— Водя си бележки! — обадих се аз с обезкуражаваща усмивка. Виктория бе изпила шампанското си. — Е, благодаря, Виктория — добавих аз, стараейки се да покажа, че това е краят. — Днес ми оказа голяма помощ, а знам, че имаш куп задължения…

— Всъщност не — каза тя. — Изцяло съм на твое разположение.

Стиснах зъби. Самообладание, самообладание…

— За съжаление, не знам дали ти споменах — натъртено подхванах аз, — но двамата с Тод сме планирали романтична вечеря. Надявам се с теб да се видим скоро.

— О! — Виктория стана и се усмихна закачливо на Тод. — Разбира се, не бих искала да задържам двамата влюбени нито секунда. Каква щастливка си ти, Луси!

— Ммм! — измърках само аз. — Ти също. Оли е прекрасен.

— Някой ден трябва да излезем заедно четиримата — възкликна тя с широко разтворени очи, сякаш идеята току-що й е хрумнала. — Да идем на вечеря.

— Разбира се — кимна Тод. — Ще се разберете с Луси.

Внезапно това вече не ме притесняваше, дори се почувствах щастлива. Аз и Тод, Виктория и Оли. Като две двойки. Той щеше да се покаже с мен. Това си беше истински светски живот. Все пак се опитвах да проявя разбиране за дискретността…

Само че всъщност не можех да го разбера напълно — каква бе причината да крие, че излиза с някого. Не беше незаконно, нали? Но вероятно Тод си имаше основание. Нещо свързано с бизнеса и ревността между колегите в офиса например.

Все едно, сега беше различно.

— Звучи чудесно — ентусиазирах се аз. — Много ти благодаря, Виктория. Трябва да се виждаме по-често.

— О, не се тревожи, скъпа — каза тя, изправи се и ми отправи шестнадесет въздушни целувки, по осем на всяка страна. — Непременно ще се видим.



След това самата среща се оказа… ами малко разочароваща. Тод ме заведе във фантастичен ресторант и отново получихме същото невероятно ласкателно обслужване.

— Изглеждаш много секси — каза ми той и кимна за потвърждение.

Което беше много приятно. Никога не бях изглеждала толкова хубава през живота си.

През по-голямата част от вечерта той донякъде преповтаряше онова, за което бяхме говорили предния път. Бе много интересно, ала просто имах усещането за дежа вю.

Но нямаше да се оплаквам. Как бих могла? Държеше се толкова мило с мен. И беше щедър. Вече знаех, че е щедър — но толкова много пари, и то само за дрехи! Истинска мечта, нали?

— Какво мислиш за Виктория? — попитах го към края на вечерта. Вероятно отчаяно се нуждаех от нова тема за разговор.

Тод се замисли, леко накланяйки глава настрани.

— Изглежда, си разбира от работата — каза той. — Отдавна ли я познаваш?

— От няколко месеца — приведох се напред доверително. — Отначало двете не се спогаждахме, мислех, че тя не е подходящият човек за…

— Какво е семейството й?

— Не знам нищо за семейство Кобхъм. Не, всъщност знам — сетих се за татко. — Очевидно баща й не е много свестен човек.

— От долните класи значи — разочаровано се обади Тод.

— Не, не става дума затова — обърках се. — Какво общо има класата?

— Нищо — той ми отправи поредната си бляскава бяла усмивка, чарът му ме заля като вълна и усетих как коленете ми се подкосяват. — Продължавай, разкажи ми.

— Строителен предприемач е.

— Богат ли е?

— Много — отвърнах. — Но баща ми казва, че е забогатял, като е подкупвал местни политици. Баща ми не е могъл да докаже нищо, но определено е било подозрително.

— Баща ти е наивен — с леко презрение заяви Тод. — Такава е цената при правенето на бизнес. Така се работи в реалния живот.

Застинах.

— Баща ми не е наивен.

Тод изглеждаше леко изненадан.

— Успокой се, скъпа, казах го като комплимент — наистина ли? — Когато научиш малко повече за света на търговията, ще разбереш — намигна ми. — Но какво говоря? Ти не бива да се тревожиш за това.

— Но аз искам — възразих аз. — Аз се интересувам страстно от търговията.

— Така ли? — усмихна ми се лениво Тод.

Май не беше вярно. Не и сериозно. Почувствах се обезсърчена. Не се интересувах от „търговия“, също както и от политика. Не се виждах в ролята на важен търговец. И ми се щеше да открия нещо интересно в отдаването под наем на огромни апартаменти. Все пак Тод се занимаваше с това.

Обаче наистина исках да правя нещо. Да имам кариера. Явно това беше много важно.

— Искам да имам собствен малък бизнес — чух се да казвам.

— Но, Луси… — Тод ме гледаше развеселено. — Ти нямаш абсолютно никакъв опит, съкровище. Преди да започнеш да работиш при мен, не си се занимавала с някаква смехория? Писала си за някакъв каталог за продажби по домовете или нещо подобно?

— Списание за компютърни игри — измърморих аз.

Тод се засмя.

— Е, това едва ли ще притесни особено Бил Гейтс.

— Ами ако не това е целта ми? — възпротивих се аз. Но предпазливо. Все още ми беше шеф. — Ако просто искам малък собствен бизнес, без голям капитал, просто за да се грижа сама за себе си?

