2. Виктория му изневери.

3. Той ще се ожени за нея и така ще се направи на глупак.

4. Виктория може да носи детето на Тод, а Оли ще трябва да го отгледа, без да знае, че е изчадие на злото.

Хм. Дори и само като си мислех за последното, ми се гадеше. Но едва ли беше възможно. Тод беше прекалено загрижен за себе си, за да рискува с бебе.

5. Бракът им ще започне с лъжа.

6. Ако не му кажа, Виктория никога повече няма да ми позволи да го видя.

После задъвках замислено химикалката и написах под „П“:

1. Оли обича Виктория.

По дяволите! Ето, това беше. Той наистина я обичаше. Щеше ми се да не е така. Щеше ми се да има по-добър вкус. Исках…

Добре. Нямаше да мисля за останалото. Нямаше смисъл.

Въпросът бе, че преди Досадната Виктория имаше Досадната Фей и Досадната Рианон. Оли харесваше определен тип жени, а аз определено не бях от тях. Неговият тип бяха жените, които не се дразнеха от хлъзгавото бельо и не смятаха високите токчета за садистично оръдие. Бях му дала безброй възможности да ми каже, че я мрази. Но единственото, което той бе направил, бе отново да се върне на темата за сватбата.

Виктория беше права. Ако ставаше дума за еднократна изневяра, не можех да съсипя живота на Оли, като му кажа. Нищо че много исках.

Смачках листа. После го разгънах и методично се заех да го късам първо на четири парчета, после на осем, после на съвсем малки конфетки.

— Луси.

Вдигнах очи и забелязах Бъфи, застанала неуверено до бюрото ми, която ме гледаше как късам невинното парче хартия.

— Мисля — нервно започна тя, — че искаше да се видиш с господин Мейл, нали? Е, той току-що пристигна.

Изобщо не бях забелязала да влиза. Позвъних в кабинета му.

— Да? — обади се Тод. Звучеше неимоверно самоуверен. Нямаше никакви грижи на този свят.

— Господин Мейл — започнах аз, влагайки в тона си точната доза от подчинение и съблазън. — Питах се дали не бихте желали… кафе!

Последва пауза и той се засмя.

— Кафе — повтори той. — Разбира се. Донеси ми го.

Отидох до машината и направих капучино. Странно, но ръцете ми трепереха. Докато хапвах сандвича със сирене на гара „Виктория“, всичко ми се бе струвало толкова просто.

Джейд скочи на крака.

— Аз ще го занеса на господин Мейл — собственически заяви тя.

Бъфи настръхна и видях как зад бюрото си Джеймс вдигна очи към тавана. Стиснах здраво чинийката под чашката.

— Няма нужда — мило възразих. — Той изрично помоли мен. Мисля, че иска да… хм… да ми даде някаква задача.

— Обади ми се веднага щом свършите — сопна ми се тя. — Имам среща с него извън офиса след двайсет минути. Затова не губи от ценното време на господин Мейл.

Усмихнах й се.

— Джейд, мога да ти обещая, че няма да му губя времето.

Всъщност тя още повече затвърди решимостта ми. Успях да занеса капучиното чак до кабинета на Тод, без чашата да затрака в чинийката, и дори успях да затворя вратата зад себе си с една ръка.

— Здравей, Тод — поздравих го с най-съблазнителния си, дрезгав глас.

— Луси — той се ухили. — Съвзе ли се след сутрешния си сблъсък с реалността?

— О, да — отвърнах. Оставих чашата на дъбовото бюро. — Ето ти капучиното, точно както го харесваш. С обезмаслено мляко и щипка канела.

— Ммм! — измърка той и се обърна да го вземе. Пъхнах ръка в сутиена си и порових там. Опитвах се да го направя скришом. Но за съжаление Тод долови движението ми и се обърна. По дяволите!

— Е, Луси — подхвана той с онзи дрезгав глас, който преди ми се струваше страшно съблазнителен. Какво ли съм си въобразявала? Беше толкова изтъркан номер. — Май си доста палава, а?

— Ммм, много палава — казах аз. Стараех се да не изпадам в паника.

Не биваше да идва до мен! Не биваше да ме прегръща. Или още по-зле, да пъхне ръка в сутиена ми или нещо подобно!

— Малката ми афера тази сутрин май те възбужда, а? — стана от бюрото си и с отвращение забелязах не особено внушителна подутина отпред в панталона му. — Сигурно цяла сутрин си се чудила как се е представила Виктория. Да не би да си нетърпелива за собственото си прослушване?

О, господи!

Усмихнах се безпомощно, като се надявах да не извърша някоя глупост. Например да го замеря с някоя от саксиите.

— Ела насам, съкровище, да видим какво имаш — сладострастно се ухили той.

— Ще дойда — чух се да отговарям. — Само секунда. Ще ти покажа какво имам. Ще ти дам всичко!

Тод се засмя доволно.

— Браво, момичето ми! Дълго чаках.

— Има само още нещо, което искам да изясним — задъхано се обадих аз. — Нямам представа как да реша проблема, но съм сигурна, че ти можеш да намериш решение.

— Какво има? — попита той. — Дано не е нещо важно. Готов съм за малко забавление.

Гадост!

— Става дума за Бъфи — успях да запазя спокоен тон. — Заплашва да ни създаде неприятности.

— Не, не си разбрала добре — усмихна се самодоволно. — Бъфи знае, че не трябва да ми върти номера.

— И аз така си мислех — отвърнах аз. — Но тази сутрин тя ми заяви, че й е дошло до гуша. Знае за теб и Джейд… и за Мелиса.

Тод сви рамене.

— Нищо не може да направи.

— Знам — казах аз. — Ще трябва просто да се нареди на опашката като всички останали.

— Сега вече говориш разумно.

— Тя направо полудя, когато разбра за нас. Каза ми, че ще ти докара проблеми, ако не скъсаш с всички, освен с нея.

Тод присви очи.

— Какви проблеми?

— Вече от няколко години е в Лондон — обясних аз. — Каза, че познава журналисти от жълтите вестници. Хора от медиите — снижих глас. — Знае и разни неща, които могат да навредят на политическата ти кариера.

Това май свърши работа. Тод започна да крачи напред-назад и малката подутина в панталона му изчезна, макар че само опитно око би забелязало разликата.

— Просто се тревожа за теб — убедено заявих аз.

— Недей. Ще оправим това — намигна ми. — Луси, сега ще видиш как действа Тод Мейл.

Отиде до бюрото си и натисна копчето на телефона.

— Бъфи на телефона — обади се тя. Зарадвах се, като чух, че акцентът на фермерското момиче отново е заменен с произношението на светска дама. Не биваше да буди подозрение.

— Бъфи, Тод е — сопна се той. — Ела тук! — и затръшна телефона.

Само след секунда Бъфи влезе в кабинета. Затвори вратата зад себе си и забелязах, че трепери. Нямаше значение, нормално беше да е нервна, нали?

— Бъфи — подхвана Тод, — чувам за някакви заплахи от теб.

— Просто ми дойде до гуша, Тод — каза тя. На висок глас. Господи, това трябваше да свърши работа.

— Недей да ми крещиш! — изрева той. — Просто си спомни кой ти плаща заплатата.

— Това означава само, че трябва да си върша работата — отвърна Бъфи и отметна глава.

— Работата ти е да правиш каквото ти се каже. Аз ти плащам наема. Забрави ли?

— Беше ми казал, че го плащаш със средства на компанията — каза тя.

За миг спрях да дишам.

— Аз плащам за него, само това трябва да знаеш — заяви Тод. — Плащам и за скъпите дрехи, които носиш, и издръжката ти всяка седмица. Платил съм дори и за тези перли.

— Както плаща и за моите дрехи и моя апартамент — добавих аз. — Нали, скъпи?

— Кого го е грижа, че са фирмени средства? Чула ли си Луси да се оплаква? — Тод поклати глава. — Стига си хленчила и си ме заплашвала, скъпа.

— Не ти вярвам — каза Бъфи.

Той зяпна.

— Какво?

— Каза, че ще ме съсипеш — заяви тя. Съвсем ясно и отчетливо. Господи, дано свършеше работа. — Каза ми, че имаш адвокати, които могат да представят всичко така, сякаш аз съм присвоявала фирмени средства, макар всички да знаят, че гледаш на тази компания като на лична спестовна касичка.

— Компанията е на семейството ми.

— Но ти харчиш всичко за себе си и за гаджетата си — извика Бъфи. — Това е незаконно.

— Не бъди толкова наивна, Бетси-Ан — сурово я скастри Тод. — Законите са за малките хора. Мен никой няма да ме хване, че бъркам в касата. Но ако им кажа, могат да хванат теб.

— Няма да спя с теб повече — отсече Бъфи. — Ти си негодник! — и цялото й лице порозовя от удоволствие.

— Всъщност, Тод — започнах и аз, придвижвайки се към вратата, — тя е права. Ти наистина си негодник.

Цялото му тяло се скова, когато разбра какво става. Просто остана със зяпнала уста.

— Лъжеш, мамиш, изнудваш жените. И си въобразяваш, че щом имаш пари, всичко ти е позволено.

— Добре, Луси — сопна се той. — Взимай си нещата и се махай. И си дръж устата затворена, ако не искаш и ти да се озовеш в съда!

— О, и между другото Бъфи каза, че си най-лошият любовник, който някога е имала — добавих аз. — Било цяло мъчение.

— И двайсетте секунди — обади се Бъфи.

Спогледахме се и избухнахме в смях.

— Кучки! — изръмжа Тод.

— Стига, спокойно, Тод — казах аз. Отворих вратата на кабинета му и погледнах зад гърба си, за да не би да опита физическа разправа. Имах свободен изход към външната врата. Пък и Джеймс стоеше отвън, точно до вратата, със скръстени ръце. — Не е хубаво да използваш такива думи пред полицаите.

После пъхнах ръка в сутиена си и измъкнах диктофона.

Всички впериха очи в него. Особено Тод.

— Тод — извика Джейд, — какво става? Какво са ти наприказвали тези двете, скъпи? — вторачи се в нас напрегнато. — Мисля, че и двете трябва да знаете — извика тя, отмятайки дългата си руса коса, — че двамата с Тод имаме сериозна връзка — тя загледа влюбено Тод. — Трябваше да им кажа. Сега всичко е ясно. Защо да крием любовта си?

— Млъкни! — извика Тод.

— Ти! — кресна Мелиса, зяпнала Джейд. — Ти ли си тази, която се среща с моето гадже? А аз през цялото време си мислех, че е Бъфи!

— Тод се е срещал с всички в този офис — спокойно обясних аз. — И едновременно с това поне с още една друга жена, извън офиса.

Мелиса остана с отворена уста.