— Вярно.

— Искам да я видя отново.

Котешките очи на Тайгър се разшириха.

— Не ти ли мина вече?

— Не. Мисля за нея през цялото време.

— Налага се да бъдеш силен. Обсъждахме го вече.

— Тя е в опасност, а аз се отдръпнах далече от нея. Очевидно планът ми не проработи.

— Докторката ще бъде застрашена, независимо къде се намираш ти. Тя работи за нас, някои я мразят дори само за това прегрешение. Ако е с един от нашите мъже, с теб, и се разчуе, заплахата ще нарасне. Ти постъпи правилно.

— Нима? — Тялото на Слейд се напрегна. — Защо, след като съм постъпил правилно, се чувствам толкова зле?

— Достатъчно страда. По-добре да не си с нея, отколкото да рискуваш да я убият поради факта, че е твоя жена.

Болка разкъса гърдите му.

— Ако се случи, аз съм свършен. Не мога да живея с тази вина.

— Ето, точно заради това, изборът ти е правилен. — Тайгър се размърда. — Работата е лекарство. А ние имаме достатъчно от него.

— Точно така. Работа.

— Ще се справиш. Не е необходимо да говориш с нея, когато пристигне.

— Не. — Знаеше, че е глупаво, но изпитваше нужда да я види. — Джъстис не обясни подробно защо е в опасност, но каза, че е под натиск. Ще спя по-добре, ако я видя с очите си. Няма да се успокоя, докато не се уверя, че е добре физически.

— Мазохист.

— Млъкни!

— Просто подчертавам, че ще бъде много болезнено да я видиш и да не си в състояние да я докоснеш. А ти ще поискаш да го сториш.

— Аз съм силен. Мога да се справя. — Тайгър му хвърли невярващ поглед. — Понякога се чудя защо сме приятели.

— Вече ти казах. Ти си мазохист. — И Тайгър се засмя.



Триша излезе от банята в офиса на Джъстис. Беше пооправила грима си и сега изглеждаше по-добре. Спря се, когато видя замисления поглед върху лицето му, докато я наблюдаваше.

— Реших за момента да не казвам на Слейд за бебето. Това е новина, която ти трябва да споделиш с него. Ще ти дам малко време.

Напрежението изведнъж се оттече от Триша.

— Благодаря.

— Не ми благодари все още. Ако не му кажеш в най-скоро време… — мъжът повдигна рамене — ще се наложи аз да го направя. Той отговаря за Резервата и трябва да знае колко е важно да те защитава. За да стане това, е необходимо да бъде запознат с опасностите. Смятам, че от начина, по който реагира, когато помисли, че те грози заплаха, го е грижа за теб много повече, отколкото предполагаш. Това е, което ме накара да променя решението си и да ви оставя двамата да се разберете, преди аз да се намеся.

Младата жена впери в него тъжен поглед.

— Ако го беше грижа за мен, както се изрази, щеше да дойде да ме види. Най-малкото би могъл да се увери, че съм добре емоционално след случилото се с нас. Чух, че той бил помолил да работи в Резервата, за да се измъкне от Хоумленд, което вероятно означава да се отдалечи и от мен.

— Той не е молил за тази работа. Исках Фюри да отиде, но Ели не може да остави жените ни сами. Тя се отнася много сериозно към работата си в женското общежитие и винаги е под заплаха като половинка на Фюри. Следващият по ранг в нашето командване е Слейд. Попитах го и той прие. Имам нужда от някого там, на когото мога изцяло да се доверя, да поеме всичко. Твърде много проблеми имам тук и не мога да снова непрекъснато напред-назад. Страдам от въздушна болест и не съм в състояние да издържа по два-три полета на ден.

— Разбирам.

— Надявам се, че ще оправиш нещата. Сега Брас трябва да дойде всеки момент да те вземе. След няколко минути имам среща със Съвета в конферентната зала. — Джъстис се изправи и въздъхна. — Понякога се побърквам.

— Желая ти късмет тогава. Аз ще изляза да го изчакам във фоайето.

— Остани тук и си почивай. На дивана ще ти е удобно.

— Благодаря.

Той погледна към корема й и се засмя.

— Много съм развълнуван за това.

— Аз също, когато не ме е страх.

Джъстис стисна успокояващо ръката й и излезе от кабинета си. Плътно затвори вратата след себе си.

Петнадесет минути по-късно в офиса влезе Брас. Триша се изправи и се вгледа в него. Явно мъжът се беше успокоил, изглеждаше съсредоточен и дистанциран.

— Много съжалявам, че Джъстис помисли теб за баща на бебето ми.

Той я огледа внимателно, преди погледът му да попадне на корема й.

— Ти наистина ли носиш бебе от Нов вид.

— Да.

— Това е добра новина.

Но младата жена забеляза, че не е щастлив.

— Оставаме ли си приятели, Брас?

