— Различно е, когато става дума за излизане по двойки, разбира се — каза тя, отпивайки от студената си вода.

Седяхме в „Кафе де палм“, очевидно най-шикозното ново заведение в „Хемпстед“. Предлагаха пресни горски плодове с натрошени ледени кубчета, което бе нисковъглехидратно, но и много освежаващо. Макар че понякога само горските плодове не ми стигаха, ако трябва да съм честна. Щеше ми се да изхитрувам и да си взема сладолед. Ванилов например, с какаова заливка…

— Не си ли съгласна? — попита ме тя, прекъсвайки мечтите ми.

— О, напълно — гузно отвърнах аз.

— Имам предвид, че никога не можеш да си абсолютно сигурна, че момичето, което е само, няма някакви планове за твоя мъж — Виктория отметна меката си тъмна коса. Твърдеше, че иска да я пусне по-дълга, но според мен явно растеше много бавно, защото ми изглеждаше съвсем същата. — Но когато си част от двойка, всичко е различно. Можеш да имаш доверие на другите жени, които си имат партньори. Нали разбираш, те не са заплаха — усмихна се. — Направо е фантастично, че четиримата можем да излизаме заедно.

Да, само дето Оли все го нямаше. Много се постарахме да организираме вечеря и с него, но явно все нещо се объркваше. Какъв график имаше само този човек! Сигурно имаше повече ангажименти и от известен пластичен хирург в Лос Анджелис. Толкова време бе минало, а той все отсъстваше.

Затова пък Виктория бе винаги насреща. Непрекъснато се оказваше наблизо и често излизаше с мен и Тод, ако Оли е зает. Радвах се, защото така всичко бе много по-забавно. Да има и друг наоколо, който няма нищо против, ако Тод пак заговори за Конгреса на Съединените щати. Понякога беше ужасно трудно да се представяш за идеалната приятелка, но според Виктория той правеше всичко съвършено. Можех да се отпусна и да я оставя тя да изпада във възторг от всичко вместо мен. Въпреки новите ми тоалети, грим и всичко останало, тя все пак беше много по-добра в това.

Никога не бих си го признала, но още не харесвах високите токчета. Нито чорапогащниците. Или неудобното хлъзгаво бельо.

Всъщност тази вечер носех един от най-хубавите си и хлъзгави комплекти бельо. Тод бе направил резервации в ресторант, някакво изискано и модно местенце в „Нотинг Хил“, наречено „Фрайд Ферет“. Изглеждаше много шикозно. Декораторът бе комбинирал месинг и конски подкови, типични за провинциалния английски стил, с много хромирани повърхности и розови кожени седалки на столовете. Всички сервитьори бяха с невероятни униформи — черни панталони и бели ризи, на които отпред бе пришито английското знаме.

— Толкова е модерно! — отбеляза Тод, докато ни водеха към масата ни.

Виктория му се усмихна ослепително.

— Избираш най-прекрасните заведения, Тод. Нали е страхотно, скъпи? — тя собственически стисна ръката на Оли.

— Интересно е — каза той безизразно, но по тона му разбрах, че смята мястото за ужасно, само дето не може да се насили да бъде груб.

— Определено — каза Вики. По американски. Понякога говореше така, когато Тод е наоколо. Сигурно беше подсъзнателно.

— Настанете се и вашият сервитьор незабавно ще ви обслужи — любезно заяви салонната управителка и безшумно се оттегли.

Всички седнахме малко сковано. Тод и Виктория бяха един срещу друг, както и ние с Оли.

— Е — бодро подхвана Виктория, — не е ли чудесно!

Оли беше вперил очи в масата, а аз отпих глътка вода.

Беше хубаво. Или поне трябваше да е така. Оли беше тук, а не бях го виждала от сто години. Но той изглеждаше доста притеснен. Явно му беше толкова неловко, колкото и на мен.

Не само заради бельото (оскъдни дантелени бикини в цвят капучино и сутиен със силно изрязани чашки). Нито заради осемсантиметровите токчета. Изведнъж се почувствах крайно неловко. Спокойната атмосфера на срещите ни с Виктория някак си се бе изпарила.

Може би се чувствах така заради дрехите. Бях с дискретна, но много секси рокля на „Емпорио Армани“ от бледосива коприна, изпъстрена с жълти пеперуди, и бледожълти обувки с тънки каишки на „Маноло“. Веждите ми бяха изписани и извити, ноктите ми — лакирани с „Шанел“ и бях отишла да ме гримира професионален стилист. Но бях направо скромна като монахиня в сравнение с Виктория. При вида на нейната рокля направо можеха да ти изскочат очите — тясна и прилепнала като втора кожа и обсипана цялата с тъмночервени пайети. Стигаше точно до коляното и сигурно имаше някакъв вграден сутиен „Уондърбра“, защото гърдите й преливаха над деколтето като на Нел Гуин, когато замеряла с портокали Чарлс II. Косата й бе вдигната нагоре и на ушите й висяха невероятно секси кристални обици. А талията й бе тънка като на оса, както винаги.

Тод не откъсваше поглед от гърдите й. Не му се сърдех, защото и аз не откъсвах. Какви гърди! Човек не можеше да извърне очи. Малко приличаше на Памела Андерсън, преди да си направи операция за смаляване на бюста. Всъщност с дългите си нокти и изрисувани в яркочервено устни и с контрастираща, напълно в стила на шейсетте години бяла чантичка, покрита с малки раковини, тя направо приличаше на героиня от сериала „Далас“.

