Ръцете му се плъзгаха по кожата й и научаваха тайни, които Рийс бе забравила, че притежава. Зъбите му я хапеха лекичко и я караха да потръпва. Броуди разкопча колана на джинсите й и пъхна ръка под грубия плат.

Рийс обезумя от възбуда. Започна да разкопчава ризата му с треперещи ръце. Броуди едва се въздържа да не й се нахвърли като звяр. Повдигна и я положи на леглото. Рийс изрита обувките си и се повдигна, за да го улесни в свалянето на джинсите й.

Устните му се отделиха от нейните и се плъзнаха надолу по врата й. Тя заби пръсти в рамената му. Броуди захапа зърното й и пулсът се ускори.

Тежестта му я приковаваше към леглото, устните му не спираха да я дразнят. Но въпреки силното желание, Рийс усети как я обзема паника. Помъчи се да я прогони и да се остави на желанията на тялото си, но накрая дробовете й я предадоха.

— Не мога да дишам! Не мога! Чакай! Престани!

Нужни му бяха няколко секунди, за да осъзнае, че е изпаднала в шок. Отдръпна се от нея, хвана я за рамената и я повдигна да седне.

— Дишаш — разтърси я леко той. — Престани да си поемаш дъх дълбоко. Ще ти се завие свят.

— Добре, добре.

Знаеше какво да прави. Трябваше да се съсредоточи върху всеки дъх, върху простичкото физическо действие на бавно вдишване и издишване.

Почервеняла от срам, тя скръсти ръце пред гърди те си.

— Съжалявам. Ужасно съжалявам. Писна ми да съм откачалка, по дяволите!

— Тогава престани да се държиш като откачалка.

— Да не мислиш, че е толкова лесно? О, просто ще щракна с пръсти и ще стана нормална. Да не смяташ, че ми е приятно да седя тук гола и унизена?

— Не знам. Приятно ли ти е?

— Долно копеле!

— Ето, пак мили думи.

Гневът в очите й му хареса. Но след миг долови влажния блясък.

— Ако започнеш да плачеш, наистина ще се ядосам.

— Няма да плача, задник такъв! — извика тя и бързо избърса сълзите си.

— Виж какво направи — скара й се той престорено. — Пак ме възбуди. Нараних ли те?

— Какво?

— Нараних ли те?

— Не. Господи — изстена Рийс и покри лицето си с ръка. — Не. Просто… не можех да си поема дъх. Чувствах се заклещена под теб. И се получи смесица от клаустрофобия, тревога заради представянето ми и така нататък.

— Е, ако това е всичко, мога да ти помогна — успокои я той, като легна по гръб и я придърпа към себе си. — Ти можеш да си отгоре.

— Броуди…

— Просто ме погледни.

Започна да я гали и забеляза как възбудата й се завръща.

— Толкова си нежна и гладка. Малко кльощава, но адски привлекателна. Целуни ме.

Тя притисна устни в неговите и прогони паниката. Сърцето му биеше силно до нейното, устните му жадуваха за нейните. Вкусът му събуди отдавна забравени желания.

Но пак започна да протестира и се опита да се отдръпне, когато Броуди повдигна бедрата си. Той обаче я задържа, приковал очи лицето й, и се плъзна в нея.

Заля я вълна от неочаквано удоволствие. От тласъците му тялото й запя. Извика високо при първия си оргазъм и се остави напълно на момента.

Слава богу, помисли си задъхано.

Броуди се надигна и я захапа по рамото. Рийс се задвижи енергично и двамата свършиха едновременно.



Лежеше замаяна, облекчена и благодарна. И без да има представа какво да каже или да направи. Сърцето й все още препускаше лудо, но тялото й бе абсолютно отпуснато. Ако имаше достатъчно сили, щеше да се отметне от думата си и да заплаче.

Сълзи на истинско удоволствие.

Беше правила секс. Бе докосвала и я бяха докосвали. Бе стигнала до оргазъм.

И знаеше, че Броуди също се бе наслаждавал.

— Искам да ти благодаря. Глупаво ли звучи?

Той я погали по гърба.

— Повечето жени ми изпращат скъпи подаръци. Но този път ще се задоволя и с благодарност.

Тя се засмя и сведе очи към него. Броуди лежеше отпуснато със затворени очи. Типично мъжкото му изражение на пълна задоволеност едва не я накара да скочи от леглото и да затанцува въодушевено.

— Сготвих ти вечеря — напомни му тя.

— Вероятно, това си е вид подарък — ухили се той и отвори очи лениво. — Как си, слабаче?

— Истината ли да кажа? Бях престанала да вярвам, че отново мога да се почувствам по този начин. Още една от загубите ми. А това си е сериозна загуба, мамка му. Затова ти благодаря, че остана твърд. Май прозвуча доста неприлично — добави тя, когато Броуди се изсмя. — Сега вече ще замълча.

— Да бе!

Тя се заигра с косата му. Искаше й се да се сгуши в него и да заспи.

— Предполагам, че трябва да се облека и да се прибера у дома.

— Защо?

— Става късно.

— Да нямаш вечерен час?

— Не, но… искаш ли да остана?

— Реших, че ако останеш цяла нощ, утре сутрин ще се почувстваш задължена да ми приготвиш закуска.

Сърцето й запя.

— Е, вероятно би могъл да ме убедиш да ти сготвя.

