— Но…

Нямам думи. Как изобщо е възможно Ели да реши да става финансов мениджър във фонд? Та финансовите мениджъри във фондове не са реални хора, а… а карикатурни образи, обект на вицове, които си разказваме по време на деловите си пътувания.

— Просто така ми хрумна — отбелязва Ели отбранително. — Може би ми се иска да докажа на Каръл, че мога да правя и нещо друго, нали разбираш?

— Нещо като… инструмент за преговори, така ли? — подхвърлям с надежда.

— Да — отвръща Ели и свива леко рамене. — Точно така. Инструмент за преговори.


Да, ама хич не ми звучи убедително, пък и през целия следобед Ели изобщо не е така приказлива, както обикновено. Какво ли й се е случило? Прехвърлям в главата си най-различни предположения по този въпрос, когато излизам от „Имидж Стор“ и си тръгвам за вкъщи. Спускам се по булевард „Кенсингтън“, пресичам го отгоре при сер пантината, а когато стигам пред „Маркс енд Спенсър“, спирам нерешително.

Метрото е надясно. Магазините — наляво.

Трябва ДА ПОДМИНАВАМ с пренебрежение магазините. Трябва да се тренирам да бъда пестелива. Трябва да се прибера право вкъщи и да си начертая графиката на харченията. А ако изпитвам необходимост от забавления, мога да погледам някой приятен безплатен телевизионен канал. И може би да си сготвя някоя евтинка, питателна супа.

Но по безплатните канали няма нищо интересно — поне не и до началото на поредната серия от „Жителите на Ийст Енд“. И изобщо нямам настроение нито да готвя, нито да ям супа. Това, от което наистина имам нужда, е нещо да ми повдигне духа и да ми оправи скапаното настроение. Пък и — усещам как умът ми работи на пълни обороти — без това от утре се отказвам от абсолютно всичко, нали така? Все едно че започват Великите пазарни пости. Днес е един вид Денят на последната пазарна палачинка. Трябва добре да си подложа, преди да започна да се моря от глад.

Изведнъж усещам да ме обзема радостно вълнение и се втурвам към търговския център „Баркърс“. Обещавам си на ум да не се самозабравям. Ще си взема нещо дребничко, колкото за утеха преди началото на доживотното ми въздържание. Вече си купих жилетчицата, така че… хм… никакви дрехи. Преди няколко дни си купих и едни много сладички обувчици с високи токчета, така че… и това отпада… въпреки че в „Хобс“ видях един страхотни официални обувки тип „Прада“… Хм, хм… Не знам.

Стигам до козметичния отдел на „Баркърс“ и изведнъж ми просветва: грим! Точно от това имам нужда! Нова спирала за мигли, а може би и ново червило. Щастливо запърхвам из ярко осветената, топла и благоуханна зала, като пръскам тонове парфюми и мацвам купища червила от долната страна на китките си. Решавам, че искам някое наистина бледо червило. Нещо като естествено бежово или розово, а също и подходящ молив за устни към него…

Огромна табела за промоция привлича вниманието ми към щанда на „Кларинс“:


При покупка на два козметични продукта за поддържане на кожата получавате безплатно несесер за козметика, сьдържащ мостри на три лосиона (за почистване, тонизиране и овлажняване на кожата), на червило „Есенен отблясък“, на свръхустойчива удължаваща миглите спирала и на динамизиращ одеколон. Количествата са ограничени, така че побързайте!


Супер! Фантастика! Имате ли представа колко струва обикновено едно червило на „Кларинс“?! А тук ти го дават безплатно! Развълнувано започвам да ровичкам из купищата продукти за поддържане на кожата, като се опитвам да реша кои два да купя. Дали да не си взема един крем за шия? Никога преди не съм използвала такъв. И кутийка от този ревитализиращ крем с овлажняване. И ще получа несесера за красота, а с него и безплатното червило! Което всъщност си е страшно изгодно вложение на парите, нали така?

— Здравейте — обръщам се към облечената в бяла униформена рокля продавачка на щанда на „Кларинс“. — Ще взема един крем за шия и един ревитализиращ крем с овлажняване. И несесера за козметика — бързам да добавя, изведнъж обхваната от паника, че може и да съм закъсняла, че ограничените количества може и да са се свършили.

Не са! Слава Богу! Докато пъха моята „Виза“ карта в апаратчето на щанда, продавачката ми подава блестящ червен несесер за козметика (който в интерес на истината се оказва доста по-малък, отколкото съм очаквала). Отварям го нетърпеливо и… О, да, в него наистина откривам моето безплатно червило!

То е малко странно на цвят — кафявочервеникаво. Хм, всъщност доста откачен цвят. Но пък ще изглежда наистина добре, като го смеся с някои от другите ми червила и прибавя малко блясък за устни.


Когато най-сетне стигам до вкъщи, се чувствам напълно изтощена. Отварям вратата на апартамента и Сузи се втурва насреща ми като нетърпеливо кученце.

— Какво носиш? Какво носиш? — щастливо писка тя.

