Броуди се зачуди дали да метна пица в микровълновата и се сети за обещаното пиле и пирожки.

Рийс го бе направила нарочно, реши той. Беше му подхвърлила идеята за печено пиле и пирожки, за да го накара да мисли само за нея. За храната, поправи се той.

Просто бе искал Рийс да не напира толкова. Каза й да отстъпи леко, не нещо повече, нали? Но тя реагира прекалено бурно, както постъпваха всички жени.

Мъжът имаше право на малко пространство в собствената си къщи, нали? Малко уединение, без някоя жена вечно да се върти около него.

Имаше право да яде и замразена пица, ако си поиска. Но пък той не искаше. Желаеше хубава, топла храна. И знаеше къде да я получи.

Беше вечерял в ресторанта и преди Рийс да се появи в града, помисли си, докато крачеше към колата. Не отиваше в града заради нея. И ако Рийс иска да си вири носа, нейна си работа. Той очакваше само хубава храна.

Но когато паркира пред ресторанта, Джоуни бързо излезе навън.

— Идвам да поговорим.

— За какво? Рийс е…

— Да, за нея — прекъсна го тя и веднага забеляза каквото бе очаквала — човекът бе лудо влюбен. — Поразходи се с мен. Разполагам с десет минути.

Джоуни заговори бързо, за да не му даде възможност да я прекъсне.

— Каза, че ще се обади на шерифа, но още не го е направила. Опитва се да се справи сама. Боклукът в багажника й бе гадна работа. Не обичам такива неща.

— Всичко, което се случи, е гадно. Трябва да поговоря с нея.

— Ще й дам десетина минути почивка, ако иска. Иди отзад. Не искам да се разправяте в ресторанта.

Той я послуша, влезе в кухнята, мина покрай Пийт и хвана Рийс за ръката.

— Ела отзад.

— Заета съм.

— Работата ще почака — възрази той и я повлече към вратата.

— Чакай малко! Работя. Никой не влиза да те дърпа, когато работиш. Ако имаш да ми казваш нещо, ще почакаш, докато приключа.

— Защо, по дяволите, не ми се обади днес? И то след всичко, което се е случило?

— Както винаги, слуховете се разнасят бързо — кисело отбеляза Рийс. — Нямах желание да ти се обадя. Ако си тук да ме спасяваш, не си прави труда. Нямам нужда от герой. Трябва да си свърша работата.

— Ще изчакам края на смяната ти и ще те закарам у нас. А утре сутрин ще отидем да се видим с Рик.

— Не искам никой да ме чака. А и имам планове за след работа.

— Какви планове?

— Не те засягат. И няма да идваш с мен при шерифа. Не се нуждая от гувернантка, нито от рицар, нито от съчувствие, поне не повече, отколкото ти се нуждаеш от мен, за да ти оправям леглото и да ти пера дрехите. А и сега не ми е време за почивка.

Рийс му обърна гръб, но Броуди я хвана за ръката и я завъртя към себе си.

— Мамка му, Рийс — въздъхна той и се предаде. — По дяволите — тихо промълви. — Върни се у дома.

Младата жена се вторачи в него, после затвори очи.

— Идва ми неочаквано. Мисля, че и двамата трябва да помислим по въпроса. Трябва да сме сигурни какво означава връзката ни, както че и двамата я искаме. Хайде да поговорим утре.

— Ще спя в кабинета или долу на канапето — обеща й той.

— Не идвам у вас, за да ме пазиш. Ако между нас има нещо повече, нека изчакаме да видим какво ще стане. По-добре си изясни какво искаш, преди отново да говорим.

И тя го остави, объркан и нервен, за да се върне пред скарата.

22.

Една бира, помисли си Рийс. Ако жена не можеше да си позволи да си купи една бира, какъв смисъл има да работи? При това толкова усърдно, че гърбът я болеше след края на смяната.

Барът на Кланси бе претъпкан с местни хора и туристи, дошли на риболов или езда. Високият Рубен бе хванал микрофона и пееше „Ще си мислиш за мен“. Група каубои бе поканила няколко градски момичета да поиграят билярд. Топките тракаха весело в задната зала. Две двойки от Източното крайбрежие вдигаха чаши и си правеха снимки на фона на препарираните животни.

На бара, сложил крак на релсата, Ло гледаше мрачно бирената си бутилка.

— Ло страда — отбеляза Рийс.

Линда-Гейл сви рамене.

— Не е достатъчно. Този път ще трябва да се върне при мен с шапка в ръка. Мога да чакам — закани се тя, като лапна една от солетите в черната пластмасова купичка на масата. — Влюбена съм в него откак се помня. И му отпуснах достатъчно време да приключи с обяздването на всички жени в района.

— Чудесна метафора — засмя се Рийс.

Но приятелката й не бе в настроение за комплименти.

— Реших, че Ло е по-див от останалите и го оставих да се налудува. Жените вечно скачат послушно, когато мъж като него щракне с пръсти.

Рийс вдигна ръка.

— Аз не скочих.

— Да, ама ти си луда.

— Вярно е. Предполагам, че това обяснява реакцията ми.

— Но съм готова да започна да градя остатъка от живота си — продължи Линда-Гейл, като присви очи. — Ло или ще е с мен, или не.

Рийс се замисли.

— Мъжете са говеда.

— Разбира се. Но пък не си падам по жени, по дяволите. Така че все пак имам нужда от мъж, за да си оправя живота.

