— С Оли и Досадната Виктория ли?

— Тя вече не е досадна — подсмръкнах. — Всъщност си я бива, когато я опознаеш.

Катрин ме погледна скептично.

— Както и да е, с такова нетърпение очаквах да видя пак Оли, а той се държа като пълен негодник — казах аз.

— Какво имаш предвид?

— Беше много мълчалив през цялото време. А и каза, че е прекалено зает, за да се види с мен. Говореше само за сватбата и за Виктория. Единствените му думи към мен бяха молба да склоня Виктория на по-скромна церемония — оплаках се аз. — Сякаш изобщо не го е грижа. Едва ме погледна — Катрин ми подаде салфетка и аз шумно си издухах носа. — Мисля, че е заради новите гърди на Виктория. Наистина са огромни. Предполагам, че мисли само за нея и за новите й гърди.

Катрин се помъчи да сдържи смеха си. Направо видях как си хапе устните.

— Предполагам, че е смешно донякъде — признах си. — И Тод ги беше зяпнал. Ако трябва да съм честна, и аз също.

— Искаш ли чай? — предложи тя. Отиде в кухнята и сложи чайника, без да дочака отговор. В нашето семейство пиехме чай дори и когато не ни се пиеше особено. И ни действаше някак успокояващо. — Нали знаеш — обади се Кати от кухнята, — че още си влюбена в Оли?

— Какво?

— Чу ме — продължи да трополи с чашите, сякаш е казала нещо съвсем обикновено, а не напълно щуро твърдение.

— Разбира се, че не съм влюбена в Оли — възмутено отрекох аз. — Излизам с Тод. И той е много по-красив.

— Може и така да е, но все още харесваш Оли — безпощадно повтори Катрин. — Иначе нямаше да си толкова засегната. И преди си изгубвала връзка с приятели. Какво ще кажеш за момчетата, с които работеше в „РС геймс галакси“? Разговаряла ли си скоро с тях?

— Изобщо не съм — признах си.

— Но не ти е особено мъчно за тях, нали?

Тя се върна с чая и шоколадово десертче „Маквитис“. Бонус!

— Май не — съгласих се с нея.

— Мъчно ти е за Оли, защото си влюбена в него. А това е фатално. Винаги е било. Не може да изпитваш еднакво силни чувства към двама мъже едновременно — отпи от чая си „Ърл грей“ и попита: — Наистина ли държиш на Тод?

— Разбира се! — настръхнах.

— И той те прави щастлива?

Кимнах.

— Е, добре — Кати сви рамене. — Няма да ти хареса това, което ще ти кажа, но мисля, че трябва да забравиш за Оли. Годеницата му ти е приятелка сега. А ти искаш да бъдеш с Тод — ако си сигурна за това, разбира се.

— Но с Оли беше различно. Вярно, не поддържам връзка с всичките си приятели, но той беше най-добрият ми приятел през целия ми живот — умолявах я да разбере. — Аз… харесвам Виктория, но я познавам отскоро, а с Оли винаги ми е било толкова спокойно и приятно…

— Сега не изглеждаш спокойна.

— Заради високите токчета.

Кати се замисли.

— Добре тогава, иди при него. На това в Америка му казват „завършек“. Просто поговори с него, пожелай му всичко добро. Може би после ще можеш да го забравиш.

— Добре.

Внезапно се почувствах много по-бодра. Да се видя с Оли. Брилянтна идея. Трябваше да се срещна насаме с него. Тогава всичко щеше да е постарому, без неловко мълчание. Нямах намерение да прекъсвам приятелството ни, а само да си го върна. Но нямаше защо да го казвам на Катрин.

— И така — Питър — строго подхванах аз. Сега беше мой ред да давам нежелани съвети. Ура! — Какво правеше този грозник в апартамента ти?

— Не е грозник.

— Гадина? Червей? Тлъст и космат паяк?

— Отново се събрахме — каза Кати.

Въздъхнах.

— Защо, Катрин?

— Той ми се извини.

— Е, голяма работа.

— Не е само това. Зарязал е Естер. И ми каза, че не е бил прав, когато е говорил така за брака, и че наистина иска да ми бъде верен. И че Естер е била само незначителна връзка, защото се е паникьосал — погледна ме срамежливо. — Каза ми… нали се сещаш… Помоли ме да се омъжа за него. Както си му е редът.

— А ти какво каза? — настоях аз.

— Отговорих му, че ще трябва да почака една година и отново да ми предложи. Ще видя какво ще реша — Кати се ухили. — Питър заяви, че е готов да ме чака вечно, ако трябва.

— Е… — опитах се да измисля още нещо строго и сурово, но дотук всичко ми звучеше съвсем разумно. — В такъв случай — поздравления.

Приближих се до нея и я прегърнах. А после се разплаках наистина.

Останахме будни до късно и си приказвахме. Кати ми обеща, че наистина ще го накара да почака. „Той трябва да се докаже пред мен“, заяви тя. Но очите й така блестяха, докато говореше за него, че се съмнявах дали ще издържи дълго.

Имах си страхотно оправдание за плача. Наистина бях много щастлива, че всичките ми сестри са влюбени и ще се женят. Такъв беше животът, нали? Не може вечно да висиш на врата на родителите си.

Но в същото време усещах огромна празнота. Отчасти заради това, че нещата никога повече нямаше да са същите. Катрин беше любимата ми сестра, винаги сме били най-близки с нея. А сега щеше да се налага да я деля с Питър, както щях да деля Емили с Джордж. Винаги когато се върнат у дома в Кент, за да хапнат от полусуровите наденички на мама, съпрузите им също щяха да са там. Никога вече нямаше да сме само ние, момичетата. Нямаше да сме сами.

