— И по-сигурна в мен.

— Това е една от чертите, които харесвам у теб. Веднага схващаш. За теб сексът ще е нещо нормално. Може да ти хареса, но все пак ще бъде нормално. А за мен ще е велико приключение. Искам и двамата да сме сигурни, защото за теб товарът също няма да е малък.

— Ясно. Няма да правиш секс само заради мен.

— Нещо такова.

— Адски мило от твоя страна.

Той отново залепи устни в нейните. Плъзна ръце по кръста, после по гърдите й. След миг отстъпи назад.

— Какво е положението с ябълковия пай? — попита.

— Какво? А, почакай.

Тя затвори очи за момент, като се опитваше да уталожи възбудата си.

— Страшно е вкусен. Иди и седни, след миг ще ти докажа. Искаш ли кафе?

— Нямаш кафе.

— Всъщност… — тя отстъпи встрани, за да избегне физическия контакт с Броуди, и взе термоса от плота. — Взех кафе от ресторанта.

— Имаш кафе?

Рийс забеляза, че най-после го бе изненадала.

— С мляко и една бучка захар, нали? — попита развеселено.

— Да, благодаря.

Рийс поднесе десерта във всекидневната.

— Не е секс — каза, — но е добър финал за вечерята.

Броуди лапна голямо парче.

— Къде беше този десерт през целия ми живот?

— Научих се да го правя заради баща ми. Беше любимият му сладкиш.

— Баща ти е бил човек с вкус.

Рийс се усмихна.

— Още не си казал нищо за… не знам как да го нарека.

— Мисля, че терминът е „убийство“.

— Да, терминът е „убийство“. Една от теориите на шерифа е, че съм сбъркала мястото, а жената не е била мъртва. Смята, че съм видяла двама души да се карат, но не се е стигнало до убийство. И затова никой не е съобщил за изчезнала жена.

— Но ти не си съгласна с него.

— Не съм. Знам какво видях и къде го видях. Може да не са съобщили за изчезването на жената, тъй като не е била важна за никого. Или пък е била от Франция.

Броуди се усмихна.

— Откъдето и да е била, все някой трябва да я е видял. Да сипва бензин, да си купува продукти, или да се мотае в някой мотел или къмпинг. Можеш ли да я опишеш добре?

— Вече ти казах.

— Имам предвид дали можеш да я опишеш на художник?

— На полицейски художник ли?

— В Ейнджълс Фист полицията не разполага с такъв, но в града има талантливи художници. Мислех си за доктора.

— За доктора?

— Той прави скици с въглен. Хоби му е, но наистина е добър.

— И ще му описвам жертва на убийство, а няма да бъда подложена на преглед?

Броуди сви рамене.

— Ако нямаш доверие на доктора, мога да намеря друг.

— Имам доверие на теб — отвърна Рийс и се усмихна, когато Броуди се намръщи. — Виждаш ли? Казах ти, че е бреме. Да, имам ти доверие, затова съм готова да опитам с доктор Уолъс. Ако дойдеш с мен.

Броуди вече бе планирал да отиде с нея. В никакъв случай не би пропуснал нищо от историята. Но продължи да се мръщи, докато ядеше десерта си.

— Какво ще получа в отплата? — попита той. — Може би нещо, което би вървяло с бутилката бяло вино в хладилника ти?

— В неделя имам почивен ден. Ще се погрижа за менюто.

Той глътна и последната хапка.

— Добре, и аз ти имам доверие. Ще говоря с доктора.

12.

— Е, как мина? — попита Линда-Гейл, като остави чиниите на плота и сръчка Рийс с лакът.

— Кое как мина?

— Срещата ти с Броуди снощи.

Рийс обърна хамбургерите.

— Просто му приготвих вечеря. Трябваше да му се отплатя за една услуга.

— Само вечеря — ухили се Линда-Гейл и завъртя очи към Пийт. — И твърдиш, че не се възползва?

— Рийс е влюбена в мен — обади се Пийт. — Лудо влюбена. Едвам се сдържа.

— Вярно е. Всеки път се боря със себе си.

— Купи свещи — напомни й Линда-Гейл. — И ленени салфетки. И скъпо вино.

— Господи — изкиска се Рийс. — Никакви тайни ли няма в Ейнджълс Фист?

— За мен никакви. Хайде, сподели. Собственият ми любовен живот е мизерен като косата на Пийт напоследък.

— Хей! Косата ми просто си почива от растенето за известно време — намеси се Пийт, като приглади оплешивяващото си теме. — Вече чувствам как скалпът ми се готви за новата реколта.

— Трябва да я наториш — посъветва го Линда-Гейл, после се обърна отново към Рийс. — Добре ли се целува?

— Пийт ли? Невероятен е. Поръчката е готова — оповести накрая, след като подреди чиниите с хамбургери, пържени картофи и салата.

— Ще изтръгна поне малко информация рано или късно — закани се келнерката, като взе порциите и потегли към салона.

— Наистина се целувам страхотно — заяви Пийт. — Просто ти съобщавам.

— Никога не съм се съмнявала в това.

— Мъжете като мен, нали знаеш — дребосъците — са страхотни любовници. Ние… мамка му!

Рийс го погледна и пребледня. От ръцете му течеше кръв и капеше по пода.

— Кога ще се науча да внимавам и да гледам какво има във водата, по дяволите! Страхотно се порязах. Хей! Хей!

Тя чу, че Пийт й крещи, но не разбра думите му. Струваше й се, че е застанал на планински връх, а тя е някъде долу в подножието. Внезапно настъпи пълна тишина.

