— При това няма предвид евтините — сухо поясни Оли.

Виктория сви рамене.

— Има много известни дизайнери на сватбени торти — важно заяви тя. — Но една е най-добрата — Кейт Епълтън.

— Чувал съм за нея — каза Тод.

— С положението, което заемам в „Стайлиш“, аз имам уникалния шанс да знам кой стилист и дизайнер е точно най-подходящият за всеки аспект от сватбеното тържество — звучеше ужасяващо делово. — Както за обичайните неща, като доставката на цветя, роклите на шаферките, украсата на сватбената шатра, така и за по-малко познатите. Кой направи свещите за лейди Давина Уиндзор? Къде отива маркизът на Лотлониън, когато му трябва гайдар? Няма маловажни детайли — заяви Виктория. — Всичко, от панделката на поканите до конфетите от розови листенца и белите гълъби, ще бъде подготвено под мой контрол.

— Много внушително — обади се Тод.

— И „Стайлиш“ ще напишат статия за сватбата.

— Не, няма — каза Оли.

Виктория се обърна и го изгледа втренчено.

— Но, съкровище, нали се разбрахме…

— Не сме се разбрали — Оли изглеждаше съвсем спокоен, но тонът му бе непоколебим. — Никакви журналисти на сватбата ми.

Страните на Виктория леко порозовяха и тя преглътна с мъка.

— Както кажеш, съкровище — изгука тя. — Големите и силни мъже все искат да се налагат, нали, Луси?

— О, да — измърморих аз.

Слава богу, напитките ни пристигнаха. Поръчахме храната. Аз си взех салата със скариди, а Оли ме погледна, наистина ме погледна сериозно, за пръв път тази вечер.

— Стига за нас — каза той.

Но в това време Виктория го хвана под лакътя. Отново усетих онова неприятно потръпване.

Погледнах към Тод, за да се успокоя. Да, той все още бе много по-красив от Оли. А това беше важно! Протегнах ръка и нежно го стиснах за лакътя; но той се държеше малко сковано.

— Какво става с вас двамата? — очите на Оли пробягаха по лицето ми и направо ме заболя. Бяха толкова… безизразни. Направо безразлични. Сякаш изобщо не му бях липсвала, помислих си тъжно. Сякаш всичките години на нашето приятелство можеха напълно да се заличат. Просто така. — Как вървят нещата при вас?

Тод се усмихна.

— Чудесно. Луси е страхотна малка дама.

— О, да — чух се да казвам със странно изтънял глас. — Станахме изключително близки. Тод ме научи на толкова нови неща.

— Да — хладно се съгласи Оли. — Виждам.

— Тази рокля например — продължих объркано, опитвайки се да го впечатля. — Струва над петстотин лири. Подарък е от Тод. Както и обувките. На „Маноло Бланик“ са. Нови, а не купени от разпродажба по интернет. Имам шест чифта от тях!

Тод изглеждаше много самодоволен. Но Оли не каза нищо, което ме подтикна към още приказки.

— Той направо не спира да ме глези — казах. — Не си виждал разкошния ми апартамент. И ходя на фризьор и маникюр три пъти седмично. И всичко в гардероба ми си подхожда по цвят и материя.

— Определено си по-различна от първия път, когато се появи при мен — доволно отбеляза Тод.

— Напоследък изобщо не докосвам шампанско, ако не е от добра реколта — заявих аз. — Не мога да понасям онези евтини вина — и отметнах косата си, която бе дълга и гъста, а Виктория не можеше да повтори жеста, понеже нейната бе прибрана на тила й.

— Съгласен съм — с равен глас каза Оли. — Различна си.

— Ами да — сгуших се по-близо до Тод и го целунах леко по бузата. — Ти ме подтикна към това, Оли. Показа ми, че трябва да се променя. И разбира се, ти ме запозна с Тод, за което ще съм ти вечно благодарна.

— Е — напрегнато продължи Оли, — да очакваме ли вече сватбени камбанки?

Погледнах Тод.

— О, засега изобщо не мислим по тази тема, нали, скъпи? — попитах аз. — Ние просто… се наслаждаваме взаимно на връзката си.

Тод се ухили многозначително.

— Аз определено се наслаждавам — нарочно натърти той и разпери длан върху талията ми.

Това би трябвало да е много секси. Незнайно защо, не ми хареса. И определено не засили желанието ми да се озова в леглото с него.

— Да. Чудесно е да си част от двойка! — възкликнах аз. — Тод е истински джентълмен. Държи се с мен като с дама. Не е като онези негодници, с които съм излизала преди.

— Точно това изпитвам и аз към Оли — заяви Виктория. — Не е ли прекрасно да си влюбен?

Опитах да се усмихна доволно.

Сервитьорът пристигна с поръчката ни. Май нямах особен апетит. Тод се наслаждаваше на пържолата си, като дъвчеше всяка хапка по трийсет пъти, както бе правилно; беше ми казвал, че това помага за храносмилането. Освен това пиеше сок от магданоз заради червеното месо. Много държеше на здравословното хранене!

Виктория, също като мен, побутваше зелените листа в чинията си; а Оли се тъпчеше с храната си като изгладняло куче. Е, добре, явно не тъгуваше чак толкова, задето не ме е виждал дълго.

— Не е ли прекрасно? — обади се Виктория. — Трябва да излизаме заедно по-често.

— Разбира се — кимна й Тод.

