причина да бъдеш под чехъл. Няма нужда да се срамуваш.

Тайбър го изгледа раздразнено.

— Да знаеш, Кейн, когато най-сетне Шера реши да ти покаже това, което продължаваш да я предизвикваш да ти даде, аз с удоволствие ще ти върна всяка остроумна забележка, която някога си направил. Разчитай на това.

— Мяу — изсмя се Кейн. — Успех, Гарфийлд. Ще се видим.

— Рони? — попита Тайбър, когато тя не помръдна от вратата. — Всичко наред ли е?

Не беше. Той можеше да подуши отчаяната възбуда, носеща се от тялото й, но наред с това, можеше да усети и болката, която тя толкова усърдно се бореше да потисне.

Рони погледна към другите мъже.

— Ще се върна. Не знаех, че си зает.

— Всичко е наред — Тайбър поклати глава в отговор. — Почти приключихме тук.

Тръгна към нея, изумен от чувствителността на собствената си плът, когато я приближи. Сякаш част от него не копнееше за нищо друго, освен за докосването й. Беше странно усещане за някой, който никога преди не бе познавал подобна слабост.

Тайбър видя начина, по който Рони погледна към останалите с неудобство, очите й проблеснаха срещу тях, преди да се сведат. Лека руменина, обагри страните й, мекият цвят само подчертаваше красотата й, която никога не спираше да го изумява.

— Какво не е наред? — Тайбър потърка бузата й нежно, а ръката му улови хълбока й, придърпвайки я към себе си само колкото да почувства топлината на тялото й.

— Знаеш какво — гласът й бе напрегнат, обтегнат от възбудата, която той бе сигурен, че минава през тялото й, също както и през неговото собствено. — И не си помисляй и за миг, че съм доволна от това. Веднага ми позволи да поговоря с Реджиналд, за да можем да го разкараме от тук. Кажи на твоите кучета-пазачи да отстъпят.

— Котки, госпожице Андрюс — изсмя се Кейн. — Грешна порода.

Поредица от изръмжавания посрещнаха думите му и не на последно място бе това на Тайбър. Търпението му към брата на Меринъс, който и без това не му бе роднина, се изчерпа.

— Не — Тайбър най-сетне се обърна към Рони и съжали за гнева, който пламна в очите й. — Не още, Рони. Не и докато не разбера колко опасен е той. Няма да ти позволя да го видиш.

Тайбър видя пламъка, който проблесна в очите й, пенисът му се втвърди от възбуда, когато усети намерението й да се възпротиви.

— Няма да ми позволиш? — изплющя яростно Рони. — Ти няма да ми позволиш? От кога имаш право да ми позволяваш каквото и да е, Тайбър Уилямс?

Мъжът се усмихна кисело, потискайки желанието си да й покаже, а не да й каже точно какво му дава това право. Тя го изкушаваше. Предизвикваше го. Изправяше упорството си срещу неговото собствено и той бе на път да й съобщи кой ще спечели. Самоуверено и без капка колебание.

— Когато те взех на пода и те възседнах, получих също и правото да те защитавам — осведоми я хладно. — Жено.

Глава двадесет и трета

Кабинетът се изпразни доста бързо, след думите на Тайбър, които изглежда бяха отекнали през стаята. Гласът му пулсираше от гняв и страст, изпращайки раздразнителността й до ръба, карайки кръвта да забучи във вените й. Рони не можа да разбере как бе успял да го направи. Сигурно беше този проклет хормон, с който Тайбър продължаваше да я инфектира. Би било твърде умерено да се каже, че целувката му е пристрастяваща.

— Нямаш право да ми казваш какво да правя или как да се справя със собствения си баща — каза рязко тя, затръшвайки вратата зад себе си. — И е дяволски сигурно, че не ме притежаваш, само защото си успял да ме инфектираш.

— Инфектирал съм те? — изръмжа мъжът. — Проклятие, Рони, това не е болест.

— Искаш ли да се обзаложим? — предизвика го тя, а гневът и страстта й се сливаха. — Болезнено е, Тайбър. И не ми харесва реакцията, която предизвиква — лъжата почти изгори устните й. Нямаше нищо, което да харесва повече от последиците от изгарящата възбуда, която споделяха. — И не харесвам това собственическо отношение, което изглежда, искаш да поддържаш.

