— О, Рийс, лицето ти!

— Не ми напомняй — изхленчи тя, но тъй като вече си бе припомнила, притисна студеното шише до бузата си. — Ужасно ли изглеждам?

— Разбира се, че не. Никога не би могла да изглеждаш ужасно.

— Адски зле, а? Благодарение на побоя в бара на Кланси и бъркотията тук, хората ще имат тема на разговор за дълго време.

— Ти нямаш вина.

— Така е — потвърди тя, като си помисли, че дните, в които се чувстваше виновна, вече бяха отминали. — Наистина нямам.

— Някой знае ли какво точно е станало? Имам предвид, кой би направил такава гадост? — попита Линда-Гейл, като се огледа наоколо. — Хубавото е, че Джоуни реши да боядиса целия ресторант, а не само тавана. Имахме нужда от освежаване.

— Скапана причина за подновяване.

Линда-Гейл разтри гърба й нежно.

— Ужасно съжалявам за всичко.

— Не се тревожи.

— Ло не ми говори.

— Ще ти проговори. Но вероятно ти ще трябва да направиш първата крачка. Животът е прекалено кратък, за да го хабиш в игрички, когато желаеш нещо силно.

— Може и да си права. Рийс, ако се налага, можеш да се нанесеш при мен и да останеш колкото си поискаш.

— Благодаря — усмихна се тя и хвърли поглед през рамо. — Той ми отпусна две чекмеджета — додаде шепнешком.

Линда-Гейл ококори очи.

— О, Рийс! — прегърна я тя. — Това е страхотно!

— Става дума само за чекмеджета, Линда-Гейл. Но все пак има някакъв напредък.

— Линда-Гейл Кейс, не ти плащам, за да танцуваш — скара се Джоуни. — Рик е в ресторанта, Рийс. Иска да поговори с теб колкото се може по-скоро. Заведи го в кабинета ми, за да говорите спокойно.

— Да, предполагам, че така е най-разумно — съгласи се Рийс, но като се обърна, забеляза любопитните погледи на посетителите. — Не, мисля да проведем разговора в ресторанта. Хората съвсем ще развихрят въображението си по мой адрес, ако се уединя с шерифа.

Джоуни я изгледа одобрително и кимна.

— Браво на теб!

Рийс не си свали престилката и взе шишето си с вода. Рик стоеше облегнат на бара.

— Здравей. Защо не отидем да седнем отзад? — пред ложи й той.

— Тук си е добре. Пета маса е празна. Линда-Гейл — извика тя, без да сваля очи от Рик. — Ще донесеш ли кафе за шерифа? Пета маса.

Поведе го напред и седна.

— Мин иска ли да ме съди?

— Не — отговори той и извади бележника си. — Тази сутрин говорих с нея. Казва, че всъщност не си я ударила, други са те бутнали в нея. Свидетелите потвърдиха, че масата е паднала не по твоя вина, а когато други посетители се втурнали да се включат в побоя. Единодушно е мнението, че побоят е започнал заради малоумните действия на някои хора.

— Включително и моите.

— Е — усмихна се Рик леко, — очевидно предизвикваш… реакции. А сега — замълча той за момент, като погледна найлоновата завеса. — Защо не ми разкажеш за това?

— След като излязох от участъка, Броуди ме докара дотук. Качихме се горе. Чух, че тече вода. Вратата на банята беше затворена, когато влязохме в апартамента. И изпод нея се процеждаше вода. Някой беше отвъртял крановете и запушил ваната. Стана наводнение.

— Някой?

Рийс бе готова за въпроса му и не потрепна, а отговори решително и твърдо:

— Не бях аз. Не бях в апартамента. Знаеш, че не бях, тъй като по това време седях в бара, а после и в участъка.

— Знам, че си седяла в бара час-два, а после още толкова и при мен. Доколкото разбирам, водата е текла известно време. Трудно е да уточниш точно колко.

— Не съм пускала водата. След смяната се качих горе само да си сменя обувките и…

— И?

Да проверя ключалките и прозорците, помисли си Рийс.

— И нищо. Смених си обувките и се върнах долу при Линда-Гейл. Не останах в апартамента повече от три минути.

— Влиза ли в банята?

— Да, отидох до тоалетната и проверих дрехите, които висяха на релсата, за да видя дали са изсъхнали. Това е. Нямах причина да пускам водата.

— Дрехите, които по-рано си занесла в хотелската пералня?

Добре, каза си тя. Добре.

— Да. Някой бе извадил дрехите, които сложих в сушилнята, и ги бе върнал в пералнята. Занесох дрехите си в хотела. Сложих ги в пералнята. После се прибрах у дома. Върнах се в хотела и ги сложих в сушилнята. Пак се прибрах у дома. И накрая, когато отидох да си ги прибера, бяха в пералнята.

Шерифът вдигна глава, когато Линда-Гейл му донесе кафето и рохко сварено яйце с препечена филийка за Рийс.

— Джоуни нареди да изядеш това. Шерифе, да ти донеса ли още нещо?

— Не, само кафе, благодаря.

— Линда-Гейл може да потвърди, че не останах в апартамента повече от две-три минути преди да отидем в бара.

— Разбира се — потвърждението на келнерката дойде след почти незабележимо колебание. — Изтича до горе и се върна за нула време.

— Ти не се ли качи с нея? — попита Рик.