— Мисля, че ще трябва да изчакаме малко — каза Оли, докато преглъщаше огромна хапка от рибата и картофите си. — Много съм зает в момента. С подготовката за сватбата и всичко останало.

Не исках разочарованието ми да проличи, затова го прикрих с голяма глътка вода. Очевидно той не държеше особено да ме вижда. Очевидно…

— Но ние трябва да поканим Луси на гости — обади се Виктория, сякаш прочела мислите ми. — Не си я виждал от месеци.

Оли ми се усмихна сковано и безлично. Стана ми криво. Така сигурно се усмихваше и на клиентите си, които се развеждат.

— Нали сега се видяхме — каза той. — А и както вече казах, много съм зает. Сигурен съм, че и тя е заета.

— О, да — потвърдих аз с пламнало лице. — Направо не мога да се обърна. В работата…

— Скъпа — развеселено се усмихна Тод и поклати глава наляво-надясно, — за какво говориш? Съвсем не я товарим с много работа в „Мейл акомодейшънс“ — обясни той на останалите на масата. — Общо взето си седи на бюрото и посреща клиентите.

— Не е честно! — разгорещено възразих аз.

— О, да, точно така, вдигаш и телефона — той се засмя, гърлено и много секси, и Виктория се присъедини към него.

— Не се ядосвай, скъпа — каза Тод и сложи перфектно поддържаната си ръка върху моята. — Само се шегувам с теб.

Вътрешно кипнах. Но после осъзнах, че откровено казано, той е прав. Само това правех. И скучаех до смърт.

— Никога не бих оставил приятелката ми да се съсипва от работа — каза Тод. — Какъв смисъл би имало? Мога да се грижа за нея — Тод стисна ръката ми. — Ти си прекалено скъпоценна, за да се претоварваш с подобни неща.

Но аз все още се чувствах засрамена. Погледнах към Оли. Той не отвърна на погледа ми. Беше се вторачил в картофките си, сякаш е крайно отегчен.

О, боже! Изведнъж гърлото ми се сви. С такова нетърпение бях очаквала вечерта, а всичко така се бе объркало.

— Знаете ли — казах, като се опитвах да преглътна сълзите си. — Чувствам се малко странно. Мисля, че някоя от скаридите може да е била развалена.

— Развалена? Това е един от най-реномираните ресторанти в Лондон — възмути се Тод.

— Знам и е направо фантастичен — излъгах аз, докато един сервитьор със знамето върху гърдите си минаваше покрай нас, понесъл табла с ордьоври. — Но мисля, че трябва просто да си полегна.

Тод сви рамене.

— Разбира се, скъпа, прибирай се. Аз ще дойда след малко.

Виктория се усмихна, стана и ме прегърна и аз потънах в мекия силикон на новите й пищни гърди.

— Почини си, скъпа, наспи се, за да си красива утре — каза тя. — Ще се чуем. Чао-чао.

— Чао-чао — измърморих аз. — Хм, чао, Оли.

Завъртях се на пети и бързо се отправих към вратата, а една огромна сълза бавно се търкулна по бузата ми. Избърсах я с ръка и излязох навън. Слава богу, имаше такси. Бързо вдигнах ръка и то веднага спря; всички таксита спираха, откакто Виктория бе избрала новите ми дрехи.

— Накъде, скъпа? — попита шофьорът, преструвайки се, че не забелязва зачервените ми очи.

Тъкмо щях да кажа: „Найтсбридж“, но нещо ме накара да спра. Може би мисълта за Тод, развеселен от шампанското и вероятно настроен романтично. Имах ужасното предчувствие, че търпението му навярно вече се е изчерпало.

А изобщо нямах никакво желание да спя с него. Всичко беше толкова ужасно. Дори не исках да правя секс с гаджето си.

— „Ърлс Корт“ — чух се да казвам на шофьора. — Кингстън Стрийт.

Трябваше да се видя с Катрин. Дано да си беше вкъщи.



Беше си у дома. Вътре светеше, сестра ми отвори вратата и много се стресна, като ме видя разплакана.

— Луси! Какво има? — дръпна ме навътре тя.

— Извинявай, че ти се изтърсвам така — изхлипах аз. — Има ли някой при теб?

Тя ме погледна гузно.

— Всъщност не съм сама.

— О! — изпаднах в още по-дълбоко отчаяние. — Е, няма нищо, ще си ида у дома.

— Не ставай глупава — Катрин ме задърпа да вляза. А вътре на дивана й се бе разположил… Питър!

Питър. Беше се върнал! Погледнах Кати.

— Питър, познаваш сестра ми Луси, нали — спокойно каза тя.

— Здрасти, Луси — махна ми той.

Изгледах го гневно. „Върви по дяволите, негоднико, нали именно ти заряза прекрасната ми сестра заради някаква си лукава мацка от Ню Йорк?“

— Тя ще спи в стаята за гости. А ти ще си вървиш у дома — твърдо заяви Катрин. — Извинявай, но имаме нужда да се наприказваме насаме, по женски.

— О, да, добре — каза Питър, като стана от мястото си и доби леко объркан вид.

Не казах нищо, когато той си взе палтото и се измъкна навън. Супер, надявах се да го прегази кола, докато се прибира.

— Е, сядай — подкани ме Кати, щом вратата се затвори зад гърба му. — Искаш ли чай или нещо друго? Изглеждаш ужасно. Какво е станало?

— Заради гаджето ми. Заради Оли — изтърсих аз.

Катрин повдигна вежди.

— Оли ти е гадже?

— Не, не, просто… вечеряхме заедно четиримата…