— Да. Аз… много ми се иска да те бях срещнал, преди да се замесиш с друг мъж. Надявам се, че това не те обижда. Просто бях привлечен от теб повече, отколкото ми е позволено. Сега принадлежиш на друг, а аз ще се приспособя. Между нас всичко е наред, Триша.

— Не принадлежа на никого, Брас. Бащата на бебето и аз не сме заедно. — И тръгна напред, преди да успее да каже още нещо, защото не искаше да го окуражава. Но и трябваше да му бъде ясно, че не е свободна за домогванията му. — Имам чувства към него, но явно той не отвръща на тях. Ще ми е необходимо малко време, но съм сигурна, че с него ще се оправим.

Той примигна учудено.

— Ти си свързана с някой и още не си го информирала за бебето?

— Не. Джъстис ми даде известно време да вляза в контакт с него и да му кажа новината.

Брас кимна.

— Реших аз да бъда мъжът на твоя страна. Ти принадлежиш на друг, но той ще разбере втори, след мен, че носиш детето му. Хайде, да вървим. Хеликоптерът е готов. Избрах Харли и Муун да ни придружат.

Ужас сви стомаха й. В действителност не желаеше Слейд да разбере. Не бе този начинът, по който го искаше обратно в живота си. По-скоро, никога не би го видяла отново, отколкото да я преследва, защото двамата заедно са създали нов живот.

Тя заслужаваше човек, който да се грижи за нея, а не такъв, който да присъства в живота й от чувство за дълг или чест — Новите видове притежаваха по много и от двете черти. Реши да не говори повече за това пред Брас. Страхуваше се да не започнат да спорят.

Младата жена се познаваше с Муун. Той бе един от приятелите, които заедно с Харли и Брас идваха в дома й да гледат заедно филми. Високият мъж не говореше много, но имаше странно чувство за хумор, което тя много харесваше, когато той решеше да наруши мълчанието си.

— Благодаря.

Брас протегна ръка и Триша обви пръсти около лакътя му. Той й се усмихна искрено и я изведе от офиса.

Глава 14

Триша знаеше, че няма да успее да стигне до Резервата, без да се изложи и едва потискаше нуждата си да повърне. Брас разтриваше нежно гърба й, докато тя седеше в скута му. Безпомощно погледна към Муун и Харли. Те й хвърляха съчувствени погледи, защото знаеха за нейната бременност и се бяха заклели да я пазят в тайна. Щяха да я охраняват, да живеят с нея и трябваше да бъдат наясно с истината. Младата жена погледна към пода и махна с ръка да ги предупреди. И двамата бързо си вдигнаха краката. Муун се засмя.

— Не е смешно! — извика тя. Не беше сигурна дали са я чули от шума на хеликоптера и слушалките, които носеха за връзка с пилота. Но Муун й се усмихна, за да й покаже, че я бяха разбрали.

— Почти стигнахме — каза Брас близо до ухото й, — задръж още малко, Триша.

Отчаяно му кимна. Стомахът й се бунтуваше, но тя нямаше желание да изхвърли съдържанието му на пода. Щеше да потъне в земята от срам, ако я видеха как повръща закуската си, да не споменаваме пилота, който трябваше да почисти мръсотията, след като кацнеха. Затвори очи, но гаденето се увеличи. Усети как машината започна да се снижава. Слава богу! Почти свърши. Приземиха се и двигателите замлъкнаха.

Муун се раздвижи пръв, отвори страничната врата и скочи долу. Харли го последва. Те се разделиха и застанаха от двете страни на отвора. Младата лекарка се опита да стане, но краката й трепереха толкова силно, че моментално залитна.

Брас я взе на ръце и тя се сгуши в него, докато той се навеждаше, за да излезе от хеликоптера. Мъжете го подхванаха от двете страни, вдигнаха го, заедно с Триша в ръцете му, и го пуснаха да стъпи на земята. Действието им предотврати рязкото приземяване, ако бе скочил на площадката.

Младата жена облегна глава в извивката на рамото му и го прегърна през врата, когато леко й се зави свят. Брас я намести в ръцете си, за да й бъде по-удобно.

— Дръж се за мен — прошепна. — Ще направя всичко възможно да се настаним по-бързо, за да сложа студен компрес на челото ти. Тогава ще се почувстваш по-добре.

— Благодаря — промърмори тя, — ти си най-добрият.

— Знам — засмя се мъжът, — трудно е човек да се грижи за теб, но аз съм склонен да опитам.

Триша се усмихна, благодарна, че Брас е неин приятел. Той винаги знаеше как да я разсмее. Чу, че Харли разговаря с някого, но не посмя да вдигне глава, за да види кой е. Продължаваше да се бори с пристъпите на гадене.

— Стомахът й е разстроен. Но ще се оправи, веднага след като я настаним в някое легло, за да си почине.