Сега той бе дълбоко в нея и всяко негово движение, заредено с толкова обич, разрушаваше и последната й съпротива. А това, което идваше от тялото й, за да го приветства, да го посрещне и да го възпламени, бе също нещо, над което тя нямаше никаква власт. Бе тъй плахо и все пак тъй жадно, тъй невинно и все пак тъй непреодолимо, че тя скоро му се отдаде с цялата си душа, точно както правеше и той.

Краката й бяха обвити около кръста му. Той бе в нея, неимоверно възбуден. От устните й се изплъзна дълга, мелодична въздишка. Той я чу и потръпна в екстаз. Цялата й същност пламенно се разтвори, за да го приеме.

Всичко бе свършило. Лежаха прегърнати и задъхани, зашеметени от наслада.

Дълго време не помръднаха. И двамата бяха учудени от станалото. После тя усети усмивката му до бузата си. Бе постигнал това, което искаше.

Но Кейт сякаш бе преминала през опасна граница. Когато бе лъгала това момче за себе си, беше изгубила власт над собствената си самоличност. А когато му се отдаде, пожертва много повече, отколкото имаше намерение.

Тя затвори очи и притегли Крис по-близо, сякаш опората на младата му плът можеше да скрие от нея истината, която мъчително я изгаряше.

Знаеше, че току-що е направила първата крачка в един свят, който не бе познавала преди. Опасностите в него можеха да бъдат безкрайно по-големи от радостта, която преди малко бе изпитала.

Ала бе твърде късно, за да се връща назад. Станалото не можеше да се поправи.

16

Кейт бе в преддверието на Ада. Промените, които ставаха в нея, бяха тъй големи, че тя сякаш вече не познаваше себе си.

Някак странно и потайно се чувстваше като девойка, току-що загубила девствеността си от едничкото момче, означаващо нещо за нея. Изпълваха я невинни момински чувства към Крис, чувства на изумление, ликуване и тревога за това какво мисли той за нея сега.

Но тези чувства я изпълваха и с ужас, защото тя знаеше, че е направила нещо грозно и измамно, изгубвайки контрол над себе си в прегръдките на Крис. Едва ли можеше да се ласкае, като се сравняваше с девственица. По-подходящо сравнение за поведението й бе дума, която не се осмеляваше да назове.

Куентин сякаш усети промяната у нея. Държеше се хладно. Когато бяха заедно, изглеждаше умислен. И не я търсеше в леглото. Тя се питаше дали виждайки върха на айсберга в нея, той съзнаваше, че не ще е способна да му отвръща както преди. Във всеки случай бе доволна, че не я докосва. Усещаше тялото си тъй различно, тъй ново, че й се искаше известно време да бъде сама със себе си.

И да се види отново с Крис. Не беше толкова безочлива, че да го потърси първа след случилото се. Той трябваше да я потърси, трябваше да й покаже, че наистина мисли за нея, че наистина в това, което бе станало, е участвало и сърцето му. Кейт направо си втълпи, че му принадлежи.

Няколко дни след случката на ливадата Крис я потърси.

Обади й се в ресторанта на единствения телефон, който му бе дала.

Гласът му бе страшно развълнуван.

— Кейт, аз много мислих — започна той. — Обичам те. Искам да се оженя за теб.

Кейт бе така слисана, че дори не можа да намери думи, за да му отвърне.

— Знам, че това е сигурно удар за теб след всичките ми приказки за Джейн — продължи той. — Но ти трябва да ми повярваш, Кейт. Аз искам теб. Ти си всичко, което искам на тоя свят. Обичам те, Кейт!

Тя се мъчеше да измисли какво да му каже. В практически смисъл предложението му бе истинска катастрофа. Доказателство, че е отишла твърде далеч в хитрините си, че е играла прекалено добре ролята си. И все пак в сърцето й то бе като сбъдната мечта, престъпна мечта, която не е трябвало да лелее.

— Моля те, Крис, недей! Ти всъщност не ме познаваш. Просто проявяваш благородство заради станалото между нас. — Трябваше да говори шепнешком, за да не я чуят другите сервитьорки. — Не ми дължиш нищо, вярвай ми!

— Да ти дължа! — възкликна той. — Кейт, та аз те обичам. Не можеш ли да разбереш? През целия си живот съм гледал не където е трябвало. О, Кейт, бил съм толкова сляп, толкова глупав… Но сега виждам всичко. Моля те, не казвай не! Кажи, че ще помислиш.

Кейт беше пребледняла. Слушалката се тресеше в ръката й. Чувстваше се като престъпник, заловен на местопрестъплението.

— Ъ… — запъна се тя.

— Само кажи, че ще помислиш — настоя той, а искрената радост в гласа му късаше сърцето й. — Или не, не казвай нищо. Утре ще се срещнем да обядваме. Тогава ще говорим. Съгласна ли си?

