„Преди известно време Кейт Фокс бе приветствана като най-новата съпруга на титана в индустрията Маркъс Броудър. Светската дама не слизаше от страниците на пресата, като прическите и тоалетите й непрекъснато бяха обект на клюкарските рубрики и папарашките снимки. Но след преждевременния им развод Фокс се развихри в новото си амплоа — главен редактор на списание «Лъки», което тя наследи от съквартирантката си Емили Джоунс, загинала в катастрофата на «Метро-Норт» при Скарсдейл.

Изпаднало първоначално в тежко положение заради скъпо производство, високи дългове и недостатъчни продажби, «Лъки» изглеждаше като дребен бизнес, който клонеше към катастрофален край. Часове преди банките да обявят възбрана на кредитите й, Фокс успя да продаде половината от капитала си на корпорация «Ейбрамс». Безспорен е успехът, който Фокс постигна чрез нестандартното списание. С опияняваща смесица от лява политика, знаменитости и стил почти всеки брой се превръщаше в регионална или национална новина. Разрастването на списанието и популярността му на пазара бе събитието на годината…“

Маркъс изсумтя. Колко ли им бе платил Ейбрамс, за да публикуват тази скалъпена история? Това си беше чист пиар, дума по дума.

„Ето че идва и неизбежното второ действие. Днес корпорация «Ейбрамс» обяви покупката на останалата половина от капитала на «Лъки», прибавяйки цялата собственост към своя малък, но стабилен издателски отдел срещу четири милиона долара. Главният редактор Кейт Фокс също така подписа непоклатима клауза, според която за период от пет години няма да има право да работи за друга компания в рамките на цялата издателска индустрия. Израстването й в «Ейбрамс» продължава, след като Фокс напуска редакторската си работа в «Лъки», за да стане старши вицепрезидент в корпорацията. Тя вече ще ръководи не само «Лъки», но и още осем други издания, оставяйки само «Модел» и «Бюти» под прякото ръководство на Айрис Хоги. «Развълнувани сме — твърди магнатът Дейвид Ейбрамс. — Сега Кейт ще може да внесе този магически заряд и при другите, по-комерсиални, заглавия в групата. Вярваме, че пред нея се разкрива чудесно бъдеще».“

Нищо не се разкриваше пред кучката, освен ранно пенсиониране, скандал и неизвестност, помисли си разярено Маркъс Броудър. Той бе много ядосан на себе си, задето бе допуснал това да стигне толкова далеч. Не му оставаше нищо друго, освен да започне истинска война. Ейбрамс щеше да разбере какво се случва на този, който откаже любезна оферта от корпорация „Броудър“. Беше време да даде урок на новака.

„Но изглежда, че не всичко върви по мед и масло. Появиха се слухове, че дългогодишната ръководителка на най-печелившите заглавия на Ейбрамс Айрис Хоги е недоволна от бързия напредък на госпожица Фокс. Също така господин Ейбрамс и Жаклин Молтрано, звездната журналистка на «Лъки», са приключили романтичната си връзка. Остава да разберем как това ще се отрази на бъдещето на списанието…“

Броудър смачка вестника в ръцете си и го хвърли на пода на лимузината. Шофьорът му щеше да почисти по-късно. Маркъс бе свикнал да чистят след него. Само че точно сега в корпоративната джунгла щеше да му се наложи сам да се заеме с чистката.

— Откарай ме в главния офис — нареди той.

Дейвид Ейбрамс нямаше да разбере откъде му е дошло.



Кейт Фокс се събуди късно.

Дейвид го нямаше. За секунда тя почувства лека паника, когато погледна към празното място и смачканите чаршафи на леглото до нея. Сякаш всичките й страхове закипяха в стомаха й; сякаш той наистина беше прекалено добър, за да е истински, беше я използвал и бе избягал.

Бяха прекарали последните четири дни заедно. Любеха се и си готвеха един на друг. Разговаряха до късно през нощта. Той бе обявил придобиването на другата половина от капитала на „Лъки“ още на сутринта, след като бе отишъл у тях, и на нея й стана много приятно в редакцията, докато приемаше поздравленията на колегите си, които се здрависваха с него и невъзмутимо споменаваха разширената й роля „под ръководството на Дейвид Ейбрамс“.

Кейт обичаше работата си и точно сега обичаше живота си. И беше хлътнала до уши по Дейвид. Когато се будеше, присъствието му в леглото й, в сърцето й се възприемаше от съзнанието й като прекрасен сън, сякаш тя пак беше дете и всеки ден беше сутринта на Коледа. Може би за първи път изпитваше такова щастие след смъртта на майка си. Кейт не беше свикнала на радост, не и на такава чиста, пълна, истинска радост от сърце като тази. Тя не можеше да се отърве от натрапчивия страх, че е твърде хубаво, че не заслужава да е толкова щастлива, че всичко, в крайна сметка всичко, ще се разпадне с гръм и трясък.

И ето че сега се събуди и Дейвид го нямаше, за да я прегърне. Беше си тръгнал. Не се виждаше никъде. Познатите гласове започнаха да се надигат в главата й, черните пръсти на страха се плъзнаха около сърцето й…

Но след това видя бележката, оставена точно върху възглавницата му, и всичките тъмни страхове се изпариха като мъгла под изгряващо слънце. Тя я грабна.

„Добро утро.

Реших да те оставя да поспиш. Оставих ти нещо за закуска. Не закъснявай. Днес имаме съвещание на съвета, за да потвърдим повишението ти.

