Затваря.

— Бъди спокойна, вече няма опасност да загазиш.

— Да. Благодаря.

Извръщам глава, защото не издържам. Толкова беше секси, когато грабна телефона и за пет минути се справи с Кити. Изключително самоуверен е. Питам се дали някога в живота си се е чувствал неловко.

— Можеш да тръгваш — заявява ми.

— Какво?

Махва със загрубялата си ръка и ме отпраща.

— Разкарай се. Само заемаш място на снимачната площадка, излишна си — поглежда помръкналото ми лице. — Ела при мен около пет и половина. Ще обядвам с Рейчъл Уейс и не мога да дойда по-рано.

— Разбира се.

Рейчъл Уейс е ослепителна. Опитвам се да си спомня дали беше омъжена или не. Дано е омъжена. Биха представлявали страхотна двойка…

— Знаеш адреса.

— Да — поклащам глава, засрамена от себе си. Какво искам? Защо да не излезе с Рейчъл Уейс? Аз имам приятел. Това е толкова нечестно. На гърлото ми засяда буца и с мъка преглъщам. Не го поглеждам от страх, че ще ме разкрие.

— Добре, няма проблем — казвам припряно. — Аз пък ще обядвам с приятеля си.

— А, милионерът — шеговито отбелязва Суон.

— Същият — отвръщам с вдигната глава. — Милионерът.

Докато се оттеглям, си казвам, че поне ще отида на топло. Обаждам се на Чарлс от мобилния си телефон.

— Здравей, какво правиш?

— Аз ли? Просто се мотая. Пиша. Планирам продължение на романа си — представям си усмивката му. — Толкова се радвам да те чуя. Не очаквах да се видим преди събота в Честър Хаус.

— Свободен ли си за обяд? Аз черпя — бързам да добавя. Със сигурност имам в сметката си достатъчно пари поне за един обяд. — Където пожелаеш — лекомислено казвам, надявайки се да не избере заведение, в което предястията имат трудни за произнасяне имена и петцифрени цени.

— За нищо на света — категорично отказва Чарлс. — Никога не съм позволявал на дама да плаща сметката.

— Настоявам.

— Все пак ще платя аз — упорства докрай. — Разбира се, че искам да се видим. Да запазя ли маса в „Савой“? Не е далеч от работата ти.

Поглеждам мокрите си джинси и прогизналото яке.

— Трябва да отскоча до вкъщи да се преоблека.

— В един устройва ли те?

Толкова е любезен. Толкова е мил. Не мога да си обясня защо все още ми се плаче от болка. Мъчително е да стоя навън мокра, премръзнала и бедна. Мисълта за превъзходен обяд, сервиран безупречно от професионални келнери в топлия и уютен ресторант „Савой“, е невероятно примамлива.

— Идеално — казвам с благодарност. — Ще се видим там.

Слава богу, към мен идва такси със запалени фарове, същински черно-оранжев ангел на милосърдието. Махвам, скачам вътре и се настанявам на приятно затоплената седалка. Зная, че навярно ще ми струва осемнадесет лири, но мога да си го позволя. Няма да плащам в ресторанта.

Бързо вземам душ и изсушавам косите си, а след това отново изваждам тъмносинята си рокля и равните обувки. Зная, че Джанет би ми се разкрещяла, но нямам време за експерименти. С ужас очаквам излизането с нея за нов тоалет. Да се гледам в огледалата в пробните… Кошмар! Но няма да го изживея днес. Точно сега ще изляза с безформената си класическа рокля, фалшивите перли и подходящите по цвят обувки. Но решавам да сваля перлите. Редовните посетителки на „Савой“ носят истински.

Искам да се гримирам, но няма кой да ми помогне, така че се задоволявам само с фон дьо тен и традиционния бронзов руж бузите. Старанието ми да изглеждам, доколкото мога, приемливо е заради Чарлс. Няма нищо общо с това, че по-късно ще отида у Суон. Прихващам косите си отзад на стегнат кок. Поне донякъде приличам на бизнес дама. Грабвам чантата си и тръгвам пеша.

Когато пристигам, Чарлс ме чака. Поемам си дъх, опитвам се да се успокоя. Не е твърде трудно. Около него винаги витае особена атмосфера, полъхът на парите. Той се долавя в тихия шум в ресторанта, учтивите разговори, водени почти шепнешком. Забелязали ли сте, че богатите хора шепнат на масата? Никой с шестцифрен среден доход не е груб и гръмогласен.

Сядам, когато сервитьорът издърпва стола ми.

— Позволих си волността да поръчам шампанско — казва Чарлс. Пред мен наистина има висока чаша с искряща течност. — Дано нямаш нищо против.

— Нямам — отвръщам и отпивам голяма глътка. Изведнъж си спомням къде се намирам и следващия път повдигам чашата кокетно, доколкото мога.

— О, не се смущавай от мен — успокоява ме кавалерът ми. — Изпий я до дъно, скъпа. Изглеждаш изтощена.

Така ли? Мислех, че съм се справила добре с грима.

— Сутринта беше напрегната — казвам.

— Защо? Какво те накараха да правиш?

— О, нищо друго, освен… — замълчавам. — Разкажи ми за своя ден — предлагам въодушевено.

По средата на обяда отскачам до луксозните тоалетни и въздъхвам дълбоко, докато оглеждам лицето си, изцапано със спирала. Не откривам нищо по-различно от обикновено.

