То обаче щеше да го забави поне с още три месеца и щеше да изисква нова трудова офанзива. Вече се съмняваше дали силата и предприемчивостта му щяха да издържат.

Но ако планът му проработеше, щеше да притежава ключа към вратите на Холивуд, които непристъпно се затваряха пред всеки независим творец, опитал да влезе в кинобизнеса.

И така Джоузеф Найт се залови отново за работа.

Изминаха три месеца. През цялото време Найт бе толкова изключил от всичко, че понякога забравяше да яде и да спи по цели трийсет и шест часа. Когато кошмарът отмина, се чувстваше остарял и изтощен.

Но поне бе завършил това, което бе захванал.

Въоръжен с плода на шестмесечния си труд, той се изправи пред най-голямото предизвикателство в живота си на бизнесмен.

Джоузеф Найт беше готов. Бе изпипал този етап от офанзивата си също тъй щателно, както и най-дребните детайли на продукта, който трябваше да продаде.

Беше време за действие.



На 16-и януари 1940 година, доста време след провала на общия им независим филм с Джери Мъркадо, Джоузеф Найт осъществи контакта, който щеше да се окаже най-важният в цялата му холивудска кариера.

Прибягна до услугите на познат бизнесмен от източните щати, комуто преди години бе направил голяма услуга, за да си уреди среща с продуцента Оуън Есър, един от най-значителните в Холивуд и може би най-високо платеният в „Континентал Пикчърс“, престижно холивудско студио. Срещата с Есър се осъществи в неговото бунгало на снимачната площадка на поредния му филм. Есър обичаше показността, бе печелил с филмите си два „Оскара“ и бе номиниран за още шест. Той не само реализираше собствените си филми, но бе и един от основните фактори в „Континентал“, когато студиото възлагаше по договор важни проекти на външни продуценти. Беше много близък с директора на студиото Брайънт Хейс и бе женен за негова племенница.

— Разполагате с десет минути, господин Найт — рече Есър. Той бе от големите лъвове и напълно съзнаваше важността си. В момента нагласяше една топка за голф на килима, близо до импровизирана дупка, и умишлено не вдигна поглед към Найт.

— Благодаря, че ме приехте — започна Джоузеф Найт. — Имам един сценарий, който, мисля, че може да заинтересува студиото ви. Бих искал най-общо да ви го представя и ще оставя вие да прецените.

Есър снизходително се усмихна. Досега бе изслушвал стотици предложения за сценарии от аматьори. Кога ли хората щяха да започнат да разбират, че за да усетиш вкуса на публиката и да създадеш филм, който ще направи пари, трябва да си професионалист?

Той потисна прозявката си, погледна часовника и каза:

— Слушам ви.

Трийсет секунди по-късно вече не му беше до прозевки и слушаше наистина внимателно. Остави стика за голф и застана зад бюрото, загледан в посетителя си.

Непознатият излагаше пред него един от най-добре замислените сценарии, които бе чувал. В него имаше всички елементи, които се мъчеха да постигнат в съвещанията си най-опитните автори на „Континентал Пикчърс“. Имаше любов, приключения, прекрасни мъжки и женски роли. Както в повечето успешни филми на „Континентал“, сюжетът бе исторически и се развиваше на фона на епохално събитие — Руската революция. Психологическото взаимодействие на героите бе удивително тънко изпипано и допринасяше за сценичната притегателност на творбата.

Есър с мъка криеше вълнението си. Сюжетът, който му носеше непознатият, бе динамит. Сякаш целият мозъчен тръст на сценарийния отдел в „Континентал“ бе работил една година и бе създал типичен континенталовски продукт. Бе просто великолепен.

— Героят може да се играе от Гай Лавъри — каза Джоузеф Найт. — Героинята, разбира се, от Мойра Талбът.

Оуън Есър кимна. Непознатият разсъждаваше разумно. Гай Лавъри бе красив и изискан изпълнител на главни роли. Мойра Талбът бе най-голямата актриса на „Континентал“ — кинозвезда, която от шест години стоеше в първата петица на топлистата по касов успех. Бе възможно най-добрата за голяма историческа творба като тази. И ако се справеше добре, щеше със сигурност да получи „Оскар“.

Джоузеф Найт бе спрял да говори. Оуън Есър сбърчи вежди. Нещо му липсваше.

— Добре! Наистина звучи интересно. Кажете ми и края. Как завършва историята?

Джоузеф Найт се усмихна и погледна часовника си.

— Казахте, че разполагам с десет минути. Те изтекоха. Не бих искал да ви задържам.

— Няма значение какво съм казал — отвърна раздразнено Есър. — Кажете ми края, за бога!

Найт поклати глава.

— Не искам да ви обиждам, господин Есър. Освен това, повярвайте ми, много съм ви благодарен, че ме приехте. Но бих предпочел да обсъдя края със самия господин Хейс.

Настъпи продължително мълчание. Есър гледаше към Найт със смесица от ненавист и изумление. Не му беше приятно, че го третират като „втора категория“ човек, който не заслужава да чуе съдбоносния край. За подобни оскърбления той бе преследвал хора в Холивуд до пълното им унищожение.

