— Не е вярно!

— Вярно е!

— Налагаше се да измисля как да отклоня похотливите ти желания. Децата неволно го сториха вместо мен.

— Защо се обръщат към теб така?

— Когато пристигнах в Монтенегро, започнаха да ме наричат «мамо», а на мен не ми се искаше. Вече си бях съставила план да ги докарам в Щатите, за да бъдат осиновени. Реших, че по-добре е да ме възприемат като по-голяма сестра. Нямаш право да ме виниш заради собствената си заблуда.

— А как да приема факта, че ме превърна в пълен глупак?

— Не съм го извършила от злоба! — извика Кери.

— Така ли?

— Да.

— Признай си, госпожице Кери Бишоп, дъщеря на един от най-големите мошеници на нашето време, че ти доставяше удоволствие да си играеш с мен, сякаш съм кукла? Нима не е напълно естествена дарбата ти да разиграваш хората като марионетки!

Кери трепна, когато Линк спомена баща й и опетненото му име. Явно вече бе запознат с всичко, свързано с произхода й. Презрението му беше основателно, но я заболя, понеже очевидно той смяташе, че е способна на машинации.

— Накарах те да мислиш, че съм монахиня, за да насочим цялото си внимание върху спасението на децата.

— Ами! Целта ти бе да се предпазиш от палавите ми ръце.

— Да!

— И от похотливите ми погледи.

— Да!

— И от целувките, за които твърдиш, че не си могла да понасяш.

— Да!

— Виждаш ли? Както току-що призна, постоянно си ме лъгала.

— Опитах се да ти обясня — изрече Кери, мъчейки се да се защити.

— Странно, не си спомням.

— Последния ден, когато ме целуна. Точно преди да чуем самолета. Исках… опитах се да ти кажа.

— Не си положила големи усилия.

— Не ми се удаде възможност. Събитията се развиха толкова бързо.

— Пътуването със самолета бе дълго.

— Тогава спорихме за парите и аз се ядосах.

— А след като се върнахме? Кейдж и Джени щяха да те пазят от мен, дивия звяр. Защо не ми разправи? Имаше безброй поводи.

— Понеже се боях, че ще се разсърдиш и ще ме нагрубиш.

— Миличка, състоянието, в което се намирам, едва ли би могло да се опише с подобни думи. — Гласът му се сниши до злокобен шепот. — А щом мислиш, че грубостта е обичайното ми поведение, значи въобще не ме познаваш.

— Не съм допускала, че ще се стигне дотук. — Кери усети как долната й устна потрепна и стисна челюсти, за да преглътне унижението. — Честна дума. Съжалявам, Линк, наистина съжалявам.

— Прекалено късно е за извинения, Кери.

— Знам, че те подведох, но нямах избор, повярвай ми. Нуждаех се от теб, но не бях способна да задоволя… желанията ти. Най-важната ми грижа бяха децата.

— Нима си въобразяваш, че ще се хвана на въдицата за благородните ти подбуди? — Той се изсмя ехидно. — Не си прави илюзии, миличка. Искам да почувстваш оскърблението, което изпитах аз, само тогава ще се примиря, че съм успял да си отмъстя. Само това ще ме удовлетвори.

— Какво си намислил?

— Ще те накарам да се молиш да остана при теб, както ти споменах още първата сутрин, след като ме отвлече.

— Не!

Прегракналият вик замря на устните на Кери, когато Линк я събори на одеялото и се стовари върху нея. Затисна ръцете й с тялото си. Хвана брадичката й и я повдигна. Кери се съпротивляваше, но усилията й да го отблъсне бяха напразни. Коленете му стегнаха нейните като в менгеме. Дори не можеше да завърти глава.

Линк използваше езика си като инструмент за възбуждащо изтезание. Прокара го леко по устните й, близна ъгълчетата, очерта формата им, докато Кери започна да се задъхва от удоволствие. Най-накрая устните й се отпуснаха и се разтвориха без никакво насилие от негова страна.

— Ето, видя ли, миличка? Наслаждавай се.

Целувката му бе дълга, пламенна, търсеща. Притискаше устни в нейните, а езикът му галеше всеки чувствителен нерв. Искаше й се да повика на помощ отвращението, ала удоволствието от нежността бе по-силно от волята й. Цяла изгаряше от нетърпение да го почувства с всяка фибра на тялото си. Като в унес се питаше дали и цялото му тяло, изградено от толкова различни по структура мускули, е също така очарователно и вълнуващо. Копнееше да задоволи любопитството си.

Единственото й спасение бе да си припомни как се е зарекла да изпитва към него само презрение, каквото и да й струва това. Опита се да не обръща внимание на топлината, заливаща тялото й, на желанието, препускащо през нея подобно на река от вино, златисто като очите му, на тръпките, които пълзяха по бедрата, корема, гърдите й.

Макар и трудно, Кери все пак съумя поне външно да запази спокойствие, колкото и да й се искаше да се притисне до това вълнуващо прекрасно тяло.

