Съвременните мъже не очакваха девственост от жената, но със сигурност искаха да си запазят илюзията за чистота. Истината? Не можеха да я понесат!

— Кой е той, мръсна уличнице? Ще го убия?

Илюзорна чистота, рече си Меган. Само това искаха. Невъзможно, когато очакваш дете.



Джесика влезе в „Майчинството от А до Я“ с притеснение и гордост.

Из магазина бавно се разхождаха жени в различен стадий на бременността и разглеждаха дрехите за бременни — комбат панталони с огромни платки отпред, ластични колани, туники на цветя, строги черни офис панталони, също с онези ластични колани. Различни дрехи за бременни за различен стил на живот и различни бъдещи майки.

Жените от време на време поглаждаха покровителствено издутите си кореми, жест, който Джесика също правеше несъзнателно — тайното ръкостискане на бременните.

„Майчинството от А до Я“ се различаваше от другите магазини. Тук нямаше отегчени съпрузи и гаджета, които да чакат и да въздишат. Никой не бързаше за никъде. Жените като че ли разполагаха с цялото време на света. От време на време си разменяха по някоя приказка с продавачките и разговорите им бяха смесица от банални и много важни неща. „Имате ли от тези панталони с джобовете в каки и в зелено? О, терминът ми е следващия месец.“ Джесика не можеше да престане да се усмихва на себе си. Защото мястото й беше тук.

Избра от щендера розова рокля на цветя. Забеляза, че много от дрехите не се различават от тези, които младите свободни жени биха облекли, отивайки в някой бар или клуб. Вероятно ставаха за Меган, но не и за нея. Ала розовата рокля на цветя отговаряше изцяло на представата на Джесика за рокля за бременни.

— Красива е, нали? — попита продавачката.

Джесика се усмихна.

— Страхотна е.

— Няма причина да не изглеждате изискана и секси през бременността. „Майчинството от А до Я“ има за цел да ви помогне да показвате с гордост корема си.

Джесика погледна към своя.

— Не се тревожете — усмихна се продавачката. — Коремът ще порасне, уверявам ви. Предполагам, че сте в третия месец, нали?

— Всъщност още не.

— Искате ли да я пробвате?

Защо не? Джесика вече беше член на клуба. И макар че нормалните й дрехи все още й ставаха, нямаше причина да не започне да подготвя гардероба си за идните месеци. Тя винаги малко избързваше.

Напусна работа, за да стане майка — още преди да е забременяла. Разтръби за бременността си, преди да е влязла в третия месец. А сега си купуваше дрехи за бременни, когато все още се побираше в десети размер. И това само защото не можеше да чака, нямаше търпение да прегърне бебето си, да създаде истинско семейство, отново да води нормален живот.

Беше в пробната, все още със собствените си дрехи, когато почувства нещо мокро в обувките си. Не разбираше. Мокрота в обувките. Заради това не се сети, че кърви. Защото единственото усещане бе за мокрота в обувките.

С нарастващо усещане за страх Джесика започна да се съблича и тогава видя кръвта. Толкова много кръв. По ръцете й, по още неплатената рокля. Обхвана я паника.

Цялата тази кръв, мокрота в обувките и роклята на цветя още в ръцете й, напръскана неизвестно как с кръв.

Моето хубаво бебе!

Глава 10

Отпърво си помисли, че това беше съпругата му.

Имаше нещо в очертанията на лицето й, в разстоянието между очите й, което за момент го накара да си помисли: „Това е тя.“

От другия край на болничния коридор беше лесно да сбъркаш при опънатите от лудото шофиране нерви и неотложната нужда да я види. Но беше една от сестрите й. Меган. Отпиваше от чашата с кафе, което не искаше. Чакаше го. Вдигна очи, когато той се забърза към нея.

— Тя добре ли е? Добре ли е?

— Паоло, Джесика ще се оправи. Само че е получила голям кръвоизлив. Налага се да й направят кюртаж.

Той се мъчеше да я разбере. Как можеше да се случи?

— Това е стандартна процедура. Елементарна. Кюртажът е кратка операция. Нищо опасно. Изчистване.

— Но тя ще се оправи?

— Да, Паоло. Гарантирам ти, че ще се оправи.

— Ще му стане ли нещо на бебето?

Меган се вторачи в него и си пое дъх.

— Паоло… Джесика загуби бебето.

— Какво?

— Джесика направи спонтанен аборт.

— Спонтанен аборт? — Той поклати глава, извърна очи, без да може да проумее. — Нашето бебе го няма?