Дълго се взирам в отражението си.

Какво си въобразявам? Тук съм, обядвам с много внимателен мъж, който винаги се възползва от шанса да ме заведе в някой от най-скъпите ресторанти в Лондон. Пия шампанско, ям филе. Страшно ме глезят. Мен, Анна, която никога в живота си не е привличала ничие внимание. А след този обяд имам среща с един от най-влиятелните режисьори в света, който има явни намерения да бъде мой наставник в кариерата ми.

Преди три месеца бях просто асистентка на Кити Симпсън, която изпълняваше досадното задължение да чете сценарии и отчаяно се опитваше да запази връзката си с един пъпчив нещастник с лош дъх.

От какво се оплаквам, по дяволите?

В тоалетната влиза възпълна дама с тоалет „Шанел“ и поглежда евтината ми рокля с презрение. Но ми е все едно. Чарлс търпеливо ме очаква на масата и прелиства менюто за десерти, в което са включени шоколадови суфлета, домашно приготвени сиропи и други вкуснотии.

Дълбоко си поемам дъх.

Няма да се откажа от всичко това заради някакво безнадеждно увлечение. Ще сляза на земята. Възможностите ми за избор са Чарлс или никой. А и харесвам Чарлс.

Връщам се при него, полагайки усилие да се усмихвам.



Марк Суон живее в сърцето на Нотинг Хил, във великолепна къща от времето на кралица Ан, с оградена градина, пред която тази на Ванна бледнее. Идвала съм веднъж за съвещание във връзка със сценария. Вървяхме пеша от близкия ресторант след обяда и видях цяла тълпа жени да се опитват да привлекат вниманието му.

Навсякъде, където отиде, е заобиколен от момичета, готови да легнат с него. От една страна, обяснимо е мъж с такова влияние във филмовите среди да бъде преследван от хора, които искат да получат частица от славата му. Но дори да не бе толкова известен, пак би привличал жените. Повечето хора не биха го познали, ако седнат до него в автобуса, но веднага щом влезе в стая, всички жени започват да кокетничат, кръстосват крака, показват педикюра си и мятат коси. За седмица видях повече момичета да облизват устни, отколкото иначе не бих преброила за няколко живота. Уж нехайно докосват ръкава на якето му, превзето се смеят и час по час му хвърлят замечтани погледи. Всичко това са номера, които някои наричат „женски хитрини“.

Аз не ги владея, така че не полагам подобни усилия. Просто ми е забавно да наблюдавам Суон и въздействието му върху жените около него. Сякаш всеки път виждам рок звезда да влиза в бар. Не мога да се сравнявам с красавиците, само гледам отстрани как „хвърчат перушини“ заради него. Едно чисто антропологично наблюдение.

Старая се да запазя работното си място, като разговарям с Грета, задоволявам прищевките й, докладвам на Кити и Ели (по-често си съчинявам, защото няма нищо реално за докладване. Какво да им казвам? Върви добре. Жалко, че не сте тук?) и работя върху себе си. Нищо особено, малки усилия. Почти всяка сутрин излизам да потичам, ям салати и диетични сандвичи, преминах на диетично пепси и ограничих чипса до един пакет на ден. Не е много. Впрочем толкова съм заета да следвам Суон, че не намирам време да се храня. Той прави всичко възможно да уплътнява времето ми. Всеки ден ми задава въпроси за записките ми и проверява познанията ми за киното, но нямам нищо против това, стига да не става дума за нискобюджетна продукция, заснета преди осемдесет и четвърта. Понякога пита за скучни филми с висока художествена стойност и злорадства, когато не зная отговора.

Освен че си падам по този мъж, искам да бъда като него. Зная, че е невъзможно. Нямам представа от режисиране и не желая да се занимавам с това. Но бих искала поне веднъж да предизвикам такава реакция у хората, каквато предизвиква той — да снишат гласове и да си зашепнат, щом вляза в стаята. Да бъдат впечатлени от мен, както аз от него. Но продължавам да тичам сутрин, да водя бележки и без да му се пречкам, да го карам да мисли, че проявявам голям интерес. Ето кое ще ме крепи през няколкото месеца, докато получа повишението си. Нищо друго няма значение, нали?

Изправям гръб и уверено минавам през портата от ковано желязо. Чувствам се по-силна, отколкото сутринта, благодарение на шампанското, топлината в ресторанта и вниманието на Чарлс.

Обичам киното и наистина искам да направя добра кариера. Не бива да бягам от Марк Суон само защото е красавец. Това е страхотна възможност за кариера. Радвам се, че я получих.

Добре. Да вървим.

Преминавам по пътеката (от стари червени плочи, с лавандула от двете страни, бодлива зеленика и лупини) и позвънявам.

— Идвам! — прозвучава приглушен вик отвътре и Суон рязко дръпва вратата. Облечен е с черни панталони за карате, с колан на кръста… и нищо друго.

Гърдите му са голи.

Голи и „изсечени“, както казват американците. Целите са обрасли с косми, но мускулите му се открояват — развити бицепси и плочки отпред. Господи, колко си падам по мускулести мъже! Напомня ми за Шон Конъри.

Отдръпвам се назад, затаила дъх. „Престани да го зяпаш. Престани!“

— О, извинявай — казва Суон. — Тренирах и загубих представа за времето. Влизай, влизай. Сега ще се преоблека.