— Какво означава на всякаква цена? Това е просто едно издание; може би обещаващо, но… просто става въпрос за някакво списание.

— То подхожда на марката ми. Марката е по-важна. Както когато се пръскат допълнителни средства за някоя кинозвезда или прочут писател. Само се постарай офертата да стигне до него чрез посредник. Не ме намесвай. — Маркъс погледна към другите лица около масата. — Ако не се съгласи да продава, ще ги изхвърлим от бизнеса. Не позволявам на страхливи спекуланти да ме прецакват, разбирате ли?

— Имаш предвид рекламодатели, дистрибутори…

— Каквото и да е. Разполагаме с много пари в бранша. Откраднете авторите им. Утроете заплатите им. За нас това са жълти стотинки. Ще започнем конкурентно издание. Ще се наложи да продават, иначе загиват. Не става въпрос за проклетото издание, а за репутацията ни. Никой не може да ни тъпче.

Всички закимаха бързо. Никой не се осмеляваше да го предизвика за бившата му съпруга, за цената, която щеше да струва всичко това. Маркъс Броудър получаваше каквото поискаше. Освен това за него това наистина бяха жълти стотинки, нали?

— Дадено, Маркъс — обади се бившият губернатор. — Ще видя какво мога да направя. Всички ще се заемем с този въпрос.

— Добре. Свършете работата. И бързо. Искам нещата да са се задвижили до една седмица.

Маркъс се обърна и излезе. Те бяха неудачници, скъпо платени неудачници, и той нямаше никакво желание да стои и да бръщолеви тъпотии с тях.

Личната му асистентка, или една от тях, чакаше в коридора с палтото и куфарчето му.

— Госпожица Валдес е в колата, сър.

— Добре — изсумтя той. Лола Валдес беше приятелката му за уикенда. Той бе зарязал френската проститутка — беше твърде скучна. Лола беше с ярка външност и бе богата благодарение на своя корумпиран колумбийски чичо, който бе изпратил по-младите си роднини да изперат парите му в Щатите, да се изучат в най-добрите училища, да се смесят с елита. Беше пълно с подобни гангстери: руснаци, нигерийци, някои южноамерикански наркопласьори, контрабандисти на оръжие от Южна Африка и на мръсни диаманти от Сиера Леоне. Потомците на фамилиите с пари, придобити чрез бизнес средството, наречено автомат „Калашников“, идваха в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, където се смесваха и ставаха чисти. Лола се смееше често и в промеждутъците между ентусиазираните сесии в леглото, където тя послушно правеше всичко, което биваше поискано от нея, му казваше, че е чудесен. Носеше тесни рокли, гърдите й бяха големи и щръкнали благодарение на уменията на хирурга, а задникът й можеше да бъде сравняван с този на някоя стриптийзьорка от висока класа. Повечето богати мъже в града му завиждаха, че я е вкарал в леглото си, и това беше достатъчна причина да се размотава с нея. Засега тя се явяваше приемлив метод за освобождаване на напрежението.

Маркъс предположи, че Лола ще му омръзне след шест месеца. Дори вече се оглеждаше за заместничка. Проблемът беше, че цялата тази тъпотия се отразяваше зле на публичния му имидж. Вече не беше много млад; колко още можеше да издържи, без да е женен, без да остане женен? Всъщност не изпитваше желание да има деца. Но ясно осъзнаваше, че от мъж с неговото положение се очаква да има едно-две. Наследници на империята. С няколко бавачки и жена, която си стои вкъщи и знае мястото си, той би могъл от време на време да им подхвърля топката в двора, може би да им прочита по някоя приказка за лека нощ, след като се настанят по пижами и са готови веднага да заспят. За летните лагери, скъпите училища в града… можеше да се грижи съпругата му, която и да беше тя.

Но той нямаше никакво желание да се ожени за Лола. Нито за Луиз преди нея. Дори и да изготвеше най-железния предбрачен договор. Кой би търпял такива скучни кучки? Те бяха за чукане, само за развлечение.

Няколко пъти бе правил грешката. Преди нямаше значение, но вече започваше да му пука. Кейт Фокс щеше да е перфектната съпруга. Само да беше правила онова, което й се казваше, по дяволите. Млада, разкошна, стилна. На моменти забавна, винаги с подходящото държание, никога не му отказваше в леглото…

Докато не се намеси онова проклето списание.

Маркъс мълчаливо слезе с асансьора. Щеше да намери начин да се справи с всичко. Първо щеше да изпъди Кейт от града, после да намери някоя жена, някоя по-добра жена. И да се залови да я дресира, да я обучи да стане такава, каквато на него му се искаше.

Все още кипеше от гняв. Замисли се за Лола. Щяха да пътуват заедно в първа класа. Можеше да я накара да му духа още в колата. Щеше да затвори прозореца на преградата зад шофьора. Той щеше да разбере какво правят, но Маркъс не даваше и пет пари.

Тъкмо затова се возеше отзад, а шофьорът му го развеждаше напред-назад за трийсет и осем хиляди на година.

