Джоузеф Найт не потърси Ан. Тя притеснено изчака да минат двете седмици, после отново се обади в кантората му.

Този път секретарката вежливо я уведоми, че Джоузеф Найт отсъства извън страната и я попита защо го търси. Ан отказа да й отговори.

При третото обаждане седмица и половина по-късно получи същия отговор.

Ан разбра, че секретарката я лъже.

Найт беше в Ню Йорк. Беше дал на секретарката си изрични указания по никакъв начин да не допуска Ан Рицо на среща с него.

Това й докладваха детективите, които Ан бе наела, за да открият Найт и да разберат защо не й се обажда.

Даде на детективите допълнително възнаграждение и им нареди да продължат да наблюдават Джоузеф Найт отдалеч. Искаше да знае къде се намира, с кого е и какво прави. По всяко време. Беше намислила нещо.

„Ти още не знаеш, Джо, но аз ще се омъжа за теб“, каза си тя замислено.

12

„Дейли Варайъти“, 12 юли 1936 г.

„Ив Синклер, най-младата и вероятно най-талантлива сред изпълнителките на главни роли в Холивуд, пожъна триумфален успех с първия си самостоятелен филм «Най-младото сърце», където играе ролята на прелестна млада жена, която се омъжва по любов въпреки интригите на два упорити рода.

Няма актриса след Лилиан Гиш, която да е предизвикала такива хвалебствия от страна на критиката на толкова крехка възраст. Не друг, а самият Харъл Кийтън от «Ню Йорк Таймс» приветства госпожица Синклер като «осемнайсетгодишен гений с красотата на Карол Ломбард и дълбочината на Бети Дейвис». Не знаем друга актриса да е встъпвала в нов етап от кариерата си по-сензационно от Ив Синклер в «Най-младото сърце».

Говори се, че превъзходната й игра, съчетана с необявени проекти за бъдещи филми, са й донесли нов договор с «Уърлдуайд Пикчърс». Това е едно малко чудо. Детето звезда, което на осем години си създаде име и продължи нагоре, за да се прочуе в цялата страна с безупречната си игра в популярния, но обречен на гибел сериал «Джил и Джони» с Томи Валънтайн, от години показва всички признаци за голям актьорски потенциал. Някои наблюдатели се опасяваха, че дългата й съвместна работа с изпадналия в немилост Валънтайн ще хвърли сянка върху собствената й кариера, но тя сложи край на всякакви догадки от този род с блестящия си нов филм.

Ще успее ли Ив Синклер да спечели тази година «Оскар» за най-добра женска роля? Без съмнение крехката й възраст и недотам високите качества на «Най-младото сърце» като филм ще й отнемат тази чест. Но никой в бранша не ще забрави великолепната й игра, а още по-малко студио «Уърлдуайд Пикчърс», което според някои сведения току-що е заплатило със седемцифрена сума изключителното право да използва Ив в следващия етап от невероятната й кариера.“

Ив Синклер седеше в кантората на адвоката си Крейг Джанъс от престижната холивудска правна фирма „Джанъс, Хъбърд и Ийзън“.

Беше се разположила удобно в едно от големите, кожени кресла, предназначени за важни посетители, облечена в класически ленен костюм с бижута от бяло злато, специално изработени за нея от „Сибил Бенетън“ в Холивуд.

Тя гледаше към Крейг Джанъс — почтен господин, надхвърлил шейсетте, който работеше в правната фирма от двайсет години. Ив бе ангажирала услугите му преди няколко месеца специално за този ден и бе възложила на фирмата му да уреди подробностите по новия й договор с „Уърлдуайд Пикчърс“. Свързването й с „Джанъс Хъбърд и Ийзън“ бе ключов момент в новия живот, който започваше като голяма кинозвезда.

Тя нито веднъж не погледна към останалите посетители в стаята.

Единият беше майка й.

Другият беше адвокатът на майка й.

Етел Форест, преди това Рой Касале, а още по-преди — госпожа Елиът Зоненбаум, не спираше да се усмихва на дъщеря си. Цял живот бе градила кариерата на Ив и искаше Ив да го помни.

Ала Ив нито веднъж не срещна погледа на майка си. Беше дошла сама и вече чакаше, когато госпожа Форест и нейният адвокат пристигнаха. От началото на срещата не бе отместила поглед от лицето на Крейг Джанъс.

— Нека започнем от фактите — заговори Крейг. — Както знаете, госпожо Форест, дъщеря ви Ив е вече пълнолетна. Навърши осемнайсет години. Според калифорнийските закони има право да контролира всичките си приходи като актриса. Вашето управление на делата й като неин законен настойник вече не е необходимо. Сега ще трябва да изработим ново споразумение.

Настъпи тишина. Адвокатът на госпожа Форест, хитър и доста схватлив холивудски юрист на име Луис Айзъкс, погледна косо към клиентката си, с което й напомни да мълчи.

Крейг Джанъс се усмихна.

— Бих искал да благодаря и на двама ви, че дойдохте — каза вежливо.

— За нас беше голямо удоволствие — обади се Луис Айзъкс. — Госпожа Форест желае само най-доброто за дъщеря си. Тя би искала да участва пълноценно във всяко ново споразумение.

