Ейбрамс отклони въпросите.

— Да поръчаме вечерята. — Не искаше да бъде прекъснат от някой сервитьор в сублимния момент. Имаше прекалено голяма вероятност от скандал. — Знам какво ми се яде.

— Защо не поръчаш и за мен? — попита Жаклин. — Обзалагам се, че знаеш всички хубави ястия тук.

Обикновено думите й щяха да го ядосат. Кейт Фокс нямаше да прибегне до такова безпомощно любезничене, в това поне беше сигурен. Но тази вечер той прие предложението като манна небесна.

— С удоволствие. — Обърна глава и един сервитьор изприпка при тях.

— Да, сър, господин Ейбрамс?

Жаклин едва ли не се загърчи от удоволствие. Много й допадаше, когато хората разпознаваха Дейвид. Това й се отразяваше изключително добре. Той можеше да я види как се наслаждава на престижа, на положението си.

— И за двамата пържола с пържени картофи — поръча той. Щеше да има нужда от червеното месо, за да изпълни намерението си тази вечер. — Месото да е средно опечено. И се уверете — картофите да са хрупкави. Бутилка газирана вода и бутилка вино „Гуидалберто 2005“. Две отделни салати.

— А за предястие, сър?

— Без предястие — отвърна Ейбрамс. Той деликатно подаде на сервитьора петдесетачка, сгъната в ръката му. — Помолете в кухнята да ни бъде сервирано бързо.

Мъжът сведе поглед към парите.

— Да, сър. Непременно. Веднага ще ви сервираме.

— Харесва ми — одобри възторжено Жаклин. — Скъпи, просто нямаш търпение да ме отведеш вкъщи, нали?

Господи, помисли си Ейбрамс. Дано да побързат с проклетите пържоли.

Той повдигна чашата си с вода към нея.

— Да изчакаме храната, преди да поговорим, става ли? Разкажи ми как мина денят ти.

— О, тъкмо бях на стратегическо съвещание на „Лъки“ — усмихна се Жаки. — На Кейт й хрумна поредната великолепна идея за корица на мартенския брой.

Сега той се заинтересува.

— Така ли?

— Вместо да остави звездите от корицата да се интервюират един друг, тя ще им даде взаимно да се снимат. Том снима Арнолд, Арнолд снима Сара… и всички разговарят затова вътре в материала… но аз вземам от всеки интервю, така че статията запазва сериозния си тон.

— Много добре — съгласи се Дейвид. Много му хареса идеята. — Разкажи ми повече. Как ще интервюираш Арнолд? Каква ще е гледната ти точка?

— Искам да разбера мнението му за всички републикански кандидати за президент през последните десетилетия. Да го накарам да оцени всички номинации за президенти и вицепрезиденти.

Ейбрамс се ухили.

— Това е фантастично. Всички ще искат да го прочетат. Продължавай…

— След това ще преминем към човешката гледна точка… Вместо за жени, реших да го разпитам за децата му. Индивидуално… Арнолд като баща… — Тя говореше за идеите си, пърхайки с мигли, очакваща одобрението на Дейвид.

— Харесва ми — обяви накрая Ейбрамс. Наистина му харесваше. Материалът на Жаки беше отличен, заради което и тя беше звезда, затова и Кейт Фокс се бе справила толкова добре, като я бе наела. „Лъки“ жънеше успех след успех и очевидно щеше да продължава. Той погледна към привлекателната жена срещу себе си и всичко, за което мислеше, беше Кейт…

— Сър — обяви сервитьорът.

Онези петдесет долара бяха сътворили чудеса. Храната беше тук. Той остави чиниите пред тях и се зае да отвори виното, очаквайки Ейбрамс да го опита — както изискваше ритуалът на обслужването. Дейвид го пропусна и мъжът разбра посланието и побърза да се оттегли. Той най-накрая забоде с вилицата си парче пържола. Беше вкусна, хубава и кървава, а картофките бяха сухи и хрупкави до съвършенство.

— Невероятно е — отбеляза Жаки, поемайки малка хапка от своята. — Имаш най-добрият вкус, скъпи.

Няма смисъл да протакам повече, каза си той. Просто трябваше да го направи. Защо да се прави на глупак, да се оттегли, да спре да й се обажда? Да я накара да разбере, че е била зарязана?

— Жаки — започна той. — Ти си чудесна красива жена и през последните няколко месеца си прекарвахме страхотно…

— О, боже — въздъхна тя в екстаз, покривайки устата си с ръце. Гласът й се издигна до момичешки писък. — О, Дейвид! О, боже мой!

Мамка му, помисли си той в пристъп на паника. Тя си мисли, че ще й предложа.

Сервитьорите ги гледаха. Обикаляха около масата им като лешояди и си говореха помежду си; щеше да е голяма реклама, ако Дейвид Ейбрамс се сгодеше в техния ресторант.

