— Това е единственото, което исках. Ще се качиш ли?

— Да.

Броуди я изчака да заобиколи колата и протегна ръце към нея.

— Ела тук за минута — наведе се той и нежно целуна наранената й буза. — Изглежда сериозно пострадала.

— Не е лъжа. Няма да съм много добра компания. Искам само гореща вана, няколко аспирина и меко легло.

— Нямаш меко легло.

— Ще се задоволя и с това — увери го тя и отключи. — Имам чувството, че съм участвала във футболен мач. В ролята на топката.

Рийс отвори вратата, но Броуди я дръпна назад и заслони тялото й със своето.

— Какъв е този звук? — попита тя. — Чуваш ли? Сякаш тече вода.

— Стой тук.

Разбира се, тя не можеше да остане сама отвън. Пристъпи предпазливо след него.

— В банята — прошепна. — Вратата е затворена. Никога не я затварям, защото трябва да виждам цялата стая, когато излизам от банята. Водата тече. Господи, има наводнение. Излиза изпод вратата.

Броуди отвори вратата рязко и водата се изля навън. Ваната преливаше. Няколкото дрехи, които Рийс бе решила да запази след инцидента в пералнята, плуваха вътре.

— Не съм оставяла крановете пуснати. Изобщо не съм ги пускала. Само се отбих тук и…

Без да каже и дума, Броуди зацапа по мокрия под, за да завърти крановете. Нави ръкава си и отпуши ваната.

— Закачих дрехите на релсата, преди да отида на работа. А след като смяната ми свърши, се отбих тук само да си сменя обувките. Нищо друго не съм пипала, преди да изляза с Линда-Гейл.

— Не твърдя противното.

— Подът е съсипан. Ще трябва да направя нещо… Господи, ресторантът! Водата сигурно капе от тавана.

— Обади се на Джоуни. Нека дойде и да донесе ключовете за ресторанта.



Джоуни се появи с ключовете и специална прахосмукачка. Огледа щетите с мрачен поглед и бутна уреда в ръцете на Рийс.

— Иди изсмучи водата. А когато свършиш, донеси прахосмукачката долу.

— Джоуни, ужасно съжалявам…

— Мълчи и действай.

След това отключи, влезе в ресторанта и запали лампите.

В северния ъгъл водата бе съсипала тавана. Мазилката се бе нагънала и разцепила. Две от сепаретата бяха наводнени.

— Гнусно копеле! — процеди Джоуни.

— Рийс не е виновна — започна Броуди, но Джоуни само размаха ръка към него, приковала очи в щетите.

— Имам нужда от вентилатори. И голям найлон, за да покрия дупката в шибания таван, преди гадният здравен инспектор да ми затвори ресторанта. Ако искаш да помогнеш, иди отзад и донеси големия вентилатор от склада. А после изприпкай до дома ми. Имам руло найлон в бараката.

Броуди се вторачи в тавана.

— Трябва ни и стълба.

— И тя е в бараката. Гнусно копеле!



Рийс плачеше, докато работеше. Вече бе пострадала не само тя, но и жената, чието единствено престъпление бе, че й даде работа, подслони я и й помагаше.

Бъркотията беше ужасна. Съсипан под и таван и Господ знае какво още.

Изпразни резервоара на прахосмукачката и започна да смуче водата отново. Вдигна очи, когато Джоуни влезе в апартамента.

— Плачът само ще ти осигури още вода за почистване — отбеляза тя.

Рийс избърса сълзите си.

— Много ли е зле долу!

— Достатъчно. Но поправимо.

— Ще платя…

— Имам застраховка. Копелетата трябва да ми я изплатят, след като ми съдират кожата всеки месец.

Рийс се вторачи в пода.

— Давам си сметка как изглежда отстрани и със сигурност знам, че не си в настроение да слушаш извинения. Но не съм оставила водата да тече във ваната. Дори не…

— Знам, че не си виновна, по дяволите.

Рийс вдигна глава изненадано.

— Знаеш?

— Никога нищо не забравям. Нали току-що ми се наложи да използвам проклетия си ключ, за да отворя вратата? Каза, че някой ти прави номера. А сега започва да тормози и мен. И съм бясна. Но първо да оправим бъркотията, а после ще решим какво да предприемем по отношение на гадняра — решително заяви тя, като сложи ръце на кръста си. — Дюшемето трябва да се смени. Можеш ли да останеш при Броуди известно време?

— Да.

— Добре. Довърши тук и си опаковай нещата. Ще извикам майстори още утре сутрин.

Тя срита ядосано бюрото, после огледа за първи път лицето на Рийс.

— Къде пострада?

— В бара на Кланси имаше сбиване.

— Мили Боже! Вземи пакет замразен грах от фризера, преди да тръгнеш.



— Само докато мога да се върна обратно в апартамента.

Минаваше три часът, когато Рийс натовари последните си вещи в багажника на Броуди.

— Аха.

— Само за няколко дни.

Изтощена и отчаяна от вида на съсипания ресторант, Рийс се качи в колата.

— Няма да ти предлагам да ти пера дрехите. Без друго нямам късмет в това отношение.

— Добре.

— Джоуни ми повярва. Дори не се наложи дай обяснявам.

— Джоуни е умна жена. Вижда всичко.

— Човекът, който ме преследва, можеше да не прави мръсотии и на Джоуни. Нямаше нужда да я замесва в това.

