— А за мен можеш?

— Разбира се — каза тя веднага. — Ти си арогантен и нахакан, и самомнителен, но…

— Ами благодаря — обади се той с ленива усмивка, която я разтопи.

— Но поне смятам, че не ме мразиш. И изглежда, че харесваш жени.

— Поправка. Обичам жени.

— Маркъс е повреден. Той ме мрази. Всъщност не мисля, че изобщо харесва жените. — Тя потрепери.

— Е, не се безпокой, отказах му.

— А какво казват акционерите ти?

— Ще трябва да се доверят на преценката ми — отвърна той.

Кейт се изчерви. За пореден път в негово присъствие се почувства малка, уязвима. За пореден път зависеше от него за закрила. Тя инстинктивно кръстоса крака.

— Благодаря. — Не можа да се въздържи: — Как върви с Жаки?

Той повдигна вежди.

— Имаш предвид в личен план ли?

Кейт вдигна рамене. Стана от стола. Чувстваше се прекалено на показ, твърде открита в полата, която се плъзгаше застрашително нагоре, а Дейвид Ейбрамс гледаше надолу към нея.

— Да, по дяволите — каза. — В личен план имам предвид.

Той се изправи, заобиколи бюрото и се приближи. Нямаше къде да бяга — Дейвид Ейбрамс дойде и застана пред нея, безмилостно, точно пред нея.

— Излизам с нея. Връзката ни не е романтична.

Тя се засрами от силата на облекчението, което премина през тялото й, на удоволствието, изпаряването на напрежението. Изпусна дъха си рязко, Дейвид я чу и сведе поглед към нея.

— Обясних на Жаки какво търся, преди да започнем да се срещаме. И тя прие нещата при тези условия.

— Разбирам — измърмори Кейт.

— Не би трябвало да те интересува.

— Точно така. Не ме интересува. — Тя поклати глава. — Това е слабост…

— Все още ме желаеш — заяви той и тя чу победоносния му тон, дълбокото удовлетворение в гласа му. — Имаш чувства към мен.

— Не — смотолеви Кейт. — Животът ти не е моя работа.

— Защото не ти пука, нали?

Тя вдигна глава. Непокорно.

— Точно така, дявол да те вземе. Не ми пука. Какво правиш със собствения си живот, си е твоя проклета…

Ейбрамс се протегна и я сграбчи около кръста, придърпвайки я близо към себе си с едно-единствено движение, устните му се затвориха върху нейните, целуваше я безпощадно, безмилостно…

И почувства мигновената й безпомощна капитулация. Отзивчивостта й. Страстта под дрехите й. Втвърдените й зърна през памука на ризата й. Чувстваше ги опрени в гърдите си, усещаше ръцете й да се прокрадват по шията му, тя се разтапяше в целувката му…

После Кейт изстена почти мъчително и се отдръпна от него.

— О, боже — изхленчи тя. — Не можем… това ще съсипе всичко…

Ейбрамс се принуди с мъка да я остави. Костваше му голяма борба. Тя беше красива, гореща и безпомощно негова.

— Решението е твое — заяви той с плътен глас. — Няма да те улесня, Кейт Фокс. Няма да те насилвам за нищо. Когато си изясниш какво искаш, ще дойдеш при мен.

Тя изхлипа веднъж, след което се пресегна за чантата си, без да гледа, и изтича през кабинета му.

Ейбрамс я гледаше, видя как вратата се затвори след нея. Трябваше да скъса с Жаки. Бог знае с какво си играеше. Кейт беше права; това беше опасно, глупаво.

И въпреки това целувката разбунтува кръвта му като химическа реакция. И точно в този момент никой от разумните аргументи не му се струваше от значение.



Лола Валдес се излегна на шезлонга и огледа приятеля си. Той беше отсреща, седнал зад бюрото — чудесна луксозна вещ от дворец на Медичите във Флоренция — върху което се намираха компютърът и мониторът му в космически стил, и се взираше в имейлите си.

Проблемът беше, че се занимаваше с това от един час. Тя се протегна лениво като котка и премести великолепното си тяло, облечено в оскъдна нощница от шифон, която я правеше да изглежда по-гола от чисто гола. Зърната й бяха вирнати и твърди и се виждаха ясно под прозрачната материя. Лола поддържаше климатика в апартамента му на ниска степен, така че винаги да изглежда възбудена. Пазеше си мъничко количество лубрикант, скрито в шишенце за парфюм, в случай че на Маркъс внезапно му се приискаше секс. За него тя винаги беше в настроение. Трийсет секунди заключена в банята му — и беше готова.