— Не. Ползвах тоалетната на ресторанта, оправих си грима и си поиграх с косата си. Рийс вече ме чакаше, когато излязох. Не може да е била горе повече от две-три минути. Някой й прави мръсни номера, това е. Гнусна работа.

— Защо ми е да пускам водата? — настойчиво запита Рийс. — Канех се да излизам.

— Не казвам, че си го направила. Нито пък твърдя, че си причинила суматохата тук — Рик подръпна замислено ухото си и продължи. — Но понякога, когато човек има много неща наум, просто забравя. Тенджера на печката, включена ютия. Съвсем нормално.

— Не е нормално да пълниш ваната, ако не възнамеряваш да се къпеш, а после да излезеш и да оставиш водата да тече. И не съм го направила.

— Разбира се, че не си — каза Линда-Гейл, като нежно разтри рамото й.

Рийс се зачуди дали бе доловила леко съмнение в успокоителния жест.

— Някой е бил в апартамента ми — продължи тя. — И това не е първият път.

Рик прикова очи в нея.

— Аз пък го чувам за първи път. Благодаря ти, Линда-Гейл. Ще те повикам, ако имам нужда от нещо.

— Хайде, Рийс, започвай да ядеш. Цял ден не си хапнала нищичко, а ако чинията се върне недокосната, Джоуни ще побеснее — каза Линда-Гейл, преди да се оттегли.

— Всичко започна след убийството — поде Рийс.

Разказа на Рик цялата история: картата, вратата, банята, опакованите й неща, купите и обувките, хапчетата и албума. Насили се да хапне малко, като се надяваше, че действието ще направи показанията й по-надеждни.

Шерифът си водеше бележки и задаваше въпроси с хладен и спокоен глас.

— Защо не ми съобщи за тези инциденти преди?

— Защото знаех, че ще си помислиш точно това, което си мислиш в момента. Че съм направила всичко несъзнателно или просто си въобразявам.

— Не можеш да надникнеш в мозъка ми, Рийс — отвърна шерифът с глас, в който се долавяше предупреждение, че търпението му вече се изчерпва. — Забелязвала ли си някой да се мотае наоколо?

— Половината град се мотае наоколо.

— Кой има достъп до ключа ти?

— Държа го у мен. Резервният е в кабинета на Джоуни.

— Броуди има ли ключ?

— Не. Никой няма ключ.

— Да си се карала с някого от града?

— Не. Само дето халосах Мин в бара на Кланси снощи.

Рик се усмихна.

— Мисля, че можем да я изключим от списъка със заподозрените.

— Сигурно ме е видял.

— Кой?

— Мъжът край реката. Онзи, когото видях да души жената.

Шерифът си пое дъх и се облегна назад.

— Да те види от такова разстояние?

— Едва ли ме е разпознал. Но сигурно е забелязал човек на пътеката. А после никак не му е било трудно да разбере, че този човек съм аз. Целият град говореше за това. И сега се опитва да ме дискредитира като свидетел.

Рик затвори бележника си.

— Какво ще предприемеш? — попита Рийс.

— Ще си свърша работата. Ще проверя какво става. Следващия път, когато нещо необичайно се случи, веднага ми се обади. Не мога да ти помогна, ако не знам, че имаш неприятности.

— Добре. Идентифицираха ли вече жената?

— Още няма съвпадение със зъбните отпечатъци. Все още е неизвестна. Ти помисли ли по въпроса? Можеш ли да потвърдиш, че е същата жена, която видя край реката?

— Не мога. Не е същата.

— Добре тогава — надигна се той. — Имаш ли къде да живееш, докато ремонтират апартамента ти?

— Да, при Броуди съм.

— Ще поддържаме връзка.

Рийс се надигна и разчисти масата. В кухнята Джоуни се вторачи в недояденото яйце.

— Не харесваш как готвя ли? — строго попита тя.

— Не. Рик не ми вярва.

— Няма значение дали ти вярва или не. Все пак ще свърши работата, за която му плащат. Опечи няколко пържоли за обедния специалитет. Изоставаш с работата.

— Веднага се заемам.

— И направи картофената салата. Прочутият ти пресен копър е в хладилника. Използвай го.



Рийс тъкмо привършваше двойната си смяна, когато Рик най-после откри доктор Уолъс. Лекарят гребеше към брега с мощни, сръчни движения. Рик грабна въжето на лодката му и я върза за кея.

— Имаш ли риболовен билет? — попита строго.

— Да виждаш някакви проклети риби? Чу ли вица за горския, който видял жена да седи в лодка и да чете книга. Попитал я дали има риболовен билет. Тя му отговорила, че не лови риба, а просто си чете книгата. Горският казал: „Имаш оборудване за риболов, за това ще те глобя.“ Жената отвърнала: „Направи го, а аз ще те обвиня в сексуален тормоз.“

Рик зачака търпеливо докторът да извади тъмните си очила и да ги излъска в ризата си.

— Горският се възмутил: „Госпожо, никога не съм те тормозил сексуално!“ А жената рекла: „Да, ама имаш нужното оборудване.“

Рик се засмя весело.

— Хубав виц. Улови ли нещо днес?

— Не — отговори лекарят и метна въдицата си през рамо. — Но е чудесен ден за разходка по езерото.

— Така си е. Разполагаш ли с няколко минути?

— С повече от няколко. Днес е почивният ми ден. Бих се пораздвижил след дългото седене в лодката.

Тръгнаха бавно покрай езерото.