— О, това ли? — той сви рамене. — Предполагам, че всичко зависи от обстоятелствата. Ако мъжът ти е богат, какъв смисъл ще има? — въздъхнах, а Тод продължи: — Мария Антоанета, кралицата на Франция…

— Знам коя е тя.

— Онази, която казала „Нека ядат пасти“ — продължи той, без да ми обръща внимание, — и тя искала да „работи“. Преобличала се като овчарка, само че в действителност е била кралица и е живеела в огромен палат — отново ме погледна строго като говорител по телевизията. — Хората се чувствали обидени, Луси. Ако си един от малцината избрани, какъв е смисълът да се преструваш на друг? Може би някой би могъл да печели от този малък бизнес — намигна ми. — При това тук правя много смело предположение — че ще бъде печеливш. Но само заради спора. Искаш ли да се окажеш такава егоистка?

Поклатих глава и отпих голяма глътка от виното си.

— Умереност — загрижено ми напомни Тод. — Знаеш какво се казва в рекламите: „Моля, наслаждавайте се на виното с отговорност за последствията“. Никога не е прекалено рано да дадеш добър пример.

Незнайно защо, но усетих, че ми се доплака. Вероятно наистина бях пила прекалено много.

— Слушай, скъпа… — гласът на Тод, сладък като разтопен мед, ме обгърна цялата. — Не искам да се притесняваш за нищо — отлично поддържаната му ръка притисна моята. — Искаш да работиш? Винаги ще има място за теб в моята фирма. Сега и… каквото и да се случи — той ми се усмихна ослепително. — От понеделник отново си зад бюрото, нали? Обзалагам се, че скоро ще ти се прииска да си навън и да пазаруваш с Виктория.

Трябваше да призная, че беше много вероятно.

— Както и да е, стига приказки за скучната работа — той забеляза един сервитьор наблизо и му махна за сметката. — Мисля, че е време да се прибираме. Да видим това страхотно тяло под секси рокличката.

— Тод… — осмелих се аз — … не мисля, че съм готова.

Той се вторачи в мен за секунда, после се съвзе.

— Разбирам.

— Все пак това е едва втората ни среща.

— Да — каза той. — Права си. Едва втората ни среща — повдигна леко чашата си с вино за тост. — Все забравям, че си старомодно момиче.

Такава ли бях?

— Радвам се, че не си ядосан.

— Защо, за бога, да съм ядосан? Фактът, че съм ти купил малко дрехи, не означава, че съм купил теб — продължи той спокойно. — Ще бъдеш готова, когато сама прецениш. Мисля, че е много мило.

— Добре — планина от напрежение се смъкна от раменете ми. Въздъхнах дълбоко. — Добре.

Тод забеляза израза на лицето ми.

— Успокой се — каза той. — Нямам намерение да бързам. Стига все още да си готова да ми дадеш шанс, нали така?

— О, да! — усмихнах му се с благодарност. — Така е.

Единадесета глава

През следващите няколко седмици се опитвах да се радвам на живота. Това бе нов етап за мен. Излизах с Тод три пъти седмично, макар че през деня той се държеше резервирано. Но определено се стараеше много. Често излизахме на вечеря, понякога ходехме на театър. Аз не харесвах особено експерименталните постановки, но той очевидно не си падаше по мюзикли. Но срещата си беше среща, нали? А и поне когато ме водеше на опера — скука — имах отлична възможност да се облека по-официално. Хората ме заглеждаха. Особено мъжете. Което много ме ласкаеше, макар повечето да бяха над петдесетте.

Живеех си царски, всеки ден влизах в офиса облечена безупречно. Джейд, Бъфи и Мелиса вече се държаха малко по-мило с мен, но Джеймс все още ме гледаше отвисоко.

И това беше. Вдигах телефона. Изглеждах прекрасно. Когато влизаха клиенти, използвах престорено любезен глас, подходящ за рецепционистка. Сега, след като вече се срещах с Тод, не излизахме заедно от офиса в работно време. Часовете се точеха един след друг невероятно досадни — от осем до пет, без никакво прекъсване.

По цял ден си мислех за Тод и как ще се държа на срещата същата вечер. Той влизаше и излизаше, без дори да ме погледне. Затова и аз се опитвах да не се издавам. Макар все още да не правехме секс, това сякаш не бе толкова важно. Той не ме притискаше. А най-хубавото бе, че изглеждаше толкова красив и изискан, и всички говореха за него с приглушен глас. Другите три момичета очевидно го обожаваха.

Бъфи най-много от всички, според мен. След като той престана да ме извежда на обяд и аз само си седях зад бюрото, тя очевидно се отпусна. Явно смяташе Тод за суперзвезда, макар че бе сдържана като добро американско момиче. Не вярвах някога да е гледала дори и един епизод от „Сексът и градът“. Май не бяха толкова открити и дружелюбни, колкото англичанките. Американките, имам предвид, истинските момичета. И не излизаха просто така с мъжете. Май това бе най-голямата разлика. В Америка мъжете и жените май не можеха да бъдат приятели. Не и както бяхме ние с Оли.

О, момент. Точно така — и аз не биваше да поддържам много близки отношения с Оли. Виктория ми бе обяснила всичко, макар и не толкова надменно, колкото първия път. Дори ми се бе извинила за онова, което ми бе казала по време на онзи обяд. Сега се държеше много мило, идваше ми на гости по няколко пъти седмично и ме водеше в някое модерно кафене, мароканско бистро или салатен бар. Опитваше се да ме научи как да живея в света на Тод.