— Сутрин съм адски убедителен — увери я той, като изрита чаршафа и я придърпа към себе си. — Освен това още не е късно, а и не съм свършил с теб.

— В такъв случай ще остана.

По-късно, когато Броуди заспа, Рийс се почувства неспокойна и притеснена. Започна да се бори със себе си, но накрая се предаде и стана от леглото.

Трябваше да провери ключалките. Само веднъж, обеща си тя, като взе ризата му и излезе на пръсти от стаята. Поскърцването на дъските я накара да се намръщи уплашено.

Първо провери предната врата. Видя ли, заключена е, скара се на себе си. Ти самата я заключи, нали? Но пък какво толкова лошо имаше в проверката? Задната врата също бе заключена. Разбира се, че беше. Но…

Отиде до нея и опита ключалката. Загледа се в кухненските столове. Искаше й се да пъхне един под бравата и едва успя да се въздържи.

Все пак не беше сама в къщата. До нея спеше едър, силен мъж. Бездруго никой нямаше да се опита да проникне тук. Но и да опиташе, Броуди щеше да се справи с него.

— Проблем ли има?

Рийс не изпищя, но се спъна стреснато и се халоса болезнено във вратата. Броуди пристъпи към нея.

— Не си много сръчна, а?

— Ха-ха. Може и да не съм. Аз просто…

Броуди я беше чул да излиза от спалнята и бе решил, че сигурно отива до банята. Но после бе чул скърцането на стълбите. Любопитството го бе накарало да обуе джинсите си и да я последва.

— Всички врати ли са заключени? — попита небрежно.

— Да. Просто исках да… проверявам ключалките, преди да заспя. Не е кой знае какво.

— Кой твърди, че е? Това моята риза ли е?

— Ами да. Не мога да се разхождам наоколо гола.

— Не виждам защо не. Но след като не ме попита дали можеш да я вземеш назаем, значи си неучтива. Качвай се горе и си ми я върни.

— Прав си — усмихна се Рийс облекчено. — Ужасно се срамувам.

— Така и трябва — хвана я той за ръка и я поведе нагоре. — Би ли ти харесало, ако аз започна да се перча наоколо в твоите дрехи?

— Знам ли, може да го намеря за забавно.

— Да бе, като че ли някоя от дрехите ти ще ми стане. Как искаш вратата?

Тя се вторачи в него и се зачуди дали Броуди чу как сърцето й пада в краката му.

— Затворена и заключена, ако нямаш нищо против.

— За мен е без значение — каза той, като заключи. — А сега си ми върни проклетата риза.



Кошмарът я събуди. Обърканите образи, острата болка. Отвори бързо очи. Не беше в килера, не кървеше. Но сенките и силуетите в стаята бяха непознати и накараха сърцето й да се разтупти от страх, докато си спомни къде се намираше.

Спалнята на Броуди. Леглото на Броуди. И лакътят на Броуди, забит в ребрата й, което й се стори странно успокояващо.

Не само беше в безопасност, но и се чувстваше страхотно.

Броуди спеше по корем, с разперени ръце и крака. През нощта я бе избутал почти до края на матрака. Но това не беше важно. Беше успяла да поспи дълбоко няколко часа, въпреки малкото място.

А преди това бе използвала пълноценно удобното легло.

Рийс се надигна и изпита леко разочарование, когато Броуди не се протегна към нея. Всъщност не е лошо, каза си тя. Трябва да свърша безброй неща и да приготвя закуска. При това с ограничените запаси в кухнята на Броуди.

Излезе на пръсти от спалнята и влезе в банята. Натисна бутона на ключалката, но вратата не се заключи. Остана вцепенена няколко секунди, притиснала купчината дрехи към гърдите си.

Как бе възможно вратата да не се заключва? Спалнята имаше ключалка, но не и банята. Абсурдна история. И адски нередна. Трябваше да се заключва.

Няма нужда да заключвам вратата, опита да се успокои тя. Никой не проникна в къщата снощи. Жива съм. Никой няма да влезе и днес. Броуди спи в стаята отсреща. Ще остана само три минути под душа и край. Всичко ще бъде наред.

Банята му беше два пъти по-голяма от нейната, със стандартна бяла вана и душ. Тъмносини хавлиени кърпи, които не отиваха на зелените шкафове. Но нямаше нищо странно. Тя се вторачи във вратата и колебливо завъртя крановете за водата.

Хареса гладките стени от дървени трупи, плочките, които приличаха на речни камъни. Броуди трябва да си купи сиви хавлии, помисли си. Или да се опита да намери нещо в зеления цвят на шкафовете.

Насили се да се съсредоточи върху тази идея, докато се пъхаше под душа.

Грабна сапуна и започна да си повтаря таблицата за умножение. Изпусна го стреснато, когато на вратата се почука.

Убийците не чукат, успокои се тя.

— Броуди? — попита Рийс с разтреперан глас.

— Да не очакваш някой друг? — ухили се той, като отвори вратата и дръпна завесата на душа.

Беше чисто гол.

— Защо си повтаряш колко е осем по осем, докато се къпеш?

— Защото пеенето под душа е прекалено обикновено — отвърна Рийс, като се зачуди какво да прави с ръцете си, без да се издаде, че искаше да се прикрие. — Ще изляза след минута.

— Мисля, че те видях цялата снощи. Да не би водата да те прави срамежлива?

— Не — решително отговори тя, като отпусна едната си ръка.