Майка й й бе казала да се омъжи за пари, да се омъжи добре. Никога да не пренебрегва предимствата, които може да й предложи един богат мъж. И тя го бе направила, може би малко по-късно от плануваното, но бе успяла. Всички тези години в училище и в колежа. Всички онези внимателно подбирани рокли и питиета с бяло вино в най-елитните барове на града. Беше спечелила, беше постигнала целта си. На децата й никога нямаше да се наложи да работят, да се тревожат за наеми и за училищни такси. Когато Кейт погледна към Маркъс в онзи момент, тя се надяваше наистина да го обича. Защото той олицетворяваше мечтите, нали? Не беше ли така?

Пръстените блестяха на ръката й. А Маркъс беше красив, властен, безумно богат. Перфектният младоженец. Нищо не можеше да се обърка, разсъждаваше трескаво Кейт, абсолютно нищо.

Дори не искаше да се обади на Емили. Ем можеше да не одобри постъпката й, а тя не искаше нищо да помрачи деня й. Утре щеше да е достатъчно скоро. През първия си ден Кейт Броудър — точно така, помисли си тя, Кейт Броудър, госпожа Маркъс Броудър — бе решена да не позволи нахлуването на никаква негативна мисъл.

Маркъс я поведе нагоре по стълбите. За по-голямо уединение той бе наел целия последен етаж на хотела. Те се любиха в огромния апартамент с изглед към града, после отидоха на обяд a deux в ресторант-градината на покрива, която беше единствено на тяхно разположение. Кейт преливаше от вълнение. Едва можеше да се храни. Постара се да изслуша всичките планове на Маркъс и да не излага собствените си идеи. Нямаше да е добре той да си помисли, че след като е получила пръстена си, изведнъж е решила да започне да се налага. Тя се ограничи до това да го гледа с обожание и да движи голото си стъпало нагоре-надолу по крака му под масата. Щеше да е готов отново за секс след около час, реши тя. Изведнъж съзнанието й проумя промяната — от секси класно гадже до идеална съпруга, изпълнена с достойнство пред външните хора, гореща и страстна пред Маркъс, когато бяха сами. Сега той беше нейна територия и тя играеше вече в защита, а не в нападение, но все още се бореше.

Имаше много красиви млади жени в Америка. А Маркъс Броудър вече бе женен за четвъртата си съпруга. Дори и днес тя не биваше да има илюзии.

— Значи тази вечер ще се нанесеш.

— О. Да, разбира се. — Кейт се намръщи леко притеснена. — Ами нещата ми?

— Нещата ти? Имаш предвид тези от апартамента ти?

— Да. Дрехите ми… Имам някои книги, лаптопът ми, мебели…

Той се засмя.

— Ще изпратя някой асистент да събере всичко в торби и да го дари на организацията „Добра воля“.

Кейт примигна.

— Какво? Но обувките ми, дрехите ми…

— Ще ти вземем нови.

— Скъпи, някои от дрехите ми са хубави дизайнерски рокли…

— Хубави? Всичките са конфекция — заяви Маркъс с пренебрежение. — Жена ми пазарува от колекциите. А обувките ти, е, нека просто ти вземем нови. С мен започваш на чисто. Не искам да внесеш вкъщи прекален безпорядък.

— Добре. Благодаря, скъпи — каза Кейт. През тялото й се разля гореща вълна. Да дари всичко за благотворителност? Да започне на чисто с колекциите висша мода? Чисто нови обувки и всичко, което си пожелае? Зачуди се дали да не се ощипе. Боже, да можеха съученичките й да я видят сега!

— Тогава ще си взема само лаптопа. В него има няколко проекта, над които работя…

— Работиш? — Той се засмя. — Искаш да кажеш, че все още не си напуснала работата си?

— Ъ, не.

— Ще се обадя на Флор вместо теб.

Кейт нервно прокара език из вътрешността на устата си.

— Не смяташ, че трябва да работя ли?

— А ти смяташ ли? — отвърна й с въпрос той. — Да се бъхтиш за четиридесет хиляди годишно? Така че да можем да имаме сто милиона и четиридесет хиляди долара? — Той повдигна вежди и Кейт леко се сконфузи, почувствала се нелепо. — Може да съм луд, но предпочитам да имам жена, която да е свежа и готова да ме посреща вкъщи всяка вечер. Или която да е на разположение за обяд, ако поискам. Това не ти ли звучи много по-забавно?

— О, да. — Тя се усмихна и прокара ръка нагоре по бедрото му.

Сервитьорите на заден план се размърдаха.

— Не се безпокой. — Той сякаш четеше мислите й. — Много ще ти хареса. Да ходиш на пазар, където си поискаш. Да се запишеш на курс по пилатес. Да ходиш на фризьор. Остави другите жени да робуват в офисите — ти ще си лежиш на масата за масаж в някой СПА център на Пето авеню, докато двама терапевти масажират гърба и прасците ти. Повярвай ми, за това хората работят цял живот и дори тогава повечето не успяват да го постигнат. Ти просто намери краткия път, скъпа.

Той вдигна глава, огледа се и моментално, почти тичешком, пристигна един сервитьор. Хората край Маркъс винаги правеха така — готови да скочат и изпълнят всяко негово желание.

