После Кейт напусна града. Не остави никакъв адрес и Тери не можеше да се свърже с нея.

Времето минаваше и то прие отново самотата си, и споменът за лицето и гласа на Кейт започна да избледнява. Обаче от време на време от далечни градове пристигаха пощенски картички с нейното име. Понякога пристигаха и най-необичайни предмети в плик: книга, списание, отломка от вулканична скала. И момиченцето знаеше, че приятелката му не го е забравила.



В сложната плетеница на странстванията на Кейт настъпи неочакван завой, когато тя се хвана на работа като сервитьорка в малък ресторант в Небраска и си намери нова приятелка.

Кейт се бе отбила без посока в града и бе попитала за работа в първия що-годе свестен ресторант. Вече имаше практика в това отношение. Беше оправна и опитна и знаеше какво прави.

Момичето, което прие поръчката й, се казваше Мелани — името бе извезано върху джобчето на униформената рокля. Беше хубаво, с тъмна коса, зелени очи, розово лице и тяло на манекен.

— Мога ли да получа работа тук? — попита Кейт, след като си поръча кафе.

— Работа ли търсите? — запита Мелани.

Кейт кимна.

— Ами… — сви вежди Мелани — шефът казва, че няма нужда от хора, но аз знам, че две момичета скоро ще напускат. Едната се жени, а другата… трябва да се оперира, нали разбирате какво имам предвид. Ако го попитате, няма да ви вземе, но аз мога да му пошушна две думи за вас. Как се казвате?

— Кейт.

— Здрасти, Кейт. — Мелани нямаше защо да пита Кейт дали е работила като сервитьорка. Само като я видеше човек как сяда в сепарето, ставаше ясно, че в ресторантите е като у дома си.

— Разчитай на мен — каза Мелани и й смигна.

Същата вечер Кейт се сдоби с работа. И понеже още нямаше жилище, се сдоби и със съквартиранта, тъй като Мелани настоя да я вземе при себе си.

През следващите няколко седмици двете млади жени завързаха приятелска връзка. Кейт харесваше младежкия оптимизъм на Мелани. Мелани пък бе очарована от слушателските способности на Кейт. Тя говореше и за двете.

Беше невинно момиче, малко вятърничаво, но непорочно. Обожаваше киното. Четеше всички филмови списания и знаеше до съвършенство най-малките подробности от живота на холивудските звезди — поне това, което бе научила от сензационните вестници. Отдавна хранеше мечти да отиде в Холивуд, за да си опита късмета, но бе заседнала в това забутано място поради липса на пари. Говореше за големите актьори и актриси като Гейбъл и Харлоу, Бети Дейвис и Карол Ломбард с такъв копнеж в очите, че Кейт се трогваше.

Единствената неприятност, която изживяха, откакто станаха приятелки, ги сполетя от най-неочаквана посока. Главният готвач и собственик на ресторанта — властен мъж на име Ролф, не закъсня да се захласне по Кейт. Не можеше да откъсне очи от нея, докато тя работеше. Нещо в походката й го запленяваше.

Той не пропусна да забележи здравата броня, с която тя се обвиваше, и дълго време изпитваше неловкост да я заговори. Но накрая чувствата дотолкова го завладяха, че не можа да устои и се опита да я прегърне.

Тя го смрази с такъв поглед, че той бързо отстъпи назад. Прочете в очите й желание да го убие. Тази жена бе способна на всичко.

Оттогава нататък стоеше далеч от нея. Ала Кейт не излизаше от ума му. Сън не го ловеше. Не можеше да си върши работата. Мислеше, че ако не се отърве от магията й, ще полудее. Искаше да я изпъди, но сърце не му даваше. Най-сетне в отчаянието си пренасочи интереса си към Мелани. Тя също бе хубавица. А също така съквартирантка и единствена приятелка на Кейт. Да я желае, беше почти толкова прекрасно, колкото да желае самата Кейт, а и по-малко опасно.

Ролф започна да досажда на Мелани с вниманието си. Умело и недотам умело я задиряше в кухнята. Канеше я на разходка. Обсипваше я с подаръци. Когато тя му отказваше, я заплашваше.

Мелани не беше кой знае колко умна, но имаше гордост. Плътските й прегрешения бяха незначителни и тя се гордееше, че се пази непокътната за бъдещия си жених. Можеше и да кривне от правия път, ако някой мъж се отнесеше с нея достатъчно нежно и уважително, ала за нищо на света нямаше да го направи за някакъв си вонящ на мазнина готвач за бързи поръчки на име Ролф.

Нещата вървяха от зле по-зле. Ролф, пламнал от желание, което не можеше да утоли, обсаждаше Мелани, която не знаеше как да се отърве от създалата се ситуация.

