— Кой е този?

— Основателят на Фейсбук.

— А, ясно.

— Всички те си приличат по едно нещо. Може би по повече от едно. Всички те са богати, но всички все още работят. Имат повече пари, отколкото могат да похарчат, но са в офиса. Хей, знаеш ли кой още го прави?

Кейт вдигна рамене. Кафето беше толкова хубаво. Тя вдиша аромата на канела, който идваше от чашата на Емили.

— Маркъс Броудър — заяви триумфално приятелката й.

— Той защо не си стои вкъщи? Може да живее само от лихвата на инвестициите си, без въобще да му се налага да работи. Но както виждаш, не се спира. Виж, може да се включиш в някаква благотворителна дейност или нещо такова.

Кейт потрепери.

— Да ръководя някой от онези благотворителни балове? Не ми харесват онези хора. Нито вечерите, на които порцията струва пет хиляди долара. Ходя на достатъчно такива, Ем. Те са само извинение да си носиш бляскавите бижута. Социална проказа!

Приятелката й намали ход малко и изгледа проницателно Кейт.

— Какво му е лошото? Нали за това се бореше? Лъскавите бижута и дизайнерските чанти? Не ми казвай, че сега съжаляваш.

— Няма нищо нередно в имането на пари. — Кейт объркано прокара ръка по вълнената си шапка. — Не знам какво ми става, по дяволите. Само дето съм отегчена и определено не искам да бъда някаква благотворителна покровителка.

— Тогава направи компромис. Ела да работиш в „Лъки“ — никой не може да сглобява фото истории като теб. Всъщност, откакто спря да ни помагаш, тиражът ни малко спадна. Ти внасяше популистката нотка, докато аз съм твърде академична, нали разбираш? И ще даряваме цялата ти заплата за спасението на китовете или нещо такова. Това е благотворителност, без да се занимаваш с някакви глупави вечери. Как мислиш?

Кейт се ухили.

— Ще кажа да, моля.

— Ако искаш да го правиш както трябва, а не просто да се отбиваш в редакцията по обед, трябва да говориш с Маркъс.

Кейт кимна.

— Да. Ясно. — Тя си пое дълбоко въздух. — Сигурна съм, че той ще прояви разбиране.



Маркъс не прояви разбиране. Прояви единствено гнева си. Това беше първата им кавга.

— Жена ми не работи — заяви той равно.

— Това няма да е работа като да си изкарвам прехраната. Ще бъде благотворителност. Хайде де, скъпи — примоли се Кейт.

— Ще ходиш в офис. Ще работиш. Искаш да правиш дарения? Напиши чек.

Очите на Кейт се насълзиха. Боже, как й беше омръзнало постоянно да му се моли.

— Но, Маркъс, моля те. Емили ми е приятелка. Просто ще правя нещо, докато те чакам да се прибереш вкъщи.

— Да правиш? — Той присви очи. — Последния път, когато проверих, имаше много неща за правене в този град. Музеи. Галерии. Магазини. Салони за красота. Отиди на бейзболен мач или в проклетия зоопарк в Бронкс. Вземи и приятелката си, аз ще се изръся за билетите.

— Но тя работи. А аз съм отегчена — замоли се Кейт. — Не мога по цял ден да пазарувам.

— Никоя от предишните ми жени не е имала проблем с пазаруването — тросна се Маркъс. — И по тази причина не искам да се занимаваш с това. Хората ще кажат, че бракът ти с мен те отегчава.

— Добре. — Кейт преглътна буцата в гърлото си. — Аз… предполагам, че си прав, скъпи. Обичам те. — Тя искаше да си повярва. — Забрави за това.

Той веднага омекна.

— Оценявам, че разбираш. Виж, Кейт, ти си красива жена. Приятелката ти Емили… — Презрението бе изписано по цялото му лице. — Тя работи, налага й се. На теб не ти се налага. Тук си имаме всичко. Ти това искаше. Опитай се да му се радваш.

И тя се опитваше. През повечето време. Тренираше като луда. Измисляше модели на собствени рокли и ги даваше на манхатънските шивачки да й ги ушиват. Веднъж седмично работеше като доброволка в един център по грамотност за възрастни, като се стараеше да си е вкъщи, когато Маркъс се прибере от работа. И действително се отдаде на театрални представления, филми и изложби. Маркъс беше прав — човек наистина можеше да е много зает с правене на нищо, ако си го поставеше за цел.

Проблемът беше, че ненавиждаше това. И ненавиждаше Маркъс. Тя започна все повече да не понася присъствието му в леглото си. Въпреки че никога не му отказваше, Кейт не можеше да събере никакъв ентусиазъм за секс. И Маркъс забеляза. Студенината му нарасна. Кейт се виждаше с Емили тайно, без да казва на съпруга си. И след девет месеца Емили започна да й намеква, че трябва да поиска развод.

