Изпрати му целувка и затвори.

Получаваше се. Тя го виждаше, усещаше го във вените си. Той беше като голяма риба на корда, която тя навиваше много бавно и много внимателно. Държеше точната доза напрежение. Не позволяваше нищо да се обърка. Балансираше, все едно играеше на някакъв психологически шах. Мъже като Маркъс не искаха златотърсачка, но искаха тя да остане впечатлена. Искаха да се изфукат. И работата й беше да влезе в ролята на признателна публика, на лъскаво огледало, което отразяваше Маркъс Броудър — мъжа, който той беше, който той искаше да бъде. Тя никога не се престори на преситена от състоянието му, но пък и не си даваше вид, че го преследва. Кейт беше заета с приятелите си, с малката си работа, със собствения си живот. И на Броудър това му харесваше.

А сега искаше да спи с нея. И Кейт беше готова. От седмици се подготвяше психически. Тя бе имала много мъже и срещи, но нямаше голям опит със секса. Винаги беше много предпазлива, като рядко се бе раздавала докрай.

Но не беше девствена. И макар че избягваше да си го признае, да погледне истината в очите, бе научила това-онова за мъжете, особено за властните заможни мъже, тези, с които се появяваше по партитата. Сексът не беше достатъчен за мъже като тях — но беше задължителен. Имаше просто прекалено много конкуренция там навън, прекалено много секси мадами, които бяха готови да се отзоват при най-малкия сигнал. Когато се появеше точният мъж, той щеше да иска секс. И то много секс.

Кейт обмисляше как ще се държи с Маркъс. И да беше неопитна, той нямаше да разбере. Тя трябваше да е дама пред обществото, но между чаршафите да кипи от страст. Беше чела книги, бе разговаряла с момичета от офиса, бе прекарала няколко срамни часа в интернет, припомни си преживелиците си от предишните си връзки; Маркъс щеше да има нужда от ентусиазъм, умения, чувство за забранено и щеше да го иска често. Днешната трофейна съпруга вероятно беше различна. Не можеше да си пълна празноглавка. Но едно нещо никога нямаше да се промени. Госпожа Маркъс Броудър определено трябваше да е прелъстителка от световна класа. Иначе нямаше начин да влезе през вратата.

Така че тази вечер тя беше готова. Наля си една изстудена чаша шампанско за успокоение на нервите. Само една обаче — пияните жени не бяха секси. Но имаше нужда да се отпусне. Това трябваше да е представлението на живота й и започваше от момента, в който лимузината я оставеше пред жилището му.

Кейт се появи на срещата във впита по тялото рокля от тъмнорозова коприна, която изглеждаше почти като излята върху загорялата й кожа. Тя се възхити на просторния му апартамент с неговите огромни довоенни прозорци и извисяващи се тавани, с хилядата квадратни метра — колкото широчината на сградата — първокласен нюйоркски хоризонт, със зеленината на Сентрал Парк, простираща се под тях, и с всички най-съвременни удобства, зазидани в стените и скрити под дъсчения под и зад напречните греди. Мястото изглеждаше антично, но със сигурност функционираше по съвременен начин. По дяволите, не се налагаше да симулира захласа, в който бе изпаднала. Апартаментът беше наистина поразителен. Това е най-хубавата любовна игра, каза си тя. И когато икономът на Маркъс им сервира вечеря a deux21 — стриди, свежа салата от раци, перфектно шампанско „Шабли“ и италиански сладолед, поръчан специално от най-доброто местенце в Рим: с вкус на круша и ябълка и лека заливка от черен шоколад — Кейт се постара да обърне внимание на всичко — от вкусовете до европейските сребърни прибори от осемнадесети век.

Тя изпи още една чаша вино, сервирана с основното ястие, последната за вечерта — колкото да не се опияни, но достатъчно да я накара да се отпусне, да се отърве от задръжките си и да се фокусира върху Маркъс Броудър. Той беше привлекателен по онзи хищен, арогантен начин. Може би нещо липсваше наистина, но Кейт бе склонна да си затвори очите за подобни дреболии. Никой не беше съвършен. Маркъс беше малко по-кльощав за вкуса й, но тя се опита да си каже, че всъщност е слаб и жилав. Като гладка и гъвкава пантера, която я дебнеше. Лицето му излъчваше сила и целеустременост, очите му бяха приковани в нея. И той знаеше точно каква награда представлява. Когато я заведе в спалнята — още една великолепна огромна стая, украсена с ренесансови гоблени и безценни антики, тя свали бавно шала от раменете си, усмихна се и разкопча ципа на малката си копринена рокля, при което тя се плъзна по тялото й и се свлече на купчинка около обувките й „Лубутен“.

Разкри пълната й голота. Нямаше бельо. Нищо.

Броудър се стъписа. За миг Кейт почувства прилив на абсолютен триумф. Наистина го беше изненадала. Той не можеше да помръдне, не можеше да говори. Тя изправи гръб — линията на гърдите й бе красиво издигната, а твърдият й закръглен задник леко се издаваше — и като вдигна арогантно единия си крак, изрита роклята настрана и застана така. Гола. Високи токчета. Дълга руса коса, спускаща се по гърба й.