— Можеш да вземеш участие — изрече с прегракнал глас Линк, когато усети, че тялото й се напрегна. Допря устни до бузата й и обсипа с целувки млечнобялата кожа, която сега бе поруменяла от слънцето и вятъра при ездата. Не си позволи да й се възхищава дълго. За да си отмъсти за наранената гордост, трябваше да избягва да се разнежва. — Ще те пусна едва когато и у теб се разгори страстта, драга. Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече време ще ни отнеме.

— Върви по дяволите!

— Нима подхожда на една монахиня да говори така?

— Недей!

Езикът му игриво потупваше ухото й. Кери се помъчи да се възпротиви, ала протестът й се изрази във възбуждащо стенание, което не убягна на Линк. Той умееше да разпознава посланията на женското тяло. Никога не се бе затруднявал да общува с жените, независимо дали знаеха родния му език, или не. Достатъчно показателен бе и начинът, по който Кери произнесе думата, чиято цел бе да го отблъсне.

— Хареса ли ти? — измърмори Линк и леко захапа ухото й.

— Не.

— И на двамата ни е известно, че си лъжкиня — изхили се той. — Струва ми се, че много ти хареса.

Целуна меката кожа зад ухото й, прокара носа, а после езика си по нея. Кери вече не можеше да разбере дали се движи, за да се отдалечи, или за да се приближи. Дъхът му пареше лицето й. Миришеше приятно на кафе и тази бе една от причините да бъде по-податлива, когато устните му се притиснаха към нейните. Устните му се плъзнаха по нейните още по-настойчиво отпреди, сякаш тържествуващи от завоеванието си. Силно желание прободе Кери. Когато Линк вдигна глава и се взря в очите й, тя си помисли, че неволно е издала звук.

— Усети ли?

В началото реши, че има предвид сладката болка дълбоко в нея. Очите й тревожно се разшириха, когато осъзна, че говори за собствената си неспособност да овладее обхваналата го възбуда. Тя прехапа долната си устна и затвори очи. От тихия му смях цялата настръхна.

— Значи си го усетила. Ето как се чувствах, миличка. Докато ти шмекеруваше, аз през цялото време изгарях от желание. Докато крачехме из джунглата, страдах не само от горещината, умората и глада, но и от незадоволената си страст. Срамувах се, понеже накърнявах светостта ти. — Гласът му се лееше като скъпо бренди, но в него се чувстваше привкус на евтино уиски. — А в теб няма нищо свято, нали?

Провря ръка между телата им. Когато разбра какво се кани да направи, Кери се вцепени.

— Не! — извика сподавено.

— Кери, ти ме изненадваш. Не искаш ли да узнаеш на какво си способна? — Разкопча джинсите си, хвана ръката й и я притегли надолу.

— Не! — протестът й беше прекъснат от сурова, властна целувка, при която устните му се впиха в нейните, а езикът му й отне всяка възможност да се противи.

Разтвори дланта й и през мозъка на Кери преминаха безброй мимолетни впечатления. Едно преобладаваше над останалите. Изпитваше нужда да го докосне, да проучи гладката твърда топла плът… Устоя на изкушението, но упорството й не продължи дълго. Ръката й вече не се съпротивляваше. Сякаш придобила собствена воля, посегна да задоволи любопитството си. Внезапно Линк се дръпна, като че ли уплашен, че сам ще загуби контрол.

— Не така, Кери — изръмжа той. — Няма да се отървеш толкова лесно. Някога ще се откажеш ли от игричките си? Сигурно е в кръвта ти. Винаги си готова с някаква дяволия. Този път обаче номерът ти няма да мине.

Тъмносините й очи го гледаха объркано, но той сякаш не забеляза. Беше се втренчил в копчетата на ризата й. Небрежно откопча първото.

— Бегло си спомням очертанията на тялото ти. Гърдите ти са малки, но красиви. — Линк видя недоволството в очите й и се изсмя арогантно. — О, не се тревожи, не съм забравил колко вълнуващо реагират.

Разкопча докрай ризата й и я разтвори. Бузите на Кери пламнаха. Дантеленият сутиен, подарък от Джени, почти нищо не скриваше. Очите на Линк потъмняха, един мускул на бузата му потрепна от нещо, близко до разкаяние, преди устните му отново да се разтегнат в жестока извивка.

— Свали го!

— Няма!

— В такъв случай ще ти се наложи да обясняваш на Джени защо е скъсан.

Линк посегна към закопчалката.

— Наглостта ти е възмутителна!

— Свали го!

Кери стисна зъби и разкопча сутиена, но не свали чашките. Линк измърмори някаква благодарност, махна ги и се вторачи в гърдите й. Погледът му я изгаряше като слънцето на небето. Смелостта я напусна. Затвори засрамено очи и пропусна да види как мъжът преглътна конвулсивно. Не видя и спазъма на съжаление, от който упоритите му устни се изкривиха, когато прокара ръце по нея. Думите, които изрече, се посипаха като оглушителни удари в ушите й.

— Точно както си мислех. Не са големи, но са красиви.

Плесна го през ръцете, но Линк я хвана здраво за китките. Дланта му обхвана едната й гърда и я повдигна. Кери потрепери. Палецът докосна чувствителното зърно. То настръхна и мъжът се изсмя злорадо. Продължи да го дразни. Драскаше го с нокът, опиянен от вълнението, което успяваше да предизвика.