Веднъж, малко преди да затворят, готвачът прехвърли чертата, след която вече нямаше връщане назад. Беше издебнал Мелани, която си сваляше униформата и се преобличаше в дъното на кухнята. Поглъщайки жадно с очи дългите й, стройни ръце, твърдите й гърди и кадифените бедра, той се нахвърли върху нея като разгонен бик. Преди да е успяла да се защити, я обви в прегръдките си, заобсипва я с разлигавени целувки и запритиска крехкото й тяло в слабините си. Дъхът й секна.

— Помощ! — изпищя тя. — Помогнете ми!

В този миг се разнесе силен звук, като удар от гонг. Бе тъй близо до Мелани, че ушите й писнаха. Ролф се строполи в краката й като безжизнена маса. Зад него стоеше Кейт с огромен чугунен тиган в ръка. Беше го цапардосала с всички сили по оплешивяващата глава.

Останала без дъх от борбата, Мелани се усмихна благодарно на спасителката си.

— Много ти благодаря. Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.

Беше полугола, а по бялата й кожа още личаха следите от страстните ръце на работодателя й.

— Пак заповядай — отвърна Кейт безразлично и пусна спокойно тигана върху гърдите на безчувствения си шеф.

— Опасявам се, че ще трябва да се махаме оттук — каза Мелани. — Когато се свести, ще ни уволни и двете, можеш да си сигурна.

Кейт сви рамене.

— Както кажеш.

Мелани захвърли униформата и извади цивилната си рокля от ръждясалото шкафче до стената.

— Знаеш ли какво — реши изведнъж Мелани. — Хрумна ми нещо.

— Какво? — попита Кейт.

— Хайде да идем в Холивуд.

— Холивуд?

— О, Кейт, моля те! — извика Мелани. — Винаги съм искала да отида. Но никога досега не ми е стискало да направя първата стъпка. Ако си с мен, ще успея. Няма ли да дойдеш?

Кейт почувства, че в думите на Мелани има нещо вярно. Мелани бе от ония момичета, които никога нямат смелостта да осъществят амбициите си, освен ако някой не ги подкрепи.

Трябваше бързо да реши. За нея не бе чак толкова важно накъде ще тръгне и с кого. Защо тогава да не направи на Мелани тая малка услуга?

Тя отвърза престилката си и я хвърли в лицето на безчувствения готвач.

— Тръгваме.

Същата вечер се качиха на автобуса за Лос Анджелис.

Кейт още не знаеше, че в това нощно пътуване тя не следва съдбата на Мелани.

Следваше собствената си съдба.

Книга втора

1

Джоузеф Найт остана в Холивуд.

Само че вече не бе обикновен турист или кино дилетант. Имаше определена цел. Градът не го интересуваше. Той потъна в дебрите на филмопроизводството с намерението да стане един от големите специалисти по този въпрос.

Изучи из основи финансовите характеристики на най-големите студиа. Бързо се запозна със заплетения правен кодекс, който се беше развил през последните двайсет и пет години, за да обслужва, висшия финансов свят в киното. Проследи творческия път на Майер, Толбърг, Уорнър и Сам Голдуин от корените им като синове на дребни търговци имигранти до издигането им на върха на славата и могъществото.

Освен това ходеше на кино.

Не само че изгледа всички филми, произведени от големите студиа (което само по себе си беше пълна работна натовареност, понеже всяко студио произвеждаше от петдесет до сто филма годишно), но и отиде в Холивудския филмов архив, където го заплениха силните творби на Д. У. Грифит, Ерик фон Строхайм, Кинг Видор и другите големи имена.

Изучи традицията на нямото кино от най-ранните едноролкови филми до великите мелодрами на Грифит като „Нетърпимост“ и „Раждането на една нация“. След това изучи преломния преход от нямото към говорещото кино и последствията му както за звездите, така и за сценаристи и режисьори. Разбра как киното е удържало на финансовия натиск на Голямата криза и на емоционалния ефектна крайната бедност върху естетическия вкус на публиката.

Колкото повече научаваше, толкова повече се убеждаваше, че Холивуд, въпреки монополистичната си надстройка, може да бъде принуден да стори място за един Джоузеф Найт.

Внимателното проучване на филмовия бизнес му разкри, че всъщност студиата съвсем не бяха самодоволните гиганти, за каквито се представяха. Те бяха просто работните лостове на огромни корпорации, базирани в Ню Йорк, чийто източник на доход бе собствеността им върху вериги от кинотеатри. От „Парамаунт“ с нейните 1200 театъра до „Уорнърс“ с 425 и „Фокс“ с 500 театъра, „Континентал“ с 650 и по-малката „Монарк“ с 400 театъра, всички тези корпорации трупаха печалби, като осигуряваха публика за кинотеатрите си. За целта произвеждаха в собствените си студиа филми, които пускаха в собствените си театри: сериозни продукции с големи кинозвезди и скромни второстепенни заглавия с неизвестни актьори, както и кинопрегледи и анимационни филми за пълнеж.