— Много съжалявам.

— Но ще й направят операцията, нали?

— Кюртажът е само… той е да се почисти матката. Ние… те… не трябва да оставят нищо в Джесика. Защото може да причини инфекция. Ще изчакаме няколко часа, докато може да й се направи упойка.

Паоло се разпадаше пред очите й.

— Изгубили сме бебето?

— Някой ден ще си имате красиво бебче.

Той отново поклати глава. Как можеше да се случи?

— Но къде сбъркахме?

— Нищо не сте сбъркали. Знам колко е ужасно, но се случва всеки ден. Една от четири бременности…

— Къде е тя? Къде е съпругата ми?

Меган посочи вратата зад себе си. Паоло кимна, избърса очи с длан и влезе вътре.

Меган извади мобилния си телефон и без да обръща внимание на изпепеляващите погледи на две преминаващи сестри, отново позвъни на Кат и отново чу металическия глас на гласовата поща.



Красивата ми съпруга.

Стаята беше осветена единствено от бръмчащата флуоресцентна лампа зад леглото на Джесика. Но дори в стерилния полумрак Паоло виждаше всичко, което беше изписано на лицето й. Загубата на много кръв. Мъката. Изтощението. И преди всичко ужасното бреме от изгубения живот.

Лежеше с гръб, опрян на възглавниците, но изглеждаше заспала. Паоло придърпа стол до леглото и хвана ръката й. После зарови лице в болничната завивка и зарида в колосаните чаршафи, задушаван от скръб.

— Съжалявам — изрече Джесика.



— Трябва да използваш презерватив — каза Кат.

Момчето се усмихна и подръпна ръба на вълнената си шапка „ала Джъстин Тимбърлейк“.

— Исках да те почувствам.

Той понечи да я докосне, но тя го хвана за китките.

— Е, можеш да ме почувстваш и през презерватива или тази вечер ще почувстваш само ръката си — усмихна се тя, приятелски, но неотстъпчиво. — Ти избираш.

— Ще видя какво мога да намеря — измърмори той и отиде в другата стая да събуди съквартиранта си.

Беше свалил ризата си още щом влязоха в апартамента. Може би си мислеше, че загорелият му мускулест торс ще отвлече вниманието й от жилището, което плачеше за ремонт. Сега, когато остана сама, тя изведнъж се почувства не на място. Имаше кутии от пица, купчини мръсни дрехи и остатъци от марихуана в пепелника. Беше дошла в апартамента му да пробуди тялото й. Но дали наистина искаше това да стане тук?

Запознаха се в клуб, често посещаван от персонала на „Мама-сан“. Беше харесала шапката му. После танцуваха. Попита за името му, но веднага го забрави — Джим? Джон? Сетне й стана неудобно да го попита отново, а и не я интересуваше.

Прегръщаха се — абсурдно, помисли си Кат, да се целуват като тийнейджъри, но никой не им обърна внимание. Разговорът беше оскъден, запознаването и неангажиращите реплики бяха заглушавани от музиката, но това също беше без значение. Кат беше изморена от приказки.

Той се върна с три в пакет, като почесваше татуировката на орел върху бицепса си, и тя осъзна, че иска да се прибере. Тялото й определено имаше нужда от пробуждане, но си помисли, че би го оставила да подремне още малко. Имаше и нещо друго, макар да знаеше, че това е лудост.

Ако щеше да пробужда тялото си, искаше й се да бъде с Рори.

— Извинявай — каза тя, — но трябва да вървя.

— Защо?

Тя сви безпомощно рамене и си спомни репликата, която беше научила под сивото манчестърско небе.

— Желанието кара всичко да цъфти, притежанието го кара да повяхва и чезне.

— Какво?

— Току-що ми дойде.

Опасяваше се, че може да стане неприятен, но той само свали вълнената си шапка-джъстинка и поклати обръснатата си глава. Дори й повика такси.

— Вие, съвременните момичета, ме разсмивате — каза й, преди да си тръгне. — Не знаете какво искате.

Не можеше да го отрече.

На следващата сутрин, докато закусваше сама в „Старбъкс“ в края на улицата, където живееше, Кат си помисли, че е лесно да срещнеш някого. Но как да се запознаеш с някой, който не носи вълнена шапка, освен ако не е студено навън?

Как да срещнеш някой подходящ?

После си включи телефона, изслуша съобщенията на Меган и извърна лице от момчетата и момичетата, които още не бяха спали заедно и никога нямаше да се досетят, че тя изобщо не е като тях.