— Десерт, сър?

Той кимна.

— Ще взема лимонов сладолед с ягодов сос.

— А за госпожата?

Кейт обмисли идеята за лимоновия сладолед. Звучеше й много добре под палещото слънце на Невада. Но Маркъс я гледаше с повдигнати вежди. Не биваше да си помисли, че тя ще се отпусне, ще надебелее, ще изгуби форма.

— Само един освежаващ ментов чай — каза накрая. — Без захар.

— Да, госпожо. Веднага.

Маркъс се усмихна одобрително.

— Права си, Кейт. Ще бъде идеално.



Тя се обади на Емили по пътя към къщи от телефона в самолета, намиращ се на гърба на седалката й. Нямаше нужда да се тревожи — най-добрата й приятелка я подкрепяше, както винаги. Каза й, че се радва за нея.

— Постигна каквото искаше, Кейт. Харесваш ли го?

— Обичам го — обяви Кейт с признателност. Молеше се това да е истина.

— Тогава всичко е чудесно. А и повече няма да ти се налага да търпиш Флор… Помисли за това!

Кейт мислеше за това. Тя се огледа и видя Маркъс в предната част на самолета, където работеше нещо на тънкия си като вафла лаптоп.

— Значи смяташ, че е нормално? Да не работя? Знаеш ли, Флор много ще се зарадва, че няма да си има работа с мен. — Кейт прехапа устни. — Много е странно, някак не ми се ще да й доставя това удоволствие.

— Не се самозаблуждавай. Флор ще се пръсне от завист. И ще се уплаши, че може да й навлечеш неприятности с шефа.

Това беше вярно. Но Флор щеше да се притеснява от нея по-скоро като съпруга. Защото тя повече нямаше да гледа на Кейт като на някаква бизнес заплаха. Ако изобщо някога я бе смятала за такава. И Кейт се изненада колко много я жегваше тази идея.

— Да не си мислиш, че Флор не иска онзи апартамент на Пето? Или онзи камък на пръста си? Стига, ти си това, което списанието й продава. Погледни го по този начин. Тя през цялото време тайничко се е надявала Маркъс да те зареже. Знаеш, че е вярно.

— Да. — Знаеше. Кейт издиша. — Права си, разбира се, че си права. Но, Емили…

— Не вярвам на ушите си. — Боже, телефонът си го биваше. Ем звучеше така, все едно беше в съседната стая. — Кейт, ти бе планирала това още откак влезе в пубертета. Даже от преди това. И сега, след като го постигна, не го искаш?

— О, искам го — отвърна твърдо Кейт. Да, в това нямаше съмнение. Частните самолети още повече й харесваха сега, когато се возеше на тях в качеството си на… госпожа Броудър. Пръстените проблясваха лудо на слънчевата светлина, струяща през прозореца, докато летяха над облаците. — Може би съм алчна. Просто искам всичко това, както и предишния си живот.

— Скъпа. — Разумният тон на Емили я свали обратно на земята. — Казваш, че обичаш Маркъс, нали? Тогава просто се наслаждавай. Направи го щастлив. Винаги си твърдяла, че не искаш да работиш. Получи каквото желаеше. Ако той смята, че не бива да се изморяваш, послушай го. Работата ти е Маркъс Броудър, а според слуховете той е много взискателен шеф.

Кейт се засмя на висок глас и от другата страна Маркъс я погледна и й се усмихна. Тя снижи гласа си.

— Както винаги си сто процента права. Много ти благодаря, Ем. Моля те, забрави, че съм казала нещо. Искаш ли да обядваме заедно утре? Или във вторник?

— Когато кажеш. — По гласа й си личеше, че се усмихва — Ти черпиш.



Срещнаха се за обяд в „Суши Гари“ в Горен Уестсайд — скъпо, но не чак до безобразие. Кейт вече се опитваше да избира такива заведения, в които смяташе, че Емили ще се чувства комфортно. Докато излизаше с Маркъс, не й беше лесно… Маркъс се хранеше само в най-добрите и не му пукаше дали на Емили й е удобно. Всъщност изобщо не му пукаше за Емили.

— Както ти казах, фактът, че си сираче, е плюс.

Той се усмихваше, но думите уплашиха Кейт, както и остротата на гласа му.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита тя безгрижно.

— Сещаш се. Че идваш без други хора, привързани към теб. Имам предвид, че аз имам много приятели.

Той нямаше никакви приятели, доколкото можеше да види Кейт. Имаше много бизнес познати, както и тя… а Маркъс Броудър живееше на много по-високо ниво. Компанията му за вечеря включваше изпълнителни директори, конгресмени, сенатори, влиятелни личности от манхатънската сцена. Той веднага й бе дал ясно да се разбере, че в живота им няма място за приятелките, с които Кейт преди бе излизала на обяд, момичетата, с които се бе срещала и които вече бяха безполезни, след като бе омъжена, жените от офиса на „Кюти“, странното момиче от годините й в колежа. И Кейт не възрази. Никоя от тях не означаваше нищо за нея. Но за разлика от Кейт, Маркъс нямаше най-добър приятел, истински приятел, с когото да излиза. Тя се опита да му обясни, че Емили е специална.