— Нищо чудно, като се има предвид, че двете ти задни гуми са сплескани.

— Тъй ли? — изненада се тя. — Мамка му! Вчера си бяха съвсем добре.

— Може да си минала по нещо остро — подхвърли монтьорът, като коленичи и огледа задната дясна гума. — Май има и някакъв теч. Ще видя какво мога да направя.

— Имам резервна гума в багажника.

Господи, наистина ли щеше да й се наложи да купува две нови гуми?

— Ще се захвана с гумите веднага щом оправя спирачките ти. Искаш ли да те закарам донякъде?

— Не. С удоволствие ще се разходя.

Тя взе лаптопа си от задната седалка, после свали ключовете от апартамента от халката и ги прибра в джоба си.

— Колко смяташ, че ще ми струват новите гуми?

— Ще мислим за това, когато му дойде времето — рече Линт и взе ключа от колата й. — Ще ти се обадя.

— Благодаря.

Рийс метна дамската чанта на едното си рамо, компютърната — на другото и тръгна.

Денят беше чудесен за разходка, напомни си в опит да прогони отчаянието си. Имаше работа и покрив над главата си. И ако беше влюбена в кретен, щеше да се потруди да го забрави.

Ако се нуждаеше от нови гуми, просто щеше да ходи пеша, докато може да си ги позволи.

Колата не й трябваше точно в тази минута. И любовник не й трябваше. Самата тя си бе достатъчна. Нали точно това бе идеята й, когато напусна Бостън? Беше доказала, че може да действа, да оздравее и да си изгради нов живот.

А ако Броуди смяташе, че се опитва да го въвлече в живота си, беше не само кретен, но и прекалено самодоволен.

Бездруго имаше нужда от малко усамотение, за да си навакса с дневника. И да се отнесе сериозно към писането на готварската книга. Не че щеше да иска помощ от Броуди. Проклето копеле! Но не беше ли зле да подреди рецептите си и да напише сериозно въведение. Нещо като…

„Не трябва да си експерт, за да приготвиш добра вечеря. Не и когато си ръководен от експерт.“

— Не, това звучи прекалено надуто и снизходително — промърмори си тя.

„Писнало ли ви е от вечния въпрос «Какво има за вечеря»? Отчаяно желаете да откриете нещо ново и интересно за неделните обеди? Паникьосани ли сте от мисълта, че са ви възложили да приготвите ордьоврите за благотворителното събиране?“

— Хм. Прекалено простичко — каза Рийс на глас. — Но все пак е начало.

— Хей! Хей!

Рийс се закова на място и видя Линда-Гейл, коленичила в малкия си преден двор с няколко саксии с теменужки до себе си.

— Прекалено си заета да си говориш сама и не искаш да си побъбриш с мен?

— Сама ли си говорех? Обмислях нещо, а понякога, не се усещам, че си мърморя. Цветята ти са много красиви.

— Трябваше да посадя теменужките по-рано — затюхка се Линда-Гейл, като бутна назад сламената каубойска шапка. — Студът не ги съсипва. Но все забравях. Какво правиш в тази част на града?

— Спуках гума. Или по-скоро гуми. Трябваше да откарам колата при Линт.

— Противна работа. Станала си доста рано. Реших, че днес ще останеш при Броуди.

— Той очевидно не искаше. Оправих му леглото и му предложих да изпера неговите неща заедно с моите. Реагира, като че съм насочила пушка към челото му и съм извадила свещеник от джоба си.

— Мъжете са говеда. Изхвърлих Ло от къщи оня ден. Вкисна се, когато не му позволих да ме чука.

— Да, мъжете са говеда.

— Да вървят по дяволите. Искаш ли да останеш да садим теменужки и да проклинаме мъжете?

— Наистина ми се иска, но трябва да свърша няколко неща тази сутрин.

— Добре, тогава довечера след работа ще отидем в бара на Кланси. Ще пийнем по няколко бири и ще попеем песни против мъжете.

Кой се нуждаеше от любовник кретен, когато си имаше приятелка?

— С удоволствие — съгласи се Рийс. — Ще се видим в ресторанта.

Да, помисли си, докато вървеше към дома си, притежаваше и още нещо. Имаше си Линда-Гейл Кейс.

А и езерото, каза си, като погледна към него. Синьо и невероятно красиво, оградено от раззеленените плачещи върби и нежните пъпки на дряновете.

Импулсивно потегли към водата, вместо да продължи към къщи. Остави чантите на земята и се събу. Нави крачолите на панталона, седна на брега и натопи крака във водата.

Ледена! Но не й пукаше. Седеше, натопила крака в сините води на Ангелското езеро, загледана във върховете на планината. А след малко щеше да готви супа, да пише готварска книга и да сортира пране. Какво по-нормално от това? Щеше да й се наложи да действа адски бързо, за да не закъснее за работа. Но това също бе нормално.

Легна назад и се загледа в небето, синьо като езерото, украсено с нежни бели облачета. Слънцето грееше силно, но вместо да извади тъмните си очила, тя заслони очи с ръка и се заслуша.

В плясъка на водата, предизвикан от доволно мърдащите й крака, в безгрижните птичи песни. Чу кучешки лай и шум от минаваща кола. Нервите й се отпуснаха.

