Боже. Той прокара ръце през косата си. С никоя от другите си жени не бе изпитвал такова удоволствие, никога.

Халатът му „Ралф Лорън“ висеше в личната му баня. Той се пресегна за него, завърза го хлабаво, слезе долу да вземе дрехите си. Нейните ги нямаше, разбира се. И бе оставила бележка.

Той я взе, прегледа я. Тя бе оставила бележка на него. Обикновено се случваше обратното. Ейбрамс ги оставяше в леглото с любезно благодарствено писмо, споменавайки банята за гости и чакащия шофьор, обещаваше да се обади. И винаги се обаждаше, но обикновено, за да им благодари сърдечно и да се отърве от тях.

Прочете бележката. У него се надигна гняв, разочарование, раздразнение. Кейт Фокс определяше изминалата вечер като дребно неудобство. Все едно това не означаваше нищо за нея.

Той бавно се върна горе, изкъпа се, избръсна се. Вече не му се закусваше. Щеше да отиде направо в офиса. Да уреди преместването на служителите на „Лъки“ в сградата му. Някой друг, Тим Рейнълдс например, можеше да се обади на Кейт и да й съобщи как ще стане това. Той не искаше да разговаря с нея. Миналата нощ тя бе изляла сърцето си пред него, беше му разказала живота си, прегръщаше го, а после бе станала и си бе тръгнала. Ейбрамс се замисли за собственото си отношение към жените. Може би наистина досега само се бе възползвал от тях, призна си той. Но никога не ги беше лъгал. Не даваше никакви обещания, отбягваше емоционалните разговори.

Чуй се само. Държиш се точно като жена, смъмри се той. Влезе в дрешника, избра един от многото си черни костюми на „Армани“, като пропусна вратовръзката, и го съчета със синя раирана риза, кашмирени чорапи, черни обувки. Облече ги, все едно си слагаше броня. Закопча часовника си „Брайтлинг“. Почувства се малко по-комфортно, но Дейвид Ейбрамс не се заблуждаваше. Беше изигран от една жена и не му харесваше да е отхвърлен.

Тя не искаше близост, а чисто делови отношения? Е, щеше да ги получи — той нямаше проблеми с това.

Седемнадесета глава

— Скъпи — измърка Лола. — В лошо настроение си.

Маркъс се подпря на един лакът, за да вижда по-добре гърдите й. Тялото й беше първа класа — като на всички жени, с които се развличаше. По време на това пътуване Лола се бе оказала нещо като приятна изненада. Тя знаеше кога да се появи и кога да си тръгне.

— Не е важно — отвърна той. — Проблеми в работата.

— Горкичкият. — Лола се наведе напред, затопляйки кокосово масло между дланите си. — Мога ли да помогна?

— Просто продължавай да ме разтриваш.

— Ммм — каза тя. Приведе златистокафявото си тяло, при което миниатюрните бели триъгълници, от които бе съставен банският й, се изпънаха. Лола можеше да си го позволи. По тялото й нямаше почти никакви други косми, освен скъпата й, изсветлена в карамелен цвят грива, която се спускаше до средата на гърба. Освен това двамата седяха край частния му басейн в най-хубавата хижа на курорта. Никой не можеше да я види, освен зяпащите сервитьори и камериери, които сновяха напред-назад и сервираха питиета, сменяха чаршафите на леглото и доставяха новия брой на „Уолстрийт Джърнъл“. А Маркъс нямаше нищо против тях. Прислугата не се броеше. Освен това той винаги се възбуждаше, когато показваше жените си на други, по-незначителни мъже, които никога нямаше да получат шанса да се докоснат до такъв задник. — Нека ти помогна да забравиш проблемите си, скъпи.

Тя пипаше умело. Разтриваше маслото между плешките му, като го търкаше и притискаше, и пръстите й масажираха схванатите места. Гърдите й подскачаха лекичко зад белите триъгълници. Той почувства бегла възбуда и му стана приятно, при условие че вече я бе обладал веднъж сутринта. Отвъд лазурната шир на безкрайния им басейн и ниската ограда на частния му двор живописният курорт се простираше до морето. Маркъс можеше да мерне белите пясъчни плажове, да види палмите, полюшващи се на вятъра, тучната растителност по хълмовете навсякъде около тях.

Беше доста отпускащо.

По дяволите, помисли си. Аз съм богат. Сериозно богат. Никой от тези невзрачни кретени не може да ме пипне.

Всичко, което имаше нужда да направи, беше само да уреди проблема с Кейт Фокс, след което щеше отново да може да се наслаждава на живота си, както досега.

— Подай ми телефона. — Той протегна ръка.

Лола нямаше намерение да спори с него. Тя му го подаде и продължи да го разтрива. Плъзна пръстите си надолу по гърба му и започна да масажира задните му части, посягайки под пояса на плувните му шорти, но Маркъс я хвана твърдо с едната си ръка, за да я спре. По-късно тя можеше да се погрижи за това. И щеше да го направи. Той щеше да я остави да свърши каквото бе започнала и щеше да й плати пълната такса за това. Но в момента съзнанието му бе съсредоточено върху сделката.