Тоалетът й обикновено му въздействаше. Маркъс харесваше това, че е прозрачен. Нощницата й завършваше с малък волан от пера, които тя бе съчетала с пантофи на токчета с розови пухкави пера на пръстите; приличаше на излязла от „Фоли Бержер“43. По някое време той минаваше зад нея и повдигаше ръба на дрехата, излагайки голотата й на показ, и Лола потръпваше от удоволствие. Или ако говореше по телефона и тя преминеше край него, той плъзваше свободната си ръка през предната част на прозрачната материя, като небрежно стисваше и мачкаше гърдите й.

Тя беше неговата играчка и се държеше като такава. Без оплаквания и въздишки. И тъкмо затова, противно на очакванията на Манхатън, Лола Валдес се бе задържала на сцената по-дълго от всяка от другите забежки, които бе имал след развода си.

— Скъпи — измърка тя. Изви гръб и се тласна напред. — Ела тук.

Той не се обърна към нея.

— Зает съм.

Лола се нацупи.

— Винаги си зает. Почини си малко.

Маркъс спря и се обърна на мястото си. Привлякла вниманието му, тя разтвори краката си широко с открита покана. Шифонът се отметна съвсем леко, предоставяйки му много добра гледка към резултата от коламаската, която си бе направила сутринта.

Упорството й бе възнаградено. Раздразненото изражение го напусна.

— Може би по-късно — каза той. — Искам първо да свърша тук.

— Разбира се, мило — отговори Лола.

Знаеше много добре, че не бива да го притиска. Нравът му беше отвратителен. Разочарована, тя се обърна по корем. Комбинезонът й се надигна леко, разкривайки долната част на задника й от световна класа. Обикновено това щеше да е достатъчно да го накара да отиде при нея, да си свали ципа и да я обладае точно в положението, в което бе легнала.

Не и днес обаче. Беше зает. И Лола знаеше с какво е зает.

Онази проклета кучка Кейт Фокс.

Лола изу пантофите с пера. Не беше най-умната жена на света, но притежаваше известна животинска хитрост. Щеше да е много трудно да принуди Маркъс да се ожени за нея. Той я смяташе за временна сексиграчка, с която да се отпусне за седмица-две. И смяташе, че на нея не й е ясно. Но Лола беше експерт по мъжете. Едната седмица на удоволствие за Маркъс се бе удължила на три, после четири, вече станаха месеци и тя все още беше при него, все още живееше в апартамента му.

Без той да забележи, тя си бе прокопала път навътре и сега беше част от всекидневния му режим. Едва ли не го бе пристрастила към себе си. Само едно нещо стоеше на пътя й — това проклето вманиачаване по бившата му жена.

Какво толкова имаше в онази кучка, намръщи се Лола. Не беше свикнала да я пренебрегват. А Маркъс не прекарваше време в преследване на живота и кариерите на другите си бивши съпруги. Не че някоя от тях имаше кариера. Те всички бяха получили тлъсти споразумения и живееха от тях. В много удобна неизвестност.

Малката Кейт в действителност не разполагаше с пукната пара. Но вгорчаваше живота на Лола. Достатъчно трудно щеше да е да завлече Маркъс до олтара. Той не страдаше от морални задръжки, но изключително държеше на имиджа си в обществото. С още един брак щеше да изглежда нелепо. И той бе решен да не го допусне.

Но не бе предвидил Лола в сметките си. Тя искаше този пръстен и щеше да го получи. Маркъс беше по средата на военната й зона и дори не го знаеше.

Нощницата беше едно от оръжията й, но и явно не си вършеше работата. Нямаше проблем. Лола разполагаше и с други. В леглото с Маркъс си постави за задача да разбере всички неща, които го възбуждаха. Като това да му се яви облечена в бизнес сако, на високи токчета и с нищо друго. Когато той влезеше в апартамента, тя се разхождаше така, задникът й се подаваше навън, а гърдите й се очертаваха ясно под плата, носеше му кафе и нехайно го разпитваше как е минал денят му, сякаш бе скромно облечена за събрание на родителското настоятелство. Докато той не скочеше и не я придърпаше към себе си, бързайки да я отведе в спалнята. Или когато Маркъс се осмелеше да покаже слабата си покорна страна и искаше да му заповядват, да го бутнат назад в леглото. Тогава червените й дълги нокти се забиваха в раменете му и тя го възсядаше и тормозеше, като му казваше колко е безполезен и същевременно го изцеждаше от удоволствие с експертни умения. Костваше й малко повече актьорско майсторство, защото го ненавиждаше за слабостта му, но Лола нямаше нищо против. Какъвто и да беше в спалнята, извън нея Маркъс Броудър раздаваше командите. На моменти тя потръпваше неприятно от докосването му, но никога не го показваше; ако сексът й беше противен, извръщаше глава и стенеше и пъшкаше, загледана в картината на Реноар на стената, в тоалетката за четиристотин хиляди долара от Англия или безценния персийски килим на пода. А копринените чаршафи от Париж бяха сами по себе си афродизиак. Не беше трудно да си докара нужния ентусиазъм. Лола имаше планове да остане.