Той въздъхна тежко, размърда бедра.

– Изабел!

Гласът на Александър беше измъчен, потта лъщеше на гърдите му. Членът му трепереше над корема. Беше се свил от леденото шампанско, но сега отново беше станал голям и твърд. Тя бавно пъхна дръжката на камшика в себе си. Късата дръжка беше груба и набраздена и всъщност страшно възбуждаща. Тя си играеше с камшика, вкарваше го и го изкарваше, като едновременно се галеше с другата ръка, чак докато Александър не задърпа въжетата с такава сила, че цялото легло се разтресе.

Изабел свърши мощно и със стон. Извади дръжката, изправи се, наля шампанско и поднесе чашата към устата му.

– Пий – нареди.

Той наведе глава и залочи бясно, разсипа доста.

– Добро момче – потрети тя, наведе се, целуна го по устата, ухапа го по устната, облиза гърлото му.

– Отвържи ме веднага. Ще полудея.

Александър не беше покорен мъж. Да доминираш над него беше малко като да се опитваш да опитомиш ядосан бик или див жребец, нужна беше едновременно психическа и сурова сила. Беше трудно, но това му беше вълнуващото. Да разчиташ емоциите по лицето му и да се опитваш да предвидиш реакциите му. Да виждаш съпротивата му, да го притискаш да приема заповедите ти. Но той вече заслужаваше да получи каквото искаше. Освен това тя жадуваше за него.

Протегна се към шарените опаковки, които беше наредила на нощната масичка, взе една кафява и разкъса фолиото. Разнесе се лек аромат на какао. Сложи му презерватива с една ръка. Искаше ù се да го направи с уста, беше гледала клипове с жени, които поставят с уста презервативи на изкуствени членове и дори сама беше пробвала. Затова беше купила такива с различни вкусове. Но се оказа трудно и хлъзгаво и не се беше чувствала ни най-малко секси, затова предпочете да го направи с ръце. Пробва различни вкусове, хареса ягодата, погнуси се от ментата и накрая се спря на шоколада. „Какво ли не правиш, за да си разшириш кръгозора“, помисли си тя, помилва го и го придърпа към себе си. Бедрата му се изпънаха толкова силно, че за малко да я изхвърлят от леглото. Тя го изгледа строго:

– Лежи мирно.

– Не мога – изсъска той.

– И престани да дърпаш лентата – продължи тя остро. – Ще се нараниш. Ако не можеш да правиш каквото ти казвам, ще…

Той започна да се дърпа.

– Ще слушам, ще слушам. Върни се. Боже, върни се, моля те.

Тя целуна гърдите му, леко захапа халката. Той лежеше послушно. Но беше изпотен, челюстите – стиснати, и тя усети, че го е пришпорила докрай.

– Сега ще те развържа – обясни. – Но няма да мърдаш, докато не ти кажа. Ясно?

Той кимна.

Тя развърза едната панделка. После другата. Задържа поглед в очите му. Бяха станали почти черни, но лежеше точно както му беше заповядала. Тя се плъзна над него, нагласи тялото си. Той затвори очи.

– Толкова си близо, нали – промълви тя. – Искаш ли да свършиш?

– Боже, да.

– Още не.

Започна да го язди, бавно, знаеше, че той иска тя да се движи по-грубо и по-бързо, знаеше, че използва цялата сила на волята си, за да продължи да ù се подчинява.

Тя спря.

От гърлото му се отрони ръмжене. Но не помръдна. Тя опря длани на раменете му, пак започна да го язди бавно.

– Сега – каза само.

Усети как целият баланс на силите се преобърна за миг, все едно беше стъпила върху люшкащ се леден блок, който в един момент се поколеба и после се прекатури в бездънните дълбини. Ръцете на Александър се размърдаха толкова бързо, че тя дори не ги видя. В едната секунда решаваше тя, в следващата я беше хванал за бедрата, беше я повдигнал леко и после я беше съборил. Той се изтласка навътре с такава мощ, че тя изпъшка. Ох, колко ù харесваше, когато той поемеше контрола!

Остави се да бъде надвита от освободената му енергия, просто се хвана за него, докато той я мяташе из леглото, търкаляше се отгоре ù, стискаше ръцете ù, дърпаше ги нагоре, като същевременно усука краката ù около кръста си, пак влезе в нея, изчука я грубо, бясно, потно. Свърши с крясък и тя също свърши, все едно беше най-лесното нещо на света да получи още един оргазъм.

Веднага след това той се строполи до нея, дишаше на тласъци, стенеше.

– Добре ли си? – попита тя.

Той отговори, като се обърна към нея, грубо зарови лице в гърдите ù, обгърна я с ръце и започна да се тресе. Тя го галеше внимателно по косата и чакаше реакцията. След малко той се размърда леко, избърса си лицето с опакото на ръката. Тя го погали по косата, усети сърцето да се успокоява.

– Извинявай – каза той задавено.

– Не ми се извинявай. Знам какво е усещането. Няма за какво.

Той дишаше и тя усещаше ударите на сърцето му и двамата лежаха в мълчание. Апартаментът беше нависоко и отвън не долиташе нито звук. Освен може би някой самолет в далечината.