От друга страна, му беше ясно, че този Джоузеф Найт не само ражда блестящи идеи, но и знае какво да прави с тях. Есър се чудеше как досега не е чувал за това момче. На лицето му бяха изписани и умът, и коварството на големите холивудски предприемачи.

Но Оуън Есър нямаше да се даде лесно.

— Господин Хейс никога не изслушва идеи, които не са внимателно прегледани от най-добрите му специалисти — каза той и сви рамене. — Опасявам се, че това, което искате, е просто невъзможно.

Джоузеф Найт се усмихна и стана.

— Благодаря ви за времето, което ми отделихте.

Есър запелтечи.

— Сигурен ли сте, че няма…

Найт подаде картичката си.

— Отседнал съм в „Бевърли Уилшър“. Съобщете ми, ако промените решението си. Беше ми приятно.

И без да каже дума повече, излезе от кабинета.

2

Брайънт Хейс, роден Соломон Волфсхайм, бе най-преуспяващият директор на студио в Холивуд.

Бе започнал с немите филми като партньор на финансов спекулант на име Адолф Хърман. Двамата бяха основали „Континентал Пикчърс“ през 1922-ра, тръгвайки от нищо, и започнаха с комедии и приключенски филми.

Първоначално новоизлюпеното студио с мъка мереше сили с „Байъграф“, „Феймъс Плейърс-Ласки“ и останалите енергични продуценти на неми филми. По-късно, през 1927-а, Хейс, който винаги бе имал остро око за таланти, откри Кристин Гант, на пръв поглед безлична тийнейджърка от Айова, която изпълняваше епизодична роля в един от уестърните му. Отгатна големите възможности, които криеше лицето й, и й възложи ролята на невинна девойка в две исторически мелодрами, където веднага я забелязаха.

Година по-късно Кристин Гант бе вече международна филмова звезда. Брайънт Хейс впрегна всички сили на „Континентал“, за да развие кариерата й и да й намери подходящ партньор. Тя засне редица неми драми, които пожънаха такъв невероятен успех, че „Континентал“ достигна финансово съперниците си и дори задмина много от тях.

Но кариерата на Кристин Гант приключи с неочаквания възход на говорещите филми. Гласът й, който публиката за първи път чу през 1929-а, имаше неприятен гърлен оттенък с носовки и акцент от Средния запад, които ни един учител по дикция не можа да коригира.

Брайънт Хейс с мъка на сърцето обезщети Кристин Гант и се заоглежда за нова кинозвезда. Но тъкмо тогава настъпи борсовата криза, която принуди „Континентал“ да продаде половината от наличните си кинотеатри и да пристъпи към строго затягане на коланите.

Точно по това време Брайънт Хейс хитро откупи частта на своя партньор, който бе твърде разтърсен от Кризата, за да продължава борбата за оцеляване в джунглата на киното. Хейс вече имаше неограничена власт над творческата страна от бизнеса. Успя да го закрепи с минимални средства през зловещите 1930-а, 1931-ва и 1932-ра, пускайки поредица от скромни приключенски филми и уестърни, и съумя да привлече достатъчно инвеститори в Ню Йорк, за да откупи някои от театрите, които бе изгубил.

Тогава дойде време за големия му удар.

С бляскав ход, в който вложи цялата си ловкост и по-голямата част от парите си, Хейс успя да предума Мойра Талбът да напусне „Парамаунт“. Мойра бе млада кинозвезда със свежо лице, обвита в необикновен ореол от очарование и изтънченост. В „Парамаунт“ бяха премного заети с другите си кинозвезди, за да забележат възможностите й или да ги развиват, затова тя премина в „Континентал“.

Хейс незабавно хвърли цялата си творческа енергия в изграждането на кариерата й. Снима я в романтични комедии, исторически драми и семейни саги. Скоро публиката свикна с изтънчената й хубост и изящната й техника и тя се наложи, филмите й жънеха успех и пълнеха касите, а Хейс събра около нея нов екип от талантливи сътрудници. Послужи си с набъбналата си банкова сметка, за да привлече най-добрите режисьори, продуценти и сценаристи в „Континентал“, който скоро се прочу като „Кадилакът на холивудските студиа“.

Към 1936-а всичко, изгубено от „Континентал Пикчърс“ през годините на кризата, бе възстановено. Активите му съперничеха на най-силните конкуренти, а веригата от 650 театъра из цялата страна бе втора след тази на „Парамаунт“.

Проправяйки си умело път към върха, Брайънт Хейс успя да се наложи като доайен на американските филмови магнати. Заплатата му бе най-висока, лицето му и екстравагантното му имение в Бел Еър бяха известни на всички кинозапалянковци. Той се прочу като филантроп и стълб на калифорнийското висше общество. Никой не си спомняше за миналото му на млад кинаджия, до неотдавна с мъка изкарвал хляба си, или за произхода му от бедните квартали на нюйоркския Лоуър Ийст Сайд.