В сравнение с нея моята елегантна копринена рокля приличаше на малък сив молец, кацнал до разкошна кралска пеперуда. Сега я виждах в напълно нова светлина. Нищо чудно, че Оли искаше да се ожени за нея. Ако бях мъж, и аз щях да го направя.

Тод се прокашля и каза:

— Изглеждаш чудесно тази вечер, Вики.

Тя ни заля със звънкия си смях.

— О, благодаря, Тод. Винаги се обличам по-специално, когато съм със скъпия ми Оли. Едно момиче трябва да бъде във върховна форма, за да задържи мъж като него — наведе се и звучно целуна Оли по бузата; демонстративна целувка. — И Луси изглежда много секси — добави тя, което ме накара да се почувствам още по-незабележима.

Зачудих се. Това истинските й гърди ли бяха? Винаги е била дребничка. Можеше ли да се получи чак такъв ефект от един сутиен „Уондърбра“? Миналата седмица имаше пет дни, през които не се виждахме. Вероятно е открила някоя клиника и е минала оттам, за да може сега да изпъква така.

— Исках да изглеждам добре за сватбата — каза тя, тъй като никой не коментира по никакъв начин.

— Казах ти, че те харесвам каквато си беше — глухо се обади Оли. Гледаше я странно и аз усетих леко трепване в стомаха си. Като пърхане на пеперуди. Или по-точно една пеперуда.

Сигурно защото не бях го виждала толкова дълго.

— Знам, скъпи — Вики отново го целуна и прокара пръсти нагоре-надолу по ръкава на сакото му. — Ти просто си такъв, никога не би поискал нищо. Трябваше аз да поема инициативата — тя засия и се обърна към Тод. — Нали разбирате, когато един мъж се жени, поема сериозен ангажимент.

Тод кимна, сякаш това бе някакво голямо прозрение. Дори успя да вдигне очи от деколтето й, макар и за миг.

— Само си помислете какво означава това — Виктория се обърна към мен. — Мъжът ти вече ще може да прави секс само с една-единствена партньорка, завинаги, до края на живота си.

И Тод, и Оли видимо се притесниха. Хм! Мъже!

— Мисля, че най-малкото, което може да направи жената, е да изглежда възможно най-сексапилна — задъхано заяви Виктория. — Това е дълг на съпругата. Да бъде стройна, но с изкусителни извивки, да опитва нови неща…

Оли я гледаше втренчено. Отново онова трепване, онази малка пеперудка. Защо? Защо пеперудка?

Изпитах ужасното подозрение, че ревнувам. А в това нямаше смисъл. Нали вече бях част от двойка. Защо да се интересувам от него?

— Аз съм изцяло „за“ пластичната хирургия — каза Виктория. — Е… — тя приглади блестящите пайети върху гърдите си. — Предполагам, че сами можете да се уверите в това! — и се засмя звънко.

— Виктория! — обади се Оли. Беше ядосан.

— Какво? — попита тя и престорено невинно запърха с мигли. — Не се срамувам от тялото си.

— Не става дума за това — тихо каза той. Погледнах към Вики, за да видя дали тя разпознава предупредителния сигнал. — Просто някои неща трябва да си останат в тайна между мъжа и жена му.

— О, скъпи — тя незабавно доби скромен вид. — Съжалявам, че се издадох за малката ни тайна. Но, нали знаеш, това са само приказки. Всичко, което имам, е единствено за твоите ръце.

Оли стисна устни и махна на сервитьора, а Виктория трябваше да замълчи, докато поднесат напитките ни. Тод поръча шампанско за всички, но Оли настоя да си вземе уиски. И никой не посмя да спори с него.

Исках да кажа нещо. Каквото и да е. Да успокоя някак Оли. Сега, когато бяхме заедно, открих, че много ми е липсвал.

Да, сигурно това беше причината за пеперудите. Липсваше ми най-добрият ми приятел.

— Добре — опитвах се да се държа естествено, но гласът ми звучеше престорено бодър. — Как вървят плановете за сватбата, Оли?

— Всъщност се надявах всичко да е малко по-скромно — отвърна той. Не ме погледна, но добави: — Може би ще поговориш за това с Виктория.

— Скромно ли? — Виктория разтвори широко очи. — Оли, много си сладък.

— Може би ще успееш да й повлияеш — сега Оли ме погледна право в очите. — Двете сте близки приятелки. Нали така?

Гърлото ми беше пресъхнало.

— Така е — постарах се да кимна ентусиазирано.

— Скромността вписва ли се в твоя стил, Виктория? — попита Тод.

— Скъпи, как мислиш? — засмя се Виктория, така че новите й пищни гърди се люшнаха към Оли и изведнъж ме обзе желание да ги отблъсна. — Оли има известно положение в обществото, което трябва да защитава. Съпругата би могла да допринесе много за това и всичко започва от сватбата. Ще бъде разкошно събитие.

— Ще е прекрасно да съберем семействата и приятелите си на остров Скай.

— О, Оли, все настояваш за онзи мрачен шотландски стил — протестира Виктория. — Нали помниш, че обсъждахме имиджа и кариерата ти. Трябва да вдигнеш малко шум около себе си, за да напреднеш в обществото.

— Подходящият шум — изтъкна Тод.

— Напълно вярно — кимна Виктория. — Всичко за тази сватба ще бъде идеално. Перфектното съчетание от традиции и модерен стил, разбира се, ще разчитаме и на най-добрите доставчици.