— Ще се опитам да я купя. И искам да я повиша.

— Като каква? — попита Тим Рейнълдс. — Тя вече е главен редактор.

Ейбрамс погледна към Айрис.

— Смятам, че трябва да й дам по-широкообхватна роля. Смятам да я направя старши вицепрезидент.

Айрис пребледня. Усмивката изчезна от лицето на Тим Рейнълдс. Те и двамата бяха старши вицепрезиденти. Беше им отнело петнайсет години, за да станат известни в индустрията и да се издигнат.

— Тя няма никакъв опит — отбеляза Рейнълдс.

— Досега я възхвалявахте до небесата.

— Така е, Дейвид — имахме предвид началните й изяви. Не е готова за корпоративна отговорност.

— Останах впечатлен от възможностите й — каза Ейбрамс. — Повишавам я въз основа на резултати, а не на години опит. Не сме федералното правителство.

— Кейт Фокс е непредвидима — обади се Айрис. — Не може да говориш сериозно, Дейвид.

— Не се шегувам, когато говоря за бизнес. — И да се чувстваха засегнати, на него в действителност не му дремеше. Той се изправи. — Благодаря ви. До следващото заседание.



Нощта вече бе паднала над града и беше студено, наистина студено. Никъде другаде нямаше такава зима като в Ню Йорк. Човек можеше да се облече като ескимос, но студът пак по някакъв начин се просмукваше в костите и смразяваше кръвта. Ейбрамс винаги правеше големи дарения на подслоните за бездомни за сезона, но колкото и пари да се влагаха в проблема, всяка година някой клет пияница падаше и замръзваше до смърт.

Въпреки това Дейвид харесваше зимата. Беше добро време за мислене.

Той се бе настанил на една от най-добрите маси в един от най-луксозните ресторанти в Ийст Вилидж — „Ноу Куотър“. Обичаше го, защото мястото се намираше в началото на алеята на „Хай Лайн“44 — стария железопътен надлез, който някой умен негодник бе решил да превърне в страхотен издигнат над земята парк. Сега районът представляваше градина от диви треви и растения, които обвиваха грозните, вече неизползвани железопътни релси. Двойки, деца, възрастни хора, половината Долен Манхатън обичаше да се разхожда там през лятото. Според Ейбрамс това беше една от най-романтичните алеи в града. Харесваше му, че е издигнат далеч от трафика, от тълпите. Мястото беше като малък остров, плаващ в небето — една добра идея, която се различаваше осезаемо от всичко друго. Неща като това безкрайно вдъхновяваха Ейбрамс.

Беше чудесно, когато нещата се получаваха.

С Жаклин Молтрано не се получаваше. След онази целувка с Кейт контрастът беше просто прекалено голям.

Ейбрамс въздъхна и погледна ролекса си. Жаки трябваше да е тук още преди четвърт час, винаги закъсняваше. Точно както беше шумна и нахална и пиеше прекалено. Но също така беше невероятно умна и безстрашна; имаше страхотно въображение; беше добра в леглото и забавна, смееше се доста, винаги беше готова да опита нови неща. Обичаше парите му и не лъжеше по този въпрос, което беше приемливо донякъде. Жаклин беше истинска нюйоркчанка, ярка експлозия от Бруклин. И определено беше разкошна.

Той бе благодарен. Забавляваше се през последните няколко месеца. Но се възползваше от нея и не одобряваше поведението си.

Жаклин Молтрано, тази едрогърда, стилна, прелестна италиано-американка с лъскава коса, беше просто забележителна. Всеки мъж в града можеше да го разбере защо е с нея. А публичната му връзка означаваше, че никой — изобщо никой — не гледаше в другата посока.

Към звездата му в момента — Кейт Фокс.

Дейвид искаше да я превъзмогне. Тя беше права — идеята да са заедно беше лудост. Нея щяха да изкарат серийна златотърсачка, а него — глупак, щеше да е пагубно за бизнеса. Затова той неохотно се бе съгласил на уредената среща с Жаки, след което реши, че тя е много забавна и може да е идеалният заместител.

Само дето започваше да има ужасното усещане, че Жаки се влюбва в него.

Точно както той си падаше по Кейт.

— Скъпи — каза Жаки една вечер, като се претърколи по корем и се подпря на лакти, предоставяйки му прекрасен изглед към сладко провесените си гърди и твърдия си стегнат италиански задник, който се издаваше нагоре от основата на гърба й. — Мислиш ли, че правим това както трябва?

Ейбрамс повдигна вежди.

— Кое? Сексът с теб е великолепен.

Лицето й съвсем мъничко помръкна и той се зачуди дали изказването му е било от най-тактичните. Обаче беше истина. Сексът с Жаки беше див, мръсен, разнообразен, шумен и чудесен начин да се прекара един следобед или една вечер. Не изпитваше към нея някаква по-дълбока привързаност, но какво от това? Харесваше я, тя харесваше него и това наистина трябваше да е достатъчно. Те се забавляваха. Той получаваше удоволствие от тялото й, устните й, ентусиазма й. И ясно й връщаше жеста. Това беше от онези сделки, с които Дейвид Ейбрамс можеше да живее.

