За кратко се беше почувствала натъжена и съкрушена, задето я бе оставил да спи сама. Обаче беше толкова уморена. Уморена и пияна. Главата й бе започнала да се върти и се чувстваше отпаднала.

Сънят я обгърна отново.

* * *

Нещо я събуди на сутринта. Отначало не беше сигурна къде точно се намира и какво се беше случило, но спомените от предната нощ започнаха да я връхлитат бързо. Айви се намръщи, припомняйки си как беше пила, как се беше държала и как се беше посрамила пред единствения мъж, пред който не биваше да става за смях. И на всичкото отгоре имаше ужасен вкус в устата си — като тебешир, смесен с акумулаторна киселина.

— О, по дяволите. Повърнах в лимузината му. — Плесна дланта си върху челото и лицето й се зачерви от срам.

Някак си, вместо да я изрита от колата си, странният и мистериозен изпълнителен директор се беше погрижил за нея, сякаш се интересуваше от нея. Всичките й спомени от изминалата нощ бяха мъгливи и несвързани като филмова лента, която е била изгорена при пожар. Въпреки че се сещаше за някои неща, повечето й се губеха. Но определено си спомняше достатъчно, за да знае, че имаше няколко неща, за които трябваше да се извини при зазоряване.

Преди да кажеше или направеше нещо обаче Айви искаше да отиде до тоалетната. Изправи се бавно в леглото, все още облечена с вмирисаните на цигарен дим пола и блуза.

— Отвратително — каза, поглеждайки надолу към намачканите си дрехи. Беше много рано сутринта, но колко точно? Взе чантата и извади телефона си.

05:23

Айви простена, след което се отправи към тоалетната и отвори бавно вратата. Тя изскърца леко, както и дървения ламинат под босите й крака. Оказа се в коридора.

Тогава дочу шепота. Гласове, идващи отнякъде из къщата. Бяха приглушени и тихи и тя забави крачка, заслушвайки се. Обърна се надясно, видя, че вратата на тоалетната е отворена и се замисли дали да не влезе, но не искаше да изпусне случващото се. Искаше да разбере кой говореше. Кожата й настръхна, когато чу, че гласът е женски. Гласът на жената беше умолителен и печален.

— Моля те, Кълън, ти си единственият… — каза тя, но тогава гласът й отново притихна до неразбираемост.

Миг по-късно гласовете се повишиха отново и този път тя разпозна непогрешимия баритон на Кълън.

— Не трябва да си тук в момента.

— … ако можех просто да направя или кажа нещо… каквото и да е… за да те убедя… — каза жената, звучейки така, сякаш плачеше.

Кълън от своя страна звучеше още по-ядосано.

— Трябва да ме оставиш на мира. Трябва да престанеш с това.

Още приглушени звуци, които звучаха като едва сдържан спор.

— Добре — Айви дочу да казва жената, а в гласа й долови примирение.

След минута входната врата се затръшна и всичко притихна отново. Изглежда разговорът беше приключил и мистериозната жена си беше заминала, затова Айви се шмугна в тоалетната.

Сигурно беше бивше гадже, реши тя, като вдигна щорите на прозореца и надникна отвън. Успя да види бегло красива, чернокоса жена, облечена с дълго палто и шал, която притича до лъскавата си черна кола и влезе вътре. След няколко секунди возилото потегли.

Беше ли мистериозната красавица настоящо гадже? Гадже, което Кълън не желаеше да души наоколо, докато в къщата му имаше друга жена?

Не й харесваше мисълта, че Кълън Шарп може би излизаше с някоя, но беше логично. Все пак беше изключително желан ерген, който имаше всичко, което можеше да поиска една жена. Не изглеждаше да е от типа мъже, които се обричат на безбрачие, прекарвайки нощите си с хубава книга и чаша газирана вода. И все пак стомахът й се свиваше от ревност при мисълта за Кълън и мистериозната дама заедно. Очевидно двамата имаха минало.

Но какво всъщност?

Айви завъртя кранчето и плисна малко студена вода върху лицето си. Погледна се в огледалото и помисли: ето това вече е жена, белязана от живота. Намръщи се на отражението си.

„И не си правиш услуга, като се напиваш до несвяст. И без това ти е трудно да изглеждаш прилично, дори в най-добрите си дни.“

Това не беше нормално. Косата й беше бухнала и разчорлена, под очите си имаше тъмни кръгове, а устните й бяха сухи и напукани. Изми лицето си и намери една бутилка с вода за уста под мивката и я използва. Когато приключи, не изглеждаше толкова повехнала и разнебитена, както преди няколко минути. Айви отвори вратата и за малко да изпищи от страх, когато видя Кълън Шарп да стои в коридора.

Беше стиснал челюст, а погледът му беше изпълнен с нещо като гняв — нещо, което не можеше да назове точно.

— Изплаши ме — засмя се тя, притискайки гърдите си.

