— Какво е това? — учуди се.

— Държавна тайна, но основно сирене „Гауда“ и изсушени домати.

Броуди не беше почитател на суровата целина, но реши, че водката ще убие вкуса й, затова посмя да я опита. И веднага си промени мнението.

— Не знам каква е държавната тайна, но определено върви с целината повече, отколкото фъстъченото масло, което майка ми слагаше.

— Надявам се да е така. А сега седни и се наслаждавай — каза тя, като отпи от мартинито си. — Аз ще направя салатата.

Броуди не седна, но я загледа как пече кестени. Представете си само, печени кестени! После я видя да слага някакви треволяци в тиган.

Изпита силно подозрение към треволяка, а на всичкото отгоре и печен?

— Ще готвиш салата? — попита той разтревожено.

— Приготвям салата от спанак и червено зеле с печени кестени и сирене „Горгонзола“. Не мога да повярвам, че Мак поръча да му доставят „Горгонзола“, след като миналата седмица му споменах, че ми иска да си купя малко.

— Не забравяй, че Мак си пада по теб.

— Страхотен късмет е, че човек, който може да ми достави „Горгонзола“, си пада по мен. Доктор Уолъс каза, че имам нужда от желязо. А спанакът е богат на него — поясни Рийс, а като го погледна, видя уплашеното му изражение и се засмя. — Ти си голямо момче. Ако не харесаш салатата, не си длъжен да я ядеш.

— Дадено. Как мина при доктора?

— Много е внимателен и е невъзможно да спориш с него. Смята, че съм поизтощена и леко анемична, но иначе съм добре. Лекарите са ми омръзнали до смърт, но прегледът мина по-добре, отколкото очаквах. А когато се отбих в магазина за алкохол, Джеф спомена, че шерифът идвал с копие от скицата.

— Да, и аз го чух. Джеф каза ли ти за Пенелопе Крус?

Рийс се усмихна.

— Да. Шерифът изпратил копие и в ресторанта на Джоуни, но никой не я позна.

— Ти да не би да очакваше да я познаят?

— Не знам какво очаквах. Предполагам, че дълбоко в себе си таях надеждата някой да я види и да възкликне: „Я, това е Сали Джоунс, която живее на изток от града. Напоследък си има доста проблеми с гадния си съпруг.“ След което шерифът да арестува проклетия съпруг и всичко да приключи.

— Чудесен сценарий.

— В известно отношение. Както и да е, довърших книгата ти. Радвам се, че не погреба Джак жив.

— И той се радва.

Рийс се засмя.

— Обзалагам се. Харесва ми, че не го идеализираш. Много човечен и весел, и готов да се провали, но смятам, че Лия ще му помогне да се превърне в истински добър мъж. А и я остави да победи лошите. Според мен това беше чудесно.

— Радвам се, че ти харесва.

— О, да, много. Дори си купих следващата ти книга — „Кръвни връзки“ — гордо му съобщи тя, после видя, че леко се намръщи. — Какво?

— Книгата е… има доста насилие. Може да не ти хареса.

— Защото съм преживяла подобно насилие лично?

— Може да ти напомни прекалено много неща.

— Ако ми се отрази зле, ще я зарежа. Ти пък можеш да зарежеш салатата от спанак — усмихна се тя, като отиде да нагледа печеното. — Всичко върви по график. Защо не запалиш свещите и не отвориш виното?

— Добре.

— Е, какво те увлече днес?

— Да ме увлече?

— Когато дойдох, каза, че си се увлякъл.

— А, да — кимна Броуди и запали тъмносините свещи, които Рийс бе донесла. — Работа.

— Значи книгата ти върви добре?

— Да — потвърди, докато вадеше виното от хладилника. — Денят мина доста добре.

— Но не искаш да говориш за това.

Броуди затърси тирбушон, но Рийс му подаде онзи, който бе донесла.

— За кое?

— За книгата ти.

Той се замисли, докато отваряше виното. Рийс добави още спанак в тигана.

— Възнамерявах да я убия. Вероятно си спомняш, че ти споменах за плана си онзи ден на пътеката.

— Да, помня. Каза, че убиецът ще я отведе горе и ще я бутне от скалата.

— Точно така. И той се опита. Нарани я, измъчи я, но не успя да я бутне от скалата, както възнамеряваше.

— Избяга ли му?

— Не. Скочи сама.

Рийс го изгледа учудено.

— Скочи?

Броуди нямаше навика да говори за работата си с никого. Дори се дразнеше, когато започнеха да му задават въпроси. Но сега откри, че искаше да разкаже всичко на Рийс и да види реакцията й.

— Вали силен дъжд. Пътеката е мокра и кална. Тя е ранена, кракът й кърви. И е горе сама с него. Няма кой да й помогне. Не може да му избяга. Той е по-силен и по-бърз. И напълно откачен. Затова тя скача. Смятах, че все пак ще умре. Не планирах да изкара дори до осма глава. Но се оказа, че греша.

Рийс мълчаливо заля салатата със соса, който бе приготвила предварително.

— По-силна е, отколкото си мислех, когато я срещнах за първи път. Притежава невероятна воля и желание да оцелее. Скача във водата, защото знае, че това е единствената й възможност, и предпочита да умре, когато се опитва да оживее. Не иска да му се остави да я убие. И се бори във водата. Реката се опитва да я погълне, но тя се измъква.