— И как ще го оправиш?

Линда-Гейл облегна лакти на масата.

— Искам да купя от Джоуни къщичката ми. Сигурна съм, че ще ми я продаде, ако я помоля. А когато реши да се оттегли, ще се кандидатирам за управителка на „Ангелска храна“.

Рийс кимна.

— Бива те за това.

— Адски си права. Освен това искам чифт сребърни свещници за трапезарията. Хубави свещници, които да оставя на дъщеря си. Ще ми се да имам най-вече дъщеря, но ще се радвам и на две деца. Момче и момиче. Разбира се, ми трябва мъж, който да стои до мен и да ме гледа с любов. Искам да чувам тропането на ботушите му пред вратата, докато приготвям вечерята. И от време на време да ми носи цветя, когато се прибира.

— Звучи добре.

— И да е страхотен в леглото. Да ме зашеметява от бурна страст редовно.

— Чудесни цели. Ло става ли за тях?

— Сигурна съм за секса, макар засега да не съм се радвала на цялото шоу — засмя се Линда-Гейл. — А за останалото? Има потенциал. Но ако иска да го затрие, не мога да го спра. Ще пиеш ли още една бира?

— Не, стига ми.

Линда-Гейл махна към бара, за да й донесат втора бира.

— Ами ти? Какви са твоите цели? — попита тя.

— На времето амбицията ми беше да ръководя най-добрата кухня в най-добрия ресторант в Бостън. Да стана един от петимата най-прочути готвачи в страната. Идеята за брак и деца бе някъде по-надалеч. Мислех, че ще имам предостатъчно време за тях. По-късно. Но след като ме раниха, единственото ми желание бе само да преживея до следващия ден.

— Който не е минал през същото, не знае какво си преживяла — замислено отсъди Линда-Гейл. — Но според мен най-разумното е да живееш, устремен напред.

— Сега например вече се замислям за собствено жилище. Допада ми да върша приятната си работа през деня, а после да отида да пийна с приятелка.

— А Броуди?

— Не мога да си представя, че ще настъпи момент, когато няма да го искам. Тази вечер влезе в кухнята и ме завлече отзад.

— Какво? Какво? — извика Линда-Гейл и остави бирата си толкова бързо, че пяната се разплиска по масата. — Как съм пропуснала това? Какво стана?

— Искаше да се прибера у дома с него.

— А защо седиш тук, наливаш се с бира и слушаш глупави песни?

Рийс стисна устни.

— Няма да се върна, докато не се уверя, че той ме иска. Не се нуждая само от защита. Ако беше така, по-добре да си взема куче — решително заяви тя.

— Не загрявам.

— Ако търсех само защита, щях да си взема куче. Искам мъж, който да ме обича. И не желая да се чувствам като гостенка във вилата му. Досега дори не ми е предложил чекмедже от скрина.

Линда-Гейл се нацупи и облегна глава на ръката си.

— Мъжете са говеда.

— Така е. И съм бясна на себе си, задето съм влюбена в него.

Приятелката й я изгледа тъжно и чукна чаша в нейната.

— И аз съм като теб.

Хвърли поглед към бара и забеляза, че Ло споделяше неприятностите си с една от келнерките. Една от жените, за които бе сигурна, че е чукал.

— Хайде да потанцуваме.

Рийс примигна изненадано.

— Какво?

— Да отидем да проверим дали някой от рибарите иска да ни завърти по дансинга.

Дансингът представляваше плоска дъсчена площадка пред подиума. А рибарите изглеждаха доста пияни.

— Не ми се танцува — отказа Рийс.

— Аз пък ще отида да си избера един от групата.

Линда-Гейл порови из чантата си, извади червило и се разкраси в яркочервено.

— Как изглеждам?

— Малко опасна. Трябва да…

— Идеално — ухили се Линда-Гейл и се надигна. Тръгна към рибарите, облегна ръце на масата, около която седяха тримата мъже, и се наведе.

Рийс не чу думите й, но нямаше и нужда. Мъжете се ухилиха весело, Ло изглеждаше готов на убийство.

Лоша идея, помисли си Рийс. Подобни игрички винаги свършват зле. Но Линда-Гейл се понесе към дансинга с един от мъжете. Приятелите му заръкопляскаха. Тя сложи ръце на раменете му и се притисна към него.

— Давай, Чък! — изреваха двамата на масата.

Чък пусна ръце по задника на Линда-Гейл.

Въпреки значителното разстояние и гъстия цигарен дим Рийс забеляза как пръстите на Ло стиснаха здраво бутилката.

Да, идеята наистина беше ужасна, реши тя. Правотата й се потвърди, когато Ло тресна бирата на бара и тръгна към дансинга.

Рийс дочу откъслечни думи.

— Това си е моят задник, кретен такъв — каза Линда-Гейл.

— Гледай си работата, приятел — добави Чък.

След което бутна Ло. Ло на свой ред бутна Чък. С всичките си петдесет килограма Линда-Гейл бутна и двамата.

Надеждата на Рийс, че това ще е краят, се изпари, когато приятелите на Чък се надигнаха от масата.

Малката група каубои, които играеха билярд, пристъпи напред. Все пак Ло беше един от тях.

Ще се озова насред пиянски побой, помисли си Рийс изненадано. Освен ако не успея да грабна Линда-Гейл и да избягаме.