— Ти си по-добър от него — въздъхна младата жена. — Той не си струва усложненията. Не си струва петното върху душата ти — Рони се надигна и се взря в очите му. — Аз знам какъв си, Тайбър. Знам какво се случва, когато влизаш вътре в мен. Не е нужно да ме криеш от живота. Всичко, от което се нуждая, е да знам, че ще бъдеш до мен.

— Винаги съм бил — той поклати глава объркано. — Защо да те оставям сега, Рони? Ти си моя. Казах ти го.

Рони извъртя очи нетърпеливо.

— Тайбър, аз не ти принадлежа…

— По дяволите, не — упоритата мъжка арогантност запалваше всяка дума. — Предупредих те и преди, бейби, казвам ти го и сега. Веднъж, след като съм те имал, вече ще е твърде късно да премисляш въпроса. Няма да играя игрички с теб. Няма да те лъжа. И е дяволски сигурно, че никога няма да позволя да ме оставиш.

— Добре, доволна съм да остана. Засега — измърмори Рони, намести се отново по гръб на леглото и се взря намръщено в тавана. — Трябва да е заради животното в теб. Въпреки че никога не съм знаела, че котките са властни. Вървиш срещу вида си, Тайбър.

Мъжът изсумтя подигравателно и докато гледаше надолу към нея, едната му вежда се повдигна в израз на превъзходство.

— Наистина ли? — изръмжа той, а гласът му стана по-дълбок. — Откъде знаеш?

— Wild Kingdom1 — отсече тя хладно.

— Wild Kingdom трябва да проучи малко повече — засмя се Тайбър като седна на леглото до нея, придърпа я по-близо до топлината на тялото си и издърпа завивката над тях.

— Не знам — прозина се Рони. — Изглеждаха доста убедени в това. А ти сигурен ли си, че не можеш да се чифтосаш с някоя друга? — това я притесняваше повече, отколкото искаше да си признае. Щеше да й е неприятно, ако се наложеше да го убие, след като бе почти привикнала с безумието, в което я бе хвърлил.

— Не знам. И със сигурност не възнамерявам да разбирам — отвърна сърдито мъжът. — Чифтосването с теб е на път да ме убие. Съмнявам се, че ще съм способен да вървя изправен на сутринта. Което не е далеч от истината. Заспивай — той се протегна и изгаси лампата на малката масичка до леглото.

Стаята се изпълни с тишина. Рони бе обхваната от умора.

— Трябва да го накараш да си тръгне, Тайбър — изрази тя страха си свързан с Реджиналд, от който изглежда не можеше да се отърве. — Той е опасен.

Тишината отново се разстла между тях за няколко дълги мига.

— Ще го наблюдаваме, Рони — обеща й Тайбър. — Запомни: дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо. Реджиналд ще се разкрие в крайна сметка. И когато го направи, един от нас ще бъде там, за да го спре.

Рони въздъхна уморено. Не можеше да изтръгне подозренията за смъртта на майка си от съзнанието си. Някой я беше убил. Тя би разпознала планинските пътища при всякакви условия. Никога не би паднала от онази скала, и то в идеален летен ден.

— Ще те предпазя, Рони — увереността му я заля като успокоителна вълна от топлина.

— Не се съмнявам в това, Тайбър — въздъхна тя. — Не за моята безопасност се тревожа, а за твоята.

— Заспивай, бейби — той я придърпа по-близо, ръцете му бяха силни и топли, пазеха я. — Утрешният ден е достатъчно близо, за да се справим с това.

Рони затвори очи, ръката й се плъзна от леглото върху корема й. Усещаше промяната в тялото си. Отчаяната възбуда бе охладняла, оставяйки само естественото желание. Успокояваща топлина. Щеше ли да се случи толкова скоро, питаше се тя.

— Заспивай — ръката му покри нейната. — Утре е достатъчно скоро.

Глава тридесет и първа

— Добре, слушайте, котенца — Кейн крачеше из голямата кухня, приличаше на силен вятър, склонен да разклаща всяка доскоро безопасна зона, която бе създадена. — Надигнете носовете си от сметаната, тук имаме проблеми.

Сутрешният ритуал на кафето след закуска бе протичал нормално през няколкото дни, през които Рони беше там. Но Кейн не участваше в него, поне не и до днес. Бе виждала по-възрастния, мълчалив брат на Меринъс само веднъж през последните дни след пристигането си. Той гледаше всичко и всички подозрително.

Кейн беше красив, с тъмна коса и поразителни сини очи. Висок, не толкова мускулест, колкото Котешките породи, но мощната грация, която излъчваше, привличаше окото. Тази сутрин беше облечен с дънки, които подчертаваха всеки мускул на дългите му крака и стегнатия твърд корем. Черната тениска бе пъхната в дънките, пристегнати с обикновен кожен колан. На този колан имаше кобур с пистолет, носеше го с такава небрежна увереност, сякаш беше продължение на тялото му.