— Да — съгласи се Рийс. — Без съмнение, силна.

— Тя не се смята за такава. Всъщност, изобщо не мисли, а просто действа. Уплашена е. Наранена. Самотна и измръзнала. Но е жива.

— Ще остане ли жива?

— Зависи от нея.

Рийс кимна. Подреди салатите в чиниите и ги посипа със сирене.

— Ще й се иска да се предаде, но се надявам да не го направи. Надявам се да победи. Ти… държиш ли на нея?

— В противен случай не бих прекарвал толкова много време в компанията й.

Рийс остави чиниите на масата, после добави малка кошничка с маслинени хлебчета и си наля вино.

— Прекарваш доста време и с убиеца.

— И държа на него. Но по различен начин. Седни. Обичам да гледам очите ти на светлината от свещите.

Рийс се усмихна щастливо.

— Опитай салатата. Няма да се обидя, ако не я харесаш.

Броуди се подчини, после й се намръщи престорено.

— Досадна работа. Не обичам целина, никога не съм харесвал спанак. Пък и кой ли го харесва? Не си падам и по промените.

— Но харесваш целината и спанака ми.

— Очевидно. Може би просто харесвам всичко, което сложиш пред мен.

— Това е истинската награда за готвача. Да пием за желязото в кръвта.

— Мисли ли по въпроса за готварската книга?

— Да. Всъщност размишлявах за това снощи, след като приключих вечерната смяна.

— Затова ли имаш изморен вид?

— Въпросът ти е неуместен. Особено след като каза, че харесваш как изглеждам на светлината от свещите.

— Харесвам те. Особено очите ти. Но това не означава, че не забелязвам умората ти.

Рийс предположи, че Броуди винаги щеше да е брутално откровен с нея. Това можеше и да не се отразява добре на самочувствието й, но определено й харесваше повече от успокоенията и милите лъжи.

— Не можах да заспя, а плановете за книгата ми помогнаха да убия времето. Реших, че заглавието ще е нещо като „Семплият гастроном“.

— Не е лошо.

— Имаш ли по-добра идея?

Броуди продължи да се храни, развеселен от раздразнението в гласа й.

— Ще си помисля. Защо не можа да заспиш?

— Откъде да знам? Докторът ще ми даде някакъв чай от билки, за който твърди, че ще ми помогне.

— Сексът е добро приспивателно.

— Може и така да е. Особено ако партньорът ти не е много добър. Можеш да подремнеш набързо по време на акта.

— Мога да ти обещая, че няма да те оставя да заспиш.

Рийс се усмихна и започна салатата си.



Не го остави да нареже печеното, което му се стори обидно. Направи го лично, след като задуши аспержите. Броуди реши да не се оплаква, тъй като месото ухаеше великолепно. На всичкото отгоре забеляза, че го очакваха и златисти пресни картофи.

— Ние с теб трябва да сключим сделка — започна Броуди, като си отряза парче свинско.

— Сделка?

— Да. Изчакай една секунда — каза той и опита месото. — Точно както предполагах. Та ето каква е сделката. Бартер. Секс срещу храна.

Рийс повдигна вежди и стисна устни, сякаш мислеше усилено.

— Интересно. Защо ли си мисля, че ти ще спечелиш и от двете части на сделката.

— Ти също ще спечелиш. Но ако сексът не свърши работа, ще опитаме с нещо друго. Мога да ти помогна с някои мъжки дейности. Да боядисам апартамента ти. Или да поправя крановете в банята. Каквото и да е. А в замяна ти ще ме радваш с топла храна.

— Може и да го направим.

Броуди опита картофите.

— Господи, трябва да те обявят за светица! — възкликна той. — „Семплият гастроном“!

— Света Рийс, семплата гастрономка?

— Не. Това е заглавието на книгата ти. Но в готвенето ти няма нищо семпло. Невероятно е. И няма нужда да се потиш цял ден над печката или да вадиш семейните сребърни сервизи, за да му се наслаждаваш. Просто ще помогнеш на хората да живеят по друг начин, а не само да се опитват да впечатляват гостите си.

Рийс се облегна на стола.

— Звучи добре, по дяволите.

— Професионалист съм.

— Изяж си аспержите.

— Да, мамо. Между другото, дори не си мисли, че ще те оставя да прибереш остатъците.

— Добре.

Броуди продължи да яде и да я наблюдава. В един момент се унесе и забрави за небрежните разговори.

— Рийс?

— Да?

— Очите. Най-вече очите. Направо ме зашеметяват. Но и останалото изглежда великолепно.

Неочакван комплимент, помисли си тя. Броуди винаги казваше нещо неочаквано. Тя му се усмихна и се остави на удоволствието от момента.

15.

Тя настоя да разчисти. Броуди го очакваше, тъй като знаеше, че обича реда. Дори прекалява с обичта си към него. Бе готов да се обзаложи, че е била спретната още преди насилието в Бостън, където вероятно бе имала спретната къща и още по-спретната кухня. И навярно винаги бе знаела къде стоят купата за тесто, любимата й синя риза и ключовете за колата.

А случилото се само бе засилило педантичността й. И в настоящето не само искаше ред, но и се нуждаеше от него, защото й даваше чувство за сигурност.