— О, разбира се. Сексът е страхотен. — Жаки въздъхна одобрително. — Но смятам, че между нас вече има нещо повече. Мина известно време. Апартаментът ти, хубав е…

— Благодаря — каза сухо той.

— Но можем да сме и по-добре, не мислиш ли? Тук има някои много хубави къщи. Онзи ден минах покрай една в Мъри Хил, продава се. Не беше чак толкова голяма, може би към триста квадрата, но казаха, че има двор…

В стомаха му се надигна неприятно чувство, но той запази изражението си спокойно и достатъчно любезно.

— Хей — каза, възможно най-нежно. — По-полека. Звучиш така, сякаш вече избираш завесите.

— Няма да имаме завеси — отвърна Жаки и се нацупи като бебе. — А щори. По-модерно е. — Тя се изправи и се понесе елегантно към банята — използваше неговата баня от втората им среща — въртейки заобленото си щръкнало дупе по начин, който особено му допадаше. — Ще започна да разговарям с някои агенти по недвижими имоти. Без обвързване, става ли? Просто да видим какво се предлага.

През онази вечер Дейвид Ейбрамс за първи път имаше проблем със заспиването.

Без обвързване ставаше. Но да видят какво се предлага — не.

Жаки имаше различни идеи от неговите. И изведнъж вече въобще не му беше забавно.

Загриза го вина. Беше лесно да разбере, че на нея й е приятно, но не толкова лесно да признае, че й се иска нещо повече. Жаки беше перфектна за него, беше му дала достатъчно секс и удоволствие, за да може да заглуши чувствата си към Кейт Фокс.

А тези чувства растяха. Още преди Жаки да заговори за съвместен живот, той се бореше със себе си. Кейт беше хубава, но в града имаше много като нея. Обаче, освен това тя беше и пламенна, изпълнена със забележителна решимост да поправи онова, което бе сторила с живота си. В края на краищата му бе отказала. И повече не се срещаше с богати мъже. Изобщо с никакви мъже. Кейт беше работохоличка и разказваше играта на всичките си колеги в града. Като я гледаше как назначава големи журналисти и легендарни стилисти, като виждаше новите й вдъхновяващи идеи за корици — всичко това му се струваше адски секси.

Никога не се застояваше. Всеки брой беше свеж и предлагаше нещо ново. „Лъки“ не бе добило тази популярност просто така; то създаваше новини. Беше оригинално и новаторско. Кейт бе запазила основната концепция за контракултурен шампион, но й бе придала блясък, превръщайки изданието в стилен, пищен, амбициозен знаков продукт по националните вестникарски будки. „Лъки“ се превръщаше в официалната библия на американските демократи, а рецептата на Кейт — съчетание от „съвестно отношение към парите и бразилска прическа“ — бе спечелила широка популярност.

Това му харесваше. Тя му харесваше. Хлапето му напомняше на него самия. Може би това беше проблемът. Страстното му желание към деветнайсет години по-младата от него Кейт Фокс може би беше просто един голям случай на нарцисизъм. Тя беше…

— Сър. — Салонният управител се появи до масата му, покланяйки се от кръста. — Гостенката ви е тук — каза той одобрително.

— Благодаря — отвърна Ейбрамс, откъсвайки с мъка ума си от младата редакторка. Изправи се и целуна Жаки по бузата.

Тя беше облечена с изключителна вечерна рокля на „Прада“ в електриковосиньо, съчетана с чантичка с лъскави пайети от „Ферагамо“ и обувки „Прада“ на много висок ток от тъмносиньо кадифе. Сатененият шлифер от „Версаче“ в небесносиньо с копчета във вид на необработени късове лапис лазули45 допълваше прелестния й вид. Тъмната й коса беше събрана на върха на главата в изкусна прическа, а от ушите й висяха капковидни диамантени обеци. Устните й бяха в тъмночервен нюанс, а очите й бяха гримирани от професионалист; те бяха удивителни, с блестящи сенки в зелено и виолетово и смело очертани от черна течна очна линия, така че Жаки изглеждаше като екзотична египетска царица.

Външността й беше на богиня и дъхът му секна. Щеше да е по-трудно, отколкото си мислеше.

— Изглеждаш чудесно — измърка тя.

Той носеше стандартен черен костюм на „Армани“.

— Благодаря. Виж само кой го казва. Ти си прелестна.

Трябваше да е любезен, но отчаяно искаше да приключи с темата. Протакането само щеше да я нарани повече.

— Хей, просто искам да съм облечена по най-добрия начин за моя мъж — каза Жаки и отметна глава, при което диамантените й висулки блеснаха на светлината. — Какво е това? Специален празник? Да не си намерил жилище, което да си купим?