— Тренировки! — изведнъж отсякох аз.

— Моля? — сепнато попита Джордж.

— О, нищо — измърморих. — Бисери на мъдростта. Като бисери, хвърлени на свинете. Продължавай.

— Е… мислиш ли, че сравнението между мен и необработен диамант е малко прекалено?

Опитах се да се съсредоточа. В крайна сметка с Джордж щяхме да станем роднини. А и Емили го обичаше.

— Може би — съгласих се. — Честно казано, Джордж, основната реч е тази на кума. Не мислиш ли, че на повечето сватби се държат прекалено много речи? Ако бях на твое място, просто бих благодарила на шаферките за добре свършената им работа, на мама и татко за сватбеното тържество, а после и на Емили, че се е съгласила да стане твоя жена. И да отделя най-голямо внимание на това. Тя няма да иска да чуе шеги. Всъщност, колкото по-кратка е речта, толкова повече ще се хареса на всички.

Той се замисли.

— Сигурно си права — каза накрая. — Ще запазя по-дългия вариант за кръщенето, нали така? Тогава само аз ще държа реч.

Кръщенето! О, господи, кръвта на Джордж ще се влее в тази на семейството ми.

— Да — съгласих се. — Само ти ще си център на внимание! — опитах се да го насърча. — Беше наистина забавна реч, Джордж — което си беше вярно, макар че той едва ли го е направил съзнателно. — Хм… знаеш ли, това е важен ден за теб. Ролята ти в тържеството и бездруго е прекалено голяма, за да мислиш за някакви скучни речи. Не че твоята беше скучна…

Край. Спри!

— Браво! — завърших бодро аз.

Сега щеше да ме намрази още повече, нали?

— Какво искаше да кажеш с онова „тренировки“? — проницателно попита той.

— Съжалявам — беше ме хванал. — Просто си мислех за нещо. Въртеше се в ума ми и някак си ми се изплъзна. Но иначе те слушах — оправдах се аз. — Всичките ти шеги за бисери, диаманти… изумруди и всичко останало.

— Нямаше никакви шеги за изумруди — Джордж се отпусна на дивана, който изскърца под тежестта му. — О, по дяволите! Не ме бива в речите — каза той, сякаш споделяше някаква голяма тайна. — Все се надявам, че колкото по-често го правя, толкова по-добър ще стана някой ден.

— Е, никой не умее да държи речи — успокоих го аз. — Освен Уинстън Чърчил, а и той отдавна е мъртъв. Най-добрата реч е кратката. Нали така?

— О, да. Помисли само за наградите „Оскар“.

— Знам. Гледам ги само за да се посмея на странните рокли. Шер има някои страхотни попадения.

— И онзи мъртъв лебед на Бьорк! — засмя се той. Господи, никога не бях подозирала, че Джордж забелязва подобни неща.

— Но какво си мислеше за тренировките? Нямаш предвид, че аз трябва да започна да тренирам нещо, нали? — умолително изрече той. — Ем казва, че ме обича какъвто съм, но наистина имам малко коремче…

Коремче ли? Истински търбух, приятел.

— О, не! — ужасено възкликнах аз. — Никак даже! Не бих изрекла подобно нещо. Хм, просто си мислех… — ставаше все по-заплетено с всяка секунда. — За кариерата ми.

— Кариера ли? Не знаех, че имаш такава — каза той.

Поне не бях единственият човек, лишен от чувство за такт, в стаята.

— Мислех, че я караш малко без посока — безцеремонно поясни Джордж.

— Ами реших да се занимавам с онова, което харесвам. А аз харесвам тренировките — отсякох. — От компютърните игри не се изкарват пари, но може да се печели от физическите тренировки, нали? Ще се хвана на работа като фитнес инструктор. В Тънбридж Уелс има много спортни зали и салони, а аз съм в страхотна физическа форма. Мога да се занимавам с кикбокс, танци…

— Да, но наемат предимно хора със сертификат — изтъкна той.

Това ме накара да се замисля за миг, но само за миг.

— Значи ще получа сертификат — казах. — Ще се запиша в някакъв курс. Ще го завърша с отличие. Тъкмо ще имам някаква цел.

— Сигурно — обади се Джордж. Беше почти толкова ентусиазиран, колкото и аз от речта му. — Защо не?

— Мислиш, че е скучно ли?

— Курсовете за фитнес са пълен боклук! — сопнато отсече Джордж.

Това ме стресна. Не знаех, че Джордж може да реагира толкова бурно.

— Всички са за слаби хора — продължи той. — Била ли си някога в такъв курс?

— Ами да, на мен…

— Харесало ти е? Сигурно, с това тяло — каза той. — Цялата проклета индустрия обслужва единствено хората, които и бездруго са слаби и красиви. Като теб и Ем. А какво да правим ние, останалите? — оплака се Джордж. — Има ли някъде спортна зала, в която да не се срамуваме от телата си? Място, където да тренираме с тежести, без наоколо да се мотаят куп тийнейджъри с физиката на Арнолд Шварценегер, които да се подхилкват?

— Аз…

— Да подвикват: „Слизай от уреда, дебелако“ — горчиво добави той. — И да те питат дали не си изял и техния пай?

Прикрих усмивката си.

И тогава ме осени гениална идея.

— Джордж! — възкликнах аз. Скочих от стола си и го целунах по бузата. — Джордж, това е! Ти си направо гений!

