— Знаела ли е за тайните му сделки?

— Не. — Кейдж поклати глава. — Подозирала, но не вярвала. Била потресена, когато разбрала, че баща й е печелел за сметка на хора, изпаднали в крайна бедност и нищета. Каза ни, че известно време го мразела. После изпитвала единствено съжаление към него. Нищо чудно, че пожела да се жертва, като замина за Монтенегро, за да изкупи греховете на баща си.

— Не е трябвало да го прави! — възкликна Линк и удари с юмрук по масата. — Лесно са могли да я убият.

— Да, Линк. — Джени сложи нежно ръката си върху неговата. — Дойде доброволно при нас и пожела да иде там и да обучава деца. Помъчихме се да я убедим, че е в състояние да свърши много неща тук, за да подпомогне каузата ни, без да се излага на опасност. Тя обаче бе непреклонна. Жертвата й е неоценима — продължи Джени. — Преди скандала семейството й пътуваше по целия свят. Уважаваха ги, често гостуваха на кралски особи и на държавни величия.

— Предполагам, че е получила добро образование — мрачно отбеляза Линк.

— Възпитаничка е на Сорбоната.

Един мускул на бузата му потрепна.

— Преди няколко години се говореше, че между нея и някакъв млад мъж от английското кралско семейство се е зародила нежна връзка. — Кейдж разклати чашата с кафето. — Но когато й намекнах, тя отвърна, че това са злонамерени клюки. Брътвежи на лекомислени хора.

— Вчера, когато слезе от самолета, никак не изглеждаше лекомислена — заяви Джени. — Но явно хората погрешно я възприемат. Смятам, че тъкмо това се опита да промени. Тръгна за Монтенегро, решена да докаже на хората, че притежава повече положителни качества, отколкото подозират.

— Все още не проумявам — намръщено изрече Линк.

— Кое, Линк?

— Защо една красива, очарователна, интелигентна млада жена като Кери ще се откаже от всичко, с което разполага, и ще стане монахиня? Просто е прекалено патетично, за да е истинско. Уличили са баща й в тъмни сделки. Разразил се е скандал. Но… Какво има?

— Монахиня ли каза?

Десета глава

Двамата възкликнаха озадачено в един глас.

— Откъде го измисли? — Кейдж първи се отърси от учудването си.

— Не е ли монахиня? — дрезгаво попита Линк.

— Не. — Джени поклати объркано глава.

— А някога възнамерявала ли е да се посвети на църквата?

— Доколкото знам, не.

Линк рязко скочи и събори стола си. Шокирани от странното му предположение, семейство Хендрин седяха безмълвни и го наблюдаваха. Той изхвърча от кухнята и се втурна нагоре, като вземаше стъпалата по две наведнъж. Ако вратата на гостната не бе от солидно дърво, сигурно щеше да се срине. Чуха я как се удари в стената.

Линк влетя вътре. Леглото бе оправено. Стаята беше празна. Тънките пердета на отворения прозорец, който гледаше към вътрешния двор с басейна, се развяваха от лекия южен ветрец. Линк се завъртя и бързо се върна в кухнята. Забрави за любезните обноски.

— Не ми казахте, че е излязла!

Джени го гледаше стреснато и опипваше копчето на широката си блуза. Кейдж безгрижно си пиеше кафето.

— Ти не попита — отвърна жената.

— Къде е тя?

— Отиде да поязди — отговори с равен глас Кейдж. — Стана рано, дори преди Джени.

Линк потискаше избухливия си ирландски нрав с удивителен самоконтрол. Издаваха го единствено потрепващите мускули на челюстта. Държеше ръце до тялото си и непрекъснато свиваше пръсти в юмруци и ги отпускаше.

— Пихме заедно кафе, а после ме помоли да й дам някой от конете да се поразходи. Помогнах й да го оседлае, а след това тръгна натам. — Кейдж посочи към безкрайния хоризонт.

Линк проследи жеста му. През прозореца на кухнята се откриваше гледка към необятната прерия.

— Преди колко време излезе?

— Трябва да има час, час и половина. — Кейдж тайно се забавляваше на разгорещеността му.

— Може ли да взема пикапа?

Линк бе забелязал камионетката в гаража предишната нощ. За разлика от другите коли на Кейдж, които бяха излъскани до блясък, тази носеше белезите на всеки изминат километър.

— Разбира се. — Кейдж се изправи, бръкна в джоба на стегнатите си джинси, извади ключовете, и му ги подхвърли.

— Благодаря.

Линк се обърна рязко и се измъкна през задната врата. Крачеше гневно като човек, решил незабавно да си отмъсти по най-жесток начин.

Джени стана и се приближи до прозореца. Видя как Линк затръшна вратата на колата и с мъка запали двигателя. Завъртя волана и потегли, като вдигна облак прах.

— Кейдж, не биваше да му даваш ключовете. Страшно е разярен.

— Нищо чудно, ако Кери го е подвела, че е монахиня. Не го обвинявам.

— Но…

— Джени — подхвана с утешителен глас той, застана зад нея и я прегърна. Сложи ръце под натежалите й гърди. — Не си ли спомняш как една нощ преследвах автобуса, в който беше ти?