Внезапният гърмеж я накара да скочи стреснато и едва не цопна във водата. Успя да се задържи на брега, но натопи единия си крак до коляното.

— Пикапът на Карл — напомни си гласно. — Просто проклетият пикап.

Видя вехтия автомобил, който трополеше към бакалията. Надигна се на лакти и колене и остана за момент така, за да си поеме дъх.

Изчерви се, когато забеляза Деби Марсдън, застанала пред агенцията, да я наблюдава.

— Да, това е лудата — промърмори Рийс раздразнено, като се насили да се усмихне и да махне с ръка. — Цамбурка из езерото с дрехи. Нищо особено.

Чудесният момент бе нарушен, затова тя грабна чантите и обувките си и тръгна боса към дома си.

Не ми пука какво мисли перфектната Деби Марсдън, каза си решително. Нито какво си мисли който и да било друг. Имам право да седя и да шляпам с крака във водата. Имам право да скачам като подплашен заек, когато чуя пикапа на Карл.

Свали мокрия панталон и обу сух. Събра прането си, взе праха и няколкото долара, които й бяха останали.

Пускам пералнята, после отивам и готвя супата, каза си тя. Връщам се и прехвърлям дрехите в сушилнята. После се захващам с готварската книга. Изнесе малката си кошница от апартамента и потегли към хотела.

Тъй като й се налагаше да мине покрай агенцията, се помоли Деби да не я види. Не притича покрай витрината, но определено ускори крачка и намали едва когато стигна до хотела.

— Здрасти, Бренда. Днес ми е ден за пране. Имаш ли дребни?

— Разбира се. Веднага — усмихна се Бренда широко и повдигна вежди. — Нямаш ли нужда и от обувки?

— Моля?

— Не носиш обувки, Рийс.

— О!

Господи! Рийс се вторачи в босите си крака. Изчерви се, но когато погледна Бренда, забеляза присмехулното й изражение и побесня.

— Е, просто съм забравила да се обуя. Знаеш, че умът ми не си е съвсем на мястото. Дай ми стотинките, моля — и остави банкнотите си на плота.

Бренда ги преброи и предупреди:

— Внимавай къде стъпваш.

— Ще внимавам.

Тъй като не можеше да се качи в асансьора, тръгна надолу по стълбите. Мразеше влажното хотелско мазе. Ако Броуди не бе такъв идиот, можеше да използва машината му и да избегне всички тези неприятности.

— Седем по едно е седем — започна тя, като мина покрай сервизното помещение. — Седем по две е четиринадесет.

Повтори таблицата за умножение със седем, после с осем и излезе бързо от мазето. Тръгна по-бавно из фоайето на хотела и махна небрежно на Бренда. Но не извади късмет, когато мина покрай агенцията.

— Рийс — извика Деби и изскочи навън. — Добре ли си?

— Разбира се. Ти как си?

— Още е хладно за боси крака.

— Така ли мислиш? Реших да се позакаля. Надявам се да съм първата жена, стигнала боса до Скалистите планини. Това е мечтата ми от детска възраст. Чао!

Хайде, разнеси бързо клюката, помисли си тя, докато вървеше към дома си.

Прогони неприятните мисли, като започна да прави месни топчета за супата. Зачуди се дали да не остане боса и да даде на клюкарите още теми за разговор, но реши, че е прекалено глупаво. Изтича обратно до хотела и се пребори със страха си от мазето, за да прехвърли дрехите си от пералнята в сушилнята.

Още едно отиване, утеши се тя, като се втурна към апартамента си. Щеше да има предостатъчно време да започне въведението за книгата си, докато дрехите й се сушаха.

След като включи лаптопа и потри ръце, се залови с дневника си.

Бясна съм на Броуди. Оправих му леглото, а той реши, че очаквам венчална халка. Наистина ли всички мъже разсъждават по този начин? Ако е така, значи се нуждаят от сериозна терапия.

Предполагам, че вече не съм добре дошла в дома му. Направи за мен повече, отколкото очаквах, затова ще се опитам да съм му благодарна, а не само ядосана, но ще стоя далеч от него.

Кретен!

Междувременно, циментирах статута си като градската луда просто защото се разсеях и отидох до хотела боса. Опитвам се да не мисля по въпроса. Правя супа и проверих ключалката само веднъж.

Два пъти, по дяволите.

Май ще ми се наложи да купя две нови гуми. Господи, това е кошмарно. При сегашните обстоятелства нещо, което преди време бе само неудобство, се превръща в сериозен проблем. Нямам пари. Съвсем просто е. Е, ще ходя пеша следващите няколко седмици.

Може пък да стане чудо и да публикувам готварската си книга. Тогава ще имам сериозен приток на пари. Поне ще ме защитава от лошите неща.

Линда-Гейл сади теменужки. След работа отиваме в бара на Кланси, където ще оплюваме мъжете. Мис ля, че имам нужда точно от това.

Рийс доволно отвори нов файл и се заигра с различни идеи за въведението си.

Будилникът в кухнята иззвъня и й съобщи, че е време да си прибере дрехите от сушилнята. Тя изключи компютъра и отново потегли към хотела.

Реши да метне дрехите си в кошницата и бързо да се изнесе от зловещото мазе. Щеше да ги сгъне у дома. Можеше да остави супата да ври на бавен огън, докато бе на работа и да изтичва да я наглежда през почивките.