Начала и корени

Тръгнаха към града в студения ситен дъжд. За да се предпази от него, Ейда облече дълго палто от непромокаема материя, а Руби навлече огромен пуловер, който бе изплела от небоядисана вълна, неочистена от ланолина. Твърдеше, че мазната вълна предпазва от вода не по-зле от мушамата. Единственият недостатък на пуловера бе, че във влажно време изпускаше миризма на неостригана овца. Ейда настоя да вземат чадъри, но след час облаците се разнесоха и грейна слънце. След като от дърветата престанаха да се отцеждат капки, те ги сгънаха. Руби нарами своя като ловец пушката си.

Из проясняващото се небе гъмжеше от местни и прелетни птици, които летяха на юг, подгонени от настъпващата есен: най-различни по форма ята патици, сиви и бели гъски, лебеди, козодой, сойка, пъдпъдък, чучулига, синьо рибарче, ястреб, червеноопашат сокол… През целия път до града Руби не спря да говори за тях, откривайки черти на характера им и в най-незначителните им привички. Според нея чуруликането им било натоварено със смисъл също толкова, колкото и човешкия говор. Каза, че особено харесва пролетта, когато птиците се връщат и й разказват с песните си къде са били и какво са правили, докато тя си е стояла тук.

Когато видяха пет гарвана да се съвещават в края на жълто стърнище, Руби каза:

— Чувала съм да казват, че гарваните живеят стотици години, макар че един бог знае как може това да се провери.

Когато една чинка с брезово клонче в човката прелетя край тях, Руби се учуди. Според нея птицата нещо се била объркала, защото за какво й е да носи клонка, ако няма да строи гнездо? А сега съвсем не беше време за това. Като минаха покрай букова горичка край реката, Руби каза, че реката е получила името си от големия брой пощенски гълъби, които понякога се събират тук, за да ядат буковите жълъди и че на младини е изяла много гълъби, когато Стоброд изчезвал по цели дни и я оставял сама да се грижи за себе си. За едно дете те били лесна плячка. Дори нямало нужда да стреляш по тях, можело просто да ги събориш от дървото с пръчка и да им извиеш врата, преди да са се опомнили.

Когато три гарвана, преследващи ястреб, прелетяха над тях, Руби изрази дълбокото си уважение към несправедливо обругавания гарван, намирайки доста достойни за подражание неща от техния начин на живот. Тя отбеляза със съжаление, че много птици по-скоро биха умрели от глад, отколкото да ядат храна, която не обичат. А гарваните ядат всичко, което става за ядене. Възхити се на острия им ум, на липсата на горделивост, на склонността им към шеги и на хитростта им в битка. Всичко това заедно засенчвало вродената гневливост и меланхоличност на гарвана, за които свидетелствувало мрачното му оперение.

— Само можем да се учим от гарвана — каза многозначително Руби, тъй като Ейда бе изпаднала в някакво тъжно настроение, нямащо нищо общо с проясняващото се небе.

Почти през цялата сутрин Ейда бе толкова потисната, че спокойно можеше да си върже черна траурна лента на ръкава, за да го обяви на света. Отчасти това се дължеше на тежката работа през седмицата. Бяха косили трева из пустеещите ниви, макар да бе до такава степен смесена с бурени, че едва ли щеше да влезе в употреба. Единия ден часове наред бяха подготвяли косите. Трябваха им пила и точилен камък, за да наточат подбитите и ръждиви остриета, които намериха подпрени в ъгъла на бараката за сечива. Ейда нямаше никаква представа дали Монро е притежавал подобни инструменти. Съмняваше се, тъй като косите не бяха негови, а оставени от семейство Блек. Двете с Руби преровиха бараката и откриха конусовидна пила с дръжка от царевичен кочан. Но камък не намериха.

— И моят баща нямаше точило — каза Руби. — Просто плюеше върху някой плосък камък и прокарваше ножа си върху него няколко пъти. Колкото се наточи — толкова. За него не беше въпрос на чест ножът му да е толкова остър, че да отрязва косъм от ръката ти. Щом можеше да среже калъп тютюн с него, бе напълно доволен.

Накрая се отказаха и прибягнаха до метода на Стоброд, използвайки гладка плоча, която намериха на брега на потока. Въпреки продължителното и изтощително триене, косите не станаха особено остри, но Ейда и Руби все пак отидоха в полето и цял следобед косиха, после пластиха тревата на откоси. Като свършиха, слънцето отдавна бе залязло и вече се здрачаваше. В деня, преди да тръгнат, когато сеното бе поизсъхнало, те започнаха да го товарят на колата и да го разтоварват в плевника. Под подметките на обувките си усещаха острите връхчета на остатъците от окосената трева. Заставаха от срещуположните страни на откоса и се редуваха да хвърлят сеното с вилите. Когато, без да щат объркваха ритъма, зъбите на вилите им се удряха със звън, и Ралф, задрямал в хамута, се сепваше и разтърсваше глава. Работата бе изморителна, макар че денят не бе особено горещ. Вдигаше се прах, който покриваше косата и гънките на дрехите им и полепваше по потните им ръце и лица.

Когато свършиха, Ейда щеше да припадне. Ръцете й бяха покрити с червен обрив като шарка от убожданията и допира на краищата на тревата, а между палеца и показалеца й се бе появил голям, пълен с кръв, мехур. Изми се и си легна още преди да се мръкне, без да е яла нищо освен филия хляб с масло и захар.