Погледна ме озадачен.

— Няма да работя като обикновен инструктор — обясних аз. — Ще поема специални курсове. Само за хора с наднормено тегло. В много дружеска атмосфера, без никакво осъждане на другите. Ще я караме по-бавно и леко, за да е приятно на всички. И… можем да направим и курс за деца. Напоследък има толкова много дебели деца, на които връстниците в училище се подиграват… ами ако направя специален курс за тях? Забранен за кльощави хлапета!

— Страхотна идея — отрони Джордж. — Да ги откъснеш малко от компютърните игри, нали така?

— Компютърните игри ли… не! — плеснах се по челото. — Ще им позволявам да играят компютърни игри! Само най-новите версии, които родителите им не искат да им купят. Ще накарам някой да свърже няколко от колелетата за тренировки с най-страхотните игри и ще могат да играят само ако въртят педалите. Ако искат „Дуум 3“, ще трябва да тренират! Толкова ще се забавляват, че дори няма да забележат. Това ще бъде моят специалитет. „Тренировки, които дори не забелязваш“! — възкликнах възбудено. — Като на… батут! Децата обожават батута! Той е страхотен за физически упражнения. И ролери… — поспрях за миг. — Ако успея да намеря зала с пързалка… сигурно има такава все някъде! — не исках да се предавам. — Само си го представи!

— Луси! — обади се Джордж. Вече не изглеждаше толкова отегчен. По-скоро беше въодушевен. — Знаеш ли, смятам, че идеята е гениална. Прекалено е добра, за да я отстъпиш на някой друг.

— Но аз нямам пари, с които да направя собствена спортна зала — изтъкнах аз.

— Можеш да намериш — каза Джордж. — Да вземеш заем.

— Не познавам никого с излишни един милион лири. А ти?

— От банката, от банката! — възбудено поясни той. — Ще представиш бизнес план. Бива те в писането. Нали все пишеше онези рецензии. А аз мога да подготвя финансовата обосновка на идеята. Не съм само лицензиран земемер — с нотка на гордост обясни той. — Освен това съм и квалифициран счетоводител.

Никога не бях си представяла, че ще се въодушевя толкова от думите: „Освен това съм квалифициран счетоводител“. Но се трогнах дълбоко. Джордж май смяташе, че може да се получи нещо хубаво. А той… какъвто и да беше Джордж, все пак беше много консервативен по отношение на бизнеса. Щом той си мислеше, че начинанието ще има успех…

— Имаш предвид заем за започване на бизнеса.

— Ще купим някой промишлен обект — продължи той. — И ще го оборудваме като спортен комплекс. С нови машини и уреди с…

— … „Дуум 3“.

— Точно така. И батути. И останалото, което изреди. Забавни уреди — поспря за малко. — Знаеш ли, единственият път, когато наистина отслабнах малко, беше, когато карах ски. Защото много ми хареса!

— В това е разковничето. Ако направим така, че хората да не се срамуват от телата си…

— И да не им е скучно.

— В Америка имат най-различни забавни уреди — казах аз. — Например изкуствени скални стени, по които да се катериш. Разбира се, има меки дюшеци и въжета, така че да не се нараниш.

— Звучи прекрасно — нетърпеливо се обади Джордж.

— И може да направим и ледена пързалка!

— Едно по едно — отсече той. — Ледените пързалки са ужасно скъпи.

— Наистина ли смяташ, че ще се получи? — попитах аз.

— Бих се записал в такъв курс — простичко заяви той. — А ти?

Разбира се. Да играя „Дуум“, докато карам колело? Да скачам на батут? Да се катеря по скали? Звучеше много по-добре, отколкото някакъв си скучен курс по аеробика.

— Ще направя съблекалните много приятни — казах аз. — С приглушена светлина, без ярки лампи на тавана, които да подчертават целулита. И ще има плувен басейн с водни пързалки. И водовъртежи!

— Искаш ли партньор? — попита Джордж, като ме гледаше… трепетно. Гледаше ме нервно! Сякаш бях бизнес гений като Ричард Брансън9.

— Разбира се, Джордж — отвърнах. — Няма да се справя без теб. Ако говориш сериозно, разбира се.

— Напълно сериозно — заяви той. — Мислех си да почина една година от бизнеса и да обикаляме по света. Да посетим Тайланд. Да заведа Ем до пазарите на скъпоценни камъни в Бирма…

Погледнах го с възхищение. Какъв потаен човек!

— Но това е много по-забавно — продължи той. — Може дори да отслабна малко!

Баща ми влезе при нас с табла, на която имаше чай и кифлички. Малко недопечени отвътре, но бях свикнала да ги харесвам и такива.

— Как върви речта, Джордж? — бодро попита той, като ме погледна строго.

— Страхотно! — ентусиазирано извиках аз. — Джордж е истински гений, татко.

— Луси е гений — заяви Джордж.

— Двамата ще започнем общ бизнес, татко! — не се сдържах аз. — Ще станем предприемачи в сферата на фитнеса!

— Чудесно, скъпа — спокойно отвърна татко. — Вземи си кифличка, Джордж.

— Не бива — с копнеж в гласа отказа Джордж и потупа корема си.

— Вземи си кифличка, Джордж — настоях аз. — Добави си и сметана. След чая ще излезем на разходка с теб. Човек не може да отслабне, ако мисли за това като лишаване от всичко, което обича.