Рийс се загледа през прозореца в тъмната повърхност на езерото. Животът й бе същият като неговия. Прекалено тъмен, за да видиш какво те очаква след миг.

— Може би се е надявал Джоуни да обвини теб, да те уволни и изрита от апартамента. И щеше да ти се наложи да напуснеш града. Целял е да ти отнеме чека и жилището. Хитър ход.

— Радвам се, че не ме преследва тъпак. Но по тази логика ти ще си следващият в списъка му. Не нося късмет на хората, Броуди.

— Не вярвам в тия неща — заяви той и паркира пред дома си.

Извади от багажника тежкия кашон с кухненските й принадлежности и метна компютърната чанта на рамо. Остави втория кашон и сака за нея.

Влезе вътре и пусна кашона на пода.

— Няма да подреждам нещата ти — каза й, като взе втория кашон от ръцете й и го подреди до първия. — Качи се горе и вземи горещ душ.

— Мисля да се поглезя с вана — усмихна се Рийс и подуши ръката си. — Воня кошмарно.

— Не и ако си падаш по бира и цигари — ухили се той, като извади замразения грах и й го подхвърли. — Не забравяй да го използваш.

Рийс се качи горе и напълни ваната с гореща вода. Накисна се и притисна граха към бузата си. Надигна се, когато Броуди влезе в банята.

— Аспирин — съобщи й и остави на ръба на ваната чаша с вода и шишенце.

Рийс излезе от банята издокарана в широка сива тениска на червени петна и фланелен панталон. Броуди стоеше до прозореца. Извърна се и се ухили.

— Хубав тоалет.

— Не ми останаха много неща.

— Добре. Можеш да ги прибереш там — махна той към скрина. — Освободих ти две чекмеджета.

— О!

— Това не е предложение за женитба.

— Добре. Ще разтребя утре. Сега съм ужасно изморена. Съжалявам, Броуди, про…

— Да, проверих. Вратите са заключени.

— Добре — пъхна се тя в леглото и въздъхна от удоволствие.

След минута лампата угасна, а матракът се размърда. Броуди притисна топлото си тяло до нея и я прегърна нежно.

Рийс го хвана за ръка. Заспа, вплела пръсти в неговите, прекалено изтощена, за да сънува.

23.

Броуди закара Рийс до ресторанта на Джоуни точно в шест. Вътре вече светеше. До бордюра стояха пикап и грозен зелен контейнер за боклук, пълен до половината със строителни отпадъци и боклуци.

Видът му накара Рийс да настръхне притеснено.

— Колко мислиш, че ще струва ремонтът?

— Нямам идея — сви рамене Броуди. — Мъжеството ми не се простира до строителните работи.

Застраховката е чудесно нещо, помисли си Рийс, но все пак имаше определена начална сума, която собственикът трябваше да плати. Когато влезе, откри Джоуни, застанала с ръце на кръста, да гледа намръщено найлоновата завеса. Носеше работните ботуши, които Рийс бе видяла в дома й първия път, когато я посети, груб кафяв панталон и бежова каубойска риза. Единият джоб на ризата бе издут, вероятно от вечния пакет „Марлборо“.

Няколко мъже се бяха покачили на стълби зад найлоновата завеса.

Ресторантът миришеше на кафе и влага. Големият вентилатор продължаваше да се върти и да охлажда въздуха.

— Днес си на работа от единадесет — каза Джоуни.

— Искам да помогна в ремонта. А ако започнеш да спориш — добави Рийс, — ще напусна, ще се преместя; в Джаксън и ще започна работа там. И тогава ще останеш не само без две сепарета, но и без готвачка.

Джоуни не помръдна.

— Момчетата работят вече цял час. Иди им приготви сериозна закуска.

— Как обичат яйцата?

— Пържени. На очи.

Броуди пристъпи към Джоуни, когато Рийс влезе в кухнята.

— Успя ли да поспиш малко?

— Ще си отспя, когато умра. Тук си само в ролята на шофьор и любовник или ще си предложиш услугите и за друго?

— Мога да върша няколко неща едновременно.

— Радвам се, бягай тогава отзад. Сигурна съм, че Рубен и Джо могат да използват помощта ти. Клиентите скоро ще започнат да пристигат, Рийс, приготви три закуски.



Рийс лично поднесе закуската на бара, Джоуни и Бебе домъкнаха още няколко маси, за да компенсират ограничените места. Редовните ранни посетители вече влизаха в заведението, а вечно сънливият сутрешен мияч се завлече в кухнята, за да започне работа.

Никой не се оплака заради неудобствата и бъркотията, но те бяха основната тема за разговор цяла сутрин. Изпитателни погледи се устремиха към Рийс, но тя се утеши с мисълта, че не можеше да очаква нещо друго. Все пак клиентите си изядоха храната, а точно в десет някой пусна джубокса.

Бе приготвила обедната супа и тъкмо правеше салца, когато Линда-Гейл влезе в кухнята.

— Ама че бъркотия. Сигурно си ми адски ядосана.

— Бях — кимна Рийс, като продължи да реже лук. — Но после се замислих и реших, че вината не беше твоя. Поне, не изцяло.

— Наистина ли? Чувствам се като пълна идиотка.

— Държа се като такава — ухили се Рийс и грабна шише с вода. — Но това бе само една от причините за побоя.