Изведнъж започнах да разбирам всички онези груби шегички за роднините на младоженците. На кой му трябваха нови роднини? Само щяха да се пречкат.

Но имаше и още нещо. Същото, което бях усетила и при Емили. Исках това за себе си, това прекрасно чувство, което изпитваше тя. И аз исках някой да ме обожава. И аз исках да се омъжа!

Май трябваше да взема категорично решение относно Тод.



Останах да спя у Кати, на сутринта си взех душ и облякох една от нейните рокли. После хукнах към апартамента си. На телефонния секретар имаше съобщение от Тод.

„Скъпа, съжалявам, не мога да мина да пийнем по нещо тази вечер. Оправяй се и ще се видим утре сутринта“.

Ура! Супер! Нямаше да е сърдит, че съм го зарязала предната вечер — дори нямаше да разбере. Грабнах си чантата и хукнах към метрото. Трябваше да се видя с Оли. И да поговоря с Тод.

Нещата щяха да се променят.



Тод вече бе излязъл, когато аз отидох в офиса. Слава богу. Все пак той беше втората част от плана ми. Да говоря сериозно с Тод. Да престана да увъртам. Ако наистина искаше да излиза сериозно с мен, трябваше да започна да си правя планове. Да помисля за бъдещето. А дори и днес не бях особено сигурна.

Трябваше да поговорим.

Но той беше на второ място в списъка ми. Най-напред щях да се видя с Оли. И да го накарам пак да станем най-добри приятели. Ако Виктория може да го направи, защо не и той?

Огледах се небрежно из офиса. Джеймс пак бе залепнал на телефона, прикрил лице с ръка, за да не го чуе никой какво говори. Сякаш някой го беше грижа. Джеймс си имаше някакви проблеми. Никой не е толкова враждебен безпричинно. Джейд тъкмо се канеше да излезе, а Мелиса бе на някаква среща с Тод. Оставахме само двете с Бъфи, която бе вперила очи в монитора с нещастен вид.

Почувствах угризение. Не бях продължила с опитите си за сприятеляване с нея. Тъкмо бяхме започнали да се сближаваме, а след това Тод ме покани на среща, после трябваше да си купувам дрехи и покрай всичко направо забравих за нея.

Предложих на Джеймс кафе. Той прие. Не бе голяма изненада. Май му харесваше, когато му се подмазвах. Но така поне си имах оправдание да се приближа до Бъфи.

— Кафе?

— Благодаря — мрачно каза тя. — Макар че не би трябвало да пия, защото от него потъмняват зъбите.

— Но човек все трябва да има някакви удоволствия — изтъкнах аз, опитвайки се да я развеселя.

— Предполагам — въздъхна тя. — Послушай съвета ми, Луси, никога не се влюбвай.

— Лошо ли се получи? — попитах съчувствено. — Кой е мъжът?

— Не ми се говори за това.

Кимнах с разбиране.

— Но е долен мръсник, който ми изневерява — заяви тя. — И ме тормози. А най-противното е, че все още го обичам. Дори и когато го виждам с другата. Той си мисли, че не знам какво става, но аз знам. Всички знаят — усмихна ми се горчиво. — Тя не е първата. Той спи с всички наред и се държи така, сякаш е напълно в реда на нещата.

Завъртях в ръка лъжичката за кафе, напълно потресена.

— Но защо още го обичаш?

— Нямам представа — отвърна Бъфи. — Разумът ми си е на място, но сърцето ми е глупаво. Май това е истината.

— Може би трябва да се срещаш с други мъже. Да се опиташ да го забравиш. Няма как да срещнеш някой подходящ мъж, докато не изриташ този негодник от живота си — охо, от устата ми се лееха само мъдри слова. Направо останах впечатлена от себе си. — Той е минало — заявих аз. — Останки някакви. Отърви се от него. Рециклирай го.

Бъфи ми се усмихна леко.

— Хей, това ми харесва. Да го рециклирам!

— Другата жена ще получи твоите рециклирани отпадъци — продължих аз. — Изхвърленото от теб. Нали и бездруго той ще разбие и нейното сърце?

— Така е. Тя ще страда — доволно потвърди Бъфи. — Благодаря, Луси. Много си готина, нищо че си надута европейка.

— И ти не си чак толкова глупава, макар да си янки.

— Трябва да излезем заедно някой път — каза тя. — Как си с времето тази вечер?

— Не мога тази вечер — предстоеше ми важната среща с Тод, макар той още да не знаеше за нея. — Но утре? Веднага след работа?

— Добре.

Ухилих се. Щеше да е хубаво да си имам и друга приятелка, освен Виктория. Колкото повече, толкова по-весело, нали така казваха? Виж ти, какво само се получи, щом започнах да си говоря с другите, нищо че бяха страховити американки с идеални зъби, ленти в косите и прически като на телевизионни говорителки.

— Слушай, Бъфи — малко ми беше неудобно да я моля за услуга веднага, но нямах избор; Джеймс едва ли би ме пуснал. — Мислиш ли, че мога да си взема малко по-дълга обедна почивка? Искам да се срещна със стар приятел за обяд. Малка изненада.

— Няма проблем. Аз ще вдигам телефона — тя сви рамене. — И бездруго не се задава някой прекрасен мъж, който да ме отведе на обяд.