— Нещо не съм в настроение — каза тя.

— Не си в настроение за какво, сладурче? — попита той, опитвайки се отново да се притисне по-близо към нея.

— Тук съм с приятели — отвърна тя. Правеше некоординирани движения, докато се опитваше да се отдръпне от него. Нито устата, нито мислите й функционираха нормално, както й се искаше в момента.

— Аз мога да съм ти приятел — каза мъжът, като се приведе напред и я хвана за кръста. — Просто танцувай с мен.

— Не — отказа тя.

Изведнъж Лукас застана между тях.

— Всичко наред ли е тук?

Мъжът хвърли раздразнен поглед към Лукас.

— Тя разговаря с мен, приятелче. Добре е. Защо не донесеш на мен и на дамата по едно питие, а? — извади една пачка с пари и му подаде двайсетачка.

— Не искам друго питие — каза Айви.

— Мамка му — каза Лукас, гледайки зад тях. Очите му се бяха разширили от ужас.

Тогава Айви забеляза, че всички стажанти гледаха в същата посока и имаха еднакви, неспокойни изражения.

Обърна се към вратата и това, което видя, беше толкова неочаквано, че я остави без дъх.

Кълън Шарп току-що беше влязъл в бара. Все още изглеждаше толкова страховит и заплашителен, дори и извън кралството си. Беше с още двама мъже, които не бе виждала досега, но и те бяха облечени в костюми, затова предположи, че сигурно работят при него.

— Не мога да повярвам, че е тук — каза една от стажантките близо до нея.

— Мамка му, толкова е секси — отвърна друго момиче.

— Определено бих го изчукал — каза един от стажантите, ясно заявявайки наклонностите си.

Някои се засмяха нервно, но всички гледаха към Кълън Шарп.

Айви усети тръпка на вълнение, когато го видя, но бързо си припомни, че се опитва да го забрави.

Кълън огледа мястото, сякаш го притежава заедно с всички хора вътре. Очите му попаднаха върху нея и се присвиха.

Коремът й се сви и тя побърза да поклати глава и да извърне поглед.

„Майната му, помисли си. Може и да се съглася с предложението на този смотаняк и да танцувам с него.“

Обърна се нарочно към мъжа пред нея, който и да бе той.

— Аз съм Айви — каза, усмихвайки се закачливо.

— Ханк — отвърна неприятният мъж със зелената вратовръзка. Очите му се бяха втренчили в деколтето й.

Хвана ръката му и я постави на бедрото си. Той схвана намека и постави и другата си ръка върху нея, след което я завъртя и се притисна към гърба й.

Музиката думкаше силно и тя затвори очи.

„Надявам се, че ме гледаш, Кълън Шарп. Надявам се, че гледаш и полудяваш.“

Това я накара да се усмихне, докато мъжът зад нея тласкаше бедрата си към нейните.

Танцуваха така известно време и когато отвори отново очи, Кълън и приятелите му си бяха тръгнали. Не я беше гледал и очевидно не му пукаше какви ги върши тя.

Това направи играта сравнително безинтересна, а движенията на партньора й още по-неприятни. Айви осъзна, че не се чувства много добре.

Всичко около нея се въртеше и сякаш някой беше сложил тухла в стомаха й.

— Не се чувствам добре — промърмори, като се опита да се измъкне от хватката му. Но явно Ханк не се интересуваше как се чувства тя. Лявата му ръка се плъзна нагоре и хвана гърдата й, като отново притисна бедрата си към нея. Видя и след това чу как приятелчетата му отсреща на бара се смеят, пляскат и подвикват окуражително.

— Хей — извика тя, опитвайки се да се измъкне. — Какъв ти е проблемът?

Кървясалите очи на Ханк я загледаха неприлично.

— Повече от очевидно е, че ти харесва това, което правя. — Той хвана бедрата й отново. — Хайде, танцувай с мен, кучко.

— Кучко? — извика тя насреща му. — За какъв се мислиш, задник такъв?

Лукас отново застана между тях.

— Достатъчно, приятел. Тя не иска да танцува повече с теб.

— Ти пък кой си? Шибаният принц на бял кон ли? — попита Ханк, а от устата му се разхвърча слюнка. — Защо не вземеш да се разкараш — продължи и бутна Лукас в гърдите.

И тогава, преди да разбере какво се случва, Лукас се оказа обкръжен от приятелите на Ханк. Започнаха да го обиждат и да го бутат напред-назад и беше повече от ясно, че превъзхождаха младия мъж, който бе започнал видимо да се плаши. Въртеше се на посоки, за да отблъсне атаките на противниците си.

В същото време един от приятелите на Ханк сграбчи Айви за кръста и прошепна в ухото й.

— Мамка му, изглеждаш супер секси — каза, а неприятният му дъх затопли ухото й. — Не можех да откъсна очи от теб цяла нощ.