— Света Дево — изпъшка Маркъс Броудър. Той беше възбуден. Личеше си и през дрехите му. — Желая те. Трябва да те имам.

Кейт събу обувките си и се покачи върху покривката от китайска коприна, която покриваше английското легло с балдахин. Легна по гръб и разтвори краката си.

— Чудесно. Ела и ме вземи.

Той го направи. И след това нищо не можеше да ги спре.



Кейт мислено описа онова, което почувства, като незначително. Всъщност у Маркъс нямаше нищо нередно — никакви деформации, никакви недостатъци. Тя може и да не усети кой знае какво, но какво от това? Щеше да го преживее. Страхотният секс вероятно беше мит, каза си, фантазия, измислена от мъжете за порнофилмите, в които на жените им харесваше толкова, колкото и на мъжете. Тя се опита да пренебрегне чувството на облекчение, което изпита, когато Маркъс изпъшка от удоволствие и приключи. Имаше много вълнуващи утешения, за които можеше да се сети — завистта в погледите на другите жени, лимузините и частните самолети, разкошните жилища и първокласното шампанско, подаръците във вид на скъпи бижута от „Тифани“ и „Даус Масо“, които той се опитваше да й подари и които тя винаги отказваше. Това беше животът, за който винаги бе копняла, за който майка й бе мечтала, струваше си всички усилия, които бе вложила. Включително изпълненията в спалнята.

Не беше ли това, което жените винаги правеха? Не беше ли това великата негласна тайна на живота? Сексът представляваше билетът, цената на приемането. И умната жена я заплащаше, без да се оплаква. Нямаше никакъв смисъл да се мечтае за нещо по-добро.

Маркъс имаше нужда тя да бъде страстна и Кейт не обърна внимание на опасенията си. Тя изпълни всичко, което се очакваше от нея. Изигра ролята си на сексбогиня. Хей, може би един ден и на нея щеше да започне да й харесва толкова, колкото на него. Но засега, каза си, щеше просто да се придържа към ролята си…

Тя го изненадваше на обществени места. Появяваше се на благотворителни балове, след което го повличаше в някоя тоалетна, където го задоволяваше. Навеждаше се към него по време на някоя скучна благотворителна вечеря и прошепваше някаква фантазия в ухото му, след която той не смееше да стане от мястото си. Готвеше му вкъщи, а после, докато Маркъс унесено се занимаваше с телефона си, тя се събличаше и му сервираше храната чисто гола. Винаги измисляше нещо ново, нещо свежо. Той беше очарован, задоволен, впечатлен. Тя влагаше въображение във всичко. И Маркъс Броудър й отвръщаше подобаващо. Появяваше се в офиса й, за да я заведе на вечеря — със самолет в Париж. Напълни апартамента й с жълти рози, когато тя му бе споменала мимоходом, че те са любимите й цветя. Тъй като Кейт не приемаше бижута, той й изпращаше многозначителни малки подаръци — книги, парфюми, дузина гевречета от любимия й магазин в комплект с пушена сьомга, пристигнала същата сутрин директно от Шотландия. Той беше внимателен към нея и в леглото, играеше си с нея, галеше я, прегръщаше я, когато свършеха. И Кейт никога не му отказваше. Беше на разположение и се стараеше да изглежда ентусиазирана. Все пак това беше огромна възможност — всеки път, щом той се протегнеше към нея — и тя я сграбчваше.

Кейт действаше не само на територията на спалнята. Тя се запозна с майката на Маркъс, единствения му родител, настанена в елитен старчески дом в Бевърли Хилс; възрастната дама беше резервирана и само кимаше срещу Кейт, сякаш почти не й обръщаше внимание.

— Тя не е съвсем с всичкия си — обясни Маркъс. Беше нервен, сякаш нямаше търпение да си тръгнат. — Умът й блуждае. Няма да разбере коя си. И мен не разпознава през половината от времето.

— Често ли я посещаваш? — попита плахо Кейт.

— Идвам всеки сезон. — Лицето му показваше, че тази задача не му е много по сърце. — Истината е, че тук е щастлива. Плащам за денонощни грижи, тя има приятели. Има лекари, които я посещават, проверяват обслужващия персонал. Поначало никога не сме били близки.

— Трудно детство ли си имал?

— Баща ми беше счетоводител. Мама се занимаваше повече с него, отколкото с мен. — Той вдигна рамене. — Всичко беше нормално, предполагам. Но никога не сме били кой знае колко сплотено семейство, нали разбираш?

— Можем да идваме по-често. Мога да летя дотук…

— За нея е изморително. Изтощително. — Кейт погледна възрастната жена, която вече говореше на една от сестрите. — Истината е, че не обичам да я виждам такава. За мен е болезнено. Не знам дали има полза за някого от тази работа.

— Разбирам — кимна Кейт.

Маркъс за първи път й говореше толкова емоционално и тя не бе съвсем сигурна как да реагира.