— Броудър е — излая той, когато му вдигнаха отсреща. — Какво каза Ейбрамс? Искам отговор. До един час.

Той прекъсна обаждането и се замисли. Дано Дейвид Ейбрамс не се окажеше достатъчно глупав, за да се опита да задържи придобивка, пожелана от корпорация „Броудър“. Вероятно щеше да се огъне като акордеон и да продаде.

Ако откажеше, Маркъс нямаше настроение да си играе. Даже вече започваше да му писва. Корпоративната му звезда имаше нужда от излъскване. От едно голямо, старомодно, враждебно поглъщане, при което старият лъв смазваше новия претендент. Това щеше да задоволи целите му напълно. Привлекателният малък бизнес на Ейбрамс щеше да пасне добре на империя Броудър.

Майната му на Дейвид Ейбрамс. Той трябваше да му предаде Кейт Фокс.

Или щеше да бъде унищожен.



— Добро утро. — Тим Рейнълдс се усмихна бодро, щом влезе в кабинета на шефа. — Надявам се да си в отлично настроение, Дейвид.

— Защо да не съм? — тросна се Ейбрамс. Той натисна копчето на телефона за секретарката си. — Лоти. Кафе. Веднага.

— Добре — каза Рейнълдс. — Защото имам новини. Знаеш какво е мнението ми за Кейт Фокс…

— Господи — възкликна Ейбрамс и видя изражение на неприязън да преминава по невъзмутимото лице на заместника му. — Извинявай, Тим, но днес просто не искам да чувам нищо за тази жена. Уреждам преместването в сградата ни и уговарям нашите хора от компанията за недвижими имоти да дадат офисите им под наем, за да се спестят пари. Можеш да й се обадиш по този въпрос. Аз не искам да разговарям с нея. — Рейнълдс отвори уста, но Ейбрамс го прекъсна. — Или за нея.

— Радвам се да го чуя. Значи си започнал да мислиш като мен. Тя носи само неприятности. Макар че не очаквах да те ядоса толкова скоро. Минал е точно един ден, нали?

— Проблем със слуха ли имаш?

— Не. Не. — Тим Рейнълдс вдигна ръце, опитвайки се да укроти шефа си. Ейбрамс беше добър работодател, стига да не го разсърдиш. — Съжалявам. Нека да ти обясня, без да споменавам имена. Получи се обаждане, което може да те отърве от цялата тази бъркотия и при това да получим солидна печалба.

— Обясни — каза Дейвид. Болеше го главата и не го вълнуваха особено недомлъвките на Тим.

— Познай откъде се обадиха снощи? — Рейнълдс се вгледа в лицето на Ейбрамс. — Добре, не познавай. Звъннаха ни хората на Маркъс Броудър.

— Ние не представляваме интерес за Броудър.

— Докато не купи списанието на бившата му жена, Дейвид. Сега най-неочаквано сме най-добрите дружки на големите момчета. Той иска твоя дял. Казах му цифра, той предложи тройно. Тройно! — Рейнълдс не беше на себе си от радост.

— Кафето ви, сър — каза Лоти Френд, влизайки със сребърна каничка. Тя се зае да му налее и да разбърка захарта и Ейбрамс беше благодарен за разсейването.

Имаше нужда от малко време да помисли. Рейнълдс продължи да говори:

— Маркъс Броудър твърди, че „Лъки“ било подходящото издание за него и че искал да допринесе за развитието му и така нататък. Но явно го прави по лични причини. Има нещо общо с прекрасната Кейт Фокс. След като не жали средства по тази недоказана стока. Леле, трябва да й има нещо на тази, за да изпържи мозъка му така…

— Стига — прекъсна го Дейвид Ейбрамс. Тонът му беше много остър и Рейнълдс млъкна шокиран. — В този кабинет не говорим по този начин за жените. Ясно ли е?

Настъпи мълчание. Лоти преглътна с усилие, опитвайки се да изчезне с подноса си.

Тим Рейнълдс измънка, леко изпотен:

— Ъ, да, разбира се, Дейвид. Извинявай.

— И най-вече не говорим по този начин за Кейт Фокс. Тук или където и да било другаде.

Рейнълдс прехапа устни.

— И защо тя получава това специално отношение?

— Защото с нея сме колеги. — Ейбрамс вдигна чашата си с кафе и отпи продължително. — Току-що купих това списание. Няма да продавам.



Кейт беше доволна, че има работа. Имаше да преглежда много автобиографии, да проведе много телефонни обаждания. И бе решила да свърши всичко това сама. Най-важното беше назначаването на нови служители. Освен това опитите й да направи списанието си страхотно щяха да й помогнат да преодолее ужаса от миналата нощ.

— Сузи? Здравей, Кейт Фокс се обажда. От „Лъки“. Да, правилно си чула. Търсиш ли си работа?

— Джолийн? Имам нужда от щатен фотограф. Проявяваш ли интерес? Парите са по-малко, но ти гарантирам, че няма да се занимаваш с „новите пастелни нюанси на пролетта“.