— Не си щастлива — вдигна рамене най-добрата й приятелка. — Кейт, ти опита. Очевидно не обичаш мъжа си. И дори не обичаш живота си. Виж, какво му е лошото да признаеш пред себе си, че си направила грешка? Може би има причина, задето позицията на госпожа Броудър се освобождава през две години.

— Не разбираш. — Кейт зачупи пръстите си с перфектно поддържани нокти. — Не знаеш какво беше, докато растях.

Емили я изгледа.

— Разбира се, че знам. Нали бях там.

— Не. — Вечно кипящата й от жизненост приятелка застана неподвижно като остаряла чаша шампанско. — Никога не си идвала с мен вкъщи, никога не си виждала наистина какво е.

— Защото ти не ми даваше — изтъкна нежно Емили. — Работеше нощна смяна.

— Не е това. Мама вече беше починала, когато станахме приятелки. Нещата бяха такива, каквито бяха, защото татко ни напусна и взе всичките си пари със себе си. Мама… — Кейт преглътна с усилие. — Мама не искаше и аз да имам такъв живот. Искаше да сключа добър брак, да се грижат за мен. Да не работя денонощно за мизерна заплата като нея. Бяхме близки… трябваше да бъдем. Нямахме си другиго. И сега Маркъс се грижи за мен.

— Той пише чекове — отвърна Емили. — Това ли е искала майка ти, Кейт? Наистина ли си мислиш, че това е било единственото нещо?

— Това беше основното. — Кейт беше твърда. — Можеш да си благочестива, колкото си искаш; без достатъчно пари няма нищо друго.

— Мъжът не е единственият източник на средства. А и никой не се нуждае от толкова пари, колкото има Маркъс.

— Мама щеше…

— Това не е животът на майка ти. А твоят. Искаш ли да чуеш скромното ми мнение? Трябва да се разведеш.

— Да се разведа! — Кейт потрепери от страх. Умът й бе погълнат от мисли как Маркъс може да я зареже и да си хване любовница, може би повече от една. И как тя щеше да се справи с това. Обвиняваше се, защото перспективата съпругът й да започне да излиза с друга или други би била въпрос на крайно безразличие към нея. Но тайничко приветстваше идеята, защото не й харесваше сексът с него, а така може би щяха да останат женени. Но чак пък толкова — тя, неизвестната Кейт Фокс от Бронкс, да се разведе с мултимилионера? — Няма да получа нищо. Има предбрачен договор.

— Ще получиш свободата си — изтъкна меко Емили. — Това е нещо.

Кейт се паникьоса. Помисли си как всичко това й бива отнето, частните самолети, дизайнерските обувки, роклите за по десет хиляди долара, билетите първа класа.

— О, Ем, не знам. Свикнала съм с този живот. Как да се върна?

— Ще бъдеш изненадана от способностите си. Може би енергията ти е съсредоточена върху грешната цел. Какво ще стане, ако я насочиш към друга?

Кейт се смути. Помисли си какво ще бъде без Маркъс в леглото и без да е необходимо да се справя с всичко това повече. И после си помисли какво ще е да остане без самото си легло и неговия ергономичен матрак „Калифорния Кинг“ или без елегантния кремав декор на стаята, която вървеше с леглото, или без огромния апартамент, който съдържаше всичко това. Представи си се как се безпокои за наема си и как не притежава нищо. И кой щеше да я наеме на работа? Маркъс притежаваше този град.

— Не мога. — Тя се оттегли в черупката си. — Просто не мога.

— Чудесно — каза Емили с онази нежност, която объркваше Кейт понякога. — Не те карам да правиш нищо насила. Щом не можеш, не можеш.

Разговорът разстрои Кейт. Същата нощ тя прави любов с Маркъс с най-голямата страст, която успя да събере. Той се усмихна леко, одобрително, и това беше огромно облекчение. Кейт не беше готова да заложи на себе си, не можеше да преобърне целия си свят наопаки. Беше получила страхотен шанс с Маркъс и нямаше намерение да го пропилее.

И тогава Маркъс Броудър срути целия този свят с гръм и трясък.

Девета глава

— Сигурно си се объркала. — Кейт се втренчи в Емили, а картонената чаша кафе бързо изстиваше в ръцете й. — Няма начин да го е направил.

— Напротив, има — отвърна с горчивина Емили. — Маркъс иска да купи „Лъки“. И го заяви съвсем ясно. Този път нямам избор.

Кейт поклати глава.

— Не може да е вярно. Не ми е казвал и думичка. Какво ти предложи?

— Условията са приемливи — вдигна рамене Емили. — Не са дори щедри. Просто приемливи. А на мен ще ми изплати обезщетение. Твърди, че ще търси нова насока за списанието и няма смисъл да запазва старото ръководство.

— Сигурно си се объркала — повтори Кейт. Ужасно чувство я жегна под лъжичката. Маркъс знаеше всичко за Емили, знаеше колко добри приятелки са. Не можеше да направи това, нали?