— Забравих, че си градско чедо. Когато времето се затопли достатъчно, за да държиш прозорците отворени нощем, ще можеш да ги чуеш понякога.

— Ще впиша това в списъка си със задачи. Благодаря ти, че спря заради градското чедо.

— Няма проблеми — усмихна се Линда-Гейл и подкара колата.

Понесоха се по пътя към Джаксън.



Рийс намираше Ейнджълс Фист за груб и интересен нешлифован диамант. В сравнение с него Джаксън бе голям, излъскан и с многобройни фасети. Магазини, ресторанти и галерии изпъстряха широките дървени тротоари. Улиците бяха оживени. И всички изглеждаха забързани нанякъде. Вероятно се отбиваха в града, преди да посетят някои от парковете.

Други пък бяха дошли на пазар, на делова среща или просто на обяд.

Помисли си, че градът процъфтява. А отвъд цивилизацията се издигаха могъщите, покрити със сняг върхове на планината, които блестяха под слънцето като скъпоценни камъни.

За по-малко от две минути Рийс реши, че въпреки зашеметяващите гледки тук бе направила по-добър избор с Ейнджълс Фист.

Тук имаше прекалено много хора. И животът течеше по-бързо. Хотели, мотели, ресторанти, зимни спортове, летни спортове, агенции за недвижими имоти.

Едва бе влязла в града, когато й се прииска да се върне обратно.

— Страхотно ще се забавляваме! — въодушевено извика Линда-Гейл, като подкара бързо из оживеното движение. — Ако си леко притеснена, просто затвори очи.

— И да пропусна катастрофата?

— Аз съм страхотен шофьор — успокои я приятелката й и го доказа, като профуча сръчно между голям джип и мотор, махна весело на шофьорите, после взе завоя със свистене на гуми. — Мисля да се боядисам в червено.

— Аз пък вече позеленях. Линда…

— Почти стигнахме. Някой път трябва да се поглезим сериозно. Да си поръчаме пълната програма в един от козметичните салони. Тук са направо страхотни. Искам някой да ме намаже с кал, да ми направи билков масаж и… Господи, място за паркиране!

Тя се устреми към мястото за паркиране. Притесненията на Рийс от тълпите, движението и косата й се стопиха, погълнати от страха от приближаващата смърт.

Но преди да успее да затвори очи и да се помоли на Бога, колата бе паркирана до бордюра.

— На две пресечки сме от мястото, но няма да ги усетиш. А и така ще имаш възможност да поразгледаш града — каза Линда-Гейл.

— Едва ли ще мога да вървя, краката ми треперят от ужас.

Линда-Гейл се засмя и я сръчка въодушевено.

— Хайде. Да вървим и да се позабавляваме с новите си прически.

— Колко глоби на година отнасяш? — попита Рийс. — И колко коли унищожаваш през този период?

Приятелката й се ухили и я хвана подръка.

— Не се дръж като някоя бабичка. О, Господи! Виж! Погледни това яке! — извика тя и повлече Рийс към витрината на магазин, където се вторачи възхитено в кожено яке в шоколадовокафяво. — Изглежда невероятно меко. Но сигурно струва милиони. Хайде да го пробваме. Не, ще закъснеем. Ще го пробваме с новите си прически.

— Нямам милион долара.

— Нито пък аз, но нищо не ни струва да го облечем. Изглежда тясно, така че на теб ще ти стои по-добре. Но пък ако имах милион, щях да си го купя.

— Май имам нужда да полегна.

— Ще се оправиш. А ако ужасно се разтревожиш, имам плоско шише в чантата.

— Ти… — заекна Рийс. — Шише с какво?

— Ябълково мартини, в случай че се нуждаеш от нещо, за да се отпуснеш. Или пък просто за да се порадваш на живота. Уха! Дий!

Рийс завъртя глава и забеляза висок, слаб каубой в ботуши, избелели джинси и шапка.

— Сладур — отбеляза Линда-Гейл.

— Мислех, че си влюбена в Ло.

— Да, но това е същото като с якето, Рийс. Нищо не ти струва да погледаш. Обзалагам се, че не само си се гледала с Броуди, нали? Страхотен ли е сексът с него?

— Май ще трябва да пийна мартинито.

— Добре де, сподели поне едно — задникът му толкова хубав ли е гол, колкото в джинси?

— Да. Определено мога да кажа, че е дори по-хубав.

— Знаех си! Стигнахме — оповести Линда-Гейл, като хвана здраво приятелката си за ръка и я дръпна вътре.

Рийс не грабна плоското шише, макар да й се стори невероятно изкушаващо. Едва не побягна, докато чакаха фризьорите.

Но научи нещо.

Не бе толкова лошо като първия път, когато опита да отиде на фризьор. Стените не я притиснаха. Звуците не накараха сърцето й да запрепуска лудо. А когато фризьорът й се представи като Серж, не избухна в сълзи и не хукна към вратата.

Серж имаше лек славянски акцент и дружелюбна усмивка, която се превърна в загриженост, когато я хвана за ръката.

— Кукличке, ръцете ти са ледени. Трябва ти билков чай. Нан! Донеси чаша чай от лайка. А ти ела с мен.

Рийс го последва послушно като кученце. Серж я настани на стола, зави я с яркозелена наметка и зарови ръце в косата й.

— Не съм сигурна, че…

— Великолепна коса. Толкова гъста. И адски здрава. Добре се грижиш за нея.

