Мадлен изпищя. Събуди се обляна в пот, навън беше светло, а до леглото й стоеше Габриел.

— Госпожице Мадлен, трябва да ставате! Кралицата иска да види придворните си дами след един час.


Когато пристъпи в просторния салон, Мадлен за пръв път осъзна, че не е необичайно красива. Винаги се беше гордяла с красотата си, но сега трябваше да сведе глава, осъзнала, че сред останалите придворни дами е почти обикновена. Болезнено съзнаваше старомодния си провинциален вид, докато оглеждаше бухналата пола на роклята си. Роклите на другите дами се разкрояваха от хълбоците и сред тях нейната изглеждаше плоска и бедна. Наистина, беше чувала, че под полите се поставят подплънки, но идеята винаги й се беше струвала глупава. Беше смятала модата на тоалетите от две части и нагънатите яки за досадна. Сега с нотка на завист си призна, че ефектът на подплатения кринолин е възхитителен. Навсякъде наоколо шумоляха пъстроцветни поли от брокат, коприна и кадифе, вплетените сред бродериите скъпоценни камъни проблясваха при най-деликатното грациозно движение, а тежките тъкани се плъзгаха по пода с шепот, който й напомняше за източен вятър сред короните на дърветата зиме.

Мадлен се огледа и забеляза Шарлот дьо Флавини. Тя беше облечена в маслиненозелена копринена рокля, а червените й коси бяха плътно опънати назад и подчертаваха силния, но чист профил. Шарлот с нищо не показа, че я разпознава, и на Мадлен й стана неудобно.

Една млада жена с лъскави черни коси пристъпи до нея.

— Вие сигурно сте мадмоазел Мондидие — каза тя дружелюбно. — Моето име е Беатрис д’Арси. Надявам се, че се чувствате добре в двора. Задължително се обърнете към мен, ако мога да помогна с нещо. В началото винаги е леко смущаващо.

Мадлен се усмихна с благодарност и тъкмо понечи да отговори, когато влезе кралицата.

Катерина Медичи премина през стаята, без да удостои покланящите си жени с поглед. Когато се настани на един стол с напрегнато и съсредоточено изражение на лицето, в стаята настъпи пълна тишина.

— Уважаеми дами! Хугенотите начело с адмирал Колини и Луи дьо Конде се готвят за война. Дори в момента една по-малка армия е на път за Лани, затова с упование във всесилния Господ ние потърсихме сигурност зад здравите стени на Мо. Освен това чухме, че се планира изненадващо нападение с цел покушение срещу личността на краля. — За миг тишината беше нарушена от объркан шепот. — Подозираме, че предател, близък до двора, е уведомил хугенотите. Затова, уважаеми дами, дръжте очите и ушите си отворени! Очаквам да ме информирате и за най-малката нередност, която срещнете.

Катерина се огледа и със задоволство забеляза, че цялото внимание на дамите й е насочено към нея.

— Освен това изпратихме апел към швейцарските гвардейци в Шато Тиери. Очакваме ги тази вечер. Утре, защитени от швейцарците, се отправяме към Париж, където ще намерим безопасност в Лувъра. Затова трябва да се подготвите за бързо отпътуване рано утре сутринта.

Катерина се изправи и тръгна през салона. Всички направиха реверанси. За момент кралицата се спря пред Мадлен.

— Елате с мен, мадмоазел Мондидие, бих искала да поговорим.

Катерина продължи, а Мадлен бързо тръгна след нея, като се питаше за какво ли става въпрос. Разбира се, искаше й се да помогне на кралицата да разкрие предателството в двора. А и дължеше на стария Пиер да открие убиеца му. Кой беше онзи, мъжът с грозния нос, който носеше информация на адмирал Колини? И кой в обкръжението на кралицата стоеше зад заговора с хугенотите? Мадлен взе решение възможно най-скоро да научи кой кой е в двора на Катерина.

Не един и два завистливи погледа проследиха Мадлен на излизане от салона. На всяка от дамите й се искаше да бъде фаворитката на кралицата. А в сивите очи на Шарлот се мерна дори омраза.


— Четете ли италиански, мадмоазел?

Въпросът изненада Мадлен. Тя стоеше права пред Катерина, която беше седнала на една пейка в набързо и по спартански обзаведено помещение. Очакваше да говорят за хугенотите и заговора им.

— Да, мадам. Чела съм „Божествена комедия“ на Данте Алигиери — отговори тя.

— А „Декамерон“ на Бокачо? — Катерина я гледаше развеселена.

Мадлен отговори утвърдително. Това беше една от книгите, които беше скрила от баща си. Бокачо и — по съвсем различни причини — еретика Калвин. Въпреки това тя не се притесняваше да обсъжда Бокачо с кралицата. Той имаше репутация на пикантен писател, но след като беше опознала Давид, на Мадлен й се струваше, че любовните сцени на италианеца са по-скоро мили, отколкото възмутителни. Калвин обаче се беше оказал предизвикателство за нея. Припомни си вълнението си, когато тайно четеше неговия „Institutio Religionis Christianae“[2]. Баща й най-буквално би се прекръстил. Тя беше на дванадесет години по времето на синода на френските хугеноти в Париж. Това беше единственият път, в който видя баща си разярен заради еретиците, които той намираше за твърде фанатични. По-късно разбра, че е бил прав за това с фанатизма. Калвин признаваше почитането само на Бог, за него Свещеното писание беше кодекс от закони. Докато Лутер толерираше църковните традиции и обичаи, стига да не вървят право срещу Божието слово, Калвин признаваше само четенето на Библията и практикуването на описаното в нея.

Кой знае какво е мнението на Катерина за Калвин? Дали не го смята за фанатик? Мадлен се възхищаваше на умението на кралицата да решава тежките конфликти, предизвикани от нарастващия брой хугеноти във Франция. И — от друга страна — с неотстъпчивия натиск от страна на Испания да се изкоренят еретичните вярвания. Невероятно беше, че Катерина успяваше да опази мира толкова дълго.

— Бокачо е забавно четиво — каза Мадлен. — Той има много свободно отношение към любовта. А може би и някакви скрити намерения по въпроса за религията. Но голяма част от творбата му е банална.

Катерина се засмя.

— Очевидно познавате добре италианците, госпожице. Кажете тогава за Макиавели, когото със сигурност също сте чели. Той вероятно не Ви се струва толкова банален?

Мадлен й хвърли неуверен поглед.

— Все пак книгите на Макиавели са забранени от папата — започна тя, но кралицата бързо я прекъсна:

— Ценя дипломатическите Ви умения, госпожице, но ще Ви помоля винаги да отговаряте директно и искрено на въпросите ми.

Мадлен се замисли. Разбира се, това звучеше прекрасно, но доколко можеше да се довери на Катерина? Фактът, че е запозната с Макиавели, можеше да се окаже опасен. Все пак тя реши да рискува.

— Чела съм комедията му „Мандрагора“, както и „Vita di Castruccio Castracani“[3]— каза тя най-сетне.

— А, да, кратката притча за съвършения тиранин, който управлява с мярка и здрава ръка, след като е взел властта с жестокост и измама. И какво мислите за нея?

Мадлен се поколеба. От една страна, сама не знаеше точно какво мисли за текста, от друга — не знаеше какво мисли кралицата, макар и да се досещаше, че вероятно й е по вкуса.

— Госпожо, народът би бил благодарен да го управляват с мярка и здрава ръка.

Катерина скръсти ръце и дълго време гледа Мадлен мълчаливо.

— Госпожице, бъдете така добра да ми донесете камшика за езда. Ще го намерите в пътническия сандък.

— Камшикът за езда? За какво?

— Ще изпълнявате заповедите ми, без да ги подлагате на съмнение, госпожице! Донесете ми камшика! — Катерина посочи един сандък.

Мадлен намери камшика и го подаде на Катерина. Острият тон на кралицата не я разтревожи, но предпочиташе да не й възразява повече.

— Както Ви казах, като моя придворна дама следва да изпълнявате заповедите ми безпрекословно. Току-що Ви обясних, че държа винаги да отговаряте директно и искрено. А Вие отчасти се опитахте да се изразите заобиколно, отчасти да налучкате как да ми се харесате най-много. Отговорът Ви не беше нито директен, нито искрен. Вие как мислите, госпожице?

Мадлен осъзна, че кралицата има право. Логиката й беше безпогрешна. Наистина не беше отговорила искрено.

— Простете ми, мадам. Все още имам много да уча. — Вътрешно Мадлен се порицаваше сама. От край време се гордееше, че отстоява мнението си. Нямаше никаква причина да се променя сега.

— Не смятате ли, госпожице, че ще е разумно да бъдете наказана за непослушанието си?

— Да, мадам.

— Вдигнете полите си. Ще получите пет удара по бедрата.

Наказанието беше кратко, но унизително и болезнено.

— Какво е мнението ви за „Vita di Castruccio Castracani“, мадмоазел Мондидие?

— Не съм се замисляла из основи за проблематиката на този тиранин, мадам. Ако е възможно да се управлява справедливо с почтени средства, разбира се, това би било най-добре. Но ако не… — Мадлен се замисли. — Не знам, госпожо, нямам достатъчно опит.

— Този път беше по-добре, мадмоазел. Ако искате да развивате духовните си качества, най-добрата отправна точка е честността — както пред самата себе си, така и пред другите. Трябва да се освободите от затвърдените вече норми и мнения и открито, честно и безпристрастно да претегляте аргументите едни спрямо други. Сега вземете „Il Principe“, книгата е на нощната ми масичка.

В следващия един час Мадлен чете на глас от „Владетелят“ на Макиавели, седнала срещу кралицата. Четивото беше крайно увлекателно. Ако поданиците му са измамници или подлеци, владетелят естествено не може да се справи с тях чрез благородство.

— Макиавели е бил хвърлен в затвора и изтезаван от моята фамилия — каза Катерина с отнесен поглед. — Но това е било преди да се родя, а и са го освободили година по-късно. Вие католичка ли сте, Мадлен?

— Да, мадам.

— Какво мислите за религиозната война?

Мадлен се замисли сериозно. Да, кралицата изискваше от нея да е искрена, но нямаше причина да проявява и наивност. Темата беше опасна.