Надяваше се, че тази вечер ще е препълнено. Работата щеше да й помогне да се разсее.

Профуча през фоайето и си спести ненужните разговори, тъй като Бренда не беше на мястото си. Рийс дочу мърморенето й някъде отзад.

Е, човек трябва да е благодарен и на малкото.

Заповтаря си таблицата за умножение с дванадесет, докато бързаше надолу по стълбите.

Отвори вратичката на сушилнята и не намери нищо.

— Ама че… — изсумтя и отвори следващата сушилня, като си помисли, че се е объркала, но тя също бе празна. — Абсурдна история. Никой не би слязъл тук, за да открадне дрехите ми.

И защо кошницата й беше върху сушилнята вместо върху малката масичка за сгъване, където знаеше, че я бе оставила? Тя предпазливо вдигна капака на пералнята.

Дрехите й бяха вътре. Мокри.

— Сложих ги в сушилнята! — нервно извика Рийс. — Това е третото ми идване тук. Третото. Не ги оставих в пералнята.

Тя яростно задърпа мокрите дрехи. Червен маркер падна на пода. Нейният червен маркер. Разтрепери се и го метна в кошницата при дрехите, които бяха изпъстрени с червени петна.

Някой й правеше номера. Някой искаше да я накара да повярва, че откача.

И можеше да е тук, в мазето, и дори в момента да я наблюдава.

Огледа се във всички посоки, изстена, грабна кошницата и побягна. Внезапното свистене от една от тръбите я накара да подскочи. Едва сдържа писъка си.

Този път не спря, когато стигна до фоайето, а се втурна към регистратурата. Бренда, която се бе върнала на мястото си, я изгледа ококорено.

— Долу има някой. Някой е слизал долу.

— Какво? Кой? Добре ли си?

— Дрехите ми. Някой е сложил дрехите ми в пералнята.

— Но… Рийс, ти ги сложи в пералнята — отчетливо произнесе Бренда, сякаш говореше на малоумно дете. — Не помниш ли? Слезе долу, за да си изпереш дрехите.

— След това! Сложих ги в сушилнята, но сега ги открих отново в пералнята. Видя ме да се връщам, за да ги сложа в сушилнята.

— Ами… разбира се. Видях те да се връщаш и да слизаш долу, но може да си забравила да ги сложиш в пералнята. Сещаш се, както забрави обувките си. Аз самата вечно правя подобни неща — добави Бренда. — Когато съм разсеяна.

— Не съм забравила. Сложих ги в сушилнята. Виж — извади тя, единствената си монета. — Само тя ми остана. Използвах останалите, за да изпера и изсуша проклетите дрехи. Кой е слизал долу?

— Слушай, успокой се. Не видях никого, освен теб да слиза долу.

— Може би си ти?

— Господи, Рийс — по лицето на Бренда се изписа искрена изненада. — Защо ми е да правя такова нещо! Трябва да се стегнеш. Ако имаш нужда от още дребни…

— Нямам нужда от нищо.

Обзеха я див гняв и паника. Рийс се втурна на улицата с кошницата с мокри дрехи.

Прибери се у дома, нареди си тя. Веднага. Заключи вратата.

Рязкото изсвирване на клаксон я накара да подскочи и да вдигне кошницата като щит. Загледа как собствената й кола се плъзна на обичайното си място до стълбите. От нея слезе Линт.

— Не исках да те уплаша — извини се той.

Рийс успя да кимне любезно. Защо я наблюдаваше по този начин, сякаш бе извънземна? Защо хората я гледаха така странно?

— Гумите са здрави. Просто бяха спаднали. Напомпах ги.

— О, чудесно. Благодаря.

— Реших да проверя и резервната ти гума, но…

Тя облиза устни нервно.

— Нещо нередно ли има с резервната гума?

— Работата е там… — притеснено поде той. — Гумата е заровена надълбоко.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна Рийс, като остави кошницата на стъпалата и се приближи до него. — В багажника няма друго, освен аптечка и аварийни инструменти.

Линт се поколеба, тя грабна ключа от него и отвори багажника.

Първо я блъсна вонята. После забеляза боклука. Багажникът бе натъпкан с боклук. Черупки от яйца, утайка от кафе, мокри хартии, празни консервени кутии. Сякаш някой бе изсипал цяла кофа в багажника.

— Не бях сигурен какво ще искаш да направя — обясни й Линт.

— Това не е мое дело! — извика тя, като отстъпи назад. — Не съм го направила! Ти ли го направи?

Внезапното смайване, изписало се по лицето на Линт, й напомни за изненаданото изражение на Бренда.

— Разбира се, че не, Рийс. Багажникът бе пълен, когато го отворих.

— Някой ми причинява това! Не съм го направила! Някой…

— Не искам да се крещи пред ресторанта — сгълча ги Джоуни, като излезе от задната врата на заведението. — Какво става тук? Господи, каква е тази смрад? — сбърчи нос и надникна в багажника.

— Не съм го направила — започна Рийс.

— Нито пък аз — бързо добави Линт. — Трябваше да проверя резервната гума и се натъкнах на това. Но Рийс ме обвинява, че аз съм натъпкал багажника й с боклук.

— Просто е разстроена. Мамка му, Линт, ти няма ли да побеснееш, ако ти се случи подобно нещо? Проклети хлапета — продължи малко по-меко Джоуни. — Най-вероятно банда келеши правят гадни номера на хората. Линт, отзад имам гумени ръкавици и препарати. Помогни ми да почистим колата.