— Предполагам, че да.

— Но къде й е стилът? Финесът? Крие лицето ти като завеса. Какво искаш да направим днес?

— Аз… честно казано, не знам. Не мислех, че ще стигна дотук.

— Разкажи ми за себе си. Нямаш пръстен. Омъжена ли си?

— Не. Не.

— Не мога да повярвам. И си някъде от Изток.

— Бостън.

— Аха — кимна той, като продължи да разучава косата й. — И какво работиш, ангелче?

— Готвачка съм — отговори тя и се отдаде на удоволствието от масажа по скалпа й. — Работя с Линда-Гейл. Тя наблизо ли е?

— Линда-Гейл е добре. Не я виждаме тук достатъчно често — отвърна Серж, като й се усмихна нежно. — Имаш ли ми доверие?

— Аз… О, Господи. Можеш ли да сложиш малко валиум в чая?



Беше забравила приятните усещания от ходенето на фризьор. Нежни ръце в косата й, успокояващ чай, лъскави списания, бъбрене на женски гласове.

Правеха й кичури, защото Серж реши така. Вероятно не можеше да си ги позволи, но реши да се подчини. По някое време Линда-Гейл се приближи към нея. Косата й бе покрита с боя и найлонова шапка.

— Яркочервено — съобщи й тя. — Реших се. И ще си направя маникюр. Ти искаш ли?

— Не. Не мога да понеса повече.

Но всъщност задряма над списанието, докато стана време да й измият косата и да я подстрижат.

— Е, разкажи ми за мъжа в твоя живот — подхвърли Серж, като започна да я подстригва. — Сигурно имаш такъв.

— Предполагам, че да.

Господи, наистина имаше мъж в живота й!

— Писател е. Тъкмо започнахме да се виждаме.

— Вълнение. Откриване на нови територии. Възбуда.

Лицето й засия в усмивка.

— Точно така. Той е умен, хубав и харесва как готвя. И… крие невероятното си търпение под хапливи забележки. Не се отнася с мен като с крехък порцелан, а всички останали го правеха прекалено дълго. Вече се чувствам по-силна благодарение на него. О, почти забравих за това.

Серж дръпна ножицата от косата й, когато Рийс се протегна към папката си.

— Чудех се дали можеш да познаеш тази жена — каза тя, като му подаде скицата.

Фризьорът я разгледа внимателно.

— Не мога да кажа със сигурност, но не мисля, че съм я виждал. Бих я посъветвал да скъси косата си — крие лицето й. Нещо общо ли имаш с нея?

— В известно отношение. Мога ли да оставя едно копие тук? Някой може и да я познае.

— Разбира се. Нан!

Деловата Нан се приближи и взе скицата. Рийс се съсредоточи върху вида си и примигна стреснато.

— Уха! Доста коса махна от главата ми.

— Не се тревожи. Виж се само. Великолепна си — успокои я фризьорът, като спря за момент и се възхити на червенокосата Линда-Гейл.

— Влюбена съм в косата си! — извика тя, като се завъртя да покаже новия си искрящ цвят и елегантната прическа. — Нов човек съм. Какво мислиш? — обърна се към Рийс.

— Великолепна е. Адски изискана.

Яркочервената коса превърна Линда-Гейл от сладка малка блондинка в сексапилна красавица.

— Изглеждаш направо зашеметяващо.

— Позабавлявах се с мострите от гримовете — обясни келнерката, като се наслаждаваше на отражението си в огледалото. — И наистина изглеждам зашеметяващо. Когато се върнем, ще се появя пред Ло и ще го накарам да страда — закани се тя. — Рийс, харесвам кичурите ти. И идеята на Серж да те подстриже така. Очите ти изглеждат по-големи, макар да нямаш нужда от това, тъй като си късметлийка, надарена си със страхотни очи. А и лицето ти е на показ. Поздравления за бретона, Серж. Секси.

— Адски си права. Трябваше да подчертаем тези прекрасни очи, Рийс. И бремето от раменете и врата изчезна. А и ще ти бъде по-лесно да си правиш косата сама.

Рийс се вторачи в отражението си. Почти познавам тази жена, помисли си тя. Почти виждам себе си.

Очите й се напълниха със сълзи. Серж отпусна ножицата стреснато и се завъртя притеснено към Линда-Гейл.

— Не се харесва. Рийс, мразиш ли ме? Мразиш ли прическата си?

— Не, не, точно обратното. Просто мина дълго време откакто за последен път се погледнах в огледалото и се харесах.

Линда-Гейл подсмръкна съчувствено.

— Имаш нужда от грим.

Серж потупа Рийс по рамото.

— Ще ме накараш и аз да заплача. Позволи ми да ти изсуша косата първо.



Искаше й се да се покаже. Беше прекарала великолепен ден. И й личеше. Разбира се, не трябваше да позволява на Линда-Гейл да я убеждава да си купи блузата, макар да бе в невероятно красиво жълто. Но пък бе дала на продавачката копие от скицата. Беше постъпила по същия начин във всеки магазин, където приятелката й я заведе.

Тя се оказа права — якето наистина отиваше повече на Рийс. Но макар да не струваше милион долара, пак бе ужасно скъпо и просто не можеше да си го позволи.

Великолепната прическа и красивата блуза бяха достатъчни.

Възнамеряваше да се прибере у дома, да се порадва на вида си пред огледалото, да облече новата блуза и да се обади на Броуди, за да го покани на вечеря.