Единадесета глава

октомври 1567 година


Навън беше тъмно, но салонът на кралицата беше добре осветен. В камината беше запален огън, а на масата от орехово дърво бяха сложени два масивни свещника. Краката на масата бяха резбовани и представляваха четири сфинкса — онези магически същества с мощно лъвско тяло, небесни крила и непроницаеми женски лица.

Катерина Медичи седеше на един стол с резбовани глави на овни на подлакътниците и полуголи жени на облегалката, а зад стола стоеше Шарлот, изпъната и строга, като част от резбата на стола. И двете жени бяха напълно неподвижни и за миг всичко в стаята се сля пред очите на Мадлен. Жените бяха статуи, а краката на масите бяха живи.

Мадлен беше решила, че са я повикали както обикновено да почете на кралицата и се изненада от присъствието на Шарлот. Ставаше нещо друго.

После я видя.

Сребърната кутийка от Луи!

Беше поставена на масата до Катерина. Как се беше озовала там?

Аферата й с врага беше излязла наяве, триумфалното изражение на Шарлот и кутийката на Луи казваха всичко. Бяха я разкрили.

И в цялата игра имаше пръст Шарлот, в това Мадлен беше убедена. Беше готова да й издере очите.

Мадлен се поколеба дали сама да вземе думата. Трябваше с всички сили да се опита да завърти разговора в своя полза.

Най-сетне кралицата проговори.

— Как завърши историята за Диана и Калисто, Мадлен? Забравила ли е Калисто лоялността си към своята господарка?

От припомнянето за Калисто Мадлен се засрами. Тя дължеше много на Катерина. Единственият й шанс беше да е напълно откровена.

Мадлен коленичи пред кралицата.

— Простете ми — каза тя. — Сгреших. Но не съм Ви предала.

Катерина не помръдна.

— Тази сребърна кутийка беше подарена на Луи, принца на Конде, на десетия му рожден ден от покойния ми съпруг, Анри II. Конде е водач на моите врагове, а кутийката беше открита сред Вашите вещи, госпожице. По всичко личи, че става дума за измяна. Единственият начин да се отървете от екзекуцията е да ми разкажете цялата истина.

Мадлен кимна. Трябваше да признае всичко.

— Мадам, аз обичам Луи. Единствено заради ограниченията на собствения си ум не споделих всичко с Вас, защото размахът на Ваше Величество е отвъд това, което мога да си представя. Но не съм ви изменила. Проявих неподчинение, запазих страстта си в тайна и заслужавам всяко наказание, което решите да ми наложите. Но имайте милост, не ме погубвайте.

Мадлен потърси погледа на кралицата. Лицето на Катерина беше непроницаемо. В изражението й не можеше да се прочете каква съдба й готви.

— Не Ви моля за милост — продължи Мадлен, — само за прошка. Умолявам Ви, накажете ме и ми дайте възможност да заслужа опрощението Ви. Бъдете милостива, не ме погубвайте.

Катерина гледаше Мадлен, гръдта й се повдигаше и спускаше по-учестено от обикновено, а веждите й бяха гневно свъсени. В очите й гореше някакъв огън, много по-мощен от огъня на гнева.

— Интересуват ме преди всичко Вашите действия, госпожице, далеч не Вашите чувства. Действията са всичко. Чувствата — нищо, с тях само си запълваме времето. Но действията Ви са извършени съзнателно и са продиктуваш от собствената Ви свободна воля, затова трябва да си понесете последствията.

Кралицата замълча, за да прецени въздействието на думите си. Мадлен остана неподвижна.

— Сега ще Ви задам няколко прости въпроса, на които трябва да отговаряте само с „да“ или „не“, с нищо друго. Не искам да чувам оправдания и обяснения. И ми спестете, за Бога, вайканията и любовните си трепета. Ако дори за момент заподозра, че лъжете, отговорите ще бъдат изтръгната от Вас чрез изтезания. И бъдете сигурна, Мадлен, че за мен Вие сте така прозрачна и ясна, колкото най-мръсната уличница. Разбрахте ли ме, госпожице?

— Да, мадам.

— Мен гледай, мърло! — Катерина подхвана брадичката на Мадлен и се взря в очите й. Мадлен удържа на погледа й и кралицата отново я пусна.

— Участвали ли сте в заговора срещу краля и мен? — попил а Катерина.

— Не, мадам, никога не бих… — Звучна плесница прекъсна думите й и само с усилията на цялата си воля Мадлен се въздържа да не отвърне на удара.

— Отговаряй каквото те питат, момиченце, не искам празни приказки. Бяхте ли любовница на Конде и преди да дойдете в двореца?

— Не, мадам.

— Обичате ли Луи дьо Конде?

— Да, мадам.

— Обсъждали ли сте някога плановете ми или положението в Париж с Конде?

Мадлен сериозно се замисли.

— И да, и не, мадам.

— Разяснете отговора си!

— Луи… искам да кажа принцът на Конде ясно заяви, че няма да обсъжда войната, за да не Ви изменя неволно. Колкото до положението в Париж — не съм разкривала нищо, а принцът на Конде само каза, че градът ще остане под обсада, въпреки че… — Мадлен се поколеба. Но сега беше моментът да покаже на кралицата, че е искрена, и тя продължи —…въпреки че част от войската му ще бъде изпратена в Понтоаз, може би дори начело със самия него.