С надеждата, че ще се отърве поне засега, Кейт прие. Реши, че цяла нощ ще мисли и ще намери някакво обяснение, с което да го заблуди. Това щеше да е една от най-мъчителните нощи в живота й. Но щеше да я понесе, както щеше да понесе и сърцераздирателната мъка да му откаже.

Тя окачи слушалката.



Другият ден беше петък, 13 юни. Дата, която Кейт щеше да помни до края на живота си.

Бе прекарала безсънна нощ и все още репетираше това, което щеше да каже на Крис, когато погледът й бе привлечен от съобщение в сутрешния вестник.

Смърт на местен мъж

„Снощи почина местен мъж, чието семейство от много години се слави като една от основните финансови опори на Сан Диего. Според полицията става дума за самоубийство.

Кристофър М. Хетинджър, 23-годишният син на бизнесмена Джъд Хетинджър, основател и президент на «Хетинджър Инкорпорейтед», бе намерен мъртъв в къщата си в Ла Хойа от родителите си рано сутринта в петък, когато се връщали от прием. Починал е от огнестрелна рана в главата, очевидно нанесена със семейния револвер, намерен до тялото му.

Кристофър Хетинджър е работил като помощник-управител в «Хетинджър». Завършил е Пансиона в Ексетър (1932 г.) и Станфордския университет (1936 г.). Освен родителите си той оставя две сестри, Джудит и Шийла.

Погребалната служба ще се състои в параклиса на погребална служба Тен Фюнеръл в понеделник, 11 ч. сутринта.“

Кейт държеше вестника с вледенени ръце и препрочиташе съобщението. Нищо не разбираше. Но я изпълваше със смъртна, парализираща уплаха, както и с почти непоносима мъка.

Не можеше да се сети за никаква причина, която би накарала Крис да посегне на живота си. Та нали едва вчера, когато й направи предложение, бе изпълнен с безгранична радост? Какво можеше да е станало през тези няколко часа, за да го накара да се самоубие?

Цялото й тяло се тресеше. Някакво смътно подозрение, обхващащо всичките й сетива, й говореше, че е отговорна за случилото се.

Тя затвори очи и се помъчи да обуздае вълнението си. Все още седеше на кухненската маса, облечена в сервитьорските си дрехи, когато неочаквано на вратата се появи Куентин. Тя го погледна учудено. Тази сутрин беше излязъл рано и тя не очакваше да го види до вечерта.

Куентин бе сияещ и някак ведър.

— Имам добри новини, малката. Нашият бизнес успя, и то с фойерверки. Много по-добре, отколкото очаквах. Довечера ще празнуваме. Ще те заведа в „Карлучи“. Днес искам да излезеш да си купиш нова рокля. И да разкараш тия келнерски парцали — добави той, като посочи униформата й. — Вече няма да имаш нужда от тях. Имаме мангизи, моето момиче.

Тя го гледаше замаяно. Все още държеше вестника в ръцете си. Очите й бяха налети със сълзи.

— Какво казваш?

Той я погледна.

— Казах, че всичко проработи. Ти си свърши работата, аз си свърших работата и успяхме.

Кейт го гледаше вторачено. Протегна му вестника и посочи съобщението за смъртта на Крис.

— Какво е станало?

— О, това ли? — отвърна Куентин. — Не те засяга. Семейна история. Не е наша работа.

Кейт стана и тръгна към него.

— Куентин, искам да знам истината. Вчера говорих с Крис и той беше напълно в ред. А сега — мъртъв! Това е невъзможно. Трябва да ми кажеш какво е станало. Искам да знам истината, Куентин. Аз трябва да знам. Трябва!

Беше се доближила до него и бе сложила ръце на раменете му. Несъзнателно го стискаше с всичка сила.

Чак сега забеляза, че във възбудения блясък на очите му има нещо зловещо. Усмивката му съвсем не бе щастлива, а злобна и ядна. Наблюдаваше паниката й с нарастваща ярост.

Рязко се отскубна от ръцете й и грабна вестника. Набързо прегледа съобщението за Крис със самодоволна усмивка.

— Какво има да знаеш? Малкият се е окапал. Може да се е скарал с приятелката си. Какво те интересува?

— Куентин — изкрещя Кейт, побеляла от гняв. — Кажи ми истината!

Той я измери с поглед. После неочаквано и грубо я удари през лицето с разтворен пестник. Тя се олюля назад. Той я блъсна на леглото и застана над нея с присвити от омраза устни.

После взе вестника и го запрати по нея. Страниците се разлетяха и се посипаха отгоре й като тромави хартиени дрипи.

— Значи искаш да узнаеш истината, така ли? — подхвана той, надвесен над нея. — Свърши си работата и сега искаш да знаеш какво точно си правила? Това ли било?

Кейт уплашено кимна.

— Добре тогава — каза той и рязко се дръпна. — Ще ти кажа истината.

Отиде до килера и извади голям кафяв плик. Разкъса го, извади купчина лъскави снимки и ги запрати към нея. Те се разпиляха по леглото.