Започва да ми просветва. Нищо, освен мъж не би могло да измъкне която и да е от тях от леглото толкова рано. Джанет се е сгушила до Ед на мек диван до прозореца, а Лили е в скута на мъж, когото все още не познавам. По-млад е от обичайните й завоевания. Доста привлекателен, тъмнокос и самоуверен. Ванна и Рупърт също са тук. Снощи не се видях с тях.

— Анна — казва Ванна с искрено задоволство, — влюбените гълъбчета са били на романтична разходка, а?

— Да — самодоволно потвърждава Чарлс. — В овощната градина.

Следва одобрително: „Оо!“. Кожата ми настръхва от срам.

— Честита прическа — изтърсва Рупърт на висок глас. — Така изглеждаш много по-готино маце. Отслабнала ли си? Браво. Ох, Ванна! Внимавай, по дяволите, настъпи ме!

— Ванна, запозна ли се със съквартирантките ми?

— Представиха ни — любезно отвръща Ванна, което означава, че няма високо мнение за тях. Тя е доста еманципирана жена. Не одобрява избора им на кариера.

— Дано си се наспала добре, Анна — казва Лили с топлота. — Не искаме да бъдеш уморена, докато шофираш. Анна е изпълнителен продуцент във филмовата индустрия — съобщава тя на всички в стаята. — Трябва да изглежда свежа! За работата си.

Примигвам. Явно съм се пренесла в друго измерение, в което Лили е мила и ме хвали пред цялата компания.

Но бързо проумявам каква е истината. Чарлс все още е обгърнал раменете ми. Ванна и Джанет приятелски му се усмихват. Няколко момичета с превзети маниери седят с по чаша кафе в ръка и ме зяпат.

Вече всички ме виждат омъжена. Бих могла да си запиша час за проба на булчинска рокля при Вера Уонг.

— Кой е този! — питам Лили в отчаян опит да сменя темата.

— Казвам се Хенри — представя се кавалерът й и енергично ми подава ръка. — Радвам се да се запознаем.

— С Хенри ще бъдем гаджета — измърква тя.

— Само ако си голяма късметлийка — строго изтъква той. — И ако изиграеш добре картите си. И ако се научиш да гладиш ризи както трябва.

Всички избухват в смях, аз само примигвам. Никой не се осмелява да й говори така, дори на шега! Но, изглежда, тя няма нищо против. Прокарва пръсти по гърдите му.

— Хенри е търговец на недвижими имоти — казва Лили. — Много вълнуващ бизнес.

— Убийствено скучен — възразява той. — Но трябва да продължа семейната традиция.

Свива рамене.

— Това е Хенри Марш — пояснява Лили и лукаво кимва. Аха, най-сетне схванах. Навярно е от „Марш енд Стрътър“, една от най-големите агенции за недвижими имоти в страната. Имат клонове навсякъде. Не се учудвам, че е избрала имотен магнат. Но, изглежда, истински го харесва, поне на пръв поглед. Не го води за носа, както обичайните си застаряващи богати обожатели.

— Хенри Марш и Лили Вийнъс — казва Ед и стиска ръката на Джанет. — Мъжете са подвластни на Марс18, а жените на Венера.

— О, истинското й име не е Вийнъс — сериозно казва Хенри. — Измислила го е, за да впечатлява разни нещастници. Казва се Фрът.

Лили смирено кимва.

По дяволите, този Хенри започва да ми харесва.

— Искаш ли да хапнеш нещо? — пита ме Чарлс.

— О, да! — отговарям. — Бекон с яйца, ако обичаш, и филийки с мармалад или сладко…

Срещам погледа на Джанет. Проклятие.

— Всъщност размислих — вмятам унило. — Може би само зърнена закуска.

За щастие по пътя обратно не се налага да говоря много. Джанет ми задава само няколко въпроса за Чарлс, но не престава да превъзнася Ед. Лили е също толкова пленена от Хенри. Единствената ми грижа е да стигнем благополучно у дома и да намеря начин да се измъкна от това положение.

— Сигурно е страшно богат.

— Мисля, че Бат е красиво място. Той ме покани да му гостувам през уикенда.

— Имат офиси навсякъде. Те са най-влиятелните хора в Челси.

— Каза, че обича да дои крави. Знае как се прави, въпреки че има машини за това.

— Навярно Хенри притежава много имоти.

— Ед си пада по ръгби. Мислите ли, че бих могла да се науча да играя? Каза, че ще ме заведе на мач.

— Обзалагам се, че е собственик на огромен мезонет в Сохо и поне няколко сгради.

— Ед твърди, че изглеждам по-добре от Джей-Ло. И че харесва името Джанет.

— Сигурно има и имение, по-голямо от Честър Хаус.

— Ед иска да ме заведе на театър. Ще дойде в Лондон.

— Не може да нощува в нашия апартамент — сопва се Лили, за миг изтръгната от фантазиите си. — Няма място.

— Каза, че има приятели — успокоява я Джанет.

— Не зная как можеш да излизаш с него, Джанет — надменно казва Лили. — Очевидно е голтак.

— Парите не са всичко — заявява Джанет в своя защита.

— Щом не можеш да си намериш мъж, който ги притежава — свива рамене Лили.

— Понякога си голяма кучка, Лили — сопвам се. — Просто млъкни. Ед е много свестен. Какво от това, че не е богат?

— Скъъъпа — провлачено заговаря тя с израз на съжаление. — Искам да кажа, че Джанет заслужава нещо по-добро. Парите са от значение. Понякога дори най-красивите модели не могат да си осигурят прилично съществуване… — с въздишка на задоволство поглежда отражението си в огледалото за обратно виждане. — Но на мен ми провървя. Джанет трябва да помисли за бъдещето си!

— Кариерата й върви добре — отсичам аз.

Джанет свежда поглед към скута си.

— Все едно — прошепва тя с примирение. — Харесвам го. Интересен е. Говори за интересни неща.

— Например работата във ферма.

— Обичам животните — казва Джанет. — Както и да е, ще се видим отново. Във вторник. Ще вечеряме заедно.

— Да, в „Макдоналдс“ — подхвърля Лили.

— Поне не е на деветдесет години като Клод Рание — изтъквам. — Млад е и… — не бих казала „привлекателен“. — Приятен.

— Е, наемът не се плаща с приятна външност — Лили поглежда маникюрите си, докато излизаме на магистрала 25. — А и Хенри е млад и красив. Освен това е богат.

— Явно е и глух — отбелязвам. — Или все още не си му разкрила истинската си същност?

Лили се усмихва самодоволно.

— Той мисли, че съм идеалното момиче за него.

„Нима?“, питам се. Дълбоко в себе си се изкушавам да й кажа какво си говореха онези негодници преди вечеря. Да я предупредя. Но така бих накарала и Джанет да страда. А и точно сега не изпитвам особено съчувствие.

— Кога ще се срещнете отново?

— Може би в събота — отговаря тя. — Ако се съглася да излезем заедно.

— Не прави впечатление на човек, който би търпял да го разиграват — казвам. — Не бива да се държиш с него както с всички други.

— За какво говориш? — невинно пита Лили.

— О, навярно се досещаш, за навика ти да караш мъжете да чакат във входа двайсет минути, докато четеш „Мари Клер“. Да отхвърляш всичките им предложения за ресторант. Да връщаш поръчките. И пред очите им да изхвърляш в кошчето за смет цветята, които са ти донесли.

Виждала съм я да прави всички тези неща и обикновено застаряващите й обожатели не казват нито дума. Освен да й се извиняват.

— Номерата ти няма да минат пред него — предупреждавам я.

— Ще ме приеме такава, каквато съм — заявява Лили и свива рамене. — Той ме харесва.

Спомням си какво каза Хенри за името й.

— Добре, Лили Фрът — отвръщам.

— Млъкни, по дяволите — сопва се. — Гледай пътя. Преди да приемаш съвети за връзката си от Анна, Джанет, не забравяй, че самата тя хвана най-богатото гадже на партито.

— Зная — потвърждава Джанет. — Мисля, че това е фантастично.

Въздъхвам. Жалко, че не съм на същото мнение.

Девета глава

През следващите две седмици имам достатъчно време за размисъл. Марк Суон заминава за Ел Ей, за да редактира последния си филм, а аз оставам в офиса да се грижа за спокойствието и прехраната на Триш Евънс. Доволна, че отново може да ме държи под око, Кити ме кара да й докладвам подробно, а после се втурва да четка егото на Грета и всичките й партньори. Почти всеки ден излиза около дванайсет, за да обядва с някой актьор или импресарио и да го обсипва с комплименти, докато пийват минерална вода „Пелегрино“ и хапват салата с пармезан, а аз неуморно преглеждам сценарии и набирам бележки от нея до Ели Рот. (Твърди, че са твърде лични, за да ги възложи на Клер, но моята теория е, че просто ми показва къде е мястото ми.)

Това не ме притеснява. В четвъртък пристига пакет за мен, изпратен чрез куриерска служба. Отварям го, а Джон любопитно се върти около бюрото ми.

От Суон е. Софтуерен продукт за сценаристи.

— „Файнъл Драфт“? — пита той. — За какво й е това на Триш? Нали вече е написала сценария си?

Да, но не и аз своя, а това струва цяло състояние.

— Е, нали знаеш какви са режисьорите? — отвръщам му уклончиво и хвърлям плика с емблемата на „Федерал Експрес“ в кошчето, за да не види, че е адресиран до мен.

Откривам неподписана бележка:

„Използвай го по предназначение“.

Притискам пакета към гърдите си и се предавам на емоциите. Слава богу, че той не е наблизо. Няма опасност да се унеса в щурите си фантазии за него, докато съм с Чарлс. Явно не ме е забравил, щом ми изпраща „Файнъл Драфт“.

В съзнанието ми изплува образът му, както изглеждаше в кръчмата. Сякаш лицето му се е запечатало в паметта ми като на кинолента.

Поглеждам кутията. Струва ми се по-романтичен подарък от букет рози или кутия шоколадови бонбони…

Разбира се, че не го е изпратил от подобни подбуди, а защото вярва, че мога да постигна успех като сценарист. Оглеждам офиса и изведнъж осъзнавам колко невзрачно и жалко е всичко тук. За миг съзирам купчината блудкави сценарии на бюрото си.

Мога да се справя по-добре. Щом Марк Суон вярва в мен, и аз ще повярвам в себе си.

Да видим. Почти веднага ми хрумват няколко идеи. Определено комедия. Това са любимите ми филми. Нещо нискобюджетно. Евтино, но необичайно, с оригинална концепция. Например за призрак. Обичам призраците…

Шарън се надвесва над мен.