— Ако ме нарече котенце още веднъж, ще съжалява — измърмори Шера с тиха ярост до Рони, докато се взираше в чашата си с кафе.

Взаимоотношенията на Котешките породи в малкия Прайд очароваха Рони. Те бяха напълно лоялни един към друг и към другите Породи, които бавно си проправяха път към имението, определено за тях. Като едно голямо семейство. Те се дразнеха и си ръмжаха, но също така упорито се бореха един за друг.

— Кейн, както обикновено, за твоите встъпления има още много какво да се желае — Меринъс въздъхна, а Калън се изсмя развеселено.

Меринъс следеше брат си и стройната Котешка жена Шера, с предпазлива загриженост.

— Отнема известно време да се привикне — каза Тайбър на Рони, когато тя погледна към високия мъж с очи на орел, който държеше няколко доклада в ръцете си, докато си наливаше кафе.

Кейн беше опасен. Нямаше друга дума за него. Очите му бяха дълбоки езера от син лед, мнителни и бушуващи от една вътрешна енергия, която изнервяше Рони. Очевидно изнервяше и Шера. Тя се надигна от стола си и хвърли на мъжа поглед, изпълнен с едва сдържан гняв.

— Меринъс, дръж си задника в къщата. И точка. Ти и госпожица Андрюс. Не знам как, по дяволите, онези снайперисти са попаднали в двора, но единственият останал жив продължава да си играе с нас и все още не иска да ни даде никаква информация — една жестока усмивка изви устните му, докато се облягаше на плота и надигаше чашата си с кафе за колеблива глътка. Това уверяваше тези, които го наблюдаваха, че скоро снайперистът щеше да бъде повече от щастлив да играе всяка игра, която Кейн му предложи. Рони би потреперила при мисълта, ако положението не беше толкова опасно.

— И какво успя да разбереш? — попита Калън тихо, като се облегна на стола си начело на масата и погледна другия мъж напрегнато. — Освен факта, че нашият приятел е временно необщителен.

Кейн изсумтя, почеса бузата си разсеяно с ръката, която още стискаше няколко намачкани листове хартия.

— Има вероятност Съветът да не е намесен в това — гласът му прозвуча несъмнено по-опасно. — Още не съм сигурен кой е замесен, но сме близо. Това, което успях да открия, ме насочва към малка отбрана групировка, която вярва, че светът ще е по-хубав без вашата специална марка генетична смес в гърнето със супа.

Рони погледна към лицата на Породите, събрани около голямата кухненска маса. Израженията им варираха между презрение и гняв.

— Хмм, питам се, дали те имат привлекателни, достъпни дъщери — очите на Рони се разшириха, щом погледна към долния край на масата, където седеше Танер. Сексуалната заплаха в гласа му я изненада.

Младият мъж беше с ДНК на бенгалски тигър, така й беше казал Тайбър, и той изглеждаше като такъв. Гъстата му дълга черна коса беше изсветлена с няколко нюанса на златно и обграждаше мрачното му напрегнато лице. Приличаше на паднал ангел, излъчващ сексапил и невъздържана страст. Кехлибареният му поглед проблесна гневно под дългите тъмни мигли, когато очите му се присвиха застрашително.

Рони познаваше Танер от толкова отдавна, колкото и Тайбър. Младият мъж, макар да бе приятелски настроен и често да флиртуваше, винаги излъчваше някаква стаена опасност. Сякаш можеше да надзърта в душата й и често я осъждаше жестоко.

— Танер — изръмжа Калън с твърдо предупреждение.

— Хайде, Кал, бих могъл да разбъркам супата за тях много хубаво — изсумтя по-младият мъж. — Няма да нараня никого.

— Нямаме време за котешки борби — сряза ги Кейн.

Беше възнаграден с повече от едно измърморване и животинско изръмжаване в отговор. Усмивката, която премина по устните му, беше лека и развеселена, въпреки мрачните и неизречени заплахи.

— Мини на въпроса, Кейн — каза Калън тихо, но мекотата в предупреждението му говореше на Рони много повече. Водачът на Прайда започваше да се изморява от вечните намеци на брата на Меринъс, които той насочваше съм тях.

Нямаше смисъл да се заяждат един с друг. Приятните близки отношения, които бе видяла да демонстрира Кейн пред Котешките породи по различни поводи, предполагаха, че той уважава и се грижи за членовете на Прайда на Калън. Въпреки това, сегашните му действия намекваха за по-дълбоко напрежение.

— Въпросът е — Кейн остави кафето си и погледна надолу към листовете, които държеше, — че няколко радикални членове на предишни конкурентни групировки са решили да се обединят. Наричат себе си Освободители. Основната им цел е да унищожат всички генетично променени хора. Те нямат много средства, но имат огнева мощ и няколко бивши военни членове. Прилича на Ловен сезон, момчета и момичета. И познайте кой е плячката на деня?