— Аз ще я почистя — бързо се обади Рийс. — Линт, ужасно съжалявам. Просто не разбирам…

— Качвай се горе — нареди й Джоуни. — Отивай. Линт и Пийт ще почистят колата. Ще дойда при теб след минута. Не спори с мен — добави тя, когато Рийс започна да протестира.

— Съжалявам — повтори младата жена и изморено вдигна кошницата. — Ще ти донеса парите — обърна се към Линт.

— Няма за какво да плащаш — махна небрежно той. — Само въздух.

Джоуни го потупа по ръката.

— Иди отзад и кажи на Пийт да ти помогне. Следващата ти вечеря е за сметка на ресторанта.

— Как хлапетата са отворили багажника, Джоуни? Огледах го, със сигурност не е бил насилван.

— Господ знае как тия калпазани успяват да сътворят някоя дивотия. Или защо — добави, преди Линт да зададе следващия въпрос. — Но факт е, че багажникът е пълен с боклук. Така че вие с Пийт трябва да се погрижите.

Когато Джоуни влезе в апартамента на Рийс, я завари седнала на леглото. Кошницата с мокрите дрехи бе до краката й.

— Супата ухае чудесно — отбеляза Джоуни, като се намръщи при вида на кошницата. — Дрехите ще мухлясат, ако не ги закачиш да съхнат. Защо не използва сушилнята?

— Мислех, че съм я използвала. Всъщност съм сигурна, че го направих. Но дрехите ми не бяха в нея. Намерих ги в пералнята.

— Какви, по дяволите, са тия петна по тях?

— Мастило. Червено мастило. Някой е сложил червения ми маркер в пералнята заедно с дрехите ми.

Джоуни изду бузи замислено. Отиде в кухнята и извади малка чинийка от шкафа. Върна се, седна до Рийс и запали цигара.

— Ще изпуша една, а ти ще ми разкажеш какво става.

— Представа нямам. Със сигурност сложих дрехите си в сушилнята, пуснах монета и натиснах копчето. Но когато се върнах, бяха мокри. В пералнята. Знам, че не съм слагала боклук в багажника, но е там. И не съм драскала по стените в банята.

— В моята баня? — извика Джоуни и бързо надникна да я огледа. — Не виждам нищо написано.

— Броуди боядиса. Не съм слагала туристическите си обувки в кухненския шкаф, нито фенера си в хладилника. Не съм направила нито едно от тези неща, но ето че продължават да се случват.

— Погледни ме. Погледни ме в очите.

Рийс я погледна и Джоуни внимателно я проучи.

— Случайно да си взимала някакви лекарства? Предписани от лекар или не?

— Не, само билковия чай, който доктор Уолъс ми приготви. И тиленол. Но всичките ми запаси от хапове се озоваха в хаванчето.

— Защо някой би направил това? Или някое от другите неща?

— За да ме накара да повярвам, че съм луда. И да ме подлуди, за което не е нужно много. Аз видях убийството, но никой няма да повярва на луда жена.

— Намериха труп…

— Не е на същата жена — прекъсна я Рийс, като повиши глас. — Не е същата. Не е тя и…

— Престани — рязко й се скара Джоуни. — Няма да говоря с теб, ако не се успокоиш.

— Ти се опитай да останеш спокойна, когато някой ти погажда подобни номера. Бъди разумна и хладнокръвна, когато не знаеш какво ще ти се случи в следващия момент. Или кога ще настъпи следващият момент. Дрехите ми са съсипани. Едва събрах пари да ги изпера, а сега са унищожени.

— Можеш да пазаруваш на кредит от магазина на Мак. Ако искаш да ти дам аванс, щом се налага да си купиш нови дрехи.

— Не е там работата.

— Не е. Но е по-добре, отколкото извадено око. Откога се случват тези неща?

— Откак… почти откакто съобщих за убийството на жената. Не знам какво да правя.

— Трябва да поговориш с шерифа.

— Защо? — прокара ръце през косата си Рийс. — Да не мислиш, че върху боклука в багажника ми има отпечатъци?

— Все пак, Рийс.

— Добре — въздъхна тя тежко. — Добре, ще кажа на шерифа.

— Хубаво. А сега прегледай дрехите си, виж какво може да бъде спасено и ги окачи да съхнат. Ако имаш нужда от нова риза или бельо, изтичай до магазина през почивката си. Имаш около пет минути преди началото на смяната.

Джоуни загаси цигарата, стана и извади двадесет долара от джоба си.

— За боядисването на банята — каза тя.

— Не съм я боядисвала. Броуди свърши работата.

— Дай ги на Броуди, ако искаш да се правиш на идиотка.

Гордостта й се забори с практичността. Практичността надделя.

— Благодаря.

— Броуди знае ли за всичко това?

— Да. Като изключим нещата, които се случиха днес.

— Искаш ли да му се обадиш, преди да започнеш работа?

— Не. Очевидно му преча.

Джоуни изсумтя.

— От мъжете безспорно има полза, но ако изключим, че могат да те докарат до оргазъм, трудно е да се сетиш за какво още стават. Стегни се и слизай долу. Специалитетът тази вечер са ребра.

Рийс се надигна и срита кошницата.

— Ребра от какво?

— Бизон — усмихна се Джоуни. — Може би знаеш как да ги направиш по-изискани.

— Всъщност…

— Слизай долу и действай. Имам само две ръце.