Съвзе се от шамарите по бузите й. Видя уплашеното лице на Джоуни. Отново й се зави свят и й се доповръща.

— Има кръв — прошепна.

— Добре ли е? Господи, Джоуни, тя припадна! Добре ли е?

— Престани да ми дишаш във врата, Пийт! Няма да умре днес — скастри го Джоуни и постави ръка на челото на Рийс, а после опипа главата й за цицини. — Бягай при доктора да ти зашие ръката.

— Трябва да се уверя, че Рийс е добре. Може да е получила мозъчно сътресение или нещо подобно.

— Колко пръста виждаш? — обърна се Джоуни към Рийс, като вдигна ръка.

— Два.

— Чудесно. Видя ли, Пийт? Нищо й няма. Отивай да ти зашият ръката. Рийс, можеш ли да седнеш?

— Да. Пийт, как ти е ръката? Много лошо ли пострада?

— Абе, ще се оправи. Докторът ще ме зашие.

Бе увил ръката си с кърпа, но Рийс видя кървавите петна, избили по нея.

— Ужасно съжалявам — промълви.

— Аз съм си виновен. Успокой се — потупа я той по рамото.

— Имаш цицина на тила. Ще отида да ти донеса лед — каза Джоуни.

— Добре съм — отвърна Рийс, като я стисна за ръката. — Просто трябва да си поема дъх. Някой трябва да придружи Пийт. Раната му е дълбока.

— Стой спокойно — нареди й Джоуни, като се надигна. — Хей, Тод! Закарай Пийт при доктора. Хамбургерът ти ще почака пет минути. А и няма да плащаш за него. Доволна ли си? — обърна се тя към Рийс.

— Има кръв.

— Виждам. Всеки кърви, когато се пореже. В кухнята непрестанно се случва.

— Аз ще почистя, Джоуни — обади се Линда-Гейл. — Хуанита ще се погрижи за масите ми.

Шефката не отговори, докато вадеше малък пакет с лед от хладилника и го увиваше в тънка кърпа.

— Сложи това на цицината — заповяда тя на Рийс. — А след като се съвземеш, можеш да се качиш горе. Аз ще поема смяната ти.

— Не, добре съм. Мога да работя. Предпочитам да работя.

— Добре тогава. Ставай и да видим дали краката те държат. Бледа си като платно — заяви Джоуни, когато Рийс се хвана за плота и се изправи. — Почини си малко. Поеми си въздух. Пийни вода. Когато цветът се върне на лицето ти, можеш да започнеш работа — добави тя, като пъхна шише вода в ръката на Рийс.

— Да, точно така ще постъпя. Чистият въздух ще ме освежи. Благодаря.

Джоуни завъртя глава, Линда-Гейл кимна и поведе Рийс навън.

— Искаш ли да седнеш? — попита келнерката.

— Не. Просто ще се облегна тук за минута. Няма нужда да ме пазиш да не падна. Нищо ми няма. Само съм малко замаяна и се чувствам адски глупаво.

И трепериш, помисли си Линда-Гейл, като взе шишето от ръката на Рийс и отвъртя капачката.

— И на мен ми става така, когато видя паяк. И то не само онези големите, които сякаш могат да понесат цяла котка на гърба си. Дори миниатюрните паячета ми изкарват акъла. Веднъж се втурнах да бягам от стаята, където бях видяла малко паяче, и се шибнах във вратата с такава сила, че паднах. Сложи си пакета с лед на главата, както ти каза Джоуни. Обзалагам се, че те мъчи зверско главоболие.

— Май има нещо такова. Но Пийт…

— Припадъкът ти го стресна ужасно и той съвършено забрави за ръката си. А това не е малко.

— Ясно, доброто ми дело за деня.

— Джоуни пък е толкова разтревожена и за двама ви, та дори забрави да се ядоса, че ще й се наложи да търси заместник на Пийт, докато му махнат конците. Ето че добрите ти дела стават две.

— Пълна съм с такива.

— Искаш ли по-късно да излезем да пийнем по бира, за да отпразнуваме добрите ти дела?

Рийс отпи голяма глътка вода.

— Знаеш ли какво? С удоволствие ще го направя.



Храната в бара на Кланси не беше лоша, особено ако я полееш с бира. Но за Рийс отиването в бара представляваше важна стъпка напред.

Седеше в бар с приятелка.

При това странен според бостънските й разбирания бар.

По стените висяха ловни трофеи. Глави на мечки, елени и лосове украсяваха боровата ламперия, имаше и някакви зловещи на вид риби. Според Рийс препарираните животни наблюдаваха посетителите в бара с отегчение.

Ламперията сякаш бе всмуквала в продължение на живота на няколко поколения цигарен дим и бирени пари.

Подът бе бая издраскан — очевидно по него бяха търкаляли доста бурета с бира, част от която се бе разливала. Пред малката естрада имаше дансинг.

Барът беше огромен и черен и зад него царуваше Майкъл Кланси, пристигнал от Ирландия в Уайоминг преди около дванадесет години. Жена му имаше четвърт индианска кръв и се наричаше Дъжд. Кланси бе типичният едър ирландски барман. Дъжд приготвяше начос и пържени картофи и още нещо, ако бе в подходящо настроение.

Кожата на столовете пред бара беше лъсната и изтъркана от безбройните задници, седели там през годините. Менюто предлагаше наливен „Бъдуайзър“, „Гинес“ и бутилирани местни бири, включително нещо, наречено „Грозен кехлибар“, което Рийс не посмя да опита. Останалите възможности бяха бутилиран „Харп“, а за жените — или педалите според Кланси — светъл „Бъд“. Повечето бутилки зад бара съдържаха различни видове уиски.