Но въпреки умората тя на няколко пъти се буди, но не съвсем, а в някакво междинно състояние между съня и не-съня, взело най-лошите черти и от двете. Имаше чувството, че продължава да коси и хвърля сено в колата. Когато в един момент стреснато отвори очи, видя тъмните сенки на три крайника да танцуват в осветеното от луната пространство на пода. Бяха зловещи и страшни. По някое време през нощта облаци скриха луната, заваля дъжд и Ейда най-после заспа.

Пробуди се в дъждовното утро със сковаващи болки по цялото тяло. С огромни усилия успя да разтвори пръстите на ръцете си, които сякаш продължаваха да стискат дръжката на вилата. Главата й болезнено пулсираше. Болката бе особено остра над и зад дясното око. Тя реши, че въпреки това разходката до града ще се състои, защото я бяха планирали повече за удоволствие, отколкото за да купят няколкото необходими им дреболии. Руби искаше да попълнят запасите от амуниции за пушката — различни сачми и куршуми, тъй като времето застудяваше и тя бе решила да излезе на лов за диви пуйки и елени. От своя страна Ейда искаше да прегледа лавиците в книжарницата, за да види дали не са дошли нови книги и да си купи тефтер с кожена подвързия и няколко молива, за да си води бележки по ботаника. Но най-вече й се искаше да се махне за малко от фермата след всичките тези седмици непрекъсната работа. Така силно копнееше да се разходи до града, че мускулната треска, лошото настроение и мрачното време не можеха да я спрат. Нито пък неприятното откритие, че предния ден едната подкова на коня е паднала и не може да тегли кабриолета.

— Ще отида до града, ако ще с пълзене — каза тя на Руби, която с гръб към нея се бе навела под дъжда с калната подкова в ръце.

Тъй че, докато вървяха по пътя, Ейда не бе в особено бодро разположение на духа, въпреки интересните неща, които разказваше Руби. Минаваха край ферми, сгушени в китни долчинки. Нивите се редяха сред гористи хълмове като стаи в къща. Из тях работеха само жени, деца и старци, тъй като всички пълнолетни мъже бяха мобилизирани. Листата на царевицата бяха кафяви по краищата и по върховете, а кочаните стояха още необрани, за да ги доизсушат слънцето и мразът. По земята между редовете се жълтееха тикви. Покрай оградите цъфтяха израсли високо бурени, а стъблата на къпината и кучешкия дрян бяха обагрени в червеникавокафяво.

В града Ейда и Руби първо се разходиха, позяпаха витрините, каретите и жените с пазарски кошници в ръцете. Беше се постоплило и Ейда носеше мушамата си под мишница. Руби бе вързала пуловера си около кръста и пристегнала косата си на тила с лента, изплетена от косми от конска опашка. Във въздуха все още се стелеше лека мъгла. Студената планина приличаше на синьо петно във формата на гърбица на далечния хоризонт, смалена от разстоянието и почти неразличима на фона на небето.

Столицата на окръга не бе особено забележителен град. От едната страна имаше редица от четири обковани с дъски магазина, свинска кочина и кална арена за бой на петли, после още два магазина, църква и конюшня. От другата страна — три магазина, съдилище — боядисана в бяло сграда с купол, отделена от пътя със зле поддържана морава — после още четири магазина, два от които — тухлени. Оттам нататък градът преминаваше в царевично поле, разпределено на оградени ниви. Улиците бяха дълбоко прорязани от тесните колелета на каруците. Светлината се отразяваше от хилядите локвички, издълбани от конските копита.

Ейда и Руби влязоха в железарския магазин, откъдето купиха набивка, сачми, патрони и барут. В книжарницата Ейда плати повече, отколкото бе разумно, за трите тома „Адам Бийд“23, за шест дебели молива с въглен и малък тефтер с качествена хартия, който й хареса, защото се побираше в джоба на палтото. От улична сергия купиха вестници — местния и по-големия, който излизаше в Ашвил. Купиха си разхладена бира от една жена, която караше буре на количка, изпиха я на място и върнаха тенекиените чаши. За обяд си взеха сирене и пресен хляб, занесоха ги до реката и седнаха на камъните да хапнат.

В ранния следобед се отбиха в къщата на мисис Маккенет, богата вдовица на средна възраст, която на времето бе проявявала дълбок романтичен интерес към Монро, но тъй като той не отвърна със същото, си бяха останали просто приятели. Не беше време за чай, но тя толкова се зарадва да види Ейда, че ги покани на разточително богата гощавка. Тъй като лятото било прохладно и влажно, тя все още имала лед в мазето. Бил изрязан на големи блокове от езерото предния февруари, опаковани в стърготини. А след като й се заклеха, че ще пазят тайна, тя сподели, че има четири бурета със сол и три със захар, складирани дълго преди войната. Имала предвид да предложи сладолед и накара прислужника си — възрастен човечец със сивкаво лице, който бе прекалено слабоват, за да бъде мобилизиран — да натроши лед и върти ръчката на машината. На времето бе направила безброй фунийки от покрита с разтопена захар хартия, в които сега им поднесе сладоледа. Руби естествено, не беше яла такова нещо и остана очарована. След като облиза и последната бяла капчица, тя подаде фунийката си на мисис Маккенет и каза: