— Мечтата ни се сбъдна — сподели Кери с приятелката си. — Благодаря ти за всичко. Не си пропуснала и най-дребните подробности. И двамата сте чудесни!

— Замълчи. Необходима ти е почивка и силна храна. По-късно ще имаме достатъчно време да приказваме. — После се обърна към съпруга си: — Кейдж, защо не се присъедините с господин О’Нийл към децата? Аз ще шофирам.

— Извинете, госпожо Хендрин — обади се Линк, — но аз смятам да взема такси до най-близкия хотел и…

— Тук разполагаме само с едно такси — обясни Кейдж и двамата с Джени избухнаха в смях. — Ако сега го повикаш и ти провърви, ще дойде да те вземе вдругиден. Освен това няма хотел, а само няколко мотела.

— Пък и аз не бих ви пуснала, преди да ви благодаря за помощта — намеси се Джени. — Влизайте вътре, защото в противен случай ще припаднем от горещината.

Линк не се опита да спори. Качи се отзад с Кейдж. Малката Лиза, на чието личице бе изписана несигурност, протегна ръчички към него. Линк я настани в скута си. Микробусът потегли към дома на семейство Хендрин.

— Кери, спрях репортерите, като им обещах, че ще излезеш с изявление за пресата веднага щом се посъвземеш.

— Благодаря ти, Джени.

— Естествено, оставаш у нас — добави гостоприемната домакиня.

— А децата?

— Взехме под наем каравани — отвърна й Кейдж. — Медицинските сестри ги чакат, за да ги прегледат, както изискват имиграционните власти. Ще са ни нужни два-три дни, за да уредим документите за осиновяване. Чак тогава ще пристигнат бъдещите им родители.

Кейдж изучаваше лицата, които го заобикаляха.

— Кои от момичетата са сестри?

Кери посочи Кара и Кармен. Кейдж им се усмихна и им обясни на испански, че техните нови родители вече са дошли.

— Чакат ви. Ще се запознаете с тях, когато се приберем у дома.

Малките момичета, неутешими след онова, което научиха за брат си, се държаха за ръце и наблюдаваха реакциите на Кери и Линк. Мъжът вдигна палци и им намигна. Децата веднага се разхилиха.

Къщата на семейство Хендрин и заобикалящата я земя направиха силно впечатление на Кери и тя не се стърпя да изрази възхищението си веднага щом завиха от шосето и минаха през портата.

— Благодаря ти — отговори Джени. — Кейдж беше започнал да подновява къщата, преди да се оженим. Оттогава сме свършили доста работа. Обожавам този дом.

В миналото Кейдж Хендрин се беше занимавал с търсене на нефт и все още твърдеше, че няколко от работещите сонди са негова заслуга. Но когато цените на суровината започнали да падат, се преориентирал към друг бизнес, дори към продажба на недвижими имоти и развъждане на телета. Притежаваше и конюшня, пълна с чистокръвни коне. Семейството живееше скромно не по неволя, а по свой избор, просто защото така се чувстваха по-спокойни.

До хамбара се виждаха три каравани. Преди микробусът да спре, Рокси Флеминг излезе от една от тях, последвана от съпруга си Гари.

— Това е Рокси — представи я Джени.

— Писа ми за нея — отвърна Кери…

Рокси, приятно закръглена и весела, щеше да връхлети върху тях, ако мъжът й не я бе спрял. Кейдж и Джени запознаха Кери и Линк със семейството. Рокси я слушаше вежливо, но разсеяно. Нетърпеливо се взираше в лицата на децата.

— Кои са Кара и Кармен?

Кери й посочи двете момичета. Рокси протегна ръце. Моментът бе изключително напрегнат. Сестричките се отделиха от групата притискащи се едно до друго деца и неуверено пристъпиха напред. Линк тайно запечата сърцераздирателната сцена. Но най-затрогващата снимка бе на Кери Бишоп, жената, направила възможно чудото. Линк знаеше, че ще е хубава. Отразените лъчи на слънцето превърнаха в диаманти сълзите в очите й.


Кери слизаше по стълбите с необяснима нервност, може би понеже отдавна не бе обличала рокля. Всъщност не беше точно така. Носеше рокля в нощта, когато отвлече Линк от бара, но сега бе по-различно. Навярно сърцето й биеше силно, защото Линк за първи път я виждаше с мека и блестяща коса, с чиста и гладка кожа, с лъскави нокти. Каквато и да бе причината, имаше чувството, че ще припадне на всяко следващо стъпало.

От бягството им от Монтенегро сякаш бяха изминали години, а в действителност събитието се случи тази сутрин. Прекараха деня в устройване на децата във временните им жилища. Сираците се радваха на «лукса» в караваните. Сестрите им издадоха медицински удостоверения, в които пишеше, че са здрави. Преди месеци, когато решиха да ги прехвърлят в Щатите и да уредят осиновяването им, Кери се погрижи да ги ваксинират според изискванията на властите в страната.

С помощта на съпрузите Флеминг и на родителите на Кейдж, Боб и Сара Хендрин, децата бяха изкъпани и облечени в нови дрехи, дарение от някакъв търговец в Ла Бота. Паството на Боб Хендрин бе предоставило храната. Масите и плотовете в кухнята се огъваха от тежестта на пълните съдове. Децата не преставаха да се тъпчат.

Рокси не бе в състояние да се отдели от двете си осиновени дъщери. Решеше ги непрекъснато и съпругът й, не по-малко отдаден на децата, я предупреди, че ако продължава, съвсем ще ги оскубе. Кери се надяваше, че и другите деца също толкова лесно ще привикнат с новите си родители.

Помоли Кейдж да я закара до болницата. За да не й досаждат журналистите и любопитните жители на селището, служителите й разрешиха да влезе през задния вход. Операцията за изваждането на куршума от бедрото на Джо бе приключила. Момчето все още бе упоено, но я позна. Лекарят я успокои, че травмата няма да доведе до трайни увреждания.

Когато Кери се върна, Джени й предложи да вземе вана. Тя не се поколеба нито за минута. Свлече отвратителните дрехи, които носеше вече четвърти ден. Ръцете й трепереха, докато развързваше носната кърпа, за да я свали от врата си. Сърце не й даваше да я махне, понеже беше подарък от Линк. Изпра я в умивалника и я закачи да съхне. Ако той не си я поискаше обратно, Кери щеше да я задържи като спомен от своята безумна, краткотрайна, несподелена, но независимо от това пламенна любов.

Откъм трапезарията се чуваха гласове. Стомахът й се свиваше от радостно очакване и страх. Събра смелост и мина през сводестия вход. Заля я светлината на свещите. На прага тя неволно спря. Първа я забеляза Джени.

— Ето те и теб.

— Аууу! — изненадано извика Кейдж и подсвирна. — Малко сапун и вода са способни да извършат чудеса!

Линк не каза нищо. Когато Кери се появи, той вдигаше кутията с бира към устата си. Ръката му застина във въздуха. После се насили и отпи две-три глътки. Кери седна на стола срещу него.

— Много си мила, Джени! — Кери се взираше прехласнато във вазата в средата на масата, в ярките старинни свещници, в порцелана, кристала и среброто.

— Реших, че двамата заслужавате тиха, спокойна вечеря. Обядът бе доста напрегнат. Отпуснете се и се наслаждавайте на храната и напитките. Всички деца спят.

— Надявам се да не се изложа — заяви Кери и прокара пръст по дръжката на прибора за салата. — Живях толкова дълго в джунглата, че почти не се сещам как се използват сребърни прибори.

— Бързо ще си припомниш — отвърна Джени и мило й се усмихна.

— Ако не се справиш, няма да ти обръщаме внимание. — Кейдж й подаде чинията. — Свикнали сме да се храним с Трент. Държането му на масата е убийствено.

— Сладко дете — отбеляза Линк. — Веднага накара останалите да се чувстват като у дома си.

— Да — съгласи се Кейдж. — Показа им как се напада купа с домашно приготвен сладолед.

— Къде е той? — попита Кери.

— Спи блажено — уморено изрече майка му. — Хранете се спокойно.

Кери се изненада колко богат и дълбок можеше да бъде смехът на Линк, когато не бе примесен с цинизъм. Заля я като вълна. Очевидно Кейдж, който имаше същата фигура — широкоплещест и с тесни хълбоци — му бе дал свои джинси и риза. Беше се изкъпал и обръснал и косата му, макар и да се нуждаеше от подстригване, бе сресана назад. Без наболата брада челюстта му изглеждаше още по-мъжествена и тази мисъл отново пробуди опасенията й. Под ризата се забелязваше бяла превръзка. Докато ядяха, разговорът се въртеше около децата.

— Раздадох копия от изявлението ти за пресата на гневните репортери — обясни Кейдж.

— Благодаря ти.

— Ще ти разкажем и за молбите за осиновяване, но утре — намеси се домакинята.

— Още веднъж ви благодаря. Страшно съм изморена и едва ли ще схвана нещо — призна Кери. — Сигурна съм, че сте проучили семействата. Всички ли са чудесни като съпрузите Флеминг?

— Гари и Рокси са наши приятели, затова сме пристрастни — отвърна Кейдж. — Но и останалите сигурно ще са превъзходни родители.

— Никога не съм предполагала — обади се след кратка пауза Джени, обърнала усмихнатото си лице към Линк, — че ще имам честта на масата ми да седи толкова знаменита личност.

— Къде е тя? — Линк се озърна шеговито. Семейство Хендрин непрекъснато го закачаха, докато накрая той се отпусна и им разказа истории за приключенията си като фотожурналист. Омаловажи затрудненията, които често срещаше, и разкраси някои от по-смешните случки.

— Но бягството от Монтенегро бе най-опасната ситуация, в която някога съм попадал — заключи той и бутна чинията, след като изяде две парчета от ябълковия пай.

По-голямата част от следобеда премина в спомени от последните преживявания. Кейдж и Джени, Рокси и Гари и родителите на Кейдж слушаха и не вярваха на ушите си, докато двамата разправяха какво ги бе сполетяло по пътя към границата.

— Не изгарям от нетърпение да отида отново там — подхвърли Кери.

— Нито пък ние, след като се измъкнахме — добави Кейдж.

— Ние? — Линк се взря изненадано в него. — Били сте в Монтенегро? Кога?

— След като брат ми бе екзекутиран.

— Извинявай.

— Няма нищо. Двамата с Джени трябваше да заминем, за да идентифицираме трупа на Хал и да го върнем в Щатите. — Кейдж се пресегна през масата и стисна ръката на Джени. — Беше ужасно. — Взря се замислено в пространството пред себе си. — Монтенегро щеше да бъде красива страна, ако не беше пострадала от гражданската война. — Стрелна с очи съпругата си. — Ако не ме лъже паметта, тропическият климат непрестанно разпалваше чувствеността ни.