— Остави ме на мира! — извика тя.

Но той не го направи, а около нея ставаше напечено. С ъгъла на окото си видя как някой сграбчва Лукас за ризата и го дръпва, разкъсвайки яката му. Друг го удари зад ухото с отворената длан.

Хората се блъскаха, бутаха и викаха. Наблизо някой счупи бутилка в земята.

За пръв път в замъгленото от алкохола съзнание на Айви се прокрадна страх. Осъзна, че действително можеше да пострада, когато мъжете около нея започнаха да я опипват, без да се страхуват от последствията.

Тъкмо когато си помисли, че няма да може да предотврати неизбежната целувка по устните си, една мъжка фигура изскочи от тълпата, блъскайки хората настрани като кегли.

Кълън Шарп.

Кълън сграбчи за косата пияния мъж, който се опитваше да я насили.

— Какво, по дяволите…? — изписка мъжът като малко момиченце.

Разгневеният изпълнителен директор повдигна крака си и го ритна в корема, запращайки го назад на земята. Наблизо двама от приятелите му приближиха Кълън, крещейки обиди и опитвайки се да го ударят, отмъщавайки за това, което беше сторил на приятеля им.

Кълън се приведе, за да избегне удара, след което заби юмрук в ребрата на единия. Завъртя се и удари другия в носа. Главата на пострадалия се преметна назад, той завъртя очи като анимационен герой и падна назад.

Айви не можеше да повярва на очите си. Кълън не беше безпощаден само в заседателната зала, а напротив — беше дори още по-страшен и в бара.

Сега, когато пияната тълпа се отдръпна от Кълън, всичко се случваше толкова бързо. Беше доказал, че нямаше нищо против да забие юмрука или ритника си във всяко тяло или лице, което му се изпречеше.

След като изгледа подозрителните хора в тълпата и се убеди, че нямаха намерение да се забъркват с него, Кълън хвана Айви здраво за рамото и прошепна в ухото й.

— Тук не е безопасно. Ела с мен. — След това я задърпа през тълпата.

Охраната най-накрая беше пристигнала и започваше да овладява мелето, но на Кълън не му пукаше. Продължаваше да върви към изхода, придържайки я близо до себе си, като стискаше ръката й и забързваше крачка.

Айви все още се опитваше да осмисли случилото се. В един момент наистина беше пияна, но танцуваше и си прекарваше добре. А в следващия мястото се бе превърнало в бойно поле и Кълън Шарп се беше появил и я бе спасил.

Беше облекчена, развълнувана и ядосана едновременно. Най-вече беше пияна, но не искаше изпълнителния директор да си помисли, че в действителност се радваше, че го вижда и че я докосва.

„Не. Не се нуждая от него. Не ме интересува.“

Започна да се дърпа от хватката му, докато приближиха вратата и той я пусна. Препъвайки се, излезе навън на студения нощен въздух.

— Внимателно — каза той, хващайки я, преди да падне на тротоара. Ръцете му обгърнаха раменете й. Тя започна да се бори отново, въпреки че част от нея искаше да я притисне в обятията си, да я задържи и да й каже, че всичко ще бъде наред.

— Остави ме! — извика тя, а думите й прозвучаха заваляно.

— Айви, пияна си — отвърна той. Беше се задъхал леко.

Тя се завъртя към него и усети как в очите й напират сълзи, но не бе много сигурна защо.

— Какво ти пука, че съм пияна? Не си ми баща.

Той се усмихна.

— Пределно ясно ми е.

— Не изглежда така. Ти си напълно откачен — заяви, наслаждавайки се на учуденото му изражение, когато изрече думите.

— Не е лудост да приемаш нещата сериозно — отвърна той. — Лудост е да се напиваш с група млади възбудени мъже и да очакваш от тях да се държат като джентълмени.

— Ти си истински контролиращ откачалник. Не, взимам си думите обратно — продължи тя, — чисто и просто си откачалник.

Загледаха се един в друг, без да кажат нищо.

Студените му очи искряха от гняв и раздразнение, но имаше и нещо друго. Айви беше убедена, че я желае, но в същото време изглеждаше така, сякаш я мрази. Не можеше да каже кое бе вярно — може би и двете.

— Защо ми причини това? — каза най-накрая и две сълзи потекоха по бузите й.

— Онези мъже те подмятаха помежду си — отвърна той и кимна към бара. — Трябваше да те изведа отвън.

— Нямам предвид случката в заведението — каза тя и завъртя очи. — Защо ми причини онова в офиса?

Кълън въздъхна и постави ръце на кръста си.

— Това не е нито времето, нито мястото да го обсъждаме.

— Нямаш достатъчно смелост да ми кажеш, нали? — попита тя.

Той просто я погледна, без да отвърне.