Госпожа Форест отново се усмихна на Ив, но Ив продължи упорито да гледа адвоката си. Майката ясно съзнаваше, че това е лош признак, но въпреки това усмивката не слезе от устата й.

Тя с мъка сдържаше основателния си гняв. Проклинаше неотдавнашните промени в калифорнийските закони, които позволяваха на млади холивудски пикли да поемат управлението на финансовите си дела още на осемнайсет години. Според нея капиталите на едно дете би трябвало да се защитават от семейството му поне до двайсет и една годишна възраст, а ако е възможно, и по-нататък. Едно дете на осемнайсет едва ли може да се разпорежда със стотици хиляди долари. Подобна отговорност можеше да се възложи само на кръвни роднини, които се грижат за нея.

Госпожа Форест управляваше парите на Ив от самото начало, още когато Ив подписа първия си договор като безпомощно осемгодишно момиченце. Тя бе наставляваща дъщеря си, докато стана филмова звезда, което й бе коствало огромно количество време, пари, енергия и любов. Не виждаше по каква причина трябва да спре да го прави. И тя, и адвокатът й се надяваха, че на тази среща ще успеят да убедят Ив да ги упълномощи да продължат да получават дял от печалбите й и да ги управляват. Здравият разум и най-обикновеното чувство за благоприличие изискваха Ив да не изключва майка си от играта.

Майка й имаше и други причини за безпокойство.

Подобно на цял Холивуд и госпожа Форест знаеше, че Ив току-що е подписала с помощта на Крейг Джанъс договор с „Уърлдуайд Пикчърс“ за поне пет пъти по-голяма заплата от всичко, което бе получавала до този момент.

А това бяха много пари. Те щяха да свършат много добра работа на госпожа Форест.

През последните десет години Ив бе получила над един милион долара като актриса. Тези пари бяха поверени на майка й. Част от тях беше похарчила по самата Ив за дрехи, фотографи и така нататък. По-голямата част беше разиграла на борсата, както я посъветва вторият й съпруг, Рой Касале. Останалото бе употребила, за да живее в лукс в имението в Брентуд, купено със спечелените от Ив пари, и да пътува из Европа, където бе купила вила в Сардиния.

За съжаление със задълбочаването на Голямата криза госпожа Форест на практика бе разорена от загубата на стотиците хиляди долари, вложени на борсата. Най-вече тази беда стана причина за развода й с господин Касале. Рой бе любвеобилен, но безотговорен човек, който я увещаваше да влага пари в разни сделки, които често не бяха толкова сигурни, колкото той твърдеше.

Освен това Рой се оказа непоправим женкар. Това бе преляло чашата.

Не че госпожа Форест можеше да се похвали, че е идеалната съпруга. И тя си имаше малките прегрешения. Едно от тях бе забежката й с Дон Форест, агент по недвижими имоти от Лос Анджелис, който умееше да я развеселява. След раздялата с Рой тя се омъжи за господин Форест.

Скоро след женитбата, благодарение на процъфтяващата кариера на Ив, отново се появиха пари за неплатените сметки и дори останаха немалки суми. Следвайки съвета на третия си мъж, Етел ги вложи в някои много интересни спекулации с недвижими имоти по калифорнийския бряг.

Мислеше, че натрупва наистина голяма сума от спестявания за себе си и разбира се, за Ив. Ала се оказа, че Дон играе нечестно на пазара за недвижими имоти. През последната година понесе сериозно поражение с някои от инвестициите на Етел и тя на практика пак беше без пукната пара.

Разбира се, отчасти самата Етел си бе виновна за развитието на нещата. Беше похарчила големи суми за себе си, то се знае пак заради Ив. Тя смяташе, че като майка и нейна представителка трябва да живее нашироко. Тук влизаше имението в Брентуд, което водеше след себе си доста голяма ипотека. Тук бяха дрехите й от най-добрите холивудски модни къщи. Тук бяха и бижутата, и двата ролс-ройса, и вилата в Сардиния. На всичкото отгоре нито едно от тези неща не бе напълно изплатено.

Освен това Етел обичаше да играе комар. За нея това бе вълнуващо удоволствие, което й помагаше да забрави напрежението от отговорностите й като майка на кинозвезда. С Дон бяха прекарали доста нощи на рулетка и двайсет и едно в „Клауди“. Накратко казано, тя бе направила всичко, което една майка може да направи за дъщеря си, освен да сложи някоя кръгла сумичка настрана. Беше разчитала талантът на Ив да й помогне през усилните години и да я изведе до по-щастливи времена. След случката с Томи Валънтайн се бе поуплашила. Ала Ив, вярна на себе си, показа, че е борец, и стъпи здраво на краката си.

Дори Етел бе изумена от играта на Ив в „Най-младото сърце“ — първият филм от новата й кариера като изпълнителка на главни женски роли. Не беше очаквала, че Ив притежава такава зрелост и дълбочина като актриса. Перспективите, които този филм разкриваше както за Ив, така и за нея, я изпълниха с вълнение. Беше решила през пролетта да се разведе с Дон Форест — той чисто и просто не бе достатъчно добър за нея — и да се омъжи отново. Предната зима се бе запознала в казиното с един очарователен мъж — търговец на автомобили от Пасадина…