– Боже Господи! – проговори той най-сетне и тя усети по гласа му, че е дошъл на себе си. – Не знам какво да кажа. Беше… Напрягащо. Напълно различно от всичко, което съм изпитвал. – Той я погледна. – А ти беше като някакъв мокър сън.

– По едно време ми се стори малко ядосан – каза тя и затърси по лицето му някакъв знак за съжаление, че се е съгласил. Но той изглеждаше напълно спокоен.

– Така беше. И същевременно не. Извинявай, в главата ми е пълна каша.

– Не бях осъзнала колко е трудно да доминираш – каза Изабел, докато пръстите ù си играеха с косата му. – На моменти нямах представа какво да правя.

– На мен ми се стори, че имаш пълен контрол.

Гласът му вече беше напълно овладян и той се изтегна по гръб до нея. Тя се облегна на ръката, която ù подаде.

– Беше суперпоучително – продължи той след малко. – Оказа се много по-трудно да си в подчинената роля, отколкото си мислех.

Размърда се и изстена.

– Боли ли?

– Права беше, наистина си силна – засмя се той. – След това боли дори повече.

– Защото ендорфините напускат тялото. Единствената им функция е да маскират болката, спомагат да е приятно. Но когато напуснат тялото, болката се връща с пълна сила.

Изабел поруменя леко, не знаеше защо.

Александър я погледна, целуна я по челото.

– А ти как се чувстваш? Разкажи ми как беше за теб. Трудно ли беше? Забавно? Знаеш ли колко секси изглеждаше?

– Хубаво ми е. Но малко странно. Сякаш съм се разголила.

– Питам се кога ще започнеш да ми вярваш.

Тук обаче Александър грешеше, тя му вярваше, поне що се отнася до секса. Повече, отколкото беше вярвала на когото и да било. Беше приятно. И плашещо.

Той я погали по ръката, целуна я нежно, мълвеше колко е мека и нежна, и секси, и идеална, всичко, което тя имаше нужда да чуе. Тази нежност… Той беше невероятен любовник, никога не се бе съмнявала. Но беше и добър човек в толкова много отношения. Ставаше ù все по-трудно и по-трудно да помни колко са различни двамата и колко противоположни са каузите им.

Затвори очи, искаше да съществува единствено тук и сега.

Негов ред беше да я милва по косата.

– Хубаво е – промълви тя.

– Да, харесва ти да те галят по косата. Разкажи ми нещо за себе си, което не знам. Нещо, което никой не знае.

Дишаше върху кожата му, усещаше пръстите му в косите си, умели, нежни, и думите дойдоха от само себе си:

– Понякога така ми писва от работата на терен, че ми се иска просто да легна и да умра.

Тя замълча, смаяна. Не беше съзнавала, че се чувства така. Думите просто излязоха от устата ù, без да ги е мислила.

– Сериозно ли? – Гласът му издаваше любопитство. – Мислех, че си създадена за това. И всички използват думата „легендарна“ поне по веднъж, когато говорят за теб. Защо се чувстваш така?

Понякога я спохождаха – ако трябваше да бъде супер-суперчестна – моментни мисли, които бързо потискаше.

Може би има нещо друго за мен.

Целия си живот бе подчинила на чуждите нужди. Нямаше семейство, нищо, което да я задържа у дома, дори постоянна работа. Намираше някакво достойнство в това – да може да замине по всяко време, винаги беше смятала, че това иска от живота. Но дали всъщност не го беше правила заради себе си? Дори не смееше да си го помисли.

– Веднъж ме плениха – каза бавно, поглади с пръст златната му халка, подуши кожата му.

Възможно ли е да се пристрастиш към нечий аромат? Вкус? А какво става, ако се пристрастиш, а после се наложи да се откажеш? Дали животът щеше да загуби цвят и смисъл? Или щеше да свърши?

Александър се вторачи в нея:

– Не си ми го казвала. Кога? Къде?

– Миналата есен. В Либерия. Стана толкова бързо. Изпаднах в паника, всичко обърках. Бях толкова ужасена, никога не съм си мислела, че е възможно. Заловиха ме на една пътна блокада и ме завлякоха нанякъде.

– Но нали не са те…

Александър млъкна, но тя разбра какво има предвид. Всички винаги се питаха същото.

– Изнасилили? Не. Пуснаха ме веднага щом разбраха, че съм лекар. Нямаха интерес към мен. Там цареше хаос, безброй воюващи групировки, беше грешка.

Но часовете, през които беше седяла с насочен към лицето автомат, бяха наистина много страшни. Тя потръпна несъзнателно. Александър я стисна по-силно и Изабел се облегна на него, позволи си да бъде малка и нуждаеща се от закрила.

– Но защо не каза нищо? Не може да не ти се е отразило.

– Никога не говоря за това. Само Лейла знае. Затова държеше да ме прати на онзи курс за безопасност. Странното е, че сега, като ме евакуираха от Чад, спомените пак нахлуха. Не знам, може би не съм за тази работа.

– Може би искаш нещо повече от живота?

Тя пак затвори очи. Боже, не можеше да говори с него какво иска от живота! Не още, не сега.

Искаше семейство. Деца. Дали не беше себично? Да иска неща за себе си, когато може да помогне толкова много по света?

– Сигурно – каза само. – Разказвала ли съм ти за Мариус?

Да, децата като Мариус бяха основната причина тя да продължава.