— Не. — Не можеше да издържа повече. Не можеше да го направи деликатно. — Не е това, Жаки. Забавлявахме се чудесно, но между нас няма да се получи. Не и нещо трайно. Трябва да се разделим.

Тя си пое остро дъх. После присви очи. Поне не го караше да повтори думите си, не му казваше, че не го е чула и всички онези ужасни вербални игрички.

— Предполагам, няма причина да се надявам, че се шегуваш? — каза тя.

Той поклати глава. Най-лошото бе свършило. Опита се да не обръща внимание на разпалените искри в кафявите й очи.

— Но това е откачено. Правим страхотен секс. Приятели сме, за бога.

— И се надявам да продължим да бъдем — побърза да каже той. — Аз просто не чувствам нищо повече. А ти искаш връзката ни да се развива по начин, които аз не искам. По-добре е да си кажем, че сме си изкарали страхотно заедно…

— Дейвид, спри да го повтаряш. В минало време. — Сега очите й се напълниха със сълзи и той примигна. — Виж, може би наистина прибързах. Не е нужно все още да живеем заедно.

— Не. Не можем да върнем часовника назад. Аз… аз просто не изпитвам такива чувства към теб. И никога няма да изпитвам.

— Откъде знаеш? — Тя избърса сълзите си ядосано. Той беше благодарен да види яда й. Сълзите бяха най-силното женско оръжие, но нямаше да е от полза да я остави да спечели битката. Тя вече почти бе загубила войната.

— Просто знам. Знам, че не може връзката ни да е трайна. Просто чувствата ми към теб не са на това ниво. Ако имаше вероятност да се променят, досега да се бяха променили.

Това свърши работа. Над масата се възцари мъртва тишина. Жаки разбутваше картофките с вилицата си. Красивите й черти сега бяха сурови от гняв.

— Има ли друга? — поиска да узнае тя.

Той поклати глава.

— Не.

— Трябва да има, трябва да има, мамка му — изрече тя ядно. — Защо иначе ще ме изоставяш?

— Не съм ти изневерил. — Ейбрамс просто искаше вече да се махне. Мразеше тази част. Често излизаше с някоя жена няколко седмици повече, отколкото трябваше, само за да избегне това положение. Вечерите като сегашната бяха причината да предпочита неангажиращите връзки.

— Може би не тялом, но духом — сигурно има някоя жена, за която мислиш. Знам го, просто си личи.

— Нямам връзка с друга — избегна въпроса той.

— Не попитах това. — Тя се фокусира върху слабото му място, избора на думи, като с лазерен лъч. — Коя е тя? Коя харесваш?

— Няма значение — вдигна рамене той. — Тя не се интересува от мен, каза ми го. Не е въпросът в това. Въпросът е, че ние с теб не си подхождаме, Жаклин, във всеки случай не и като любовници.

— Виждаш ли? — Тя направи бурен жест и очите й заблестяха триумфално. — Току-що го призна. Има друга. Заслужавам да знам коя е. Унижаваш ме пред всички тези хора.

— Това не е унижение. Водим приятелски, цивилизован разговор. Като възрастни.

— Коя е тя? — изписка Жаклин. — Искам да знам!

Сега вече всички ги зяпаха. Ейбрамс забеляза, че управителят се двоуми дали да отиде при тях. Дейвид Ейбрамс беше важна персона, играч, половин знаменитост, но заведението им беше пълно. Той преглътна с усилие. Никой не искаше да бере срама да бъде изхвърлен от един от най-елегантните ресторанти на Манхатън. Когато се успокоеше, и Жаклин нямаше да го иска. Той трябваше да я спаси от собствените й реакции.

— Стига толкова — отсече Дейвид. — Няма да я обсъждам с теб.

Страните на Жаки почервеняха от ярост. Тъмните й очи се свиха във вид на цепки.

— Не съм глупачка — каза тя. — Знам точно коя е. Става въпрос за шефката ми, нали? Новата жена чудо в списанията. Твоята женска версия отпреди десет години. Тя е Кейт Фокс, малката мис Съвършенство. Реформираната златотърсачка.

Дейвид впери поглед в нея. Поривът да отрече беше силен, но Жаки беше права, със сигурност не беше глупачка. Бе разгадала манията му по Кейт. Колкото и да бе внимавал. Кейт беше толкова силна личност, Кейт беше наоколо през цялото време, той работеше с нея…

Освен това заедно с неудобството му растеше и собственият му гняв. През цялото време се бе стремил да е честен с Жаки. Каза й, че не желае обвързване. А сега тя правеше сцена. Защо му бе да отрича за Кейт, да лъже? Кейт беше проявила сила, стоейки настрана от него, и той смяташе, че това й е струвало нещо. Точно сега не искаше да отрича само за да омилостиви тази кучка, която се държеше така, сякаш го притежава.

— Така е. Но както ти казах, тя не се интересува от мен. — Той се обърна твърдо към сервитьора. — Сметката, моля.