— Будна си — заяви той. Беше бос, облечен с бяла тениска и сиво долнище. Изглеждаше почти нормално, като изключим това, че раменете му бяха толкова мускулести, а тялото му толкова перфектно, че дори и в обикновени дрехи беше опустошително красив и секси.

— Аз-аз се събудих — заекна тя.

— Очевидно — отвърна той. Ако изпитваше някакво притеснение, че бе дочула разговора, не го показваше.

Айви искаше да го попита коя бе жената, но нещо я спря.

— Използвах малко от водата за уста. Надявам се, че нямаш нищо против. — Опита се да се усмихне, сякаш нищо странно не се бе случило.

— Чувстваш ли се по-добре? — попита той, повдигайки веждата си многозначително.

— Да — Айви усети как бузите й почервеняват. — Както и да е — изрече тя, прибирайки едно кичурче коса зад ухото си. — Предполагам, че вече трябва да се прибирам у дома. Трябва да се изкъпя и преоблека преди работа.

Кълън пристъпи настрани и посочи към спалнята.

— Няма да ходиш никъде, докато аз не ти кажа.

— Така ли? — учуди се тя, като тръгна към стаята, в която беше прекарала вечерта. Имаше странното усещане, че загадъчният изпълнителен директор бе намислил нещо. — Ще ми викаш задето се напих ли? — попита го с лека усмивка.

— Влизай вътре — нареди Кълън, сочейки към спалнята.

Вътрешностите й се преобърнаха от близостта до него, когато премина колебливо през прага. Изведнъж въздухът се беше изпълнил с напрежение. Айви се заигра нервно с един кичур коса, чакайки Кълън, който пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Сега ще ме държиш под ключ ли? — засмя се тя.

— Престани да се шегуваш — отвърна той. Очите му бяха толкова студени, сякаш го беше обидила.

— Просто се…

— Достатъчно — прекъсна я. — Време е да се заемем с държанието ти.

— Съжалявам, че повърнах в лимузината ти — изрече тя, като пристъпи назад. — Не съм свикнала да пия и не знаех, че ще ми прилошее толкова.

— Извиненията ти са като шамар в лицето ми — каза Кълън, а челюстта му се напрегна.

— Какво искаш от мен? — попита тя, чувствайки се отчаяна.

— Знаеш какво искам.

Зърната й се втвърдиха и тя се подмокри на момента. И то много.

— Правя всичко по силите си, Кълън.

Той пристъпи напред и се приведе към нея и за един прекрасен момент беше сигурна, че ще я целуне. Искаше устните му, искаше да почувства кожата му върху своята.

Но вместо това той заговори горчиво.

— Възползваш се от щедростта ми. Търсиш вниманието ми, но отказваш да се изправиш срещу последствията. Това е недопустимо.

Айви се втренчи в очите му, усещайки как опънатите й нерви започват да се късат под изпитателния му поглед.

— Кажи ми какво трябва да изрека, и ще го направя.

— Вече знаеш какво искам — отвърна той, пристъпвайки по-близо. Устните му се свиха.

Не беше сигурна. Знаеше ли какво иска той?

„Контрол.

Разбира се, че контрол.

И иска да ме научи на разни уроци.

Ами какво искам аз? Ами моите страхове, моята несигурност? Аз нямам ли право на глас?“

— Може би не съм достатъчно силна — отвърна, а гласът й пресипна. — Може би трябва да намериш някоя друга, която да учиш.

Кълън поклати глава веднъж и протегна ръка, галейки бузата й нежно. След което пръстите му се спуснаха надолу, минавайки по врата, гърдите и корема й, преди най-накрая да се отдръпнат.

Тя потръпна неволно.

— Не можеш да ме заблудиш, Айви — прошепна той. — Това е също толкова в твоя полза, колкото и в моя.

— Но дори не знам какво смяташ да правиш. Страхувам се, че ще се ядосаш, ако отново се проваля…

— Трябва да ми кажеш сега. Това е последният ти шанс. Да или не.

— Ами ако се изплаша отново както вчера?

— Имай ми доверие — отвърна той, а очите му блестяха като диаманти.

Айви не беше сигурна дали можеше да се справи с това. Но когато помисли за устните му, за нежната му милувка, цялото й тяло се отпусна възторжено, всяка клетка очакваше нещо да се случи.

Влечението беше неспирно, а тя беше толкова привлечена от него, че изглежда не можеше да мисли трезво.

— Ще опитам отново — прошепна тя.

— Ще направиш повече от това да пробваш — изръмжа той, хващайки я за косата и опъвайки достатъчно, за да я дръпне назад. Приведе се и прошепна в ухото й. — Нали?

— Да, сър — отговори тя, докато ръката му стискаше гърдата й и дразнеше зърното й с пръсти, което беше достатъчно да я изпълни с възбуда. Никога досега не я бяха докосвали по този начин.