П.П. Мисля, че съм влюбен в теб.“

Кейт стисна късчето хартия. Завладяха я вълнуващи чувства — любов, облекчение, чисто ободряващо удоволствие. Тя изскочи от леглото и се втурна към душа, където се изми за около две минути, разтърка косата си с шампоан „две в едно“ и след трийсет секунди я избърса с хавлия. О, боже! Вече беше девет и половина. Тя извади любимия си костюм на „Версаче“ от черна вълна с вталена пола и сако във военен стил със златни копчета, добави тъмен чорапогащник на „Уолфорд“ и обувки на високи платформи на „Диор“. Мократа й коса беше атакувана с най-високата степен на сешоара и сресана с четка — не се получи като след двайсет и пет минути в салона, но трябваше да свърши работа. След това Кейт набързо постави крема си за лице на „Лаура Мерсие“, пудра „Шанел“ в комбинация със светли блестящи сенки в златисторозов нюанс на „Лореал“ и любимото си дръзко сребристорозово червило на „Шанел“. Видът й беше естествен, сякаш бе леко загоряла от слънцето, гладката й кожа и русата коса се подчертаваха от прецизната кройка на изцяло черния й тоалет, който тя съчета с малка черна чанта през раменете на „Матю Уилямсън“. Всяко друго нещо би дошло в повече; копчетата на „Версаче“ изискваха деликатност навсякъде другаде в тоалета.

Кейт провери вида си в огледалото. Идеално. Изглеждаше с години по-млада, отколкото беше. Макар че не бе сигурна дали това е хубаво точно на днешния ден.

Но всичко беше заради любовта, заради радостта, заради Дейвид Ейбрамс. Кариерата и любовният й живот се смесваха заедно в един прекрасен връх. Тя сияеше и знаеше, че това не се дължи на перфектен грим и на добре съчетана козметика или на блясъка за коса, с който завърши домашното си изсушаване.

Тя беше щастлива. Наистина щастлива. По начин, по който не бе се чувствала досега. Нито с Маркъс, нито с когото и да било от богатите момчета преди него. Беше влюбена — напълно, изцяло, до уши — влюбена в Дейвид Ейбрамс. Това бе риск, огромен риск, и може би нямаше да се получи — и работата й, и сърцето й, и всичко беше свързано — и беше страшна бъркотия, и беше приказно, и о, боже, помисли си Кейт, обичам, обичам, обичам живота си!

Нямаше време за закуска. Закъсняваше. Но надникна в кухнята, за да види какво й е оставил Дейвид.

Там, на плота, имаше препечено геврече с пушена сьомга и крема сирене, чаша прясно изцеден портокалов сок от деликатесния магазин зад ъгъла и охлаждаща се картонена чаша, на която той с маркер бе написал „канела“.

Кейт се пресегна и избърса сълзите, които се бяха събрали в очите й.

Нямаше време за това.

От тази сутрин беше главен изпълнителен директор. И я очакваха на работа.



Лола Валдес се обличаше много внимателно. Имаше достатъчно време за това — сутринта Маркъс едва бе останал, за да може тя да упражни оралните си умения върху него. Предната вечер той също си бе легнал разсеян и отчужден. Тя знаеше какъв е проблемът, без да се налага да пита. От предишния ден се носеха слухове, а и Маркъс снощи бе измърморил нещо по въпроса.

Кейт Фокс. Повишение. Старши вицепрезидент на конкурентна фирма. Когато сутринта Лола пусна компютъра си „Макбук“, лек и тънък като тялото й, тя се зае да прегледа „Уолстрийт Джърнъл“. Не че се интересуваше кой знае колко от списанието. Или от бизнес по принцип. Но това беше библията на Маркъс. Всичко, което трябваше да направи, беше да въведе името на съперницата си и получаваше цялата информация, която й бе нужна.

Защото Кейт, отдавна излязлата от живота му хубава малка Кейт Фокс, момичето без никакви пари, без произход — беше съперницата на Лола. Това бе ясно като бял ден. Маркъс се бе отскубнал бързо от ръцете на Лола тази сутрин, а повторният брак, дори за такава очевидно подходяща сексапилна кандидатка за мама като Лола, сега беше последното нещо на главата му. Въпросът на деня бе — какво можеше да направи тя за това?

Да положи повече усилия.

Кейт Фокс не го знаеше, но Лола Валдес от месеци я държеше на мушка.

Тя се спря на днешния си избор. Копринена рокля в кралско синьо от „Робинсън-Валънтайн“, ушита по поръчка за нея в добрия стар Лондон, заедно с много старомодни подхождащи й тъмносини копринени дълги чорапи, задържани в горната си част с дантелени жартиери от „Ла Перла“. Това бе съчетано с шотландска кашмирена жилетка с перлени копчета от „Мълбъри“ и дебел наниз на „Мапин енд Уеб“ от истински перли от Южно море с големината на топчета за игра, придружени от малки топчета осемнайсеткаратово злато с инкрустирани диаманти. Тя дори избра мъничка брошка от „Гарард“, марката бижута на английската кралица, представляваща нежно украшение от корал, смарагди и сапфири върху кръг от слонова кост. След малко щеше да се обади до долния етаж. Маркъс се бе съгласил да наеме козметичка на пълен работен ден, която пристигаше в къщата в седем и половина и обслужваше нуждите на Лола. Хелън щеше да гримира Лола — паролата на деня беше изтънченост — и тогава тя щеше да е готова за първата си среща.