— Много лошо — Тайбър скръсти ръце на гърдите си, докато яростно се взираше в нея. — Предполагам, че просто трябва да живееш с това, нали?

Очите й се присвиха опасно, а устните й изтъняха от нарастващия гняв. Сега само ако можеше да накара гърдите си да спрат да набъбват и вагината й да пресъхне, може би наистина би могла да избухне срещу него. Но бе трудно да се гневи, след като всичко, което искаше, бе да я изчукат.

— Тайбър, на път съм да изгубя търпение — Рони въздъхна рязко, прокарвайки пръсти през косата си. Мразеше чувственото усещане, когато се плъзваше по голата кожа на гърба й. Не трябваше да оставя Меринъс да я убеди да носи тази проклета рокля.

— Защо? — засмя се мъжът изненадано. — За Бога, Рони, всичко, което се опитвам да направя, е да те защитя, не да те заключвам. Щом разберем какво, по дяволите, иска той, ще ти позволя да го изриташ лично.

Тя го дари с един възмутен поглед.

— Не, не би го направил. Може да бъде прекалено опасно — Рони изрече последната дума подигравателно.

Тайбър въздъхна. Звукът убоде съвестта й.

— Толкова ли е лошо, Рони, че искам да те закрилям? — попита тихо, наблюдавайки я с горещ, изпълнен със страст поглед.

Очите й се стрелнаха към бедрата му, след това се върнаха на лицето му. Тя пренебрегна отблясъка на веселие, който видя там. Пенисът му изпълваше предната част на дънките му по такъв начин, че пулсът й се учести, а от вагината й се плъзна копринена топлина.

— В известен смисъл е — отговори най-сетне Рони, като се приближи, привлечена от него. Тялото й настояваше за докосването му. — Не го харесвам, Тайбър, не е като да имам избор.

Видя гримасата му, когато ръцете й докоснаха гърдите му. Големите му мазолести длани покриха нейните, очите му се затвориха за миг, преди да ги отвори и да й позволи да види мрачните дълбини на собствените му страхове.

— Знам, че всичко това никак не е лесно за теб — шепотът му погали нервните й окончания като чувствена коприна.

Рони позволи на пръстите си да го помилват по същия начин. Обичаше израза на лицето му, когато го галеше, когато го докосваше като любим. Очите му натежаха, устните му станаха малко по-плътни, високите му скули се зачервиха загадъчно.

— Това, че си възбуден ме побърква, Тайбър — Рони се облегна на него, притискайки твърдостта на пениса му срещу долната част на корема си. — Кара ме да искам да отхапя нещо — наведе се напред, разтваряйки устата си над плоското зърно, и позволи на зъбите си да се забият в мускула.

Стонът му разби тишината в стаята, ръцете му се спуснаха на ханша й, когато я притисна силно към себе си.

— Давай, изяж всичко, което искаш — Тайбър почти се задъха, когато езикът й се подаде и подразни твърдата малка пъпка под себе си. — По дяволите, Рони! Боже, да!

Младата жена усети как роклята се повдига нагоре по бедрата й, изтеглена от пръстите му, докато се потриваше в гърдите му. Чувстваше топлината на плътта му, излъчвана през меката памучна риза, нарастващата възбуда, която гореше точно под кожата.

— Нуждая се от теб — прошепна тя, като вдигна глава от гърдите му и облиза устни нервно. — Сега.

Един неволен стон се откъсна от гърлото й, когато ръката му обхвана голите полукълба на задничето й, стисна стегнатия мускул, повдигайки я по-близо до бедрата си. Пръстите на Рони се придвижиха по ризата му, отчаянието я прониза като бурна мълния. Не отдели време да разкопчава дрехата. Пръстите й уловиха разтворените краища и ги дръпнаха, копчетата се разхвърчаха, а платът се раздра. Тайбър изръмжа одобрително.

— Когато поискаш, бейби — прошепна той. — Както го искаш.

Избута материята на роклята й до кръста, преди пръстите му да се закачат на колана на дрехата й, разкъсвайки го небрежно. Вече нямаше преграда между плътта й и пръстите му, които се плъзнаха между бедрата й. Тя беше толкова влажна и хлъзгава от соковете, изтичащи от вагината й, че пръстът му се плъзна лесно по нежните устни. Завъртя се бавно около клитора й, ръката му около кръста й се стегна, задържайки я неподвижна за еротичните ласки. Рони се давеше във възбуда, в чувствено отчаяние.