Катерина, която през цялото време внимателно изучаваше Мадлен, въздъхна облекчено. Чертите на лицето й омекнаха и устните й се разтегнаха в усмивка, в която не липсваше доза горчивина. Тя обърна поглед към Шарлот. Триумфалното изражение на придворната й дама беше изчезнало и сега тя изглеждаше замислена.

— Добре направихте, като ме уведомихте, мадмоазел Флавини. Евентуалната измяна би имала фатални последици.

— Но моите мотиви, мадам…

— За това ще говорим по-късно, Шарлот. В момента важното е какво ще правим с мадмоазел Мондидие. — По устните й се разля усмивка. Тя погледна Мадлен. — Казахте, че искате да заслужите прошката ми, нали така, Мадлен?

— Да, госпожо. — Мадлен изпита облекчение. Всичко щеше да се нареди.

— Ще обсъдим въпроса допълнително утре сутрин. А довечера мадмоазел Флавини ще Ви накаже под моето ръководство.


Катерина Медичи отпиваше от виното си, докато се наслаждаваше на гледката на двете жени. Шарлот разхлабваше корсета на Мадлен и го правеше с внимание и жив интерес и скоро Мадлен вече стоеше пред кралицата гола. Опитваше се да прикрие голотата си с ръце. Катерина я изучаваше.

— Свалете си ръцете. Ще погледнете срама си в очите и ще разберете точно колко унизително е положението, в което се намирате. Шарлот, донесете въжетата и тънката гладка пръчка. Добре знаете къде да ги намерите.

Докато Шарлот го направи, никой не проговори. Катерина изучаваше Мадлен, която очакваше наказанието си със смущаващо спокойствие. Кралицата беше впечатлена. Много жени на нейно място биха хленчили и разкрили страха си. Но не и Мадлен. Е, все едно, болката скоро щеше да я пречупи.

Шарлот откри това, което търсеше, и скоро Мадлен стоеше привързана за една от подпорите на леглото с ръце, вдигнати толкова високо над главата си, че трябваше да стои на пръсти.

— Шарлот, Вие добре знаете какво прави тази пръчка. Интензивността и продължителността на болката заличават всичко останало. Запознайте Мадлен с тайните й и не я щадете. Удряйте я по цялото тяло, дори и по най-нежните и чувствителни места, и толкова често, че болката от всеки следващ удар да се припокрива с тази от предишния. Започнете с гърба и задните части, а след това я обърнете, за да получи и предницата й заслуженото.

За Мадлен времето спря. Остана само болката. Никога досега не беше изпитвала толкова силна болка. Но по-лошото идваше след удара. За нейно изумление в секундите след него болката нарастваше до такава степен, че в устата й избиваше горчилка, а стомахът й се обръщаше. Шарлот удряше навсякъде, по гърдите, по гърба, по корема, по бедрата и краката.

В началото Мадлен се опитваше да потиска виковете си. После започна да крещи, а накрая — да плаче и да моли за милост. Искаше й се да изгуби съзнание. Но тялото оставаше неумолимо будно и явно можеше да понесе повече, отколкото духът й. Най-сетне, след много, много удари съзнанието й се предаде, отпорът му изчезна и тя понасяше ударите вяло, сякаш болката беше постоянното и естественото й състояние.

Мадлен лежеше изтощена на пода. Раните по гърба й кървяха. Шарлот я покри с топла, обточена с кожи наметка и седна на пода до нея, като леко поглаждаше лицето й. Мадлен с изненада видя, че очите на Шарлот са насълзени.

— Простете ми, Мадлен — шептеше тя. — Реших, че въпреки обичта на кралицата Вие сте я предали. Но както обикновено, Вие просто паднахте жертва на любовта.

— Елате насам, Шарлот — каза Катерина.

Шарлот се изправи, а после отново седна на пода до кралицата и положи глава в скута й.

— Аз Ви пренебрегвах, дете мое — продължи Катерина. — Сега ми е ясно. Но всичко отново ще се оправи, обещавам Ви. — Тя хвърли поглед към Мадлен… — Мадлен, Вие можете да си вървите отново в стаята, където Ви заповядвам да стоите, докато не Ви повикам.

Последното, което Мадлен видя на излизане, беше плахият израз на лицето на иначе така твърдата Шарлот, когато тя вдигна поглед към кралицата.

* * *

Катерина беше станала рано. Шарлот й помогна с тоалета и тя вече беше облечена в семпла черна рокля. Беше продължила да носи черно след смъртта на мъжа си. Откри, че когато е в траур не провокира мъжете и в същото време те я приемат като равноправен партньор в дискусиите си без оглед на пола й. За кралицата на Франция този ефект беше изключително ценен и Катерина гледаше на семплите си черни дрехи като на вид работно облекло. Утрото в края на октомври беше мрачно и студено и стаята все още беше хладна. Катерина се приближи до запаленото огнище.

Трябваше да обмисли ситуацията с Мадлен. Беше сигурна, че Мадлен й е казала истината и наистина не е искала да извърши измяна срещу кралицата си, но все пак, за всеки случай, беше поставила стражи пред вратата на спалнята й. Не за пръв път някоя от придворните дами имаше връзка с някой от политическите противници на кралицата си. По правило обаче тези афери не бяха резултат от силни чувства, а имаха за цел обмяната на информация. Вероятно Катерина все още имаше влияние върху Мадлен, но ако младата жена действително обичаше Конде, кралицата не би могла да я контролира изцяло.