— Не гледай! — на свой ред изписквам аз. — Забранено е за гледане! Купила съм ти подарък!

— Подарък, подарък! — подскача и пляска с ръце тя.

Сузи си умира за рождени дни, направо се побърква от вълнение. Е, да си кажа правичката, също като мен.

Изтичвам в моята стая и скривам торбата от „Бенетон“ в гардероба. После разопаковам останалите си придобивки и измъквам малкото сребърно бележниче и придружаващата го химикалка, за да опиша покупките. Дейвид Е. Бартън казва, че това трябва да бъде направено ВЕДНАГА, преди да си забравил какво точно си купил.

— Искаш ли нещо за пиене? — пита ме Сузи през затворената врата.

— С удоволствие! — подвиквам й в отговор, продължавайки да пиша и след миг тя влиза, като ми носи чаша вино.

— „Жителите на Ийст Енд“ ще започне всеки момент — съобщава ми Сузи, като поглежда крадешком към разхвърляните по леглото ми торби и опаковки.

— Благодаря — отвръщам, без да спирам да записвам. Изпълнявам съвсем стриктно правилата от книгата — изваждам абсолютно всички касови бележки и грижливо преписвам сумите в бележничето си. Чувствам се страшно доволна от себе си, Дейвид Е. Бартън е абсолютно прав, когато казва, че с малко прилежание всеки е в състояние да упражнява контрол над финансите си.


Като се позамисля, днес май купих доста голямо количество кремове с овлажняващ ефект, нали? Да си кажа правото, докато бях на щанда на „Кларинс“ и купувах техния ревитализиращ крем с овлажняване, напълно бях забравила за трите крема с подобно действие, които вече бях купила от „Буутс“. Няма значение. Човек винаги има нужда от овлажняване на кожата. Тези продукти са от ежедневна жизнена необходимост, също като хляба и млякото, а Дейвид Е. Бартън казва, че човек никога не бива да пести от насъщните неща. Но като оставим това настрана, не мисля, че съм чак толкова голяма прахосница. Естествено, още не съм събрала всички суми, но…

Добре. Ето го и окончателният списък на днешните ми покупки:

Капучино

1.50

Поничка

1.00

Бележник

3.99

Химикалка

1.20

Списания

6.40

Сандвич с яйце и извара

0.99

Кокосово масло за баня

2.55

Овлажняващи кремове от „Буутс“

20.97

Две жилетчици

90.00

Вестник „Ивнинг Стандарт“

0.35

Крем за шия от „Кларинс“

14.50

Овлажняващ крем от „Кларинс“

32.50

Несесер за козметика

Безплатно!

Бананов сладкиш

2.00

Кейк с моркови

1.20

Като събера всичко, се получава… получава се общо… 173.96 лири.

Вторачвам се шокирано в получената цифра.

Не. Съжалявам, но това просто не е вярно. НЕ МОЖЕ да е вярно! Невъзможно е да съм похарчила над сто и седемдесет лири само за един ден!

При това днес изобщо не сме събота или неделя. Цял ден съм била на работа. Просто не съм имала ВРЕМЕ да изхарча подобна сума. Сигурно има някаква грешка. Вероятно съм сбъркала при събирането. Или пък съм вписала едно и също нещо два пъти.

Бавно и внимателно се зачитам в списъка си. Изведнъж замирам победоносно: „Две жилетчици“. Ето, знаех си аз! Та нали купих само…

О, не! Наистина купих две! Мамка му! О, Боже, цялата тази работа със записването е ужасно депресираща. По-добре ще ида да погледам „Жителите на Ийст Енд“.


Ендуич Банк Клон Фулхам Фулхам Роуд 3 Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон


6 март 2000 г.


Скъпа миз Блумууд,

Благодаря Ви за съобщението, което сте ми оставила на телефонния секретар на 5 март.


Съжалявам, че кучето Ви е умряло.


И все пак, принуден съм настоятелно да Ви помоля в близките няколко дни да се свържете лично с мен или с моята асистентка Ерика Парнъл, за да обсъдим положението Ви.


Искрено Ваш,

Дерек Смийт,

мениджър

----------------------------------------------------------------------------

ЕНДУИЧ БАНК СЕ ГРИЖИ ЗА ВАС

Шест

На следващата сутрин отново съм изпълнена с решимост. Добре, номерът е да не се паникьосвам от това колко съм изхарчила — по една случайност, разбира се — в деня на мониторинга. Каквото било — било. Важното е, че от днес започва моят нов живот на пестеливост. От днес нататък няма да харча абсолютно нищо. Дейвид Е. Бартън казва, че през първата седмица трябва да се стремим да ограничим харченията си наполовина, но лично аз смятам, че бих могла да постигна и много повече от това. Имам предвид — без да искам да обиждам когото и да било, естествено, — че всички тези книги за самоусъвършенстване са писани за хора, които нямат и капчица самоконтрол, нали така? Аз например доста лесно отказах цигарите. (Сега пуша само когато съм сред хора, тоест в социално обкръжение, което изобщо не се брои.)