— Нима мога да забравя такова нещо? Бях притеснена както никога в живота си.

— Е, тогава аз бях не по-малко разстроен от Линк. — Кейдж приближи устни до ухото й и се усмихна на спомена. — Нищо не бе в състояние да ме спре. Същото се отнася и за Линк. Ако бях отказал да му дам пикапа, щеше да хукне да търси Кери пеша. — Той целуна жена си по врата. — Единственото ми желание е дивото преследване да доведе до добър резултат, както бе при нас.


Линк насилваше колата да извърши невъзможното. В главата му сякаш се въртеше единствено мисълта за убийство. Ругатните и обидните думи по адрес на измамницата Кери огласяха малката кабина на пикапа. Когато запасът му от скверни слова се поизчерпи, той започна да се упреква заради собствената си тъпотия. Какъв глупак е бил! Вероятно през цялото време му се е присмивала вътрешно. Измами го неведнъж, а два пъти. Първо се представи за проститутка, а после — за монахиня. Напълно противоположни превъплъщения, а той бе достатъчно наивен, за да й повярва.

Какво, по дяволите, му стана? Дали тропическа болест не му увреждаше мозъка? Дали Кери Бишоп не слагаше в манерката му лекарство, което замъгляваше съзнанието? Нима бе възможно той, Линк О’Нийл, да бъде така лековерен? Имаше достатъчно опит. Не бе момче, заслепено от страст, което не познава уловките на жените. Защо не прозря какво крие красивото лице на Кери Бишоп? Та тя съвсем не бе жертвоготовна смирена монахиня, а хитра измамница, потъпкваща всякакви скрупули, щом реши да използва някой мъж. На всичко отгоре беше продължила да се преструва, дори след като постигна целта си.

— Решила е да играе ролята си докрай — промърмори през зъби Линк. — За да си спаси кожата — обясни той на арматурното табло.

Какъв глупак! Да загуби разсъдък и съобразителност заради едно красиво лице и гъвкава фигура. Откакто напусна кръчмата с измамната дъщеря на Утън Бишоп, бе забравил основните си принципи по отношение на жените: да бъде безчувствен, пресметлив и предпазлив.

Пикапът заподскача по неравната пътека към пасището. Линк нямаше представа накъде върви, просто трескаво въртеше волана и натискаше газта. Смяташе, че и Кери едва ли е запозната добре с околността. Сигурно яздеше край пътя.

Интуицията му не го подведе. След двайсетина минути забеляза водоем, който приличаше на малко езеро. Стръмните му брегове бяха засенчени от перестите клони на дърветата. Тревата, която още не бе изгорена от лятното слънце, беше зелена и сочна. За едно дърво бе завързан кон.

Кери чу шума от пикапа. Лежеше на одеялото, което бе взела от конюшнята. Подпря се на лакът и засенчи с ръка очи. Отначало помисли, че шофьорът е Кейдж. Подскочи, когато разпозна високата фигура на Линк. Надолнището не го накара да забави крачка. Само след секунди вече се бе надвесил над нея, стъпил здраво до ръба на одеялото. Кери вдигна глава към краката, после към тялото и накрая към златистите му гневни очи, които я смутиха. Веднага й стана ясно, че е бесен. Трепна вътрешно, но срещна невъзмутимо втренчения му поглед.

— Лъжлива кучка!

Кери дори не си направи труда да се престори, че не е схванала какво има предвид. С премаляло сърце и нарастващ страх осъзна, че Линк е научил истината. Единственото й спасение бе да не признава, че се срамува от постъпката си.

— Слушай, Линк — подхвана веднага тя, като навлажни устните си и протегна ръце, сякаш за да се предпази от него, — преди да стигнеш до прибързано заключение…

— Искаш да кажеш, преди да ти строша главата — прекъсна я той, коленичи и я стисна за раменете.

Кръвта се дръпна от лицето й при тази недвусмислена заплаха.

— Няма да посмееш! — изрече гневно, за да пропъди страха.

— Напротив! Но първо бих желал да разбера защо ме излъга по този нелеп начин.

— Не съм те излъгала аз! — Кери се помъчи да се изтръгне от ръцете му, но напразно. Колкото повече се бореше, толкова по-здраво я държеше той. — Не съм ти казвала, че съм монахиня.

— Да не съм си го измислил аз, миличка?

— Чу, че децата ме наричат «сестра Кери», и си направи погрешен извод. Ти…

— Но не ме извади от заблудата, нали? — Линк гневно я разтърси и зъбите й изтракаха. — Защо? — изрева той. — Искам да зная защо го направи!

— За да се предпазя от теб.

— Не се опитвай да се изкараш светица.

— Досещах се за намеренията ти. — Кери почервеня от презрителната му подигравка. — Не отричай. Смяташе, че бягството ни през джунглата ще е просто забавно приключение, а междувременно ще ти правя компания в леглото.

— Също като Тарзан и Джейн.

— Никак не беше смешно. Принуди ме да те целуна, да се преоблека пред теб!

— Не ми показа нищо по-различно от това, което се виждаше от евтината рокля! — изкрещя й той. — А независимо дали си признаваш, или не, целувките ти доставиха удоволствие, госпожице.