Маркъс се отдаде на мисли за големите цици на Лола и маслинената й кожа, за нейната сръчна, изкусна уста. Това щеше да свърши работа и временно да отвлече вниманието му от Кейт Фокс и противното й списанийце.



Слънчевата светлина струеше през прозорците, огрявайки леглото от всеки ъгъл. Кейт се размърда в съня си. За миг не разбра къде се намира. Беше на някакво удобно място; ергономичният матрак на леглото я обвиваше приятно. Чаршафите бяха чисто бели, прекрасно меки и свежи, а пухените възглавници прегръщаха русата й глава. Тя смътно усети косата си, разпиляна свободно, разпусната, а тялото й…

Тялото й беше голо.

Тя вдигна ръце да се пипне, прокара ги по топлите си гърди. Нямаше тениска, с каквато обикновено спеше вечер. Беше гола, чисто гола, и в…

В леглото на Дейвид Ейбрамс, подсказа й разумът й.

Тя бавно се обърна и видя, че е истина. Лежеше до него. Той спеше дълбоко на една страна, големите мускули на гърдите му бяха покрити тук-там с прошарени косъмчета. Лицето му беше спокойно; Кейт го загледа, изучавайки правия нос, квадратната челюст, късата, почти войнишка подстрижка. Нямаше нищо красиво в него. Просто беше мъжествен и толкова. Кейт погледна надолу към ръцете му, отпуснати върху леглото. Ноктите бяха грубо отрязани и имаше някой и друг мазол. Ейбрамс нямаше маникюр и вероятно спортуваше.

Единият му крак беше преметнат през тялото й. Дясното му коляно покриваше собственически бедрото й.

Той беше разкошен.

Завладя я страст, мудна, но настойчива, като кротка вълничка, разбиваща се в морския бряг. Кейт се изчерви от топлина и срам, спомняйки си действията му предишната вечер, как я бе накарал да му се отдаде. След първия си оргазъм той бе готов отново след петнайсет минути, но беше търпелив. Изслуша с половин ухо вялите й протести как не бива да правят това, колко е лоша идеята, за офис политиката, репутацията им, списанието им…

— Всичко е вярно. — Ейбрамс не спираше да я милва, леко прокарвайки пръсти нагоре-надолу по гърба й, подлудявайки я напълно, така че тя се извиваше в обятията му и го молеше да спре, а когато той спреше, го насърчаваше да започне отново.

— Можем да спрем, ако искаш. Но ти не искаш. Нали? Прав ли съм?

Кейт бе кимнала. Но той задържа погледа й. Нямаше да й позволи да се измъкне така лесно.

— Кажи го на глас.

— Не искам да спираме — прошепна тя.

— Тогава забрави за всичките си основателни причини. Ела тук. — Той я пое в ръцете си. — Леглото е насам.

Кейт не се съпротивляваше. Нямаше сили. Беше толкова хубаво; беше всичко, което си бе представяла, когато го гледаше, когато разговаряше с него. Може би идеята бе ужасна. Беше сложно…

Но тя не можеше да мисли, не можеше да говори. И не искаше. Светът й се бе смалил до силните му гърди, ръцете му, мускусния аромат на шията му, наболата брада по брадичката му. Той я пренесе през апартамента си със стабилна крачка. Тя видя една стъклена стълба върху медни подпори, която се издигаше до по-горен етаж, но не беше там, за да се възхищава на жилището му. Лицето й гореше от страст и срам и Кейт го зарови в шията му.

Тя по-скоро усети, отколкото видя, как той ритна вратата на една стая. И после го видя. Леглото му. Ниско, с огромни размери. Спалнята беше обширна, но не претрупана: рогозка вместо килим върху пода с индустриална настилка от загладен бетон; сгъваема дизайнерска маса с ергономичен стол; някакъв много скъп лаптоп с голям екран. Няколко снимки върху маса до леглото. На Кейт й се зави свят. Беше перфектно, спокойно, още медни и бежови нюанси, топли и слънчеви, омекотяващи функционалното пространство. Много луксозно, много пестеливо обзавеждане. Тя с изненада видя, че той е поставил огледала върху вратите на дрешника си; огромна, безпощадна отразяваща стена точно срещу леглото.

— Точно така. — Той сведе поглед към нея с широка усмивка. — По този начин мога да виждам всеки сантиметър от теб. И ти също.

— Не мога да гледам това — примоли се тя.

Той я положи нежно, много нежно, върху края на леглото. Беше възбуден, отново изпълнен с желание. Ръцете му се отместиха от гърба й, обхващайки гърдите й, спускайки се върху корема й, движейки се безмилостно, единият му пръст се озова в нея, докосваше я, дразнеше я, милваше я.

— О! О, моля те! Ах… — надигна се Кейт, като едва не изкрещя.

— Искаш го — каза той неумолимо.

— Да! О, Дейвид, моля те! Моля те!

— Тогава ще го направим по моя начин. Обърни се. По корем. Вдигни глава; искам да гледаш…